№ 360
гр. гр.Н., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
**212150101321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод искова молба вх. № 4735/12.10.2021 г. от Д. А. К.,
гражданин на Р.Ф., роден на ********** г. в гр. Баренцбург, Шпицберген, Норвегия,
чрез адвокат З. Н. К. АК- Хасково, против Е. В. К., гражданка на Р.Ф., родена на
********** г. в гр. С.П., С., с която се иска да бъде установено, че ответницата не е
собственик на ½ идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ид. № ******* по
КККР на гр. С.В., общ. Н., обл. Б., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.10.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо обекта от
07.07.2020 г., с адрес на имота: гр. С.В., п.к. ****, М. *, бл. 1, вх. *, ет. *, ап. **, като
самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с ид. № ********, предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с ид. № *****, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
състоящ се според акт за собственост от: антре, дневна-трапезария с кухненски бокс,
две спални, два санитарни възела с баня, тераса, с посочена в документа площ: 86,89
кв.м., ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ********.7, под обекта: ********.4,
над обекта: ********.9. Като последица от евентуалното уважаване на иска се моли за
произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК досежно констативен нотариален акт №
**, том *, рег. № ****, дело № ***** г. по описа на нотариус С.А., рег. № *** при НК,
район на действие – РС Н..
Сочи се, че на 14.07.2008 г., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба
1
на недвижим имот № **, т. ***, рег.№ ****, д.№ ***** г. на С.А., нотариус с peг. №
*** в регистъра на НК, с район на действие РС-Н., вписан в CB - Н., под вх.рег. № ***,
акт № **, т. ***, дело № ***** г., ищецът придобил процесния недвижим имот,
находящ се в гр. С.В., жилищен комплекс за сезонно ползване почивен комплекс „М.
**“, изграден в поземлен имот с идентификатор № *****, а именно: апартамент № ** с
идентификатор № *******, представляващ самостоятелен обект, находящ се на първи
етаж, вход Б, в сграда № 1 с идентификатор ********, със застроена площ от 86,89
кв.м., състоящ се от: антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, две спални, два
санитарни възела с баня и тераса, при граници: на същия етаж: СО с идентификатор
********.7, под обекта: СО идентификатор ********.4 и над обекта: СО
идентификатор ********.9, ведно със съответния процент идеални части от общите
части на сградата, както и от правото на строеж върху описания по-горе поземлен
имот, в който е построена сградата. Излага се, че имотът бил придобит от Д. А. К. по
време на брака му с ответницата Е. В. К., като между двамата съпрузи на ***** г. в гр.
С.П. бил сключен брачен договор, уреждащ правата на съпрузите върху цялото
имуществото, което се придобива по време на брака. Позовавайки се на пункт 1 от
посочения брачен договор, ищецът твърди, че процесният апартамент е изключителна
негова собственост. Заявява, че след прекратяване на брака между страните –
05.09.2017 г., ответницата, на основание представени от неин пълномощник непълни
писмени доказателства, се снабдила с процесния констативен нотариален акт, чиято
отмяна се иска, за собственост на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *******, съгласно КККР на гр. С.В., общ. Н., обл. Б.. Твърди се, че в
представените на нотариуса, при съставянето на констативния нотариален акт,
документи, липсвал брачният договор, сключен между страните на ***** г., поради
което нотариус С.А. бил въведен в заблуждение и е признал ответницата за собственик
на ½ идеална част от гореописания имот. Предвид това, се моли, да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответницата не притежава ½ идеална
част от горепосочения имот, като се отмени констативния нотариален акт. Претендират
се съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, чрез
упълномощения ѝ представител - адв. В. Р. от БАК, с който предявеният иск се оспорва
като недопустим, неоснователен и недоказан, като се моли за отхвърлянето му и
присъждане в полза на ответницата на сторените съдебни разноски. Не се спори, че
страните са сключили брак на 25.08.2001 г. в Р., който е бил прекратен на 05.09.2017 г.,
както и че по време на същия ищецът е придобил процесния самостоятелен обект на
посочената от него дата. Заявява се, че освен представения от ищеца брачен договор,
между страните са подписани още четири брачни договора, като се оспорва
приложението на договора от ***** г. по отношение предмета на делото, като
невписан в регистъра за собственост. Посочва се още, че между страните е налице
висящо съдебно производство в гр. С.П., Р. по гр.д. № 2-314/2022 г. за обявяване
2
недействителността на клаузи от брачните договори, предвид което се иска спиране на
производството по настоящото дело до постановяване на окончателен съдебен акт по
делото в Р..
В съдебно заседание, ищецът, чрез упълномощения си представител, поддържа
исковата молба, оспорва дадения отговор, претендира уважаване за заявената
претенция, съответно - отмяна на посочения нотариален акт, и присъждане на съдебни
разноски.
Ответницата не се явява лично и не се представлява в проведеното по делото
открито съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, ведно с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № ***** г. по описа на нотариус С.А.,
рег. № *** при НК, район на действие – РС Н..
Страните по делото не спорят, а и от представените с исковата молба писмени
доказателства – свидетелство за сключен брак /л. 8-10 от делото/, свидетелство за
разтрогване на брак /л. 17-19 от делото/, нотариален акт № **, т. ***, рег.№ ****, д.№
***** г. по описа на нотариус С.А., рег. № *** при НК, акт № **, том XXIII, дело №
***, вх.рег. № ***/**** г. на СВ - Н. /л. 6-7 от делото/ и схема № 15-1096039-
08.010.2021 г. на СГКК – гр. Б. /л. 21 от делото/, се установява, че страните са бивши
съпрузи, чийто брак, сключен на 25.08.2001 г. в гр. С.П., Р., е бил разтрогнат на
05.09.2017 г. в Р., като по неговото време, от страна на ищеца е придобита
собствеността по отношение на самостоятелен обект с ид. № ******* по КККР на гр.
С.В., общ. Н., обл. Б., съставляващ апартамент № ** в почивен комплекс
„МАНАСТИРА II“ – С.В..
Безспорни между страните са и обстоятелствата, че същите са сключили брачен
договор № ** ******* от ***** г., както и че ответницата е била призната за
собственик на ½ ид.част от самостоятелен обект с ид. № ******* по КККР на гр. С.В.,
общ. Н., обл. Б., по силата на нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № ***** г.
по описа на нотариус С.А., рег. № *** при НК, акт № **, т. *, дело № ***, вх.рег. №
****** г. на СВ – Н., издаден въз основа на писмени доказателства, представени на
нотариуса с район на действие НРС. Тези обстоятелства се установяват и от
ангажираните от ищеца писмени доказателства /л. 11-16; л. 20 от делото/, както и от
представената от нотариус Ангелов преписка по издаване на констативния нотариален
акт № **** г. /л. 112-132 от делото/.
С протоколно определение № 649/20.10.2022 г. по делото, представеното от
ответната страна писмено доказателство – незаверено копие на електронна справка на
3
руски език е приложено по делото, като неприето, поради неизпълнение в срок на
съдебни указания за привеждането му в съответствие с изискванията на ГПК.
По делото е служебно изискан и приложен заверен препис от относимите норми
от законодателството на Р.Ф. – Глава 7 „Законен режим на имущество на съпрузи“ и
Глава 8 „ Договорен режим на имуществото на съпрузите“ от Семеен кодекс на Р.Ф.
/чл. 33-чл. 44/, представени официално на НРС във връзка с отправено искане до
компетентните органи на Р.Ф. по гр.д. № 920/2018 г. по описа на Районен съд – Н..
При преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се
налага извод за допустимост, основателност и доказаност на предявения
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради което същия следва
да бъде уважен, по следните съображения:
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по
тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни за настоящия съд в
правораздавателната му дейност, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Върховната инстанция е посочила
още, че ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – тези от които произтича правото му, като правният интерес на ищеца е
предпоставка за развитие на производството, за която съдът служебно следи.
В светлината на горните разяснения, настоящият съдебен състав намира, че е
надлежно сезиран с допустим отрицателен установителен иск за собственост върху
недвижим имот, като ищецът се легитимира като съсобственик по отношение на
процесния апартамент, предвид легитимиращия ответницата констативен нотариален
акт, а отричането правата на последната би обусловило възникване в неговата правна
сфера на еднолично право на собственост по отношение на вещта. Изложеното налага
извод, че ищецът установява своя правен интерес в производството, доколкото се
позовава на брачен договор, приложението на чиито разпоредби са годни да установят
едноличното му право на собственост по отношение на самостоятелен обект с ид. №
******* по КККР на гр. С.В., общ. Н., обл. Б., съставляващ апартамент № ** в почивен
комплекс „М. **“ – С.В., при отпадане правата на ответницата, признати в рамките на
нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК, предпоставило издаването
на легитимиращия я констативен акт.
Предвид характера на предявения отрицателен установителен иск, в тежест на
ответницата е възложено от съда да установи придобивното основание, въз основа на
което е получила правото на собственост, което претендира.
Доколкото се касае до имущество, придобито от ищеца по време на брака му с
ответницата, сключен и прекратен в Р.Ф., то съгласно чл. 79, ал. 3 вр. ал. 1 от КМЧП и
чл. 23 от Договор между Народна република България и Съюза на съветските
социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
4
дела, приложимо към спора е правото на Р.Ф., в частност разпоредбата на чл. 34, т. 1 от
Семейния кодекс на Р.Ф., на която се позовава ответницата. Посочената разпоредба
гласи, че имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна съвместна
собственост.
Независимо от предвидения руски законов режим на съвместна собственост
обаче, с разпоредбата на чл. 42, т. 1 от Семейния кодекс на Р.Ф. е предвидена
възможността съпрузите да го променят, чрез брачен договор, като предвидят
съвместна, дялова или разделна собственост върху цялото имущество на съпрузите,
върху негови отделни видове или върху имуществото на всеки от съпрузите. С
изречение второ е посочено още, че брачен договор може да бъде сключен, както по
отношение на налично, така и по отношение на бъдещо имущество на съпрузите.
Видно от клаузите на представения от ищеца, неоспорен от ответницата брачен
договор № ** ******* от ***** г., удостоверен от И.В.Г. – нотариус на С.П.,
регистриран в регистъра под № 2-2680, съгласно т. 1, съпрузите са определили режим
на разделна собственост върху цялото имущество /вкл. недвижимости, МПС, парични
средства, акции, ценни книжа/, получено и придобито от съпрузите или от единия от
съпрузите на каквото и да е основание, както преди сключването на брака, така и по
време на брака, като цялото имущество придобито преди, така и след сключването на
брака, е собственост на оня от съпрузите, на чието име е придобито то. Клаузата на т. 3
от договора изрично заявява волята на съпрузите, имущество, което принадлежи на
единия от тях – по закон или във връзка с условията на брачния договор – да не може
да бъде признато за съвместна собственост на съпрузите на основание, че по време на
брака, за сметка на общото имущество на съпрузите или на личното имущество на
другия съпруг, са били направени вложения, значително увеличаващи стойността на
това имущество. Съгласно клаузата на т. 9 от договора, изрично е предвидено, че в
случай на разтрогване на брака, съпругата придобива собствеността по отношение на
две индивидуализирани нежилищни помещения с адрес в гр. С.П., Руска Федерация,
като със същата не е направено изрично разпореждане за вбъдеще с процения
апартамент в гр. С.В., придобит по време на брака от съпруга-ищец.
Видно от клаузата на т. 16 от брачния договор, същият е влязъл в сила при
нотариалното му удостоверяване на ***** г., предвид което съдът намира, че е
обхванал с действието си придобивната сделка, изповядана с нотариален акт № **, т.
***, дело № ***, вх.рег. № ***/**** г. на СВ – Н., по силата на която ищецът е
придобил едноличното право на собственост по отношение на процесния
самостоятелен обект с ид. № ******* по КККР на гр. С.В., общ. Н., обл. Б.,
съставляващ апартамент № ** в почивен комплекс „М. **“ – С.В..
Недоказани по делото останаха възраженията на ответницата, че отношенията
между страните са били преуредени с последващи брачни договори, както и че в Р. се
води преюдициално за настоящия спор гражданско дело за обявяване за
недействителни на клаузи от брачен договор между страните. Като страна по
5
твърдените последващи брачни договори, ответницата би следвало да разполага с
преписи от същите, които да представи в подкрепа на твърденията си и съобразно
указанията на съда и разпределената доказателствена тежест в процеса. Независимо от
това, пред настоящия съд не бяха ангажирани нито писмени, нито гласни
доказателства, които да установяват последващи представения от ищеца брачен
договор имуществени уговорки между страните. От друга страна, представената на
съда незаверена електронна справка на руски език не бе легализирана и заверена, в
съответствие с дадените на ответницата указания, предвид което не се цени от
настоящия съд, а твърдението за висящ между страните преюдициален за делото спор
останаха голословни и недоказани.
Не може да бъде споделено и възражението на ответницата, че брачен договор
№ ** ******* от ***** г. не обхваща процесните отношения между страните, бивши
съпрузи, доколкото не е бил вписан в регистъра за собственост. Действително, с
влизане в сила на новия Семеен кодекс от 1 октомври 2009 г. се създаде регистър на
имуществените отношения на съпрузите, който се администрира от Агенцията по
вписванията, като в същия се вписват брачните договори и избраният от съпрузите
режим на имуществени отношения, както по уведомление на съпрузите, така и
служебно. В случая, обаче, бракът на страните и имуществените им отношения по
време на същия се регламентират от правото на Р.Ф., а не от българския Семеен
кодекс. При това положение, съдът счита, че не е налице основание, още по-малко
изискване, за вписване на руски брачен договор в българския регистър на
имуществените отношения на съпрузите, като същият обвързва страните на общо
основание. За пълнота, следва да се посочи, че вписването на брачен договор и по
нашето право е за противопоставимост на трети лица и има оповестително, а не
конститутивно действие.
Относно твърденията на ответницата за обещания на ищеца да я снабди с
пълномощно, по силата на което да се разпореди с процесния имот в своя полза, следва
да се отбележи, че същите разкриват елемент на признание на иска. Ответницата
заявява в отговора на исковата молба, че към януари 2020 г. е очаквала ищецът да я
снабди с нужните документи за придобиване едноличната собственост по отношение
на процесния апартамент, но след като това не се случило, се почувствала измамена и
направила постъпки за снабдяване с констативен нотариален акт.
Съдът намира за нужно изрично да посочи, че видно от представената от
нотариус С.А., рег. № *** при НК, район на действие НРС преписка № **** г. по
издадения нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № ***** г., акт № **, т. *,
дело № ***, вх.рег. № ****** г. на СВ – Н., в същата не се съдържа препис от брачен
договор № ** ******* от ***** г., удостоверен от И.В.Г. – нотариус на С.П.,
регистриран в регистъра под № 2-2680.
Така мотивиран, съдът намира, че ответницата не е собственик на ½ идеална
част от самостоятелен обект с ид. № ******* по КККР на гр. С.В., общ. Н., обл. Б. и
6
ицщовата претенция следва да бъде уважена.
Като последица от изхода на спора, съдът дължи произнасяне и по заявеното
искане с правно основание чл. 537 ал 2 от ГПК.
С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС е дадено разяснение, че нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща
на официалните свидетелстващи документи за факти, като при оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от
проверка, дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително
прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази
проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или
чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587,
ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а
въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това,
като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587
от ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице
е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния
акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в
сила решение.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК когато бъде уважена претенция на трето лице
срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост, нотариалният акт се отменя.
В настоящия случай съдът приема, че нотариален акт за собственост на идеални
части от недвижим имот № **, том *, рег. № ****, дело № ***** г., акт № **, т. *, дело
№ ***, вх.рег. № ****** г. на СВ – Н., издаден в полза на ответницата от нотариус
С.А., рег. № *** при НК, с район на действие – НРС, въз основа на представени
непълни писмени доказателства, установява неверни факти относно принадлежността
на правото на собственост. Същият не е годен да легитимира ответницата Е. В. К. като
собственик на посоченото придобивно основание, поради действието на сключен
преди охранителното нотариално производство брачен договор, който изключва
законовия режим на съвместна собственост в отношенията на бившите съпрузи –
страни по делото, съответно – правата на съпругата-ответница по отношение на
7
придобитото от съпруга-ищец имущество по време на брака.
В този смисъл на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът следва да отмени
констативен нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим имот № **,
том *, рег. № ****, дело № ***** г., издаден въз основа на непълни доказателства от
нотариус С.А., рег. № *** при НК, с район на действие – НРС, акт № **, т. *, дело №
***, вх.рег. № ****** г. на СВ – Н..
Предвид изхода на спора, на ищеца се следва присъждането на сторените
съдебно-деловодни разноски, съгласно представените доказателства за извършването
им, а именно – сумата от 208 лева – заплатена държавна такса, които да се възложат в
тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Д. А. К., гражданин
на Р.Ф., роден на ********** г. в гр. Баренцбург, Шпицберген, Норвегия и ответницата
Е. В. К., гражданка на Р.Ф., родена на ********** г. в гр. С.П., С., че ответницата не е
собственик на ½ идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ид. № ******* по
КККР на гр. С.В., общ. Н., обл. Б., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.10.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо обекта от
07.07.2020 г., с адрес на имота: гр. С.В., п.к. ****, М. *, бл. 1, вх. *, ет. *, ап. **, като
самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с ид. № ********, предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с ид. № *****, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
състоящ се според акт за собственост от: антре, дневна-трапезария с кухненски бокс,
две спални, два санитарни възела с баня, тераса, с посочена в документа площ: 86,89
кв.м., ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ********.7, под обекта: ********.4,
над обекта: ********.9, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том *, рег. №
****, дело № ***** г. по описа на нотариус С.А., рег. № *** при НК, район на
действие – Районен съд Н., акт № **, т. *, дело № ***, вх.рег. № ****** г. на СВ – Н.,
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. В. К., гражданка на Р.Ф., родена на ********** г. в гр. С.П., С., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Д. А. К., гражданин на Р.Ф., роден на
********** г. в гр. Баренцбург, Шпицберген, Норвегия, сумата от 208 /двеста и осем/
лева, представляващи направени по делото съдебни разноски.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9