гр.София.,
…….……...2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
IV въззивен състав, в публично заседание на трети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Папазян
ЧЛЕНОВЕ: Атанас Н.Атанасов
мл. с-я Габриела Лазарова
при участието на секретаря Силва Абаджиева и
прокурора Попколев, разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 3699 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава 21 от НПК.
С
присъда от 13.03.2017 г., постановена по нохд № 18480/2014 г. на СРС, НО, 18
състав, подс.П.Д.Ц. е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, като в присъдата е прието, че има извършено от подсъдимия деяние, а именно
на 08.07.2014 г. около 9.00 ч. в гр.София, ж.к.“Лев Толстой“, се заканил с
престъпление против личността, а именно с убийство, на И.Т.И., като извадил и
насочил срещу главата му пистолет и това
заканване е могло да възбуди/ и е възбудило/ у И.Т.И. основателен страх от
осъществяването му, деянието не е извършено виновно и не съставлява
престъпление, като няма извършено деяние от същия подсъдим, изразяващо се в
зареждане на пистолета. Със същата присъда е отхвърлен предявеният от И.Т.И.
иск срещу подсъдимия за 5000 лв. за обезщетение за причинени неимуществени
вреди, като е отхвърлено искането за присъждане на разноски в полза на
гражданския ищец.
Срещу
така постановената присъда е постъпил протест от представител на СРП с искане
за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава с признаване
на подс.П.Ц. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК.
Според изложеното в протеста, защитната теза на подсъдимия, че е било налице
неизбежна отбрана, остава изолирана и неподкрепена от доказателствата по
делото.
Срещу
постановената присъда е депозирана и въззивна жалба и допълнение към нея от
гражданския ищец И.Т.И. с искане за отмяна на оправдателната присъда, налагане
на подсъдимия на наказание около средния размер на предвиденото в НК и
уважаване на предявения граждански иск като основателен и доказан.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа
депозирания протест, като счита първоинстанционният съдебен акт за
законосъобразен и обоснован, поради което моли да бъде потвърден.
Гражданският
ищец И.И. пледира за преразглеждане на присъдата, тъй като счита, че
подсъдимият е виновен.
Защитата
на подс.П.Ц. – адв.П.моли да се потвърди оправдателната присъда като
законосъобразна и обоснована.
Подс.П.Ц.
поддържа пледоарията на своя защитник. Твърди, че е невинен и моли съда да
потвърди присъдата на СРС.
Софийски
градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно и изцяло провери
присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
При
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт, тъй като
първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на
чл.305 ал.3 НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички
събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за
установени и въз основа на кои доказателства.
Допуснатото
„абсолютно“ процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл. 334,
т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на
мотиви към така постановената първоинстанционна присъда.
В
приетата от първостепенния съд фактическа обстановка е посочено, че между
подсъдимия и пострадалия е започнала размяна на удари, като в един момент у св.И.
се намирал инструмент „кози крак“, с който инструмент и отделно с ръка
свидетелят посягал да удари подсъдимия. Съдът е приел, че за да се защити,
подсъдимият, който „нямало накъде да отстъпва извадил и насочил срещу главата
на младежа пистолет/без да го зарежда/“. При анализа на доказателствата
проверяваният съд е кредитирал показанията на пострадалия, в които посочва, че
е бил ударен от подсъдимия /без да посочва с какво/, но от показанията на св.И.
се установява, че ударът е осъществен с инструмент „кози крак“. В този смисъл е
налице противоречие и неяснота по отношение на приетата от съда фактическа
обстановка и анализът на показанията на св.И. и обясненията на подсъдимия досежно
обстоятелството ударил ли е подсъдимия с инструмента „кози крак“ пострадалия.
Не става ясно от мотивите към присъдата, ако това действие е осъществено, в кой момент съдът
приема, че подсъдимият е извадил пистолета, откъде го е извадил, за да го
насочи срещу пострадалия. Не са обсъдени и противоречията в обясненията на
подсъдимия досежно това къде се е намирала чантичката му, в която е бил
поставен пистолета. От една страна подсъдимият заявява, че е поставил
чантичката си в автомобила, а от друга че се е намирала върху тялото му. Друг е
въпросът, че направеният от проверявания съд анализ на показанията на
пострадалия и обясненията на подсъдимия не почива на логически издържани и
основани на останалите доказателствени източници умозаключения, а на
необосновани предположения.
От
мотивите на съдебния акт не може да се проследи волята на съда относно
приложението на института на неизбежна отбрана, като липсва обсъждане на
обстоятелството дали по време на изваждане и насочване на огнестрелното оръжие,
приетото от съда нападение от страна на пострадалия все още е продължавало.
Това е от съществено значение и с оглед обстоятелството към кой момент
пострадалият е бил ударен от подсъдимия с инструмента „кози крак“, след като в
тази част са кредитирани показанията на св.И..
На следващо място, на изискуемия от
процесуалните норми, с оглед реализирането на основните принципи на
наказателното производство, доказателствен анализ, не са били подложени събраните
по делото и други доказателства и гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите М., Р., Д., Й., П.,
К., К., заключението от КСППЕ, като съдът не ги е анализирал поотделно и в
тяхната съвкупност и не е изложил мотиви кои от тях кредитира и с какви
аргументи. Наличието на сериозни
противоречия в събраните гласни доказателствени средства, досежно основните
факти подлежащи на доказване в производство, е задължавало първостепенния съд
поотделно и в съвкупност да анализира свидетелските показания и обясненията на
подсъдимия и да посочи съображения, кои от тях приема за достоверни и кои
отхвърля, нещо което не е сторено в мотивите на атакуваната присъда.
В
крайна сметка, липсва минимално необходимият стандарт за анализ на
доказателствената съвкупност, за да се проследи процеса на формиране на
вътрешното убеждение. Липсата на задълбочен,
обстоен, аргументиран и ясен анализ на доказателствената съвкупност,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при това
положение е налице липса на мотиви. Последната представлява пречка въззивната
инстанция да осъществи своя контрол, доколкото не е възможно да се провери
правилността на доказателствения анализ.
Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение
е суверенно, но подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която следва да
се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства
по делото. Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал и
от излагане на изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е
свързана с възможността да бъде извършена проверка за наличието или липсата на
логически грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото.
Без да извърши необходимия доказателствен анализ,
първостепенният съд е направил своите правни изводи, които също страдат от
липсата на нужния правен анализ, особено при приетите предпоставките на чл.12
ал.1 НК. Този подход е недопустим и
най-вече незаконосъобразен, тъй като не само поставя под въпрос действителна
воля на съда, но води и до противоречивост,обърканост, непълнота в мотивите към
постановената присъда.
Мотивите не трябва
да се отклоняват от изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Необходимо е да следват
утвърдената и стандартизирана структура: факти-доказателство-право. Освен, че е
конституционно установено, в чл. 121, ал. 4 от Конституцията, мотивирането на
съдебните актове по този начин е и основна гаранция за правото на справедлив
процес по чл. 6 ЕКПЧОС. То създава ясна външна убедителност пред страните, че
съдът е имал сериозна професионална ангажираност към техния казус, че ефективно
е оценил фактите, които са му поднесли, че правилно е приложил законовите
правила и в крайна сметка, че правилно е решил делото. Недостатъчните и неясни
мотиви на първата инстанция по отношение на фактите и доказателствата пречат и
на втората инстанция да изпълни своята контролна функция.
Обсъжданата по-горе неиздържаност на мотивите се
приравнява на липса на мотиви, което от своя страна представлява съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните, визирани в разпоредбата на
чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, чието допускане има за последица отмяна на
атакувания съдебен акт, без да се обсъждат въпросите досежно правилността й и
да се извършва анализ на изложените в
жалбата и протеста доводи по съществото
на делото. Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната
инстанция, което предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен
състав на СРС.
На
последно място за пълнота на изложението следва да се посочи, че диспозитивът
на присъдата е непрецизно изготвен. При прилагане на чл.12 ал.1 НК, подсъдимото
лице следва да бъде признато за невиновно и оправдано по повдигнатото обвинение
като се посочи цифрово връзката с чл.12 ал.1 НК. Този недостатък на присъдата
не е от категорията на съществените процесуални нарушения, поради което
въззивният съд само го маркира.
Водим от
горното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.334, т.1 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ присъда от 13.03.2017 г. на СРС,
НО, 18 състав, постановена по НОХД № 18480/2014 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.