О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 537 05.09.2023
год. град Стара
Загора
Старозагорският административен съд, VІ състав, в
закрито заседание на пети септември две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №433 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.С.А. ***, чрез
пълномощника си по делото адв. С.Г. против т.5 от Решение №1010/29.06.2023 год.
на Общински съвет Казанлък, с което решение се променя устройствения режим на
ПИ с идентификатор 06848.12.20 в землището на с. Б., местност „***“,
собственост на Община Казанлък от „земеделска територия със забрана за промяна
на предназначението“ в земеделска земя с допустима промяна на предназначението
на земеделска земя, с конкретизиран устройствен режим: производствени и
складови дейности /Пп/, с цел разширение на Индустриалната зона. Устройствените
показатели стават следните: плътност на застрояване – max 80%, коефицент на интензивност /Кинт/ – max 1.2, минимална озеленена площ - 40%, височина – max 10 м.
Съдът, като обсъди представените по делото
доказателства, и въз основа на извършена проверка на допустимостта и
законосъобразността на обжалваното решение, намира, че жалбата е недопустима,
като подадена от лице, което няма правен интерес и като предварително подадена.
На първо място – решението е прието на 29.06.2023
год., като предвидената в ЗУТ процедура изисква и обнародването на самото
решение в Държавен вестник. Видно от представените доказателства от страна на
ответника, същото е сторено на 08.08.2023 год. в ДВ брой 68, на страница 57 от
същия. Жалбата е подадена на 14.07.2023 год. в деловодството на Административен
съд Стара Загора. Съгласно чл.215, ал.4 от ЗУТ, срокът за обжалване на
решенията с които се изменя общия устройствен план подлежи на обжалване в 30
дневен срок от датата на обнародване в Държавен вестник. Такова обнародване
обаче към датата на подаване на жалбата не е налице, поради което и не е
възникнало правото на жалба за А.. Самото обнародване на решението е част от
фактическия състав на изменението на ОУП, и ако същото не е сторено, то не е
завършен този фактически състав и не е налице де факто административен акт,
който да подлежи на обжалване. Правота на жалба и нейната допустимост се
преценя към датата на нейното подаване. Доколкото към датата й на подаване,
такъв индивидуален административен акт не е налице, то и жалбата е лишена от
предмет. Последващото обнародване не може да санира нередовността на жалбата
към датата на нейното подаване и липсата на годен за оспорване индивидуален
административен акт.
От друга страна, съдът съобрази при проверка на
допустимостта на жалбата и следното:
Редът за обжалване на общия устройствен план,
както и кръгът на лицата, които могат да го оспорят, са регламентирани с
разпоредбата на чл.127, ал.12 от ЗУТ - общият устройствен план може да се
обжалва по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен
вестник на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими
имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. По дефиницията на
чл.127, ал.13 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на общия
устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане
на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се
установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси –
опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски,
горски и защитени територии и защитени зони.
За да се изясни непосредствено засегнатите
собственици от предвижданията на ОУП, следва да се дефинира и понятието
недвижим имот по смисъла на чл.127, ал.13 от ЗУТ. В самият Закон за устройство
на територията, липсва законова дефиниция на понятието недвижим имот. Съгласно
чл.1, ал.2 от ЗУТ, този закон урежда обществените отношения, свързани с
устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в
Република България, и определя ограниченията върху собствеността за
устройствени цели. Съгласно чл.7 от ЗУТ, според основното си предназначение,
определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите
устройствени планове, териториите в
страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и
индустриални паркове извън границите на населените места и селищните
образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии,
нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти,
и територии на транспорта. Съгласно чл.12 от ЗУТ, застрояване по смисъла на
този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и
съоръжения в поземлени имоти. Законодателят е използвал понятието недвижим имот
в разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.4, чл.56, ал.4, чл.57, ал.1 и ал.5, чл.66,
чл.84, чл.92, чл.131, ал.1 и ал.2, чл.134а, ал.4 и т.н., като според настоящия
съдебен състав, под недвижим имот следва да се разбира съответно обособената
териториална единица – поземлен имот или урегулиран поземлен имот. В случая
жалбоподателят не е собственик на процесния имот, което обстоятелство не се
отрича и от самия него.
От друга страна, за процесния имот не се предвижда
изграждане на обекти – публична собственост на общината или държавата, нито се
налага ограничаване на собствеността с цел защита на обществени
интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на
земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Доколкото
законодателят е очертал изрично кои са заинтересовани лица да оспорват приетия
ОУП и е невъзможно разширителното тълкуване на законовата разпоредба, то съдът
намира, че само собственика на недвижимия имот, за който е предвидена промяна, има
пряк правен интерес от оспорване на решението за одобряване на окончателния
проект за ОУП. В конкретния случай не се твърди от жалбоподателят, че същият е
собственик на имота, поради което и за него не е налице правен интерес от
оспорването. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и липсата й води до недопустимост
на оспорването.
Ето защо, жалбата се явява процесуално недопустима
поради липса на правен интерес у жалбоподателят, с оглед на което и на
основание чл.159, т.4 от АПК, същата следва да се остави без разглеждане и
производството по делото – да се прекрати.
Допустимостта на съдебното производство по
оспорване на индивидуален административен акт, независимо дали същият се
оспорва като незаконосъобразен или нищожен е обвързана, съгласно чл. 147, ал. 1
от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния
случай по отношение на решението за одобряване на ПУП произтича от попадането
му в кръга на лицата, очертан изрично в специалната норма на чл.127, ал.13 от ЗУТ.
Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо
което материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко засягат
негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка
правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или
застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ.
разширяване на съществуващи правни задължения. Доколкото в конкретния случай
такова засягане не се установява по отношение на имоти собственост на жалбоподателят,
то за него не е налице и правен интерес от стореното оспорване.
Въз основа на изложеното и на основание чл.159,
т.4 от АПК жалбата, против решението на общински съвет Казанлък следва да се
остави без разглеждане, а образуваното производство по делото следва да се
прекрати.
По тези
съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК във връзка с чл.127, ал.13
от ЗУТ съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.А. ***, чрез пълномощника си по
делото адв. С.Г. против т.5 от Решение №1010/30.03.2023 год. на Общински съвет Казанлък,
с което решение се променя устройствения режим на ПИ с идентификатор
06848.12.20 в землището на с. Б., местност „***“, собственост на Община Казанлък
от „земеделска територия със забрана за промяна на предназначението“ в
земеделска земя с допустима промяна на предназначението на земеделска земя, с
конкретизиран устройствен режим: производствени и складови дейности /Пп/, с цел
разширение на Индустриалната зона. Устройствените показатели стават следните :
плътност на застрояване – max 80%,
коефицент на интензивност /Кинт/ – max 1.2
минимална озеленена площ - 40%,
височина – max 10 м., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №433/2023 год. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: