ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
гр. В**, 28.02.2022 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АН**М. П*
Членове:В** Й. М**
Н** Д. Н**
като разгледа докладваното от А** М. П** Въззивно частно гражданско дело
№ 20221300500054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 предл.първо ГПК и е инициирано с определение №
39/04.02.2022г. на БРС по гр.д.№ 44/2022г., с което е повдигнат спор за подсъдност с РС-В**.
От приложените по делото съдебни книжа се установява следното:
Делото е образувано по входена в РС-Видин на 13.10.2020г. искова молба на АСП-Д“СП“ -
В** за прекратяване на настаняването на малолетното дете Л** Д** Л** в семейството на С** Т**
В* - баба по майчина линия с постоянен и настоящ адрес: с. К*, общ. Д* обл. В* поради отпадане
на основанията по чл. 25, ал. 1 от ЗЗакрД и промяна в обстоятелствата - чл. 29, т. 6 и т. 9 във вр. с
чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗакрД.
По посочената молба в РС-В*е образувано гр.д1846/2020г. Към молбата са приложени:
решение № 137/15.12.2008г. на РС-Белоградчик по гр.д.№219/2008г.; Заповед № ЗД/Д-ВН-Д-
052/17.09.2020г. на Директор на Д“СП“ – Д*, удостоверение за раждане на Л* Д* Л*, социални
доклади на ДСП-В* и ДСП-Д* и др.писмени доказателства.
С определение от 08.11.2021г. на РС-В* по гр.д.№ 1846/2020г. е прекратено
производството пред този съд и делото е изпратено по компетентност на РС-Б* за произнасяне по
искането.За да постанови посочения резултат РС-В* е приел,че нормата на чл.30 от ЗЗакрД не
определя кой е местно компетентния съд да се произнесе по искането, за разлика от нормата на чл.
28, ал. 1 от ЗЗакрД, която предвижда, че искането за настаняване по съдебен ред е подсъдно на
районния съд по настоящия адрес на детето. В настоящото производството по чл. 30 от ЗЗакрД,
следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 28 от ЗЗакрД относно местно компетентния
съд, който да разгледа искането за прекратяване на настаняването, а това е съдът по настоящ адрес
на детето. Под „настоящ адрес“ се има предвид фактическото пребиваване на детето. В
конкретния случай не било спорно, че детето продължава да живее при бабата по майчина линия в
с.К*, общ. Д*, обл. В*, като липсват каквито и да било данни, че същото е изведено от там и има
променен настоящ адрес. Освен това, процесната Заповед № ЗД/Д-ВН-Д- 052/17.09.2020г. на
Директор на Д“СП“ - Д*, с която временно е прекратено настаняването на детето при бабата и е
допуснато предварителното й изпълнение, е отменена с влязло в законна сила решение.
При извършената проверка за подсъдност ВРС е приел, че делото не му е подсъдно, а
местно компетентен да разгледа молбата е Районен съд – Б*, който е постановил първоначалната
мярка.
1
РС-Белоградчик с определение № 39/04.02.2022г. по гр.д.№ 44/2022г. на същия съд е
повдигнал спор за подсъдност с РС-В* и делото е изпратено за произнасяне от ОС-В*
БРС приема, че производството е такова по спорна съдебна администрация. Поддържа, че
съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото може да се
прави само от ответника. Никоя от страните конституирани по делото не е направила възражение
за неподсъдност на гр.д. № 1846 2020 г., нито след получаване на призовка, нито в съдебно
заседание на 11.11.2020г., нито при призоваването им за съдебно заседание на 10.11.2021 г. ВРС.
Излага се, че за тази подсъдност съдът не следи служебно и изпращането на делото на друг съд,
следва да бъде постановено само след като бъде направено възражение, каквото в случая не е
направено/чл. 119 ал.3 във вр. с чл. 119 ал. 1 ГПК/.
ВОСв настоящия си състав, след обсъждане на данните по делото по представените писмени
доказателства към молбата на АСП-Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, намира, че
компетентен да се произнесе по нея е РС-Б**.
Производството по гр.д.№ 1846/2020г. на РС-В** е образувано по молба на АСП-Д“СП“ -
Видин за прекратяване на настаняването на малолетното дете Л* Д**Л* в семейството на С* Т* В*
- баба по майчина линия с постоянен и настоящ адрес: с.К*, общ. Д*, обл. В* поради отпадане на
основанията по чл. 25, ал. 1 от ЗЗакрД и промяна в обстоятелствата - чл. 29, т. 6 и т. 9 във вр. с чл.
30, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗакрД.
Законът за закрила на детето е специален нормативен акт, който урежда правата,
принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините при осъществяване
на дейностите по закрила на детето и участието на юридически и физически лица в такива
дейности. Законът изразява отношението на държавата към децата и е приложим във всички
случаи, при които участник в едно обществено правоотношение е физическо лице, което не е
навършило 18 години.
Производството по Закона за закрила на детето е охранително, провежда се по правилата на
специален закон при строго определено участие на страните.
Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗакрД постановява, че настаняването се прекратява от районния
съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция
"Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора. В чл. 30, ал.1 ЗЗакрД
законодателят е указал родовата подсъдност, но не е посочил изрично местната подсъдност, на кой
местен съд е подсъдно искането на изброените в разпоредбата субекти, легитимирани да искат
прекратяване на настаняването на дете в приемно семейство, в семейство на роднини или близки
или специализирана институция. В чл.28, ал.1 от ЗЗакрД изрично е регламентирано, че искането за
настаняване по съдебен ред е подсъдно на районния съд по настоящия адрес на детето. По
аргумент от чл. 28, ал.1 ЗЗакрД и предвид преследваната от закона цел да се защити в максимална
степен интереса на детето, искането по чл. 30, ал.1 ЗЗД за прекратяване на настаняването на детето
в семейството на роднини е подсъдно на РС по настоящия адрес на детето. Релевантнен за
определяне на настоящия адрес на детето е моментът на предявяване на искането - в случая
13.10.2020г., а кой адрес е настоящ по смисъла на ЗЗакрД, е определено в §1, т.15 от ДР на
посочения закон. "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава. Установяването на
адреса, на който детето пребивава към момента на предявяване на искането по чл. 30, ал.1 ЗЗД, е
фактически въпрос, отговорът на който се извлича от данните по приложените към исковата молба
и делото документи.
В конкретния случай няма спор, че детето Л* Д* Л* продължава да живее при бабата по
майчина линия- С* Т* Т* в с.К*, общ. Д*, обл. В* при която е настанена с влязло в сила на
29.12.2008г. решение по гр.д.№219/2008г на БРС. От исковата молба е видно, че за детето Л* Д*
Л* е посочен постоянен и настоящ адрес за призоваване именно в с. К*, ул.“О*“№2, общ. Д* и по
смисъла на §1т.15 от ДР на ЗЗД това е неговият "настоящ адрес" по който следва да бъде
определен и местно компетентният съд в случая е РС-Б* .
В исковата молба се посочва, че детето продължава да живее на посочения адрес в с.К* със
2
своята баба, като липсват каквито и да било данни, че детето е изведено от там и има променен
настоящ адрес. Приложената Заповед № ЗД/Д-ВН-Д- 052/17.09.2020г. на Директор на Д“СП“ -
Димово, с която временно е прекратено настаняването на детето при бабата и е допуснато
предварителното й изпълнение, е отменена с влязло в законна сила решение. Следва да се
отбележи, че по делото има данни, че към датата на депозиране на исковата молба допуснатото
предварително изпълнение на заповедта е било отменено от АС-В**, още повече, че в исковата
молба административният орган не твърди, че детето живее на друг адрес, различен от посочения
в с.К*общ.Д*.
Въззивният съд намира, че определянето на местната подсъдност следва да бъде
извършвано само по един критерий, а именно - настоящия адрес на детето. Както бе посочено,
възприемането на този подход е свързано, както с правоприлагането по аналогия, така и със
защита в най-добра степен на интересите на детето като основна цел на производствата по ЗЗакрД.
Безспорно съдът по настоящия адрес на детето разполага с възможност, както чрез съответната
Д"СП" по настоящия адрес на детето, така и по свой почин, най-бързо и ефективно да събере
нужната информация, въз основа на която да направи извод отпаднали ли са основанията по чл. 25,
ал.1 ЗЗакрД и дали прекратяването следва да се извърши чрез реинтеграция на детето в
биологичното семейство или е необходимо да бъде постановена друга мярка за закрила. Именно
този съд може да осигури по най-добър начин и участието на детето в процеса при спазване
изискванията на чл. 15 ЗЗакрД и по-конкретно на ал.4, изискваща изслушване и консултиране на
детето в задължителното присъствие на социален работник от дирекция "Социално подпомагане"
по настоящия адрес на детето.
Настоящият съдебен състав приема, че компетентен да се произнесе по искането с правно
основание чл. 30 ЗЗакрД е Районен съд-Б**.
По изложените съображения и на основание чл. 122 ГПК, Видинският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба на Агенция за социално подпомагане-
Дирекция "Социално подпомагане"-В** с адрес:гр.В**, ул.“Е**“№5 за прекратяване
настаняването на малолетното дете Л** Д**Л** в семейството на С** Т** В** - баба по майчина
линия с постоянен и настоящ адрес: с. К**, общ. Д**, обл. В* е БРС.
ИЗПРАЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд-В** за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3