Решение по дело №200/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

С Решение №7/28.04.2025г. по НАХД№11/2025г. Тревненски районен съд е потвърдил НП №**********/13.01.2025г. на Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от санкционирания И. Ц. И. от гр. Плачковци, обл. Габрово. В жалбата се твърди, че постановеното съдебно решение било неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както по отношение на издаденото НП, така и при оспорването му пред съда.

Според жалбоподателката НП било издадено в противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсвало описание на нарушението, обстоятелствата при които било извършено и доказателствата, които го установяват. Това представлявало съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП. Нарушени били и правилата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. И. И. не била извършила вмененото й във вида административно нарушение. Липсвали доказателства установяващи факта на извършване на нарушението, като от наличните такива то не било безспорно доказано. Липсвали изложени мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Заявява се искане за отмяна на обжалваното Решение и отмяна на оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, като се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат. Той излага идентични доводи с тези в касационната жалба, като се поддържа и искането по същество за отмяна на обжалваното Решение и НП.

Директор на РДГ В. Търново не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са Отговор на касационната жалба и Писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд. Претендират се разноски- възнаграждение за юрисконсулт. Заявява се възражение за прекомерност на претендирано като разноски възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

На И. Ц. И. е вменено извършването на административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, описано в АУАН и НП за това, че в периода 08.10.2024г. до 09.10.2024г. И. И. не следи за спазване на одобрения технологичен план за отдел 138, подотдел „ф2“, землище Престой, община Трябва- държавна горска територия, за който има издадено Позволително за сеч №0789078 от 25.09-.2024г. като част от добитата дървесина- 14, 55 плътни куб.м. едра строителна дървесина от дървесен вид череша, габър, зимен дъб и бук е складирана на място различно от посочения в одобрения технологичен план временен склад, като е посочено и мястото на което е открита дървесината.

Посочено е, че нарушението е извършено на територията на РДГ В. Търново, общ. Севлиево, землище с. Престой.

С това си деяние И. Ц. И. е нарушила чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите.

В НП е посочено мястото на извършване на нарушението.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

Безспорно установено по делото е, че при извършената проверка е установено, че И. И. като лице с частна лесовъдска практика, вписано в Позволително за сеч №0789078 е следвало да следи за спазването на одобрения технологичен план за провежданата сеч в имота.

Законодателят е предвидил в ЗГ и Наредба №1/2012г. за контрола и опазването на горските територии че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.

В чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите е предвидено, че технологичният план по чл. 52, ал. 1, т. 3 се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите, и се одобрява от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите. При необходимост от изменение на одобрения технологичен план се изготвя и одобрява нов.

В технологичния план се определят:

1. техниката и технологията за извършване на сечта и извоза на дървесината;

2. местоположението на временните горски складове;

3. средствата и методите на безопасност за изпълнение на основните технологични операции;

4. мерките за опазване на оставащите на корен дървета, подраста, младиняка и почвата;

5. схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии;

6. допустимата ширина на проектираните просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и разстоянията между тях;

7. начинът на почистване на сечището.

Безспорно установено е, че описаната в АУАН и НП дървесина се е намирала на място различно от определения в технологичния план временен склад.

Правилно са определени като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че констатираната при проверките на 09.10.2024 г. и на 10.10.2024 г. дървесина, за която е прието, че е складирана на място, различно от посочения в технологичния план временен склад, е с неясен произход. Съществуват писмени и гласни доказателства, че посочената дървесина е добита именно от отдел 138, подотдел „ф2“, а те са, че: всички констатирани на място дървесни видове съответстват на вида на дървесината, посочена в позволителното за сеч на дървесина в отдел 138, подотдел „ф2“ (череша, габър, зимен дъб и бук). Използваното като временен склад, но несъотвестващо на временния склад по технологичен план място, е в близост до сечището; в подотдел 138 на отдел „ф2“ е продължавало извършването на сеч; има видими следи от извличане на дървесината до мястото й от сечището в отдел 138, подотдел „ф2“ и следи от товарно транспортно средство. Така изтъкнатите обстоятелства от състава на РС Трявна се установяват въз основа на констативен протокол №011952/10.10.2024г.). Освен това не се установява и доказва, че на мястото където е открита дървесината има издадено други позволително за сеч или осъществяване на такава от други лица. Предвид така изложеното правилно е станавището както на АНО, така и на решаващия съд, че следва да се приеме за категорично установено, че се касае за дървесина, добита именно от отдел 138, подотдел „ф2“, за сечта в който отговаря именно жалбоподателя като лесовъд на частна практика.

Правилно е посочен е периода на извършнапе на нарушението. Същото е осъществено чрез бездействие, като факта, че жалбоподателката е била в отпуск по болест /видно от приложен като доказателство по делото болничен лист/, не я освобождава от отговорност. Това е така поради факта, че периода на действие на болничния лист е от 09.10.2024г. за 10 дни. Като начална дата на нарушението е посочена 08.10.2024г., но дори и след изтичане на периода на болничния лист, за жалбоподателката е съществувало задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план в имота. Това нейно задължение е до приключване на сечта и освидетелстване на сечището, като по този начин нейното противоправно поведение е продължило. По тези съображения не се възприемат доводите на жалбоподателя, че неправилно е посочен периода на извършване на противоправното деяние.

При така установената фактическа обстановка правилно състава на РС Трявна е приел от правна страна, че е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2012г.

Безспорно е, че жалбоподателят е имал качеството на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, тъй като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София, като лесовъд.

При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Посочената разпоредба предвижда глоба в размер от 300 до 5000 лв. В случая наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на наказанието, е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300,00 лева.

В съдебното решение състава на РС Трявна не е коментирал приложението на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав на АдС Габрово намира, че е налице неприложимост на посочената разпоредба. Не са налице смекчаващи обстоятелства, нито факти, които налагат процесното деяние да се отличи от останалите от същия вид.

При проведеното административно наказателно производство не се констатират нарушения на процесуални правила, които да са съществени и да дават основание за отмяна или изменение на наказателното постановление.

Правилно РС Трявна въз основа на изложените мотиви е стигнал до извод, че оспореното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав на ГАС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС Трявна. Не са налице твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ визираща оправомощено от министъра на земеделието, горите и храните длъжностно лице от РДГ. В процесния случай с такива правомощия са натоварени директорите на РДГ, съобразно приложената Заповед на МЗХ. При тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, поради което правилно е потвърдено.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Трявна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Доводите, които се изтъкват пред настоящата съдебна инстанция са били представени и пред районния съд, който е дал мотивиран и изчерпателен отговор на всички поставени с жалбата проблеми и който се споделя напълно от касационната инстанция. Пред АС Габрово не се излагат доводи или представят нови писмени доказателства които да очертават нова фактическа обстановка или да сочат за допуснати нарушения, налагащи отмяна на оспореното решение и НП.

При този изход на делото, а именно отхвърляне на оспорването на И. Ц. И. против посоченото по- горе съдебно решение основателно се явява искането на пр. представител за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Същите представляващи възнаграждение за юрисконсулт не са заявени в конкретен размер поради което съдът определя възнаграждението в минимален размер от 100 лева предвиден в Наредба на заплащането на правната помощ за подобен вид дела, като разноските следва да бъдат понесени от И. Ц. И. - жалбоподател в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7 от 28.04.2025 година на Районен съд Трявна, постановено по АНД №11 по описа за 2025 година.

ОСЪЖДА И. Ц. И. от гр. Плачковци, обл. Габрово [ЕГН] за заплати на РДГ В. Търново сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Решението е окончателно.