Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело № 49 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
подадена въззивна жалба с вх. № 76384/20.11.2018г. по описа на регистратурата
на Районен съд-гр. Варна от Частен съдебен изпълнител Даниела Здравкова
Петрова-Янкова срещу решение № 4138/18.10.2018г. по гр.д. № 18030/2017г. на
Районен съд-гр. Варна, с което въззивницата е осъдена да заплати на П.И.П.,
сумата от 2198,21 лева, представляваща причинени на последния имуществена
вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на задължението на съдебния
изпълнител да прекрати служебно образуваното по негов опис изпълнително дело №
367/2011 г. и с оглед издаденото удостоверение по реда на чл. 456 ГПК по
горепосоченото изпълнително дело след неговото прекратяване, на основание чл.
441 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 74 ЗЧСИ;
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост, като се оспорват наличието на елементите на
деликтния състав на чл. 45 от ЗЗД. Счита, че издаването на удостоверение по чл.
456 от ГПК не е противоправно деяние, тъй като съдебният изпълнител не можел да
откаже издаването му, както и че всеки взискател сам преценявал дали да се
присъедини по други изпълнителни дела. Оспорва се и извода на
първоинстанционния съд за наличието на причинно-следствена връзка между
деянието и претендираните вреди. Излагат се подброни съображения за приложенито
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като в тази връзка се твърди, че изпълнителното
дело не е перемирано. Твърди се още, че ако ищецът не е бил съгласен с
извършеното разпределение, е имал възможността да го обжалва, както и да
оспорва вземането на присъединения взискател В. Н.
Формулиран е петитум за отмяна на
първоинстанционното решение, включително в частта за разноските. Претендират се
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.
Постъпило е становище с вх. №
85732/31.12.2018 г. от третото лице-помагач на страна на въззивника – „ЗАД Армеец“
АД, с което изразява становище за основателност на въззивната жалба. Твърди се,
че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде
отменено, а исковите претенции – да бъдат отхвърлени.
В о.с.з. процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Процесуалният представител на въззиваемата страна
моли за потвърждаване на решението на районния съд. Третите лица-помагачи на въззивника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД и ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД,
редовно уведомени, не изпращат представител.
По предмета на така предявените искове:
П.П. твърди, че с молба до ЧСИ с
рег. № 895 е образувал изпълнително производство срещу длъжника Я. Г. Н., по
което претендирал сумата от 55 265,18 лева. По същото това дело била извършена
публична продан на собствения на длъжника имот като получената от продажбата на
имота сума била в размер на 42 817,91 лева. Последната била разпределена от
съдебния изпълнител по следния начин – за П.И.П. – 28 717,02 лева; за В. Н. Н.
– 2716,74 лева; за БНБ Париба Пърсънал Файненс ЕАД – 759,62 лева; за „Про лего“
АД – 5347,66 лева; за ВиК Варна ООД – 403,18 лева; за Община Варна – 1673,41
лева; такси по ТТРЧСИ – 3173,28 лева.
Ищецът навежда твърдения, че
лицето В. Н. Н. е образувал изпълнително дело № 376/2011 г. по описа на ЧСИ Д.
Я. срещу длъжника Я. Г. Н. през 2011 г. По това изпълнително дело последното
извършено от съдебния изпълнител действие било от 06.01.2015 г., поради което
заявява, че същото е прекратено по силата на закона още през месец януари 2017
г. Въпреки отправените от ищеца и от Я. Г. Н. молби до съдебния изпълнител Я.
образуваното при нея изпълнително дело не било прекратено, а напротив – било издадено
удостоверение на В. Н. Н. по силата на което същият се е присъединил като
взискател по образуваното от ищеца изпълнително производство и е получил при
разпределението сумата от 2716,74 лева. Счита, че разпределената в полза на В.
Н. сума представлява настъпила за него имуществена вреда, причинена му от
ответника в резултат неизпълнение на задължението да прекрати служебно
образуваното по негов опис изпълнително дело № 367/2011 г. и в резултат на
издаването на удостоверение същият се присъединил като взискател по
горецитираното изпълнително дело, съответно бил включен в разпределение на
сумите получени от публичната продан на имота, продаден за сумата от 42 817,91
лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника. В него същият оспорва исковата претенция
като недопустима, а на следващо място като неоснователна и недоказана. Твърди,
че не е извършвала продажба на недвижим имот на длъжника Я.Н. и не е
разпределяла суми постъпили от продажбата. Твърди, че съдебният изпълнител
издава удостоверение за присъединяване по реда на чл. 456 ГПК като няма правно
основание да откаже. Посочва, че всеки взискател само преценява дали да се
присъдени към конкретно дело като няма как съдебният изпълнител да носи
отговорност затова. Освен това преценката дали едно вземане следва да се включи
в дадено разпределение на постъпили суми по изпълнението се прави от съдебния
изпълнител правещ разпределението. Твърди, че всеки взискател по конкретно дело
може да оспори вземането на друг взискател, но в настоящият случай ищецът не е
използвал тази възможност като дори изрично сам заявява, че не оспорва вземането
на взискателя Ненчев. Не е обжалвал и извършеното разпределение на сумите от
съдебния изпълнител. Твърди още, че ищецът не е подавал молба за обявяване на
изпълнителното дело за прекратено, дори същият не е присъединен взискател по
него. За отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство
е уведомен длъжника Я. Н., но същият не се е възползвал от правото му да
обжалва същия. Ответникът посочва, че по образуваното при него изпълнително
дело по молба на В. Н., последното изпълнително действие не е от 06.01.2015 г.
Уточнява, че на 25.03.2015 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на
опис на движими вещи в град Провадия; на 14.08.2015 г. – описът е бил отложен,
а на 02.11.2016 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на банкови
сметки на длъжника. На 29.03.2017 г. му е издадено удостоверение по реда на чл.
456 за присъединяване към изпълнително дело 59/2016 г. Едва на 12.01.2018 г. по
искане на взискателя е прекратено изпълнителното дело. Моли за отхвърляне на
исковата претенция.
Конституираните по молба на ответника
Д.З. П.-Я. трети лица-помагачи „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД и ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД на страната на
ответника Д.З. П.-Я. по нейна молба, са депозирали становища, в който са
изразили мнението си за неоснователност на исковата претенция и са поискали
отхвърляне на предявения иск.
ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото се установява, че по
молба на В. Н. Н. е било образувано изпълнително дело № 20117110400376 по описа
на ЧСИ Д. П.-Я. срещу Я. Г. Н. за заплащане на сумата от 2500.00 лева,
задължение по запис на заповед от 01.03.2009г. и 50. 00 лева разноски,
съобразно издаден изпълнителен лист от 22.03.2011г. по ч.гр.д. № 3864/2011г. на
ВРС.
ЧСИ Д. П.-Я. е изпратила запорно
съобщение изх. № 5610/08.04.2011г. до ЧСИ Р. Т. върху всички вземания на
длъжника Я. Н. като взискател по изп. № 20107170400354 по описа на ЧСИ Р. Т. до
размера на сумата от 3205.36 лева,
изчислена към 22.04.2011г. – 2500.00
лева главница и 29.71 лева законна лихва за периода от 11.03.2011г. до
25.04.2011г.
На 08.04.2011г. ЧСИ Д. П.-Я. е
изпратила покана за доброволно изпълнение с изх. № 08.04.2011г. до длъжника Я.
Н., получена от него на 27.04.2011г.
На 17.12.2011г. е било изпратено
съобщение до Търговския регистър към Агенция по Вписванията за налагане на
запор на притежаваните от Я. Г. Н. дружествени дялове в „Пелети-БГ“ ООД. Запорът е вписан на 29.12.2011
г. в Търговския регистър по партидата на дружеството.
С протокол от 14.06.2013г. ЧСИ Д.П.-Я.
е насрочила опис и оценка за дата 23.07.2013г на движимите вещи на длъжника Я.
Г. Н., няходящи се в дома му. В съобщението е посочено, че длъжникът е длъжен
да се яви в определеното време в дома си, за извършване на изпълнението. В
противен случай, ЧСИ предупреждава, че ще нареди отваряне на сградата в
отсъствие на длъжника и да се претърси
жилището му, вкл. ще се иска съдействие на националната полиция или кмета
съгласно чл. 431 от ГПК. Видно от приложената по делото разписка от
29.06.2013г., на адреса на ул. „Хаджи Димитър“ № 7, вх. 6, ап. 16, длъжностното
лице е удостоверило, че не отговаря никой, залепено е уведомление, както и че
по сведения на съседи длъжникът живее на адреса. При направени посещения на
25.06.2013г. в 16:30ч. и на 22.06.2013г.
в 10:00 часа никой не е отворил.
ЧСИ Д. П.-Я. е уведомила и взискателя В. Н. Н., за насрочените опис и
оценка, като го е задължил да се яви в СИС на ЧСИ Д. П.-Я..
По делото няма данни за последващи
действия, свързани с предприемане на действия по извършване на насрочения опис
и оценка.
По-късно взискателят В. Н. Н. е
подал молба № 9183/01.04.2014г., с която отново е поискал да се извърши опис на
имуществото на длъжника. Съдебният изпълнител с постановление от 16.04.2014г. е
насрочил опис и оценка на движимите вещи, собственост на Я. Г. Н. за
14.05.2014г. Съдебният изпълнител е изпратил призовка за принудително
изпълнение с вх. № 10944/16.03.2014г. до длъжника Я. Н. за насрочените опис и
оценка. Призовкарят е отразил в разписката на 30.04.2014г., че по данни на
съседи длъжникът не живее на адреса от една година, като не знаят новия му
адрес. Няма данни за осъществяване на някакви действие от ЧСИ във връзка с
насрочения опис и оценка.
По молба на взискателя с вх. №
30177/25.11.2014г., съдебният изпълнител е наложил запор върху всички банкови
сметки на длъжника Н. в „Уникредит Булбанк“ АД и „Централна кооперативна банка“
АД със запорно съобщение с изх. № 31483/22.12.2014г., получено в „Уникредит
Булбанк“ АД на 06.01.2015г., а в „Централна кооперативна банка“ АД – на
07.01.2015г.
Отново по молба на взискателя с
вх. №04752/25.03.2015г. съдебният изпълнител с постановление от 13.07.2015г. е насрочил
опис и оценка на движимите вещи, собственост на длъжника в завод за корабно
обзавеждане – гр. Провадия за 14.08.2015г. Съобщението е било изпратено на
длъжника на адреса на завода, като призовкарят е удостоверил на 31.07.2015г.,
че по сведения на охраната на портала, който в момента е единствен служител на
работа, длъжникът Недялков е наел складови площи, но нямало никакво оборудване,
като не е посещавал обекта от 3 месеца. Съдебният изпълнител е изготвил
протокол за опис на движимо имущество от 17.08.2015г. в присъствието на
взискателя В. Н. и А. А. А. – охрана на завод за корабно обзавеждане – гр.
Провадия. ЧСИ е отразил в протокола, че по сведения на охраната в завода за
корабно обзавеждане няма движими вещи, собственост на длъжника. Съдебният
изпълнител е провел разговор с управителя на завода, като последният е заявил,
че длъжникът никога не е бил техен наемател и няма никакви вещи при тях.
На 02.11.2016г. е подадена молба
вх. № 44860/02.11.2016г. от взискателя В. Н. за извършване на опис движимо
имущество и налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „Уникредит
Булбанк“ АД.
На 28.03.2017г. ЧСИ Д. Я. е
получила от ЧСИ Л. С. уведомление за насрочена публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжника Я.Н., който е длъжник по изпълнително дело №
59/2016г. по описа на ЧСИ Л.С. с взискател – въззиваемия П.И.П.. След
провеждане на публичната продан взискателят-въззиваем П.П. е бил обявен за
купувач.
Съдебният изпълнител Д. Я. е издала
удостоверение по чл. 456 от ГПК в полза на взискателя В. Н. Н., по силата на
което последният се е присъединил по изпълнително дело № 59/2016г. по описа на
ЧСИ Л. С. с вземане в размер на 5 380.88 лева към 29.03.2017г., от които:
1) главница в размер на 2500.00 лева, 2)законна лихва в размер на 544.68 лева
за периода от 11.03.2011г. до 29.03.2017г., 3) неолихвяеми вземания – 30.00
лева; 4) разноски по гражданско дело-700.00 лева; 5) разноски по изпълнително
дело – 399.99 лева; такси по т. 5, 9, 31 от Тарифата към ЗЧСИ – 207.20 лева;
ЧСИ Л. С. е изготвил разпределение
по чл. 495 от ГПК за определяне на сумата, която е следвало да преведе
взискателя купувач П.П. за изплащане на
съразмерните части от вземанията на останалите взискатели, вкл. и присъединения взискател В. Н. Н..
ЧСИ Л. С. е постановил взискателят П.П. да внесе сумата в размер на 14073.89
лева, от които 2716.74 лева за съразмерно удовлетворяване на вземането В. Н. Н.;
След влизане в сила на разпределението по чл. 495 от ГПК ЧСИ Л. С. е
превел сумата от 2716.74 лева на ЧСИ Д. П.-Я., предназначена за присъединения
взискател В. Н. Н..
По молба на В. Н. Н., ЧСИ Д. П.-Я. е прекратила изпълнително дело №
376/2011г. по нейн опис на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По делото са представени два договора за застраховка „професионална
отговорност“, по силата на които третите лице-помагачи – ЗК „Лев инс“ АД и ЗАД
„Армеец“ АД са се задължили да покриват застраховителни събития при ангажирана
гражданска отговорност на ЧСИ Д. З. П.-Я. във връзка с нейната професиална
дейност като съдебен изпълнител.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
П.И.П. е предявил при условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 441
от ГПК, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Частният съдебен изпълнител носи
гражданска отговорност за вреди, които са в пряка причинна връзка с извършено
от него процесуално незаконосъобразно действие или бездействие. За тази
отговорност важат правилата на деликтната отговорност в чл. 45 от ЗЗД, като за
основателността на иска, в тежест на уведения е да докаже наличието на всички
кумулативно дадени елементи от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, както
следва: 1) деяние (действие или бездействие) на съдебния изпълнител, 2)
противоправност на деянието, 3) деянието да е извършено виновно, което се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, 4) да са
настъпили вреди и техния размер, 5) пряка причинно следствена връзка между
деянието и вредите.
По делото се спори дали изп.д.№
376/2016г. с взискател В. Н. Н. по описа на въззивницата ЧСИ Д. П. Я. е било
прекратено по право, поради перемция на основание чл. 433, т. 8 от ГПК и оттук
дали законосъобразно ЧСИ Я. е издала удостоверение по чл. 456 от ГПК, по силата
на което В. Н. Н. се е присъединил като взискател по изп. № 59/2016г. по описа
на ЧСИ Л. С., в полза на когото е била преведена сумата от 2716.74 лева след извършено от ЧСИ Л. С.
разпределение по реда на чл. 495 от ГПК.
Настоящият състав намира, че
изпълнителното дело № 376/2016г по описа на ЧСИ Д. П.-Я. е било прекратено по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
ЧСИ Д. П.-Я. е наложила на 17.12.2011г. запор
върху дружествените дялове, притежавани
от длъжника Я. Н. в дружеството „Пелети-БГ“ ООД, със запорно съобщение изх. №
18652/17.12.2011г. От този момент е започнал да тече нов двугодишeн преклузивен срок, който съответно е
изтекъл на 17.12.2013г.
Насрочените с протокол от 14.06.2013г. опис и оценка на
движимите вещи на длъжника, находящи се в дома му за дата 27.03.2013г., не са
прекъснали течащият срок, тъй като тези изпълнителни действия нито са извършени,
нито има данни да са предприети каквито и да е стъпки от съдебния изпълнител
към тяхното ефективно извършване. Съдебният изпълнител не е издал никакви
удостоверителни документи за извършени последващи действия във връзка с
насрочените изпълнителни действия, подобно на тези обективирани в протокол за
опис на недвижимо имущество едва от 17.08.2015г., в изпълнение на постановление
от 13.07.2015г. за насрочване на опис и оценка на движими вещи на Я. Г. Н., в
завод за корабно обзавеждане – гр. Провадия. В тази връзка, за насрочените за
27.03.2013г. опис и оценка няма доказателства дали съдебният изпълнител е
посетил на място адреса на имота на длъжника Я. Г. Н., имал ли е достъп до
него, използвано ли е съдействието на полицията за влизане в помещенията. Също
така, няма заплатени никакви държавни авансови такси от взискателя за
извършване на опис и оценка.
Поради тази причина
съдът намира, че формалното
насрочване на опис и оценка с протокола от 14.06.2013г., без тяхното реално
извършване и без да има данни да са били налице обективни пречки за съдебния
изпълнител за тяхното осъществяване, не е от естество да прекъсне течащия
двугодишен преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Аргумент в подкрепа
на този извод на съда е и приетото в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г.
на ВКС, в което изрично е посочено, че давността се прекъсва (респ.
преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) с „извършването на опис и оценка“, но не и с насрочването им.
Предвид горното следва да се приеме, че изп.д.№ 376/2011г. по
описа на ЧСИ Д. П.-Я. е било прекратено по право на 17.12.2013г. с изтичане на две
години от последното извършено изпълнително действие – налагане на запор на
дружествени дялове, притежавани от Я. Н. в „Пелети-БГ“ ООД на 17.12.2011г.
С издаването на удостоверение по чл. 456 от ГПК по едно прекратено по право изпълнително
дело, ЧСИ Д. П.-Я. е извършила противоправно
деяние, тъй като процесуални действия могат да се извършват само по едно висящо
изпълнително производство. Деянието на ЧСИ Д. П.-Я. е и виновно, доколкото е била длъжна, в качеството й на лице,
натоварено с публични функции, да следи служебно за изтеклия в хода на
изпълнителното производство двугодишен преклузивен срок. Същата е следвало да
откаже издаването на удостоверение по чл. 456 от ГПК, предвид факта, че
изпълнителното дело е било вече прекратено. Нещо повече, съдебният изпълнител е
следвало да постанови изричен формален акт за прекратяване изп.дело, за да е
налице яснота в отношенията между страните по него, в който случай В. Н. би
могъл да образува ново дело и да поиска нови изпълнителни действия, при което
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК би започнал да тече отначало. Ето защо
следва да се приеме, че установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумция за
виновност на съдебния изпълнител не е
оборена от събраните по делото доказателства.
Налице е и последния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност – да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и вредите, по следните
съображения:
Причинната връзка е такава зависимост, при която едно
явление (причина) поражда, обуславя възникването на друго явление (следствие).
Причината и следствието се намират във взаимодействие и между тях съществува
вътрешна закономерна връзка. Тази връзка не трябва да бъде разглеждана
откъснато от конкретната обстановка. В тези случай трябва да бъде изследвано
дали известно деяние е изиграло съществена
роля за настъпването на вредоносния резултат. Освен това вредата трябва обективно и закономерно да произтича от
него и да не е случайно деяние. Така
с Р-2032-72-I г.о., Върховният съд приема, че даден резултат обикновено
се предшества от цяла съвкупност от обстоятелства и че между тях причина е само
това обстоятелство, без което резултатът
не би настъпил. С друго решение е посочено, че обикновено действат много
причини за настъпване на вредоносния резултат, но под внимание се взема само
обстоятелството, което е изиграло решителна
роля за причиняването на вредата (Р-2952-72-I г.о. ВС).
В настоящия случай, издаденото от ЧСИ Янкова
удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК, заместващо издадения в полза на В. Н.
изпълнителен лист, приложен към друго изпълнително дело, представлява по своята
същност официален удостоверителен документ. Удостоверението се ползва с
обвързваща съдебния изпълнител Л. С. материална доказателствена сила, който е бил длъжен, без право на преценка, да
го приеме и съответно да извърши разпределението с участието на този кредитор,
в чиято полза е издадено то. Обстоятелството дали ЧСИ Я. е следвало да издава
процесното удостоверение, не е в правомощията на ЧСИ С., нито може да бъде
преценявано в производството по обжалване на разпределението. Именно поради
това, издаването на удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК е изиграло решителна
роля и се явява пряка причина за
настъпилите за взискателя П.П. вреди. Те следва да се определят в размер на 2716.74
лева, тъй като това е заплатената сума от взискателя П.П. за изплащане на
съразмерната част от вземането на В. Н., съобразно указанията по изготвеното от
ЧСИ Станев разпределение. Безспорно
издаването на процесното удостоверение е условие без което В. Н. Н. не би
участвал в разпределението, съответно взискателят П.П. не би заплатил сумата от 2716.74 лева. Ето защо следва да се
приеме, че причинените на П.П. вреди нямат
случаен характер, а са типична
закономерна и адекватна последица от издаденото от ЧСИ Я. съдебно
удостоверение.
В обобщение на гореизложеното, съдът намира, че са
доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране
на гражданската отговорност на въззивницата, която следва да бъде осъдена
заплати обезщетение за причинените на П.П. вреди в размер 2716.74 лева.
Предвид
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на делото, въззивникът Д. П.-Я. следва да бъде осъдена да заплати на
въззивамия П.П. сумата от 400.00 лева, разноски пред въззивната инстанция,
съобразно представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4138/18.10.2018г. по гр.д. № 18030/2017г. на Районен съд-гр.
Варна.
ОСЪЖДА
ЧСИ Д. З. П.-Я. с ЕГН:********** с рег. № 711 да заплати на П.И.П. с ЕГН:**********
сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски пред въззивната инстанция,
представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на въззивника – ЗК „Лев инс“ АД с
ЕИК:********* и ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК:*********.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: