№ 442
гр. Русе , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20204520103960 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „А 1 България” ЕАД срещу Велко Иванов
Г., в която се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по
силата на сключен договор от 18.01.2016 г., който договор бил с рамков
характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни
услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия,
интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и
продукти били предоставяни на абоната чрез подписването на допълнителни
индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. За
потребените от ответника услуги и предоставени на изплащане устройства,
ищцовото дружество издало фактури, които не били платени, с оглед на което
договорните отношения с него били прекратени.
За събиране на дължимите суми ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по
което било образувано частно гражданско дело № ***/2020г. по описа на РС -
1
Русе и издадена заповед за изпълнение. С оглед връчването на заповедта по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника и дадените указания от съда за
предявяване на иск за установяване на вземането се моли в настоящото
производство да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено, че В. ИВ. ГР. дължи на „А1 България“ ЕАД сумите от: 295,00 лв.
– главница, 87,25 лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата на
главницата за периода от 04.02.2017г. до 13.04.2020г., 218,40 лева –
неустойка, както и законна лихва от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 14.04.2020г. до окончателното изплащане
на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не изразява становище по
предявеният иск. В съдебно заседание се явява и признава основателността на
същия.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните по делото са възникнали облигационни
отношения по силата на няколко различни договора, а именно:
С Приложение № 1 от 18.01.2016г. ищецът е предоставил на ответника
фиксирана телефонна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
***, с избраният тарифен план „Домашен телефон S", със стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 3,90 лв., със срок 24 месеца – до 18.01.2018 г.
С Приложение №1 от 27.12.2016г. на ответника е предоставена
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, с избран от
абоната тарифен план за услугата „М-тел Безкрай XL 2016 август -25% 2г",
със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС, като
била уговорена отстъпка в размер на 25%. Срокът за ползване по абонамента
бил 24 месеца и изтичал на 27.12.2018 г.
С Договор за продажба на изплащане от 27.12.2016г. ищцовото
дружество продало на ответника продукт - Апарат "Huawei P81ite DS Black
МАТ 25". Устройството било предоставено в пакет с горепосочената мобилна
2
услуга за SIM карта с телефонен номер *** по Приложение № 1 от 27.12.2016
г. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 7,98 лв., видно от чл. 4
във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на
купувача е удостоверено с приемо-предавателен протокол, представляващ
Приложение № 1 към договора.
Въз основа на тези договори, ответникът е ползвала предоставени от
дружеството мобилни услуги и устройства. За периода от 19.01.2017г. до
19.05.2017г. за потребените от ответника услуги са издадени 10бр. фактури на
обща стойност 111,46лв. За периода от 19.01.2017г. до 20.06.2017г. за
дължимите вноски за предоставените на изплащане продукти са издадени
6бр. фактури на обща стойност 183,54лв.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да плати
дължимите по издадените фактури суми, ищцовото дружество е прекратило
договорните с ответника и му е начислило договорни неустойки : 22,75лв.
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договора с №***,
59,97лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора относно №***,
както и 135,68лв. неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена
на устройство "Huawei P81ite DS Black МАТ 25", предоставена с договора за
продажбата му на изплащане от 27.12.2016г.
По депозирано от дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе и издадена срещу ответника заповед
за изпълнение за сумите: 420,67лв. главница по посочените по-горе договори,
ведно със законната лихва върху нея считано от 14.04.2020г. до
окончателното й изплащане, 126,90лв. законна лихва за забава за периода
04.02.2017г. до 13.04.2020г., 381,60лв. неустойка, 25 лв. държавна такса и
360лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
3
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените по делото и неоспорени писмени
доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията
на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми
за ползваните мобилните номера – абонаментни такси, електронни
съобщения, разговори и пр., както и какви са дължимите лизингови вноски за
предоставените мобилни устройства. В претендираните за заплащане фактури
подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се
отнасят, тяхното количество и стойност.
Като изправна страна по процесните договори, ищцовото дружество е
прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за
потребени мобилни услуги, а и неплатените лизингови вноски и договорни
неустойки, съгласно уговореното в договорите.
Ответникът не е възразил срещу основателността на исковите
претенции и изрично ги е признал, с оглед на което те следва да бъдат изцяло
уважени.
Предявените в настоящото производство установителни искове са за
суми по-малки от претендираните и уважени в заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2020г. По тази причина компетентен да обезсили отчасти
издадената заповед за изпълнение, за сумите над предявените установителни
искове е съдът по заповедното производство.
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 125лв. държавна такса, 360лв. адвокатско възнаграждение. За
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2020г. от направените разноски в
общ размер на 385лв. следва да се присъдят пропорционално на частта за
която са предявени установителни искове или 248,88лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ИВ. ГР. с ЕГН********** с
постоянен адрес **** дължи на „А 1 България” ЕАД с ЕИК131468980, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1 сумите: 295лв.
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и предоставени мобилни устройства,
87,25лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 04.02.2017г.
до 13.04.2020г., 218,40лв. договорна неустойка, както и законната лихва
върху главницата считано от 14.04.2020г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед №***/14.05.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА В. ИВ. ГР. с ЕГН********** с постоянен адрес *** да
заплати на „А 1 България” ЕАД с ЕИК131468980, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1 сумата от 248,88лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе и
сумата от 485лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5