М О
Т И В И
към
присъда, постановена по НОХд.№ 280/2017г. по описа на РС Б.С.
Подсъдимият
С.С.Я., с
постоянен адрес:***, и с настоящ адрес:***, е предаден на съд по обвинение по чл.316, вр.чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода
03.11.2014г. – 10.11.2014г. в гр.К., обл.П., при
условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от официални
документи – нотариални заверки на подпис, удостоверяващи неверни обстоятелства,
с цел да бъдат използвани като доказателство за тия обстоятелства, както
следва:
- на неустановен ден през периода
03.11.2014г. – 10.11.2014г. – пред А. ***, съзнателно се ползвал от официален
документ – нотариални заверки на подпис № 671/03.11.2014г. поставен върху
декларация от името на П.Й.Б. с ЕГН **********, с който се удостоверява невярно
обстоятелство, че декларацията е подписана от нея пред Ц. Д. И. ***, изпълняващ
нотариални функции по смисъла на чл.83 от ЗННД, с цел да бъде използван като
доказателство на това обстоятелство,
-
на 10.11.2014г. пред В.Р. – Нотариус с рег.№ 550 на Нотариална камара с район
на действие района на РС – К., и Гл.архитект на Община К., съзнателно се
ползвал от официален документ – нотариални заверки на подпис № 672/03.11.2014г.
върху декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на Р.С.Я. - ЕГН **********, с
който се удостоверява невярно обстоятелство, че декларацията е подписана пред Ц.
Д. И. ***, изпълняващ нотариални функции по смисъла на чл.83 от ЗННД, с цел да
бъде използван като доказателство на това обстоятелство, като от С.С.Я. не може да се търси наказателна отговорност за
съставянето на двата документа.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
така, както е внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните прения поддържа,
че от събраните доказателства се е установила фактическа обстановка, идентична
с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед
данните за подсъдимия по отношение реализирането на наказателната му отговорност, да се
определи и наложи наказание «лишаване от свобода» около и под средния размер, предвиден
в закона. Тъй като не е осъждан, счита, че изпълнението на същото следва
да се отложи при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
По време на съдебното следствие подсъдимият С.С.Я. не дава обяснения по обвинението.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия – адв.Д.Д.,
пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимия. Счита, че от събраните по делото доказателства
не се установява извършването на престъплението, за което подсъдимият е
обвинен, оспорва фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, изготвена е съдебна експертиза, които анализирани поотделно и в
своята съвкупност, дават основание на съда да приеме следното:
Спрямо подс.Ц.Д.И. по настоящето дело наказателното производство е
било приключено с Определение № 65/01.06.2016г., постановено по НОХд№ 6/2016 година на РС-К., с което е одобрено
споразумение, влязло в законна сила, с което се признава за виновен за
извършено престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, за това, че на 03.11.2014г. в с.Л., обл.П.,
при условията на продължавано престъпление, в кръга на службата си - Кмет на с.Л.,
Община К., обл.П., изпълняващ нотариални функции по
смисъла на чл.83 от ЗННД, съставил официални документи – нотариални заверки на
подпис, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани
като доказателство за тия обстоятелства, както следва:
- Съставил
нотариална заверки на подпис № 671/03.11.2014г.
върху декларация от името на П.Й.Б. с ЕГН **********, с което
удостоверил невярно обстоятелство, че декларацията е подписана от нея пред
него, с цел да бъде използван като доказателство на това обстоятелство,
- Съставил нотариална заверки на подпис
№ 672/03.11.2014г. върху декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на Р.С.Я. -
ЕГН **********, с което удостоверил невярно обстоятелство, че декларацията е
подписана от последния пред него, с цел да бъде използван като доказателство на
това обстоятелство.
Производството
е продължило срещу подсъдимия Я..
Подсъдимият С.С.Я. е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, със
средно образование, женен, работи във
фирма за производство на метали с.Х., не е осъждан.
Подсъдимият С.С.Я.
и св.Р.С.Я. са братя. Те са синове на И. и С. Я., бивши жители на с.Б.. През
2007г. починала майка им, а през 2014г. починал и баща им. Приживе - през 2005г.,
родителите им прехвърлили на сина си Р.Я. срещу издръжка и гледане собственият
си недвижим имот, находящ се в с.Б., ул. „Марица“ № 4, по силата на Нотариален
акт № 4, том I, рег.№ 11, дело № 4 от
05.01.2005 год. По това време свидетелят Р.Я. и съпругата му – св.С.С.Я., се грижили за родителите им, а подсъдимият С.Я. *** и
рядко посещавал с.Б.. Приживе бащата С. Я. бил прехвърлил и на подсъдимия част
от имотите си - земеделски земи.
След смъртта на бащата през 2014г. подсъдимият
отишъл в с.Б. и заявил пред брат си, че
търси оставено завещание и желае да придобие част от къщата и двора, оставени в
наследство. Тогава брат му - св.Р.С.Я.,
му казал, че още през 2005г. те са прехвърлини на негово име и че подсъдимият
нищо няма да получи, но отказал да му покаже нотариалния акт, който бил в него,
тъй като се страхувал, че брат му ще го скъса.
Чувствайки се пренебрегнат, тъй като имота
бил прехвърлен на брат му, подсъдимият решил да се сдобие с ½ ид. част
от имота, прехвърлен от родителите на брат му, като се извърши обстоятелствена
проверка за това.
Така подсъдимият и съпругата му – св.С.Н.А.,
започнали да се снабдяват с документи, за да може да бъде извършена такава
обстоятелствена проверка, като за част от тях се консултирали с адвокат, както
и със св. Б.И.Т., за да могат да съберат
същите.
На 04.11.2014г. с вх. № 9400-861-1
подсъдимият С.Я. подал до нотариус В.Р., с рег.№550, молба-декларация от свое
име и от името на брат си Р.Я. с искане да им бъде издаде нотариален акт за
собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка за имота, находящ се в
с.Б., ул. „Марица“ № 4. В тази молба-декларация подсъдимият поставил собствения
си подпис, а под името на брат му – неустановено лице положило подпис от името
на свидетеля Р.Я..
Преди това, на 17.10.2014г., подсъдимият
подал и заявление, което собственоръчно
подписал, до Кмета на Община К. с вх.№ АБ-23-79 за издаване на удостоверение за
търпимост, а ръкописния текст в бланката била изписала съпругата му св.С.
Андреевская.
Тъй като по процедура следвало да се приложат
към тези документи и декларация от съседи - собственици на недвижим имот, за да
се издаде удостоверение за търпимост, преписката не била допълнена и за това
неустановен по делото служител на общината уведомил, че следва да има
представена и декларация от името на съседката на имота – св.П.Й.Б..
Подсъдимият и съпругата му посетили дома на
св.П.Й.Б. ***, където подс.Я. разговарял с нея и й
предложил да я закара до дома й в с.Б., който тя не била посещавала от години, но
същата отказала. Подсъдимият не бил се виждал със свидетелката от около
десетина години, но от показанията на свидетелката не се установява каква е
била целта на това посещение.
На
03.11.2014г. в гр.К. свидетелката Б.Т., която имала кантора в сградата на същия
етаж, където се помещавала и св.В.Р.Р. – нотариус,
рег.№ 550, изготвила декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на Р.С.Я., като
данните за лицето по тези декларация продиктувала св.С.Н.А. – съпруга на
подсъдимия. Първият ръкописен текст в декларацията, съдържащ имената на св.С.С.Я., изписала св.Т., а вторият ръкописен текст в същата,
съдържащ имената на св.Р.С.Я., изписал подс.С.С.Я..
Неустановено
лице представило на св.Т. и декларация от името на св.П.Й.Б., която да послужи
за издаване на удостоверение за търпимост.
Неизвестни лица се подписали от името на П.Б. и от
името на Р.Я. върху въпросните декларации.
На 03.11.2014г. св.Т. занесла същите в Кметство
с.Л., където ги оставила на свидетелката Г.Х.И. и казала, че са за завера от
кмета. Същият ден кметът на с.Л. – св.Ц.И., заверил двата броя декларации, като
нотариално удостоверил под № 671, че декларация от името на П.Б. е подписана
пред него, както и нотариално е удостоверил под № 672, че Р.Я. е положил
подписа си върху въпросната декларация пред него.
На 04.11.2014г. свидетелката Г.Х.И. предала на
непозната жена двете декларации,
нотариално заверени, която заплатила и необходимата такса за това.
На неустановена дата, през периода
03.11.2014г. - 10.11.2014г., неустановено лице подало към заявлението за
издаване на удостоверение за търпимост и декларацията от името на П.Б., чиято
нотариална заверка била неистинска, тъй като лицето не се е подписало пред
длъжностното лице - Кмет на с.Л..
Свидетелят А. Кунчев - Главен архитект на
Община К., след като се запознал с всички документи, приложени към заявлението,
издал удостоверение за търпимост с № АБ 23-79/10.11.2014г.
На 10.11.2014г. подсъдимият завел трима
свидетели, двама от които са разпитаните по делото свидетели П.Д.Б. и М.С.Ф., в
нотариалната кантора на нотариус Р.,
пред която тримата свидетели установили обстоятелства, относими
към производството по издаване на нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по наследство и давност. Първоначално
подсъдимият и тримата свидетели били ходили в кантората на св.Т. за
консултация.
Представената декларацията по чл.25,
ал.8 от ЗННД от името на подсъдимия С. Я.
била подписана лично от него пред нотариуса, а за такава декларация от името на
брат му Р.С.Я. подсъдимият представил нотариално заверена декларация по чл.25,
ал.8 от ЗННД от кмета на с.Л., която била послужила пред нотариуса за издаване
на съответния констативен нотариален акт.
С декларацията от името
на брат му Р.С.Я. се декларира, че Р.С.Я. е български гражданин и има сключен граждански брак (лист №144 от том І-ви на ДП).
Въз основа на така извършената
обстоятелствена проверка и на основание чл.587, ал.2 от ГПК, нотариус В.Р.
издал Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и
давност-№164, том ХI, рег.№4961, дело № 1417 от
08.12.2014 г., с който признал за собственици по наследство и давност С. С.Я. и Р.С.Я. на недвижимия имот с
административен адрес с.Б., общ.К., обл.П.,
ул.“Марица“ № 4. Същият ден този нотариален акт бил вписан в Службата по
вписванията.
Назначена е била на досъдебното производство съдебно – комплексна експертиза
на документи – техническа и графическа / л.76 – 97 от том І-ви на ДП/. От заключението, поддържано и в с.з. и прието по делото, се установява следното:
I. 1. Кръгли
печати и щемпелите за нотариално удостоверяване на подпис върху документ на кметство
с.Л. в:
- 2 бр. декларации от името на П.Й.Б. с
Нотариална заверка на подпис – рег. № 671/03.11.2014г.,
- 2 бр. декларации за гражданско състояние по
чл. 25, ал.8 от ЗННД от името на Р.С.Я. представляват отпечатък от използваните
от Кметство с.Л. печати и щемпели. Те са положени с тампонно мастило.
2. Подписите
в графа „зав. Нот. Служба“ в същите документи са положени от Ц.Д.И..
II. Ръкописния текст и подписи в графа „декларатор“ в 2 бр. декларации от името на П.Й.Б. с нот. Заверка на подпис – рег. №671/03.11.2014г., не са
положени от П.Б., Ц.Д.И., Светслав С.Я., С.Н.А. и Б.И.Т..
Подписите са произволно положени.
III. Ръкописния текст и подписи в графа „декларатор“ в
2 бр. декларации за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД от
името на Р.С.Я.: Първият ръкописен текст
съдържащ „С.С.Я. и 1980“ е изписан от Б.И.Т., а
вторият „Р.С.Я.“ е изписан от С.С.Я..
Подписите за „декларатор“ в декларации 2
бр. за гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от ЗННД не са положени от Р.С.Я., Ц.Д.И.,
С.С.Я., С.Н.А. и Б.И.Т.. Подписите – обекти са
имитирани.
IV. Ръкописният текст и подписи в графи
„с уважение“ и „подпис“ в:
– искане за издаване на скици за УПИ до кмета на
Община К. – вх. №АБ-19-283/23.09.2014г. от името на С.С.Я.,
– заявления от С.С.Я.
***-25-291/17.10.2014Г. за издаване на административен адрес,
–заявление от С.С.Я.
***-23-79/17.10.2014г. за издаване на удостоверение за търпимост,
–искане за издаване на удостоверение за
данъчна оценка от името на С.С.Я. ***, отдел „МДТ“ с
вх. №2660/15.10.2014г.,
Ръкописният текст 4 бр. документи е изписан
от С.Н.А.. Подписитие в първите 3 бр. документи са изпълнени от С.С.Я., а подписът в четвъртия (искане от 15.10.2014г.) е
произволно положен.
V. Ръкописният текст (изписаните имена) и подписи в графа „с уважение
1…2…) и „декларатори…“ в молба - декларация до
нотариус В.Р. – рег. №550, чрез кмета на общ. К. – вх. №9400-861-1/04.11.2014г.
за С.С.Я. и Р.С.Я.
са изписани от С.С.Я..
Подписите за С.С.Я.
са положени от С.С.Я., а подписите за Р.С.Я. не са
положени от него. Те са имитирани.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказва от събрания по делото
доказателствен материал, от гласните доказателства – изцяло от показанията на
разпитаните в съдебна фаза свидетели – Р.С.Я., С.С.Я.,
П.Й.Б., А.К.К., Ц.Д.И., П.Д.Б., М.С.Ф., И.А.В., В.Р.Р., както и изцяло от дадените
такива от тази свидетелка в досъдебната фаза, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК –
л.35-36 от ДП/, частично от показанията на разпитаната в с.з.
свидетелка С.Н.А., частично от показанията на разпитаната в с.з. свидетелка Б.И.Т.
и изцяло от приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК
показания на същата /л.21-22 том 6 от ДП/,
Г.Х.И., дадени по време на съдебното следствие и приобщените по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК /л.40 – 43 от ДП/, заключението на експертизата, изслушана в с.з., писмените доказателства, събрани в досъдебното и съдебното
производство - всички прочетени по реда на чл. 283 НПК, съдържащи се в Том І, Том ІІ, Том ІІІ, Том ІV,
Том V и Том VІ от ДП /посочените като Том ІV и Том V са отразени съдебните
производства по същото дело – НОХд. № 6/2016г. на РС К., наказателно-частно
производство № 611/2016г. на РС К./, осъвременена справка за съдимост на
подсъдимия и писмо с вх. № 6/02.01.2018г. на Община К., ведно с приложената към
него преписка АБ-23-79/17.10.2014г.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Р.С.Я. и С.С.Я.. От техните показания се
установява, че след смъртта на С. Я. подсъдимият отишъл през 2014г. в с.Б., за да търси завещание и желае
част от къщата и двора, оставени в наследство. Тогава брат му - св.Р.С.Я., му казал, че още през 2005г. те са
прехвърлени на негово име и няма да получи нищо, но отказал да му покаже
нотариалния акт, който бил в него, тъй като се страхувал, че брат му ще го
скъса. Разпитан св. Р.С.Я. също твърди, че
не е изготвял декларацията по чл.25, ал.8 от ЗННД. Доколкото в
показанията му има несъответствия в посочените точни дати и години, съдът намира, че това се
дължи поради изтеклия дълъг период от време и е съвсем нормално свидетелят
да не може да си спомни точните дати и години.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката П.Й.Б., от които се установява, че не е изготвяла декларацията
от нейно име, за да послужи пред Главен архитект на Община К. за издаване на
удостоверение за търпимост на посочените в нея постройки, никога не е ходила в Кметство с.Л. за нотариална заверка,
тъй като това кореспондира и със заключението на вещото лице.
От показанията на свидетелката В.Р.Р., които съдът кредитира изцяло се установява, че декларацията
по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на подсъдимия С. Я. била подписал лично от него пред
нотариуса, а за такава декларация от името на брат му Р.С.Я. подсъдимият
представил нотариално заверена декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД от кмета на с.Л.,
която била послужила пред нотариуса за издаване на съответния констативен
нотариален акт.
След издаването
на констативния нотариален акт е контактувала със св.Т., която й е представила
и удостоверение за наследници, тъй като преди това е възприела, че св.Т. е била
консултирала подсъдимия и съпругата му относно събирането на необходимите
документи.
Съдът кредитира
показанията на св. Б.И.Т., дадени в досъдебната фаза /л.21-22 том 6 от
ДП/, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК, а не тези, дадени в с.з. от 02.11.2017г.
в частта, в която твърди, че не е консултирала подсъдимия и съпругата му за
събиране на необходимите документи и не е контактувала с нотариус Р. относно
извършената обстоятелствена проверка. В тази част показанията й се опровергават от свидетелските показания на свидетелите В.Р.Р., Г.Х.И. и С.Н.А.. В
тази връзка предвид констатираните от съда съществени
противоречия между показанията на св.Т. от
една страна и показанията на свидетелите В.Р.Р.
и С.Н.А. на съдебното следствия бяха проведени очни ставки,
при които изменя частично показанията си в с.з като заявява, че може да
е била преносител на някой документи и да е представила такива в кантората
преди да се образува нотариалното производство.
От прочетените показания, дадени в досъдебната
фаза, се установява, че през 2014г. св. А. й продиктувала имената на св.Р.Я. и
другите лични данни, казала й и имената на съпругата му, които тя попълнила в
декларацията. След това тя дала на св.А.
попълнената, но не подписана декларация от името на Р.Я., като св.А. й
казала, че Р.Я. ще подпише впоследствие декларацията. Съдът дава вяра и на
показанията й при проведения допълнителен разпит по време на съдебното
следствие в с.з. на 07.12.2017г., от които е видно, че е внесла нотариалните
такси по нотариалното производство, видно и от представените 3 бр. платежни
нареждания и списъка с представяне на необходимите документи, с което изменя
вече дадените си първоначално показания.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелката Г.Х.И., дадени по време на съдебното
следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК
/л.40 – 43 от ДП/, от които се
установява, че св.Т. й оставила процесните декларации
за заверка в кметството, които били предварително подписани, а след
нотариалната заверка на следващия ден непозната жена й платила таксите за
заверката.
Показанията на св.И.А.В. не допринасят
много за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване, т.к. тя не е
очевидец на инкриминираните събития, като свидетелства единствено за разбраните
факти от св.Г.Х.И., с оглед на което нейните показания не следва да се обсъждат
задълбочено.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Ц.Д.И., който в качеството си на Кмет на Кметство с.Л.
заверил двата броя декларации, с което удостоверил невярно обстоятелство, че
декларациите са подписани от П.Б. и Р.Я. пред него, с цел да бъде използван
като доказателство на това обстоятелство, за което деяние е и осъден.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите П.Д.Б. и М.С.Ф.. От техните показания се установява, че подсъдимият
предварително се свързал с тях и след това свидетелите пред нотариуса
установили обстоятелства, относими към производството
по издаване на нотариален акт за собственост чрез извършване на обстоятелствена
проверка.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля А.К.К., от които се установи процедурата в общината за издаване
удостоверение за търпимост, подготовката на необходимите документи, както и че
именно той е изготвил процесното.
Съдът дава вяра и
на показанията на свидетелката С.Н.А., която заявява, че тя и
подсъдимият, започнали да се снабдяват с документи, за да може да бъде
извършена обстоятелствената проверка, като за тях се консултирали с адвокат и
със св.Т., за да могат да съберат същите.
Съдът не
кредитира показанията на св. А.
единствено в частта, в която твърди, че св.Т. е представяла на нотариуса всички необходими
документи по обстоятелната проверка, включително и декларацията, тъй като в
тази част показанията не се подкрепят и не се потвърждават от събрания по
делото доказателствен материал, а се опровергават от
свидетелските показания на св.Р. и св.Т., в кредитираните по-горе части.
Заключението на коментираната
по-горе съдебна експертиза съдът възприема, като прецени, че същата е обективна,
компетентна, всестранна и пълна.
Като събрани по реда на НПК
следва да се кредитират и всички писмени доказателства по делото.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могад да се направят следните правни изводи:
С деянията си подсъдимият С.С.Я. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 316, вр. чл.311, ал.1 от НК за
това, че: на 10.11.2014 год. в гр.К., обл.П.
пред В.Р. – Нотариус с рег.№ 550 на Нотариална камара с район на действие
района на РС – К., съзнателно се ползвал от официален документ – нотариална
заверка на подпис № 672/03.11.2014г. върху декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД от
името на Р.С.Я. - ЕГН **********, с който се удостоверява невярно
обстоятелство, че декларацията е подписана пред Ц. Д. И. ***, изпълняващ
нотариални функции по смисъла на чл.83 от ЗННД, с цел да бъде използван като
доказателство на това обстоятелство, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни и
субективни елементи на осъщественото от него престъпление.
Без
значение за наказателната отговорност на извършителя на престъплението по
чл.316 НК е това, дали за самото съставяне на документа, предмет на
престъплението (нотариална заверка в
документа) има възможност за реализиране на наказателна отговорност по отношение
на съставителя. Важното е документът да е неистински. Изпълнителното деяние
представлява самото ползване на документите. Под ползване се разбира употребата
на документите пред трето лице (в случая нотариус Р.) като редовни документи, съобразно
тяхното правно значение. Престъплението е довършено с употребата на документа. Не
е необходимо да е последвала конкретна вреда за интересите на организация или
гражданин.
Престъпното
използване на документ от лице, от което за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност е престъпление, което може да бъде осъществено
само с пряк умисъл.
В настоящия казус в този документ, съществуват и още два на една и
съща материална основа. Налице е комплекс от документи - частен документ съставен
от частно лице и официален –нотариална заверка, съставена от съответното
длъжностно лице в кръга на службата му. С оглед на удостоверителния характер на
нотариалната заверка може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл.311 от НК.
От обективна страна на подсъдимите не може
да се търси наказателна отговорност за съставянето на документа.
Подс.С.Я. е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, т.е. от
субективна страна действал е с пряк
умисъл. Съзнателно се е ползвал от неистинския
официален документ – нотариална заверка на подпис № 672/03.11.2014г. върху
декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на Р.С.Я. - ЕГН **********, с който
се удостоверява невярно обстоятелство, че декларацията е подписана пред Ц. Д. И.
***, изпълняващ нотариални функции, с цел да бъде използван като доказателство
на това обстоятелство.
Както вече се посочи, категорично е
заключението на експертизата, което съдът възприема като обосновано и
компетентно дадено че подписът на Р.С.Я. върху инкриминирания документ не е положен от него. Категорично
е също, че ръкописният текст върху
декларацията съдържащ имената на св.Р.С.Я. е изписан от подсъдимия С.С.Я., той е представила пред Нотариус този документ оформен с подпис
– имитация на автентичния подпис. Това прави декларацията по чл.25 ал.8 от ЗННД неистински документ съгласно чл.93 т.6 от НК. Следователно, след като е
изписал ръкописният текст върху декларацията, подсъдимият съзнателно
се е ползвал от неистински официален документ
– нотариална заверка на подпис № 672/03.11.2014г. Безспорно се установи от показанията на свидетелите Р.С.Я. и С.С.Я., че подсъдимият предварително е бил узнал от брат си
- св.Р.С.Я., че още през 2005г. имотите
са прехвърлени на брат му и няма да получи нищо, но отказал да му покаже
нотариалния акт.
В тази връзка не се споделят направените възражения от защитника на
подсъдимия.
Причините за извършване на престъплението
се свеждат до проявеното лекомислие от страна на подсъдимите и ниската му
правна култура.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че
доказателствата по делото установяват по несъмнен начин единствено това, че на 10.11.2014
год. в гр.К., обл.П. подсъдимия е ползвал пред
нотариуса посочения документ, за да докаже, че съществува право за собственост
на недвижим имот по наследство и давност. Същевременно обаче съдът счита, че не
е доказано по изискуемия от разпоредбата на чл.303 НПК начин обвинението
подсъдимият да е извършил гореописаното деяние в условията на продължавано престъпление и на 10.11.2014г. в гр.К., обл.П.
и пред Гл.архитект на Община К. съзнателно да се е ползвал от същия документ.
В тази част от обвинението самия прокурор не е бил
наясно как точно е извършено престъплението. В тази насока не са били събрани
по досъдебното производство никакви доказателства.
Съдът също счита, че не е доказано по изискуемия от
разпоредбата на чл.303 НПК начин обвинението подсъдимият на неустановен ден
през периода 03.11.2014г. до 10.11.2014г. в гр.К., обл.П.,
пред А. ***, съзнателно да се е ползвал от официален документ – нотариални
заверки на подпис № 671/03.11.2014г. поставен върху декларация от името на П.Й.Б.
с ЕГН **********, с който се удостоверява невярно обстоятелство, че
декларацията е подписана от нея пред Ц. Д. И. ***, изпълняващ нотариални
функции по смисъла на чл.83 от ЗННД, с цел да бъде използван като доказателство
на това обстоятелство.
Предмет на обвинението в тази част са
единствено въведените с обвинителния акт действия на подсъдимия само на
подаване на 17.10.2014г. на заявление за издаване на процесното
удостоверение, а и според обстоятелствената част на същия изобщо не се твърди,
че подсъдимият е подал към заявлението и декларация
от името на П.Й.Б., а се сочи, че същата декларация към заявлението е подадена на
неустановен ден през периода 03.11.2014г. до 10.11.2014г. от Р.Я., за който е
установено, че е брат на подсъдимия. Не става ясно дали изобщо подсъдимият се е
сдобил с въпросната декларация
и кое точно лице е представило същата в общината, за да се ползва съзнателно от
нея, след като заявлението е било вече подадено. По делото не се установяват
тези обстоятелства, както и кое лице е изготвило декларацията от името
на П.Й.Б. и дали е съзнавал подсъдимият, че същата представлява неистински
документ. Обвинението в тази част е сериозно разколебано и недоказано относно
наличието на субективната страна на деянието.
Установява се
безспорно от кредитираната част на свидетелските показания, че декларацията от
името на Б. е представена в кметството от св.Т., а след това е взета от
неустановена по делото жена, като напълно е възможно подсъдимият да не е знаел,
че същата не изхожда от Б. и подписът й не е положен пред кмета, тъй като за
събирането на документите за издаване на удостоверението е ползвал услугите на св.Т.,
както и на съпругата си. Вследствие на
това не може да се достигне до извод, че обвинението в тази част е доказано, за
което е повдигнато обвинение.
При горните
съображения, съдът с присъдата си призна
подсъдимия С.С.Я. за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.316, вр. чл.311, ал.1 от НК, като същевременно
го призна за невиновен и го опровда по първоначалното обвинение по чл.316, ал.1, вр.
чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С.С.Я. за извършеното от него престъпление по чл.316, вр. чл.311, ал.1 от НК, съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и целите на
наказателната репресия по чл.36 НК.
Съдът прие като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства – чистото му
съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни и трудовата му
ангажираност. Изброените обстоятелства обаче по никакъв начин не може да бъдат
счетени за многобройни или изключителни такива, за да бъде наказанието на
подсъдимия определено при условията на чл.55 от НК. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете степента
на обществената опасност на деянието. Степента
на обществена опасност на деянието е висока. Съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да
се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.54 НК. В този случай съдът определи наказанието
лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Изложените по-горе
смекчаващи отговорността му обстоятелства надделяват при преценката на съда досежно размера на наказанието, което съдът наложи при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
е неосъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигането
на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не е
наложително да го изтърпи ефективно. За
това и на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отлежи изпълнението на наказанието
от осем месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
С така определеното наказание съдът намира, че ще бъде
изпълнена както генералната, така и личната превенция на закона.
На основание чл.189 от НПК,
подсъдимият беше осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВСС направените по настоящето дело разноски в общ
размер на 117.78 лв.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: