РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Бургас, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120106534 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Заложна Къща
Ибис“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.
С. Д. против П. В. М., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 960 лева неустойка по два заложни билета
съгласно т.8б от договор за заем и залог, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за заем от 18.10.2021г. за
сумата от 200 лева, с падеж на 02.11.2021г., обезпечен с договор за залог върху
мобилен телефон, предаден в държане на заложната къща, съгласно заложен билет от
18.10.2021г. Заемателят изрично е декларирал, че е собственик на предаваната в залог
вещ, която е придобил чрез покупка. Поради невръщане на заема в срок, заложената
вещ е била обявена за продан и е продадена на Й. К. за сумата от 439 лева. След два
месеца телефонът е бил блокиран от *** и се е установило, че той е бил закупен на
лизинг от ответника, който не е плащал лизинговите вноски. Ето защо мобилният
оператор е блокирал телефона. Ищецът приел обратно телефона и върнал платената
сума на купувача. Междувременно ответникът е получил на 20.11.2021г. нов паричен
заем от 120 лева, срещу който отново е заложил друг мобилен телефон, който обаче на
21.11.2021г. е иззет от полицията като предмет на престъпление. И двата заема не са
били върнати на падежите. Ищецът е увреден с блокирането на първата и изземването
на втората вещ, поради което в негова полза е възникнало вземане за неустойка по
т.8“б“ в общ размер на 960 лева, от които 600 лева неустойка по първия заем и 360
1
лева неустойка по втория заем. Неустойките се дължат поради невярно деклариране и
изземване на заложените вещи. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.422
ГПК вр. чл.92 ЗЗД.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание се
явява и заявява, че само единият телефон, марка Самсунг, е негов, а за другия телефон,
марка Мото, е бил осъден. Не е бил предупреден, че по договорите има предвидена
неустойка.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Данните по делото сочат, че страните са свързани в две отделни облигационни
правоотношения, породени от двустранно подписани заложни билети. Първият
заложен билет е с номер № 8457554/18.10.2021г. и с него ответникът – заемател е взел
от заложната къща заем от 200 лева, със срок на заема от 15 дни, като падежът на
плащане е 02.11.2021г. За изпълнението на този договор е дадена в залог движима вещ,
представляваща мобилен телефон Самсунг. В заложния билет е инкорпорирана
подписана от заемателя декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, че той е собственик на заложената вещ, по силата на покупка.
Вторият заложен билет е с номер № 8458144/20.11.2021г. и с него ответникът –
заемател е взел от заложната къща заем от 120 лева, със срок на заема от 15 дни, като
падежът на плащане е 05.12.2021г. За изпълнението на този договор е дадена в залог
движима вещ, представляваща мобилен телефон Мото. В заложения билет е
инкорпорирана подписана от заемателя декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи, че той е собственик на заложената вещ, по силата на
покупка.
Няма спор, че длъжникът е неизправна страна и по двата заемни договора,
като не е платил на падежите паричните си задължения.
От събраните доказателства се установява, че след като ответникът не е върнал
заема по първия договор, заложената вещ, а именно телефон Самсунг е била продадена
на трето лице. Малко по-късно обаче е станало ясно, че телефонът е бил блокиран и
новият собственик не може да го използва. Причината за това е, че апаратът е взет на
лизинг от ***, като лизингополучателят е преустановил плащанията на лизинговите
вноски. Ето защо ***, като собственик на устройството, е блокирало неговото
използване. Ищецът твърди, че по искане на купувача на телефона, е приел обратно
заложената вещ и му е върнал парите за продажбата.
Що се отнася до другия телефон Мото, същият е бил обявен за откраднат и е
2
иззет от органите на полицията с протокол за доброволно предаване, подписан от
служител на заложната къща. За кражбата е бил обвинен ответникът М., той е бил
предаден на съд, като е сключено и одобрено по НОХД № ***г. на БРС споразумение,
с което подсъдимият се е признал за виновен, че на 20.11.2021г. е отнел мобилния
телефон от владението на собственика му, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои и за това престъпление е осъден на 10 месеца лишаване
от свобода.
Това са фактите по делото. Предявените искове по чл.422 ГПК са за
установяване дължимостта на неустойките, предвидени по двата заложни билета.
Съдържанието на заложните билети по отношение клаузата за неустойките е
идентично. Според чл.8б в случай на невярно деклариране в декларацията по чл.14,
ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи или при изземване на заложената
вещ от компетентни разследващи органи, залогодателят дължи на залогополучателя
неустойка в размер на 600 лева /за първия договор/ и в размер на 360 лева /за втория
договор/, както и всички разноски по предприетите действия за връщане на иззетата
вещ в заложната къща или събиране на обезпеченото с нея вземане. Съдът, предвид
съдържанието на клаузите за неустойките, намира исковете за неоснователни.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Факт е обаче, че в съдебно
заседание се е явил и не е направил признание на иска. Следователно, ищецът трябва
да докаже претенцията си на общо основание. Макар и ответникът да не е подал
отговор, съдът е на мнение, че може служебно да разгледа въпроса за валидността на
клаузите за неустойки. Нищожността на договор, респ., на клауза от договора, е въпрос
на приложението на императивни норми на материалния закон и за нея съдът следи
служебно, дори и без да има релевирано от ответника възражение.
В случая разпоредбите на договорите, предвиждащи неустойки, са нищожни,
като противоречащи на добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД. По първия заложен билет е
взет заем от 200 лева, докато неустойката е в размер на 600 лева. По втория заложен
билет е взет заем от 120 лева, докато неустойката е 360 лева. С други думи,
неустойките са три пъти по големи по размер от главниците по дадените заеми.
Нееквивалентността е толкова фрапираща, че прави клаузите за неустойка противни на
обществения морал. Получава се така, че тези неустойки преследват за цел най-вече
обогатяването на залогоприемателя, а не целят обезщетението на вредите, които той би
претърпял от неизпълнението на договора. Вредите на кредитора по заема най-вече са
съизмерими с дадената в заем сума, ако тя не бъде върната, поради което неустойката
може евентуално да е равна на главницата. В конкретния случай обаче неустойката не
само не е равна на главницата, а я надвишава три пъти, което съдът счита за
обществено неоправдано и неморално. При тези размери на неустойката, ако тя бъде
платена, кредиторът не само би репарирал изцяло вредите си от невърнатата главница,
3
а и би се обогатил с горницата.
Освен това, както е записано и в двата заложни билета, неустойката се дължи
при невярно деклариране, че заложената вещ е собственост на заемателя или при
изземване на вещта от разследващите органи. Така формулирана, клаузата за неустойка
не държи сметка, че заемателят може да върне на падежа заетата сума и така да си
погаси дълга, независимо, че е направил невярно деклариране или че междувременно
вещта е иззета по МВР. С други думи, неустойка ще се дължи дори и ако длъжникът
изпълни главното си задължение по заемния договор, а именно да върне на падежа
заемната сума. Всъщност в случая неустойката е санкция за неизпълнение не на
главното задължение, а на други, акцесорни задължения по договора. Това я прави
средство за обогатяване на кредитора, тъй като тя би се дължала и при връщането на
заема. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл.8б, предвиждаща неустойка,
накърнява добрите нрави и затова е нищожна.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Както беше установено, неустойката
е три пъти по-висока от главницата, т.е. тя е необосновано висока, още повече че се
дължи за неизпълнението не на главното задължение, а на акцесорни задължения. След
като разпоредбата е неравноправна, то тя се явява нищожна на основание чл.146, ал.1
ЗЗП, като е ясно, че тя не е индивидуално уговорена.
По изложените съображения исковете се преценяват за неоснователни.
Претендират се неустойки, които обаче са предвидени по нищожни и неравноправни
клаузи и следователно не са дължими. Ако заемите по двата договора не са върнати на
падежа, няма пречка кредиторът да търси главниците по съдебен ред. Неустойките
обаче са предвидени по нищожни клаузи и не се дължат от ответника.
Следва решение, с което исковете по чл.422 ГПК бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се присъждат разноски нито по
исковото, нито по заповедното дело.
Ответникът не е направил разноски, а и не е поискал такива.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Заложна Къща Ибис“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Д. С. Д. против П. В. М., ЕГН **********
от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 960 лева /деветстотин и шестдесет лева/ неустойка по два заложни билета,
4
съгласно т.8б от договорите за заем и залог, от които 600 лева неустойка по договор за
отпуснат паричен заем /заложен билет/ от 18.10.2021г. и 360 лева неустойка по договор
за отпуснат паричен заем /заложен билет/ от 20.11.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата от 960 лева от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.08.2022г. до
изплащането, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноските,
сторени в исковото производство и по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5