МОТИВИ
към Присъда № 50 постановена на 10.03.2011 год. по Н.О.Х.Д. № 974/2010 год. по
описа на РС – Стара Загора
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия Я.И.И., роден
на *** ***, живущ *** и настоящ адрес:
гр.Стара Загора, ул.”Мургаш” № 40, български гражданин от ромски произход, с
начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че
на 09.02.2010 год. в град Стара Загора в съучастие с неустановено по делото
лице, като извършител, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи: 1
брой грамофон на стойност 30.00 лв. от владението на Я.М.Д., без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”а”
и „б” от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие
са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа
обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на
наказанието предлага на подсъдимия Я.И. да му бъде наложено
предвиденото в НК наказание, около минималният размер.
Подсъдимият Я.И.И.
не се ризнава за виновен и моли съдът да го признае за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Защитникът на
подсъдимия
Я.И.И.
адв.Валерия Кирилова от АК Стара Загора назначена в качеството на служебен
защитник по ЗПП пледира съдът да признае подзащитният й за
невиновен и го оправдае по предявеното му обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
становищата на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Безспорно
установено бе по делото, че подсъдимия Я.И.И. е роден
на *** ***, живущ *** и настоящ адрес: гр.Стара Загора, ул.”Мургаш” № 40,
български гражданин от ромски произход, с начално образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Установи
се по делото, че подсъдимият И. е многократно осъждан, като
към датата
на деянието, предмет на настоящото производство е осъждан както следва:
Със споразумение
по НОХД № 848/2001 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за извършено
престъпление по чл.196,ал.1 ,т.2 вр.чл.195,ал.1 ,т.3,т.4 вр.чл.194,ал.1
вр.чл.20,ал.2 от НК, на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от 3 (три) години при първоначален строг режим. Споразумението е в сила
от 26.02.2002 година.
С присъда по НОХД
№1324/2001 г. по описа на Районен съд-Стара Загора, за извършено престъпление
по чл. 196,ал. 1 ,т,2 вр.чл. 195,ал. 1 ,т.3,т.4,т.5 вр.чл. 194,ал. 1
вр.чл.29,ал.1 ,б."а" от НК, на подсъдимия е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 3 (три) години при строг режим. Присъдата
е в сила от 02.08.2002 година.
Със споразумение
по НОХД № 41/2002 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за извършено
престъпление по чл.196,ал.1 ,т.2 вр.чл.195,ал.1 ,т.3,т.5 вр.чл.194,ал.1
вр.чл.29,ал.1 ,б."а",б."б" от НК, на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година при строг
режим. Споразумението е в сила от 20.10.2002 година.
С присъда по НОХД
№ 1131/2002 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за извършено
престъпление по чл.196,ал.1 j.l
вр.чл.194,ал.1
вр.чл.29,ал.1 ,б."а",б."б" от НК, на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 (три) години при строг режим.
Присъдата е в сила от 25.11.2004 година.
С Определение по
ЧНД № 72/2005 г. от 09.02.2005 г. по описа на Районен съд- Стара Загора,
допуска кумулация на наказанията по НОХД 1324/2001г.; 41/2002 г.; 1131/2002 г.
като определя едно общо наказание - 3 години лишаване от свобода при строг
режим. На основание чл.24 от НК увеличава така определеното общо наказание с 1
година. На основание чл.25,ал.2 приспада изтърпяната част от наказанията по
посочените дела на Старозагорския Районен съд. Определението е в сила от
25.02.2005 година.
На 22.04.2009 год. подс.И. е бил
освободен от Затвора - град Пазарджик със Закона за амнистията с остатък 8 месеца и 15 дни.
Деянието на подсъдимия И. по
настоящото производство е извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК,
т.е. не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предходните
осъждания, което обосновава опасния рецидив по чл.29, ал.1, 6."а"
и б."б" от НК като квалифициращ признак.
На 09.02.2010 год. св. И.Г. -
служител при РУ ”Полиция" град Стара Загора бил
в дома си, находящ се на пл."Берое" № 5. Около 12.40 часа свидетеля
пушел цигара на терасата на жилището си и забелязал две лица от ромски
произход, които се движели по ул."Проф. Митко Гогошев". До дом № 31
лицата спрели пред метална гаражна врата. Едното от лицата - подсъдимия Я.И. започнал
да дърпа едното крило на металната гаражна врата. След няколко дърпания вратата
поддала и се отворила и подсъдимия влязъл във вътрешността на помещението. Другото
лице останало пред гаража. Подсъдимия И. излязъл, като носел
обемист кафяв грамофон, който подал на лицето, което го чакало. След това
двамата продължили движението си в посока север по улица "Проф. Митко
Гогошев". Св.Г. наблюдавал подсъдимия и спътника му през
терасата на жилището си. След като видял, че подсъдимия дърпа
гаражната врата свидетеля се обадил в оперативната дежурна част на
РУ"Полиция" - град Стара Загора и уведомил, че се извършва
престъпление. На място бил изпратен автопатрул в състав свидетелите С.Т. и К.К..
Св.Г. им съобщил, че лицата са се разделили на кръстовището на ул.”Проф. Митко
Гогошев" и ул."Б. Бонев". Неустановеното лице, носещо грамофона
продължило в посока кв."Лозенец" и след него тръгнали св.Т. и К..
След като ги забелязало, лицето побягнало и се укрило в квартала.
Св.И.Г. тръгнал
след подсъдимия
И., като поддържал контакт с другите свидетели. На ул.”Ген.
Столетов" св. Т. и К. настигнали подсъдимия и движещия се
след него св. Г., като подс.И. бил задържан.
Св. Г. се свързал
със собственика на имота св. Я.Д., чрез дъщеря й, която била негова позната.
Св. Д. отишла до имота си, където констатирала, че е взломена гаражната врата и
липсва оставения на съхранение в гаража грамофон и изчакала пристигането на
ДОСГ, която извършила оглед на местопроизшествието, скрепен с протокол.
Подсъдимия Я.И. бил
отведен в РУ ”Полиция" град Стара Загора, където била
установена самоличността му.
Видно
от
заключенията на извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза стойността на отнетата вещ е: 1 бр. грамофон
закупен през 1984 г.
за сумата от 150.00 лв., стар (работещ) без установена марка, е на стойност 30.00
лв.
По описания начин
с деянието си подс.Я.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, като на
09.02.2010 год. в град Стара Загора в съучастие с
неустановено по делото лице, като извършител, при условията на опасен рецидив,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи: 1 бр. грамофон на стойност 30.00 лв. от владението на Я.М.Д., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл от подсъдимия И.. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите, заключението на
експертизите, и други писмени доказателства по описа на досъдебното
производство.
За
изясняване на обстоятелствата по делото и по искане на страните по делото бе
назначева и съдебно техническа експертиза. От заключението на
изготвената и изслушана в съдебно заседание съдебно техническа експертиза се
установява, че за да се отвори металната врата, следва същата да се
придърпва, а не чрез натиск навътре към гаража. В тази връзка бе назначено
дапълнителна съдебно техническа експертиза. От заключението на същата се
установява, че предвид обстоятелството, че процесната гаражна врата е
взломявана и друг път, като преди кражбата на грамофона е била изкривена в
горния край и счупен прозореца на едното крило и същата не е била напълно
възстановена. В този случай експерта установява, че отварянето на вратата може
да стане и с голи ръце с придърпвания, както е посочил в показанията си
очевидеца свидетеля Г.. Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експертиза като
мотивирано, компетентно и добросъвестно дадено.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от обясненията на подсъдимия Я.И.И., показанията на свидетелите
Я.М.Д., И.Г.Г., С.С.Т. и К.Х.К., както и от доказателствата, събрани на
предварителното производство и приобщени към доказателствения материал по реда
на чл.283 НПК.
От
обясненията на св.Д. се установява, че процесната гаражна врата е била
разбивана многократно, като същата е била изкривена в горния край и със счупен
прозорец на едното крило.
Подсъдимият Я.И. не отрича в
обясненията си дадени в хода на съдебното следствие, че на 09.02.2010 год. се е намирал в ”махалата където минава през стадиона.
Не отрича, че същия ден до
обръщалото под стадиона се приближил до него един господин в момента, когато
бил клекнал по нужда в храстите и след като помислил, че е някой наркоман,
избягал и тръгнал надолу по улицата, където бил задържан от патрулен автомобил.
Оттук нататък подсъдимият излага
версия, че на това деяние не извършител и не
знае нищо за случилото се.
Съдът намира, че
обясненията на подсъдимия относно обстоятелството по какъв начин се е озовал в храстите до обръщалото
и по какъв начин и къде е заловен от дошлите на място дежурни полицаи, дадени в
проведеното съдебно заседание са крайно неубедителни и са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства. От показанията на свидетелят И.Г., които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви, става ясно, че подсъдимият И., заедно с още едно лице се
е спряло до гаражната врата, собственост
на св.Я.Д. ”Видях как двамата се спряха до гаражната врата и се огледаха, след
което лицето със сивия анурак хвана бравата на гаража с две ръце и рязко
започна да я дърпа, като след четвъртия опит отвори вратата. Единият от тях
влезе вътре, взе един предмет, подаде го на другото лице и тръгнаха…..Каото
наближиха строежа до тенис кортовете се разделиха, като това което взе вещта
сви надолу по улицата и тръгна към Лозенец, а другото надолу..”. Свидетелят Г.
след като е слязъл долу на улицата, тръгнал по посоката, в която се движел
подсъдимия, като видял същия в храстите, близо до обръщалото. Свидетелят се
представил за полицай и поискал документите за самоличност на подсъдимия, като
на последвалия въпрос за разбитата гаражна врата, подсъдимият веднага побягнал
надолу по ул. ”майор Кавалзжиев”. Свидетелят Г. през цялото време посредством
мобилна връзка упътвал колегите си от дежурната група накъде се движи
подсъдимия, след което на бул.”Столетов”, до № 18 била заловен. Свидетелят Г. е
категоричен в дадените в хода на съдебното следствие показания, че ”докато
извършваха деянието имах непрекъснат поглед ………. лицето, което тръгна в посока
към обръщалото, то влезе вътре в помещението”.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Т. и К., които след като са получили сигнала за извършена
кражба са проследили лицето, носещо отнетия по.-рано грамофон, но не са успели
да го задържат, тъй като се е скрило в кв.”Лозецен”, след което чрез мобилната
връзка, поддържана със св.Г. са задържали подсъдимия на бул.”Столетов”.
На основание
гореизложеното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия дадени в
проведените съдебни заседания, възприе ги в тази им част единствено като негова
защитна позиция и на това основание не ги прие за достоверни.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Съдът
обстойно и задълбочено обсъди и направи преценка на събраните по делото
доказателства и прие за установено по категоричен начин, че е налице пряк
умисъл от страна на подсъдимия Я.И.И. и със специална цел за
присвояване на вещта.
С оглед на
изложеното и предвид на обстоятелството, че по
делото фактически не е спорно авторството на деянието и начина на извършването
му, съдът намери че всички тези обстоятелства сочат, че подсъдимия е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването им.
Ето защо съдът намери, че в случая е налице осъществяване от
обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, във
вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл..29,
ал.1, б.”а” и “б” от НК за подсъдимия И..
Предвид гореизложените съображения съдът намира за доказано
по безспорен начин, че подсъдимия Я.И.И. *** в
съучастие с неустановено по делото лице, като извършител, при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, е отнел чужди движими вещи: 1 брой грамофон на стойност 30.00 лв. от
владението на Я.М.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, за което го признава за виновен по така повдигнатото
обвинение.
ІІІ. ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години за
подсъдимия Я.И.И..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като
се съобрази с двата основни принципа – законоооустановеност и индивидуализация
на наказанието залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това
престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и с целите на наказанието
залегнали в чл.36 от НК, съобрази следното:
От представеното свидетелство за съдимост
се установява, че подсъдимият Я.И.И. е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления,
посочени подробно в представеното по делото свидетелство за съдимост, които са
включени в квалификацията на деянието и следователно не могат да бъдат взети
предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се посочи тежкото материално положение на подсъдимия,
отразено в находящата се по делото декларация за семейно, материално и имотно
състояние, като отегчаващи липсата на критично отношение към извършеното.
Предвид изложените съображения съдът определи на подсъдимия Я.И.И. наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния размер предвиден в закона за извършеното
деяние, а именно лишаване от свобода за срок от
ТРИ ГОДИНИ, което наказание следва да се изтърпи при първоначален “строг” режим
в затворническо заведение от закрит
тип.
Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК
в тежест на подсъдимия Я.И.И. следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски
в размер на 190.00 лева.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Като такива следва да се посочат ниското
правно съзнание на подсъдимия, стремежа му към облагодетелстване по
неправомерен начин и криминогенната обстановка в страната.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: