№ 2527
гр. Бургас, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120102046 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод жалбата на Л. И. А., ЕГН **********, Р.
Г. А., ЕГН **********, Р. Н. Г., ЕГН **********, Г. С. Л., ЕГН **********,
М. С. А., ЕГН **********, В. А. Д., ЕГН **********, С. А. А., ЕГН
**********, Н. Т. С., ЕГН **********, Т. Т. С., ЕГН **********, А. Т. С.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес в ***, чрез адв.В. Т., против
Решение №***/17.11.2022 г. на ОС „Земеделие”-Созопол, в частта в която на
наследниците на А. Н. С. е отказано възстановяването в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот: НИВА с площ от 4.600 дка,
находяща се в землиището на с.***, м.“***“, заявен с пореден №17 от
заявлението; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните
разноски.
Правното основание на жалбата е чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Ответната ОС „Земеделие”-Созопол, чрез пълномощника си –юк.П.,
намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й; претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат.
Съдът намира жалбата за допустима – подадена от активно
легитимирани лица в преклузивния срок по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и съдържа
необходимите реквизити.
1
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното:
Прието като доказателство по делото е Удостоверение за наследници,
изх.№99/28.02.2022 г., издадено от Община Сопозол, което легитимира
жалбоподателите като наследници на А. Н. С., починал на *** г.
По делото е представено копие на преписка №***, по която е издадено
обжалваното решение. Видно от съдържанието й е, че е образувана по
подадено от Т. А. С. заявление, вх.№234/26.02.1992 г., с което същият в
качеството си на наследник на А. Н. С. е заявил за възстановяване в стари
реални граници на правото на собственост върху посочените в заявлението
земеделски земи в землището на с.*** и в Созополско землище.
С обжалваното понастоящем Решение №***/17.11.2022 г. на ОСЗГ
Созопол, административният орган е признал правото на собственост на
наследниците на А. Н. С. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на ливада от 8,200 дка в землището на с.***, м.“***“, заявен с поред
№8 от заявлението, нива от 7,700 дка в землището на с.***, м.“***“, заявена с
пореден №10 от заявлението, нива от 4,400 дка в землището на с.***, м.“***“,
заявена с пореден №11 от заявлението, нива от 5,802 дка в землището на
с.***, м.“***“, заявена с пореден №13 от заявлението, нива от 4,700 дка в
землището на с.***, м.“***“, заявена с пореден №14 от заявлението, нива от
4,600 дка в землището на с.***, м.“***“, заявена с пореден №17 от
заявлението, нива от 0,969 дка в землището на с.***, м.“***“, заявена с
пореден №18 отзаявлението, но постановил отказ да възстанови на
наследниците на А. Н. С. правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива от 5249 дка в землището на
с.***, м.“***“, заявена с пореден №13 от заявлението и на нива от 4600 дка в
землището на с.***, м.*** с мотив, че имотът попада в обект на МНО, а
имотът в м.“***“ попада в язовир, като жалбоподателите обжалват решението
само в частта му касаеща имота в м.“***“.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Според
същото, в картата на инж.Й. от периода 1936-1939 г., имотът не е номериран,
но се намира между имоти с №№72 и 73. Имотът е в границите на ПИ
2
***.196, но не е обозначен с граници и идентификатор в КККР. Терена е част
от бивш имот на МНО, който към момента е изоставен и неподдържан.
Нямало е застрояване, имало е частично облагородяване, но е заличено в
течение на времето. Пак от заключението е видно и това, че няма данни за
нанасяни обекти (сгради, съоръжения, комуникации и др.) в КВС и КК. няма
актуален план, от койт ода се вижда наличието на подземен или друг вид
специализиран кадастър. Според направения оглед, извършен на 28.10.2023 г.
не са открити видими пречки за възстановяване на имота с размери и
граници, получени с оцифряването според Приложение №3. Според
действащата КККР процесният имот е в границите на ПИ ***.196, който има
следните характеристики: вид собственост „Държавна частна“, вид територия
„Земеделска“, НТП, „За друг вид имот със специално предназначение и
ползване“, площ от 361 222 кв.м, стар №16. Към 1993 г. процесният имот е
даден като нива в картата на инж.Й..
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
следното:
Постановеният атакуван административен акт е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган в изискуемата форма,
при спазване на материалния закон. Оплакването на жалбоподателите е
свързано с твърдение, че липсват законови пречки за възстановяване правото
им на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
имотите в м.“***“ в землището на гр.***.
С оглед данните по делото, съдът намира това твърдение за
основателно.
За да се възстанови собствеността върху един имот съдът следва да
приеме за безспорно установено правото на собственост на наследодателя на
жалбоподателите върху имота – земеделска земя към момента на образуване
на ТКЗС или ДЗС, респ. към момента на отнемането му или одържавяване и
т.н. и наличието на данни за стари /възстановими/ реални граници на имота и
липсата на извършено, съгласно изискуемите правила и норми застрояване,
респективно осъществяване на строително мероприятие или други посочени
по-горе пречки за реституирането му.
Съгласно нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствениците
притежавали земеделски земи не могат да възстановят собствеността си,
3
когато те са застроени или върху тях са проведени мероприятия. Съгласно
трайната съдебна практика пречки за възстановяване на собствеността на
притежателите на земелски земи е наличето на застрояване върху тях или
провеждане на мероприятия, които представляват комплекс от строителни
дейности. Нормите на чл.24, ал.2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ също препятстват
реституиране на собствеността върху земи, предназначени и служещи за
задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността
и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на
държавата и общините.
Установи се по делото, че имота в м.“***“, предмет на жалбата,
попадат в поземлен имот със специално предназначение, но предвид липсата
на данни по отношение на него да има проведено единно общо мероприятие
по смисъла на §1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ или издадено от МС решение
по чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, възможността за възстановяването му в стари реални
граници не е преградена.
Предвид на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и
следва да се отмени като такова в обжалваната му част, тъй като няма пречки
за възстановяване в стари реални граници на НИВА с площ от 4.600 дка в
местността „***“.
Основателността на жалбата налага в полза на жалбоподателите да
бъдат присъдени направените по делото разноски. В тази връзка, от страна на
ответника се прави възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно. Делото не е нито с голяма фактическа, нито с голяма правна
сложност. Жалбата, по която е образувано, е подадена чрез пълномощник, а в
проведеното съдебно заседание освен искане за експертиза не се правят
допълнителни доказателствени искания, нито се сочат други доказателства,
извън тези по административната преписка. Предвид това, настоящият
съдебен състав намира, че следва да уважи като основателно възражението на
ответника за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат в
размер на 6000.00 лв., като го намали до размера, определен в разпоредбата на
чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимален такъв от 1000 лева. Същият следва
да се присъди ведно с разноските за експертиза, които са в размер на 650 лева.
Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден
4
в настоящото производство, възлизат на 1650.00 лева, които следва да се
възложат на ответната ОСЗ-Созопол.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №***/17.11.2022 г. на ОС „Земеделие”-Созопол, в
частта в която на наследниците на А. Н. С. е отказано възстановяването в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на НИВА с площ от
4.600 дка в местността „***“, в землището на с.*** и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на наследниците на А. Н. С., починал на 29.08.2002
г., правото на собственост в стари реални граници на НИВА с площ от 4.600
дка в местността „***“ в землището на с.***.
ОСЪЖДА ОСЗГ-Созопол да заплати на Л. И. А., ЕГН **********, Р. Г.
А., ЕГН **********, Р. Н. Г., ЕГН **********, Г. С. Л., ЕГН **********, М.
С. А., ЕГН **********, В. А. Д., ЕГН **********, С. А. А., ЕГН **********,
Н. Т. С., ЕГН **********, Т. Т. С., ЕГН **********, А. Т. С., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес в ***, чрез адв.В. Т., сумата от 1650,00
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните по касационен ред
пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5