Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.08.2025 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през
двехиляди двадесет и втора година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 4886 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника П.П.П. срещу
решение № 20277167/15.12.2020 год. по гр. дело № 10715/2020г. на Софийски
районен съд, 34 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата 276, 48 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода 12.11.2016г. – 30.04.2018г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 12.11.2019г. (датата на депозиране на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането; сумата 24,70 лв. – главница за дялово разпределение за периода от
12.11.2016 год. до 30.04.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 12.11.2019г. (датата на
депозиране на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането; сумата
от 43, 16 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2017год. до 01.11.2019год. и сумата от 5,60 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016год. до 01.11.2019
год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64855/2019г.
на СРС, 34 с-в. С решението исковете са отхвърлени до пълните предявени размери
и са присъдени разноски, съобразно изхода на спора.
Въззивникът - ответник, чрез процесуалния си
представител, обжалва решението в частта за уважаване на исковете,
с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Излага доводи, че по делото не е доказано качеството му на
клиент на топлинна енергия, поради липса на представени по делото доказателства
за притежаваното от ответника право на собственост или учредено в негова полза
право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Като аргументи в тази
насока излага, че по делото е представена декларация от ищеца, съгласно която
партида е открита на друго лице, различно от жалбоподателя, както и че
последният не е живял в процесния имот през процесния период. Твърди, че
недопустимо е разширен предмета на делото, очертан в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, доколкото в последното не е посочен начален момент, от
който се претендира заплащането на законна лихва от ответника, а с исковата
молба по същество е направено ново искане. Сочи се, че в нарушение на
процесуалните правила СРС не е изключил описани в жалбата писмени документи от
доказателствения материал по делото, което е довело до неправилен извод относно
вземането за главницата за топлинна енергия. Излага, че заключенията на допуснатите
по делото СТЕ и ССЕ са изготвени въз основа на документи, които не са
представени по делото. Релевира съображения, че от първоинстанционния съд необосновано не е
обсъден приложен по делото платежен документ за извършено плащане, а
направените в тази връзка искания - дружеството – ищец да заяви дали признава
или не плащането, респ. за разпит на свидетел, в случай че отрече плащането,
неоснователно са оставени без уважение. Жалбоподателят, счита, че
първоинстанционният съд недопустимо е уважил доказателственото искане,
направено от ищеца на основание чл.192 ГПК за задължаване на СО – район
„Младост“ да представи документ за собственост, без ангажирани доказателства,
че документът се намира в третото за делото лице. Твърди, че са неправилни
изводите в обжалвания акт досежно предпоставките за присъждане на лихви за
забава върху всяка от главниците. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани,
с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД не
заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила, като необжалвано.
Софийският
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64855/2019г. по описа на
СРС, 34 състав.
СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено
пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, като по отношение на иска за
главницитеа е кредитирал заключението на приетата СТЕ и ССчЕ, а по отношение на
исковете за лихва за забава е приел наличие на забава върху двете претендирани
главници за претендирания период. По отношение на исковете за главници е уважил
частично възражението за давност.
Договорното правоотношение между
главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от
2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на
ищцовото дружество. По делото е
безспорно установено от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.06.1991 г., сключен въз
основа на Заповед №3299 от 27.06.1991 год. на Д. В. – председател на ИК на ОбНС
„Младост“, че М.Г.К.и П.П. К. са придобили правото на собственост върху
процесния имот. Установява се по делото, въз основа на представените
Удостоверение за наследници с изх.№УН№376/15.04.2010 год., издадено от СО,
район „Младост“ на М.Г.К.и Удостоверение за наследници с изх. №УН№827/26.08.2008
год., издадено от СО, район „Младост“ на П.П. К., че ответникът е син и
единствен наследник на починалите лица и е придобил правото на собственост в
резултат на наследствено правоприемство.
Сградата, в която се намира
процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на
топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от
СРС заключение на СТЕ.
Съгласно констатациите на СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за
процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно
счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по
възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за процесния
период отоплителните тела са били демонтирани, като е начислена ТЕ за отопление
на имота, която е на база служебно отчитане от щранг – лирата в банята и ТЕ за
сградна инсталация. За процесния период е отчитана и ТЕ за БГВ, като е осигурен
достъп на 27.05.2017год. и 10.05.2018год. Предвид изложеното, се налага извод,
че ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр.
с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и предвид задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 год., ОСГК.
Неоснователен е довода в жалбата,
че неправилно не са изключени доказателства по делото от първоинстанционния
съд. На първо място, по делото не е било процедирано по реда на чл. 183 ГПК, за
да е налице задължение на съда да изключва доказателства по делото. Отделно от
това, искането в отговора на исковата молба за представяне на оригинали на
представените към исковата молба договор между етажните собственици и
дружеството – топлинен счетоводител, протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за
дялово разпределение и договора между ищцовото дружество и дружество – топлинен
счетоводител, не е обосновано с конкретни относими за спора твърдения, поради
което правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Тези Общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/. В случая е несъмнено, че Общите условия
на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по
делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и възраженията в тази връзка в жалбата
са неоснователни.
Доводите в жалбата досежно фактическото ползване на процесния имот са
неотносими досежно качеството клиент на топлинна енергия , съобразно гореизложеното.
Противно на
доводите във въззивната жалба, по делото не се установява и твърдението за
подадена от трето лице молба – декларация за откриване на партида, респ.
сключен валиден писмен договор за доставка на ТЕ между последното и ищеца.
Напротив - от доказателствата се установява, че като титуляр на партидата в
писмените доказателства по делото фигурира наследодателя на ответника – М.Г.К.а.
По отношение
оплакванията в жалбата относно присъдения размер на главница за топлинна
енергия:
Доводите
досежно липса на основание за кредитиране на заключенията на приетите СТЕ и
ССчЕ, като изготвени по документи, които не са приложени по делото, са
неоснователни. Жалбоподателят не е оспорил констатациите на вещите лица и
липсват процесуални основания същите да не бъдат кредитирани. Следва да се
отбележи, че заключенията са допуснати
в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК поради необходимост от
специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно
изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически
показатели, като същите не е изготвена само по документи, едностранно издадени
от ищеца, а и въз основа на неоспорените документи за отчет за индивидуалното
разпределение, подписани от наследодателите на клиента.
По отношение на твърденията за извършено плащане
на суми за процесния период от страна на ответника, следва да се отбележи, че
по делото не е доказано такова за процесния период. Представеният от ответника
фискален бон от 08.03.2019г. за сумата 401. 77 лв. касае плащане преди
образуване на настоящото дело за дължими суми по друго дело – гр.д. 0
6073/2018г. на СРС, 124 с-в, съгласно отбелязването в същия. Съгласно уточнение
на вещото лице по допуснатата ССЕ, което съдът кредитира като обективно,
компетентно и безпристрастно дадено, плащането е за период, предхождащ
процесния, а именно:
м.05.2014 год. – 30.04.2016 год.
По
отношение на иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия са приложими
нормите на чл. 33, ал. 2 и 3 вр. ал. 5 от Общите условия от 2016г., публикувани
м. юли съгласно представеното извлечение от в. Монитор, в сила от 11.08.2016г.
/по арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно цитираните разпоредби, месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. След отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки /чл. 32, ал. 3 ОУ/,
като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /прогнозни и
изравнителни/ в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
/чл. 33, ал. 1 ОУ/. В разпоредбите на чл. 33, ал. 4 и 5 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че продавачът начислява лихва за забава само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. Предвид изложеното,
задължението за плащане на дължимата топлинна енергия при действието на ОУ от
2016г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 -
дневен срок, считано от издаване на общата фактура. Предвид изложеното, за непогасения
по давност период, за който е уважен иска за лихва – 15.09.2017 г. – 01.11.2019г.,
е налице забава на ответника за плащане на задължението за потребена топлинна
енергия, тъй като първата обща фактура от процесния период, върху който е
начислена лихва, е от 31.07.2017г. Неоснователно е и оплакването за липса на
посочен начален момент на претендираната законна дата, тъй като същата е
поискана от завеждане на исковата молба и това е достатъчно за индивидуализация
на вземането. По изложените съображения, жалбата и в частта за присъдената
лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия е неоснователна.
Неоснователно е оплакването досежно липса на основание
за начисляване на такса за услугата дялово разпределение. По арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на
чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи
условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, потребителите /клиентите/
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като
стойността ѝ се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на
клиентите. Задължението за заплащане на потребената топлинна енергия на
потребителя не е обвързано от обстоятелството дали договора за дялово
разпределение, сключен между етажните собственици и третото лице помагач, е продължен
след изтичане на срока на действието му, тъй като във всички случаи е предвиден
механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия в ЗЕ и приложимата Наредба
за топлоснабдяването № 16-334/2007г. /отм/ Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото е безспорно установено извършването на услугата дялово
разпределение от третото лице - помагач, поради което искът е доказан по основание,
както и по размер от заключението на приетата ССчЕ.
По отношение на частично уваженото
възражение за давност не са релевирани конкретни оплаквания.
С оглед изложеното, жалбата в частта
досежно уважените искове за главници и лихва върху главницата за топлинна
енергия е неоснователна.
Жалбата е основателна в частта
досежно присъдената законна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По отношение на вземането за лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение, не се доказва да е настъпила забава по смисъла
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вземането не е срочно, поради което Общите условия са
неприложими, а за изпадане на длъжника в забава следва да е изпратена и връчена
покана. Такава в случая не се твърди и доказва да е налице, поради което следва
да се приеме, че не е налице настъпила забава и искът е неоснователен и
недоказан.
Предвид изложеното, решението следва
да бъде отменено в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5,60 лв. и вместо него постановено друго
за отхвърлянето му, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, решението
следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени
разноски над сумата 633. 14 лв. до пълния присъден размер от 643. 44 лв. за
исковото производство и над сумата 68. 33 лв. до присъдения размер от 69. 44
лв. за заповедното производство.
С оглед изхода на спора, на въззивника – ответник следва
да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата инстанция съобразно
уважената част на жалбата в размер на сумата 5. 20 лв., при общ размер от 325
лв. /25 лева - заплатена държавна такса и 300 лева - адвокатско възнаграждение/,
на основание чл.78, ал. 3 ГПК. Възражението на въззиваемата страна по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно. На въззивника следва се присъдят допълнително разноски
и за СРС в размер на сумата 4. 90 лв.
На въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на сумата 98. 40 лв., при определен общ размер от 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 20277167/15.12.2020 год. по гр. дело № 10715/2020г. на Софийски
районен съд, 34 състав, В ЧАСТТА, с
която съдът е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 86 ЗЗД, че П.П.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 5,60 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 12.11.2016
г. - 30.04.2018 год., както и в частта, с която П.П.П. е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД разноски над сумата 633. 14 лв. до пълния присъден размер от 643. 44 лв. за
исковото производство пред СРС и над сумата 68. 33 лв. до присъдения размер от
69. 44 лв. – разноски за заповедното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* срещу
П.П.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 5,60 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 12.11.2016г. -
30.04.2018 год., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20277167/15.12.2020 год. по гр. дело № 10715/2020г. на Софийски районен съд, 34
състав в останалата обжалвана част за уважаване на исковете.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на П.П.П., ЕГН ********** , на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 5. 20 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
П.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 98. 40 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.