Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 62 28.02.2019
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 30 януари две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА В.…………………………………………
ПРОКУРОР: ……………………………………….………………………...
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1491 по
описа за
Производството е образувано по
въззивна жалба на И.С.В., подадена чрез адв. П.К., против решение № 59 от
14.11.2018 г., постановено по гр.дело № 928/2017 г. по описа на Чирпанския
районен съд, с което е отхвърлен предявения от И.С.В., чрез адв. П.Т.К. иск
против Т.И.Т., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на 3/8 ид.ч. от Дворно място от 2026 квадратни метра, находящо се
в село Средно Градище, община Чирпан, област Стара Загора, за което бил отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, обозначен под № IV-79, в квартал 18А , по подробния
устройствен план на селото, целият от 2130 кв.м., с неприложена улична
регулация, заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда,
полумасивна стопанска сграда и подобрения, при граници: от изток и юг - улици,
запад - У ПИ № V-80, от север - У ПИ № VI-77 и У ПИ № III-78 и да осъди Т.И.Т.,
да му предаде владението върху целия имот, като неоснователен и недоказан.
Въззивникът И.С.В.
счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Счита,
че ищецът е доказал, че е собственик на вещта, като е представил доказателства
в тази насока. Ответникът по никакъв начин не бил оборил правото му на
собственост върху процесния недвижим имот, както и констатациите на нотариуса в
тази връзка, материализирани в представения по делото нотариален акт. В хода на
първоинстанционното производство
ответникът не представил никакви доказателства на какво правно основание
владее процесния имот, нито направил възражение, че е придобил собствеността върху процесния
имот по давностно владение. С оглед на това счита, че в първоинстанционното
производство предявения от него иск по чл.108 от ЗС бил доказан, но решаващия
съд постановил едно неправилно и немотивирано решение като го отхвърлил.
Моли съда са отмени изцяло
обжалваното решение и се произнесе по съществото на спора като постанови
решение, с което след като установи, че той е собственик на 3/8 ид.ч. от дворно
място от 2026 кв.м., находящо се в село Средно Градище, община Чирпан, област
Стара Загора, за което бил отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, обозначен под №
IV-79, в квартал 18А, по подробния устройствен план на селото, целият от 2130кв.м.,
с неприложена улична регулация, заедно с построените в него едноетажна масивна
жилищна сграда, полумасивна стопанска сграда и подобрения, при граници: от
изток и юг - улици, запад - У ПИ № V-80, от север - У ПИ № VI-77 и У ПИ №
III-78 и че този имот се намира във владението на ответника Т.И.Т., който го
ползва без правно основание, да осъди Т.И.Т.,
да му предаде на него – И.С.В. владението върху целия имот.
Моли съдът да му присъди направените
разноски за двете съдебни инстанции.
По делото са постъпили становища от Г.Г.Г.,
М.Т.М., С.П.В. и В.Т.Т. – трети
лица помагачи на страната на ответника Т.И.Т.,
с които заявяват, че поддържат
въззивната жалба, подадена от И.С.В. и молят същата да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Т.И.Т. чрез пълномощника му адв. Ал. Н., с
който заявява, че счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли да
бъде потвърдено изцяло. С оглед на това моли да бъде отхвърлена изцяло
подадената въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата
по делото, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът И.С.В. твърди в исковата си молба, че
той е един от съсобствениците и притежава 3/8 ид. ч. от следния недвижим имот:
Дворно място от
Ищецът моли съда, след като установи, че той
е собственик на 3/8 ид.ч. от Дворно място от
Ответникът Т.И.Т. оспорва изцяло
собствеността на ищеца върху описаният имот и искането му за освобождаване на
имота, тъй като ищецът обосновавал иска си за собственост върху имота на базата
на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
наследяване по закон, завещание и давностно владение № …, Том …, рег. № …год.
на Нотариус Л.И. *** действие Районен Съд- Чирпан. В отговора си ответникът иска
обявяване нищожността на цитирания по-горе нотариален акт с твърдение, че към
момента на изслушването му не е била налице изискуемата се придобивна давност
по отношение на ищеца. Ответната страна твърди, че такова владение несъмнено,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години в полза на ищцовата страна
нямало.
По искане на ответната страна и на основание
чл. 219 от ГПК в хода на производството са привлечени и конституирани като
трети лица, помагачи на ответната страна Г.Г.Г., М.Т.М., В.Т.Т. и С.П.В..
Същите изразяват становище, че искът е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Видно от представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че ищеца И.С.В. и негови роднини / видно
от удостоверение за наследници на И.В.С., починал на 08.11.1983г./- Г.Г.Г., М.Т.М.,
В.Т.Т. и С.П.В., са се снабдили с Нотариален акт по обстоятелствена проверка по
см. на чл. 587 ал.2 от ГПК, а именно Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание наследяване по закон, завещание и
давностно владение № …, том …, рег. № … г. на Л.И. – Нотариус, регистриран в НК
под № 090. От същия е видно, че ищеца се легитимира като собственик на 3/8
ид.ч. от процесния недвижим имот. Това е така, тъй като същия получава 1/8
ид.ч. по закон и 2/8 ид.ч. по завещание или общо за него става 3/8 ид.ч. от
процесния недвижим имот. Останалите съсобственици са Г.Г.Г., който е признат за
съсобственик на 2/8 ид.ч., М.Т.М., В.Т.Т. и С.П.В., които са признати за
собственици на по 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот.
С доклада си по делото съдът е посочил, че е
безспорно установено, че имота се владее от ответника, поради което за това
обстоятелство страните не следва да сочат доказателства, с оглед на това по
делото и не са събирани доказателства в тази насока, тъй като този факт е
безспорен.
За основателността на предявения иск с правно основание чл.108
от ЗС, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на посочената
разпоредба при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е
собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи
без правно основание. Тези фактически
обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца при условията на главно и пълно
доказване.
По настоящото дело ищецът се легитимира като
собственик на 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, въз основа на горецитирания
нотариален акт.
Ответникът възразява, че този нотариален акт
е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд намира това възражение
за неоснователно. В случая издадения нотариален акт от нотариуса не
удостоверява извършването на правна сделка с предмет вещни права. Разпоредбата
на чл.26 ал. от ЗЗД касае недействителност на договорите. Тя е приложима при
нотариални актове за правни сделки, които удостоверяват насрещните
волеизявления на страни по договора, целящи прехвърлянето на правото на
собственост. Процесния нотариален кат е констативен нотариален акт, издаден въз
основа на обстоятелствена проверка и с него се установява правото на собственост
върху процесния недвижим имот. Това става в едно охранително производство, с
участие на молителите. Последица от издаване на този акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на лицето, посочено в нотариалния акт.
С оглед на това съдът намира, че възражението
за нищожност на процесния нотариален акт на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е
неоснователно и недоказано. Нищожни могат да бъдат само двустранните сделки, а в настоящия случай не е налице тази
хипотеза. Нотариалният акт по силата на който ищецът се
легитимира е издаден в производство по реда на чл.587 от ГПК.
Нотариалното производство, имащо за цел да
удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават
документ за правото си, е уредено в чл. 587 ГПК. Касае се до охранително
производство, посочено в чл. 569, т. 2 ГПК, различно от производството по
извършване на правни сделки с нотариални актове - чл. 569, т. 1 ГПК и по
удостоверяване на други факти, посочени в чл. 569, т. 2 ГПК. Законът предвижда
две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред: нотариален акт,
удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства - чл.
587, ал. 1 ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност
въз основа на обстоятелствена проверка - чл. 587, ал. 2 ГПК. В рамките на това
производство нотариусът извършва действия по събиране на доказателства -
изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се
произнася с мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя
за собственик. Въз основа на това постановление, ако собствеността е призната,
нотариусът издава нотариален акт - чл. 587, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и
за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда
на чл. 587 ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно
оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по
установен в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от
посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени
описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за
признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо
всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт
като писмено доказателство, т. е. по реда на чл. 193 ГПК. Целта на
производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за
доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство
не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а
решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по
съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл.
587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на
ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не
удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на
документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Горното
не означава, че тази констатация е лишена от доказателствено значение. Издаването
на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при
съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се
извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т.
нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587,
ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод
относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано
постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава
нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за
сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
Именно в това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се
отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.
е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване
на правото на собственост. Да се отрече доказателствената сила на констативния
нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено производство и
резултатът от него. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае
истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с
него право.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и
легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост,
то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
Предвид
гореизложеното и с оглед ТР 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС на РБ се
приема, че Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
В настоящото производство ответникът не е
оборил признатото с акта право на собственост на ищеца.
В мотивите на решението си,
първоинстанционния съд е приел, че съгласно
чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени от закона. Посочил е, че ищецът се легитимира
за собственик на спорния имот с Нотариален
по обстоятелствена проверка. Посочил е, че съгласно Тълкувателно решение
№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС Нотариалният акт, с който се признава правото на
собственост върху недвижимия имот по реда на чл. 587 от ГПК, в т.ч. и по ал.2
на същият член, не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на
чл. 179 ал.1 от ГПК относно констатацията на Нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. С оглед на това съдът е счел, че е останало недоказано
твърдението на ищеца, че същият е станал собственик на 3/8 ид.ч. от процесния
недвижим имот с факта, че се е снабдил с Нотариален акт по обстоятелствена
проверка изрично посочен по-горе. Друг начин за придобиване правото на
собственост в настоящото производство, т.е. по някой от посочените в нормата на
чл. 77 от ЗС нито бе твърдян, нито бил доказван. Така например ищцовата страна
не доказала самата тя или нейни наследодатели да са станали собственици на
целия или идеални части от недвижимия
имот. Отбелязването в разписната книга на съответното населено място не бил
титул за собственост нито пък доказвал такава. Следвало да се има предвид, че и
към 1946г. и към 1994г. съществувало
правна възможност собственика да притежава документ за собственост, в т.ч.
Нотариални актове, Крепостни актове, Владала и т.н. първоинстанционният съд е приел
за безспорно установено между страните и обстоятелството, че процесния недвижим
имот се владее именно от ответната страна. В заключение съдът е посочил, че
съобразно константната съдебна практика при ревандикационен иск, а и с оглед
разпределената доказателствена тежест по делото по реда на чл. 146 от ГПК, за
да докаже претенцията си ищеца следва да докаже: на първо място, че е
собственик, и чак след това че веща се държи от ответника и че веща се държи
без правно основание. В случая съдът приема, че в настоящото производство
ищцовата страна не доказала правото си на собственост върху процесния недвижим
имот. За основателността на този иск,
следвало да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108
от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик
на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и без
правно основание. Тези фактически обстоятелства следвало да бъдат доказани от
ищеца при условията на главно и пълно доказване.
Въззивният съд намира тези изводи за
неправилни и незаконосъобразни.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е
доказал първата предпоставка – че е собственик на процесния недвижим имот.
Безспорно е налице и втората предпоставка
- имота да се владее от несобственик – какъвто е ответника в настоящото производство
и то същия го владее без правно основание.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Ревандикационният иск се определя като иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Предпоставките за уважаването му са да се
установи, че ищецът е собственик на заявената за ревандикация вещ, че тази вещ
се владее от ответника и че последния няма противопоставимо на собственика
основание за владението или държането на вещта Собственикът може да ревандикира
цялата вещ от трето лице, което я държи или владее без основание. Това произтича
от правото му да си служи сам с общата вещ според чл.31 ал. 1 от ЗС.
В настоящия случай безспорно е установено
обстоятелството, че процесния недвижим имот се владее от ответника.
От друга страна ответника не е доказал правно
основание, въз основа на което да владее имота.
Следователно налице са всички изискуеми предпоставки
за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В хода на делото, ответникът не е доказал достоверна дата за начало на владението си
върху процесния имот, и че това владение е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и държи имота като свой, което да манифестира през цялото това време,
пред всички. С представените от ответника като доказателство 19 бр. приходни
квитанции не се доказва, заплащането на данъци относно процесния имот, тъй като
в тях не е записан номера на имота, за който се отнасят. По делото са събрани
доказателства, че наследодателя на ответника – Т.В.С. притежава недвижими имоти
в с. Средно Градище и то в непосредствена близост до процесния имот и тези
приходни квитанции биха могли да се отнасят за тях. По делото не се спори, а и
се потвърждава от ответника, че наследодателя на ищеца и третите подпомагащи
лица се казва И.В.С. - брат на наследодателя на ответника.
От представения от страна на ищеца писмен
документ - заверено ксерокопие от разписния лист към подробния устройствен план
на с. Средно Градище по плана от 1994 год., на стр. 15 е видно, че УПИ № 1У-79
в кв. 18а е записан на наследници на И.В.С. (наследодателя на ищеца и третите
подпомагащи лице), след което е налице дописване на имената на собствениците по
процесния Нотариален акт, вписан в Службата по вписвания гр. Чирпан, към
Агенция по вписванията под вх.№ 3654 от 28.07.2017 г., дв. вх. № 3654, акт№
150, том 12, дело №2352.
В същия разписен лист е видно, че процесния
имот граничи с УПИ № Ш-78 в кв. 18а е записан на наследници на Т.В.С. и УПИ №
У-80 в кв. 18а, бивш имот на наследници на Т.В.С., за който е вписано, че е
продаден на Д.В.Т. с Н.А. …, т. … г. Това се потвърждава и от Писмо на Община
Чирпан изх.№ 11-03-4-79/08.05.2018 г.
В своята допълнителна съдебно-техническа експертиза,
вещото лице дава отговор, че УПИ VI-134 в кв. 18А по стар план на с. Средно
Градище, съответства на УПИ 1У-79 в кв. 18А по действащият план на с. Средно
Градище. С представените по делото 19 бр. приходни квитанции не се доказва,
заплащането на данъци относно процесния имот, а най-вероятно са платени данъци
по посочените по-горе недв. Имоти, собственост на наследници на Тоньо В.С.
(наследодателя на ответника).
Ответникът твърди, че неговите наследодатели
са владяли процесния имот, а сега го владее той самия, но не представя доказателства,
че е манифестирал това свое владение и своене на имота пред наследниците на
собственика И.В.С., записан като такъв, както в Книгата на собствениците към
плана от 1946 год., така и в Разписния лист към подробния устройствен план на
с. Средно Градище по плана от 1994 год., до датата на снабдяването на ищеца с
процесния нотариален акт - 28.07.2017 г.
От свидетелските показания, на разпитаните по
делото свидетели, посочени от ответника - свид. В.Д. и Д.Д., не се установява
достоверна дата, от която е започнало владението на процесния имот от ответника
и неговия наследодател – Т.В.С.. Липсват доказателства, че това владение да е
непрекъснато. Свидетелите нямат преки впечатления относно това кой живее в
имота, нито кой е собственика на дворното място върху което е построена къщата,
за която се твърди, че е правен ремонт от наследодателя на ответника. Като
начало на владението на наследодателя на ответника, е представено като
доказателство Строително разрешение №71, което е на една страница и се състои
от 2 части: Първата част е предназначена за: „I За строене на ", която част е непопълнена и е
анулирана с наклонена черта. В края на тази първа част, която е отделена от
втората част с хоризонтална черта, е записано числото 1972. От представения
документ не става ясно, дали това число
представлява изписване на година, но определено не се отнася за втората част на
Строителното разрешение. Във втората част: „II За поправки и преправки" на
същото Строително разрешение, е вписано: „Позволява се на Т.В.С. от с. Средно
Градище, окр. Ст.Загорски да направи ремонт на съществуваща жил. сграда
намираща се в парц. VI134 кв. 18а". Не е попълнено в кое населено място и
на коя дата, месец и година е издадено това Строително разрешение. Има положен
подпис, но не е ясно кой се е подписал като председател и „ председател "
на какво? Във връзка с оспорването на Строително разрешение по делото по искане
на ответника е назначена СТЕ, като вещото лице посочва, че процесната жилищна
сграда вероятно е строена през 1920г., но основен ремонт е направен през
1972г. Същата била масивна, с тухлена
зидария на варов разтвор и частичен железобетон / щурцове/, без железобетонна
плоча, сочи, че разрешението за ремонт № 71 от 1972г. е писано от строителния
техник на тогавашния СОНС - Спасово и подписано от Председателя на с. Средно градище.
В констативната част на заключението, вещото лице не коментира годината на
извършване на ремонта на процесната сграда, но дава заключение, че ремонта е
извършен през
На следващо място безспорно е установено по делото,
че ответникът не е предал владението на имота на ищеца, въпреки, че последния е
отправил нотариална покана за това.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че са налице всички изискуеми
предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС,
поради което този иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло. Съгласно
трайната съдебна практика съсобственикът може да ревандикира цялата вещ от
трето лице, което я дължи или владее без основание, като тази възможност
произтича от правото му да си служи сам с общата вещ според чл.31 ал.1 от ЗС.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният от И.С.В., чрез адв. П.Т.К. иск против Т.И.Т., за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 3/8 ид.ч. от
Дворно място от 2026 квадратни метра, находящо се в село Средно Градище, община
Чирпан, област Стара Загора, за което бил отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
обозначен под № IV-79, в квартал 18А , по подробния устройствен план на селото,
целият от 2130 кв.м., с неприложена улична регулация, заедно с построените в
него едноетажна масивна жилищна сграда, полумасивна стопанска сграда и
подобрения, при граници: от изток и юг - улици, запад - У ПИ № V-80, от север -
У ПИ № VI-77 и У ПИ № III-78 и да осъди Т.И.Т., да му предаде владението върху
целия имот, бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото – основателност
на въззивната жалба следва да се присъдят всички разноски, направени от
въззивника по делото, които са общо в размер
на 1462.50 лв., от които 837.50 лв., разноски пред първата инстанция и в размер
на 625 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение
№ 59 от 14.11.2018 г., постановено по гр.дело № 928/2017 г. по описа на
Чирпанския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.Т. с ЕГН ********** ***, Старозагорска област,
че ищецът И.С.В., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Т.К. - пълномощник от АК
Ст.Загора с адрес на кантората и адрес за призоваване: гр. Чирпан, бул. Георги
Димитров № 26А Е СОБСТВЕНИК НА 3/8 ИД.Ч. от Дворно място от 2026 квадратни
метра, находящо се в село Средно Градище, община Чирпан, област Стара Загора,
за което бил отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, обозначен под № IV-79, в квартал
18А, по подробния устройствен план на селото, целият от 2130 кв.м., с
неприложена улична регулация, заедно с построените в него едноетажна масивна
жилищна сграда, полумасивна стопанска сграда и подобрения, при граници: от
изток и юг - улици, запад - У ПИ № V-80, от север - У ПИ № VI-77 и У ПИ №
III-78, като ОСЪЖДА Т.И.Т. с ЕГН **********
***, Старозагорска област ДА ПРЕДАДЕ на
И.С.В.
с п.а. владението върху целия имот.
ОСЪЖДА Т.И.Т. с п.а. да заплати на И.С.В. с п.а.
сумата 1462,50 лв. ,представляваща направените разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
ДЕЛОТО е
разгледано и решено при участието на третите лица Г.Г.Г., ЕГН **********,***, М.Т.М.
ЕГН **********,***, В.Т.Т. ЕГН **********,*** и С.П.В. с ЕГН **********,***.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: