№ 41197
гр. София, 04.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20251110108848 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от Ч. Б. М., адрес:
*********************************************, срещу П.Р.Б., БУЛСТАТ:
*********, адрес: гр. *************************, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 3 600 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в сторени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
производствата по ДП № 543/2020 г. на 8 РУ-СДВР, пр.пр. № 20732/2020 г. на
СРП, н.о.х.д. № 1139/2022 г. на СРС, НО, 131 състав, в.н.о.х.д №
20231100607012/2023 г. на СГС, НО, XII въззив. състав, к.н.д. № 421/2024 г. на
ВКС, III НО и в.н.о.х.д. № 20241100603713/2024 г. на СГС, VII въззив. състав, в
резултат на образувано срещу него наказателно производство, по което му било
повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК, приключило с решение №
883/30.12.2024 г. по в.н.о.х.д. № 20241100603713/2024 г. на СГС, НО, VII въззив.
състав, с което е потвърдена оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1139/2022 г. на
СРС, НО, 131-ви състав, ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането;
сумата от 58,61 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2024 г. до 12.02.2023 г.;
сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било
повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК, приключило с решение №
883/30.12.2024 г. по в.н.о.х.д. № 20241100603713/2024 г. на СГС, НО, VII въззив.
състав, с което е потвърдена оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1139/2022 г. на
СРС, НО, 131-ви състав, ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането;
сумата от 162,80 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2024 г. до 12.02.2023
г.
В исковата молба с твърди, че с постановление от 27.11.2020 г. по ДП №
543/2020 г. на 8 РУ-СДВР, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като същото му било предявено на 01.12.2020 г.
Въз основа на внесен обвинителен акт срещу ищеца било образувано н.о.х.д. №
1139/2022 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, по което били проведени седем
1
открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично и с упълномощен
защитник. С Присъда № 50/13.02.2023 г. на по н.о.х.д. № 1139/2022 г. на СРС, НО, 131-
ви състав, ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Срещу постановената присъда бил подаден
протест от ответника, въз основа на който било образувано в.н.о.х.д. №
20231100607012/2023 г. на СГС, НО, XII възз. състав, по което било проведено едно
открито съдебно заседание, на което ищецът е присъствал лично и с упълномощен
защитник. С присъда № 6 от 12.01.2024 г. въззивният съд отменил присъдата на
първоинстанционния съд и вместо това признал ищеца за виновен в извършено
престъпление по чл. 343б, ал.1 НК и му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от една година и глоба в размер на 200 лв., като на основание чл. 66, ал.1 НК
отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за
изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му
наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал.3 НК, приспада
времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право.
Срещу присъдата на въззивния съд ищецът подал касационна жалба, въз основа на
която било образувано к.н.д. № 421/2024 г. на ВКС, III НО, по което било проведено
едно открито съдебно заседание, на което ищецът присъствал лично и с упълномощен
защитник. С решение № 350/17.06.2024г. по к.н.д. № 421/2024 г. на ВКС, съдът е
отменил постановената от въззивния съд присъда и върнал делото за разглеждане на
друг състав на СГС. След връщане на делото от ВКС в СГС било образувано в.н.о.х.д.
№ 20241100603713/2024 г. на СГС, по което били проведени две открити съдебни
заседания, на които ищецът е присъствал лично и с упълномощен защитник. С влязло
в сила решение № 883/30.12.2024 г. в.н.о.х.д. № 20241100603713/2024 г. на СГС, НО,
VII възз. състав, съдът е потвърдил изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. №
1139/2022 г. на СРС, НО, 131-ви състав, с което ищецът е оправдан. В досъдебното
производство и в производствата по горепосочените наказателни дела от общ характер
ищецът бил представляван от защитник и в тази връзка сторил разноски за адвокатско
възнаграждение, както следва: 600 лв. - в производството по ДП № 543/2020 г. на 8 РУ-
СДВР, пр. пр. № 20732/2020 г. на СРП и н.о.х.д. № 1139/2022 г. на СРС, НО, 131-ви
състав, както и по 1000 лв. - в производствата по в.н.о.х.д. № 20231100607012/2023 г.
на СГС, НО, XII възз. състав; к.н.д. № 421/2024 г. на ВКС, III НО и в.н.о.х.д. №
20241100603713/2024 г. на СГС, НО, VII възз. състав. Твърди се, че в резултат на
повдигнатото и поддържано от ответника незаконно обвинение ищецът претърпял
неимуществени вреди. От започване на ДП до окончателното му оправдаване ищецът
бил със срината психика. Наказателното преследване се е отразило изключително
негативно върху физическото и психическо му здраве, върху доброто му име в
обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите
му. Твърди се, че ищецът преживял и негативни емоции - унижение, срам,
притеснение, стрес и душевни страдания. По време на воденото наказателно
производство ищецът живял в страх и притеснение, че може да бъде осъден, без да е
извършил престъпление. По време на съдебния процес ищецът претърпял сериозна
операция поради онкологично заболяване – карцином на ларинкса, след която следвало
да бъде в спокойна среда, като всякакъв стрес бил предпоставка за рецидивиране
заболяването. Вместо това обаче ищецът живял дълъг период в страх и тревожност за
бъдещето си. Страхувал се да не влезе в затвора, изпитвал срам и унижение, което
породило у него притеснение, че болестта му може да рецидивира. Страховете на
ищеца били силни и предвид това, че същият бил с отвор в областта на гръкляна,
2
изискващо специфични хигиенни грижи, които не биха могли да бъдат полагани, ако
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Този факт засилил притесненията
на ищеца от евентуално налагане на наказание лишаване от свобода. Наред с това
ищецът следвало да се явява в откритите съдебните заседания пред СГС и ВКС в
тежкото здравословно състояние. Същият не е могъл да говори, поради кеото не е
могъл да даде обяснения за случилото се. Едва в заседанието по в.н.о.х.д. №
20241100603713/2024 г. на СГС, НО, VII възз. състав, на ищеца бил назначен
тълковник, който обаче също не могъл да възпроизведе казаното от ищеца, предвид
това, че ищецът не владеел езика на немите. Това създало изключително притеснение
и тревожност у ищеца, както и срам от това да се явява публично в състоянието, в
което се намирал, а така и притеснение, че не може да даде обяснения пред съда за
случилото се и да защити правата си. С оглед изложеното се поддържа, че незаконното
обвинение имало силно негативно отражение върху личността и начина на живот на
ищеца. Тревожността и потиснатостта на ищеца през целия период на незаконното
обвинение били интензивни, отразили са се на работоспособността му и
концентрацията му, направили са го раздразнителен, довели са до здравословни
проблеми и смущения в личните му взаимоотношения. С оглед изложеното ищецът
претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 600 лв. и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и мораторни лихви
за периода от 31.12.2024 г. до 12.02.2023 г. в размер на 58,61 лв., респ. 162,80 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П.Р.Б. е подал отговор на исковата молба
чрез прокурор И.С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни по основание и размер. На първо място твърди, че извън
презумптивните вреди ищецът следва да докаже при условията на пълно доказване
настъпването на твърдените от него неимушествени вреди вследствие на незаконното
обвинение – негативно отражение на същото върху физическото и психическото му
здраве, доброто му име в обществото и взаимоотношенията със семейството и
близките, като в случая не били ангажирани дозателства в тази връзка. Отделно от
това не били представени доказателства за наличието на причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и влошеното здравословно състояние на ищеца, както и
за репутацията и здравния му статус преди повдигане на обвинението, за да може да
бъде направена обективна преценка за това как инициираното наказателно
преследване срещу ищеца се отразило на здравето и живота му. Оспорва иска за
обезщетение за неимуществени вреди и по размер, като твърди, че претендираната от
ищеца сума е прекомерна и не съответства на изискванията за справедливост. Освен
това твърди, че уврежданията са настъпили по изключителна вина на ищеца, тъй като
същият с неправомерното си поведение сам е дал повод на органите на досъдебното
производство да започнат наказателно преследване срещу него, поради което
обезщетение не му се следва. В условията на евентуалност твърди, че обезщетението
следва да бъде намалено, тъй като с поведнието си ищецът е допринесъл за
настъпването на вредите. По отношение на иска за обезщетение за имуществени
вреди твърди, че не са ангажирани доказателства за това, че оригиналите на
договорите за правна защита и съдействие са били приложени по съответните
накзателни дела, във връзка с които е бил направен съответния разход. Сочи, че
договорите за правна защита и съдействие са частни документи и доколкото същите не
носят подписа на ответника, на основание чл. 181, ал. 2 ГПК не могат да му бъдат
противопоставени, поради което достоверността на датата им следва да бъде
установена с други доказателства. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че
3
не са анагажирани доказателства същите да са били приложени към материалите по
наказателното производство, твърди, че не може да се приеме, че същите са били
налични към датата, на която е посочено, че са съставени. Освен това твърди, че от
представения препис на договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020 г. се
установява единствено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,
но не и че същото е реално заплатено, а останалите три договора – от 20.04.2023 г.,
25.01.2024 г. и 10.09.2024 г. не били годни доказателства за установяване на реалното
заплащане на посочените в тях суми. В случай, че се установи заплащането на
адвокатските възнаграждения, твърди, че същите са над установените минималните
размери съгласно НМРАВ и ищецът ги е сторил доброволно, а не по необходимост.
Поддържа, че в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждемние, изплатеното в повече
няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То
остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна
връзка с неговото поведение, като за платеното в повече държавата не дължи
обезщетение. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, евентуално – да намали размера на претендираните
обезщетения. Претендира разноски.
При служебна проверка относно редовността на исковата молба съдът
констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК,
доколкото в нея не е посочен единният граждански номер на ищеца, поради което на
осн. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени съответните
указания за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба, както и
относно периода на неимуществените вреди. Отделно от това не е посочена банкова
сметка или друг начин за плащане - чл. 127, ал. 4 ГПК.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът следва да докаже следните правопораждащи факти:
1. че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер;
2. че образуваното срещу него наказателно производство e завършило с влязъл
в сила оправдателен съдебен акт;
3. че е претърпял имуществени вреди, както и размера на тези вреди;
4. че е претърпял твърдените неимуществени вреди за съответен период от
време, както и вреди извън обичайните вреди;
5. че между незаконните действия на правозащитните органи (незаконното
обвинение) и неблагоприятните последици (вредите) е налице пряка причинно-
следствена връзка.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица – чл.4 ЗОДОВ.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже,
че е заплатил процесните суми, както и всички факти и обстоятелства, на които
основава своите искания и възражения, включително и че:
- увреждането е причинено поради изключителна вина на ищеца – чл. 5, ал. 1
ЗОДОВ;
- ищецът виновно е допринесъл за увреждането – чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
4
относими към предмета на спора.
Доказателственото искане на ответника за изискване на н.о.х.д. № 1139/2022 г.
по описа на СРС, НО, 131 състав е основателно.
За процесуална икономия съдът насрочва делото с даване на указания на ищеца
по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че деловодителят на състава не е връчил на ответника препис
от молба от 13.06.2025 г. на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника молбата за становище в срок до ОСЗ.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ с молба с препис за ответника да отстрани
констатираните нередовности в исковата молба, като с писмена молба, с препис за
ответника, да уточни следното:
единния си граждански номер (ЕГН);
период с начална и крайна дата, през който е претърпял твърдените
неимуществени вреди.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а
делото – прекратено.
УКАЗВА на ищеца в същия срок да посочи банкова сметка или друг начин за
плащане.
Неизпълнението на указанията в срок влече налагане на глоба за неизпълнение
на съдебно разпореждане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г.
от 11,30 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а
ищецът - и с препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените с исковата молба доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за представяне в срок до ОСЗ н.о.х.д. № 1139/2022 г. по описа
на СРС, НО, 131 състав,.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно претърпените от него
неимуществени вреди.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да представи четлив препис на договора за
правна защита и съдействие (л. 11 по делото).
Неизпълнението на указанията в срок влече изключване на преписа от
доказателствената маса.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че:
- срещу ищеца било образувано наказателно производство за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, приключило с решение № 883/30.12.2024 г. по в.н.о.х.д. №
20241100603713/2024 г. на СГС, НО, VII въззив. състав, влязло в сила на 30.12.2024 г.,
с което е потвърдена оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1139/2022 г. на СРС, НО, 131-
ви състав.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
5
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6