О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово, 29.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: В.
ГЕНЖОВА
Г.
КОСЕВА
като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д.№ 365/2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 ал.3 ГПК.
Обжалвано
е определение №260037/ 11.09.2020г. по гр.д.№1711/ 2019г. на ГРС, с което е
отхвърлена молбата на "С.Г.Груп" ООД- София за изменение на решение №249/09.07.2020г. по
делото в частта досежно разноските.
В жалбата на "С.Г.Груп" ООД- София,
порадена чрез адв. В. В.- САК,
се излага, че определението на първата инстанция е неправилно и необосновано.
Налице било изрично признание на иска от ответника пред районният съд и
извънпроцесуално поведение, с което той не е дал повод за завеждане на делото, което сочело, че са налице предпоставките на чл. 78 ал.2 ГПК
разноските да се възложат на ищеца. Извънсъдебната покана до длъжника да плати,
дори със заплахата да бъдат предприети съдебни мерки, не била повод за предявяване на иска за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане
на срока за отговор на исковата молба- както било посочено в константната
съдебна практика на ВКС, цитирана в жалбата. Ответникът не бил дал повод за
завеждане на делото- давността не се прилага служебно, но длъжника имал
средство за защита- да направи извънсъдебно изявление до дружеството. В случая
бил воден съдебен процес единствено с цел трупане на разноски.
Претендирано
е обжалваното определение да се отмени и да се възложат всички разноски на
ищеца, като се присъдят такива и за настоящото производство пред въззивната
инстанция.
В
отговора на частната жалба се излага, че същата е неоснователна и необоснована.
Твърди се, че получената покана за плащане представлявала извънсъдебна покана
за това. Не били представени доказателства, че процесното вземане било закупено
и, че било налице задължение на С.К. към мобилния оператор. Ответникът не бил
предявил вземането си по съдебен ред, но това не изключвало възможността за
позоваване на изтекла давност. Налице бил правен интерес от воденето на делото,
за което било налице решение на ВКС.
Жалбоподателят злоупотребявал с правото и неоснователно претендирал
разноски.
Претендирано
е да се потвърди обжалваното определение и да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция.
За
да постанови обжалваното определение районният съд е изложил следните съображения:
Доводите на ответника били обсъдени в съдебното решение по делото в частта за
разноските. Ответникът е дал повод за завеждане на делото с изпращане до ищеца
на покана за заплащане на сума в размер на 119,34 лева, по партида №*********
въз основа на договор за цесия сключен с "Мобилтел" ЕАД /А1/. В
поканата се съдържало и предупреждение, че при липса на изпълнение в 7- дневен
срок "С.Г.Груп" ООД ще започне
процедура по образуване на гражданско дело.
Пред районният
съд е бил предявен отрицателно- установителен иск от С.К., чрез адв. В. Д. от АК- Габрово, срещу
"С.Г.Груп" ООД, с искане да се признае за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата 119,34 лева,
за което е получил /намерил в пощенската си кутия/ покана за плащане.
С
отговора на исковата молба ответникът е
признал иска и поискал да се постанови решение съгласно чл. 237 ГПК /решение
при признание на иска/. Изрично е посочено, че се признава иска и
индивидуализираното в исковата молба вземане е погасено по давност.
В
решението си първата инстанция, в частта за разноските, е приела, че същите се
дължат от ответника, тъй като е дал
повод за завеждане на делото с изпращането до ищеца на покана за плащане на сума, в която се
съдържало предупреждение, че при липса на
изпълнение в 7- дневен срок дружеството
ще започне процедура по образуване на
гражданско дело.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Налице
е произнасяне в съдебната практика на
ВКС, за допускане на касационно обжалване именно по този правен въпрос като
обуславящ решението по делото и от значение за точното прилагане на закона и
развитие на правото /чл. 274 ал.3 т.1 ГПК/, която се споделя от настоящият
състав на ГОС- а именно за отговорността на ответника за разноски по иск за
несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и е признал иска,
при наличие на извънсъдебна покана до длъжника да плати, дори в същата да има
"заплаха да бъдат предприети съдебни мерки": Опр. №474/07.11.2019г.
по ч.гр.д.№3063/2019г. ІV ГО, ВКС, Опр. №338/18.07.2018г. по ч.гр.д.№209/2018г.
ІV ГО ВКС, Опр. №95/22.02.2018г. по ч.гр.д.№510/2018г. ІV ГО ВКС, Опр.
№534/06.12.2019г. по ч.гр.д.№4484/2019г. ІІІ ГО ВКС, Опр. №476/20.12.2018г. по
ч.гр.д.№4569/2018г. ІІІ ГО ВКС /в които
са цитирани и други съдебни определения на ВКС в тази насока/. В цитираните
актове на ВКС е посочено подробно и разяснено защо в казуси като настоящия е налице хипотезата
на чл. 78 ал.2 ГПК / разликите при производствата по тези искове при ГПК в сила от 2008г. и ГПК отменен,
разликата между правото да се претендира вземането, дори да е погасено по
давност и възможността за принудителното му изпълнение и др./. Посочено е защо
извънсъдебната покана до длъжника да плати не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането /правният интерес не е отречен/ и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба. А в
случая, видно от данните по делото, за да определи отговорността за разноски
районният съд се е позовал именно и само на обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото
с изпращане до ищеца на покана за заплащане съдържаща предупреждение, че ще
бъдат предприети съдебни мерки. Не е взето предвид, че ответникът пред първата
инстанция и жалбоподател в настоящото производство е удовлетворил правният
интерес на ищеца по предявеният
отрицателно- установителен иск, като е направил изрично признание на същия с
отговора на исковата молба. При това свое поведение същият не дължи разноски,
тъй като не разполага с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда и не е дал повод за предявяване на иска.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, на която се е позовала първата
инстанция, и която е приложена към исковата молба на ищеца, дори със заплахата
да бъдат предприети съдебни мерки, не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за
отговор на исковата молба, каквато е настоящата хипотеза.
С оглед на
гореизложеното обжалваното определение
следва да бъде отменено и вместо това да се постанови изменение на решението по
реда на чл. 248 от ГПК.
По
отношение исканията на страните за разноски в настоящото производство :
Както
е посочено в Определение № 218 от 3.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
872/2020г., IV г. о., ГК, Определение № 232 от 22.05.2019 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1701/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 153 от
3.04.2019г. по ч. гр. д. № 871/2019г. на ІІІ г. о., Определение № 142 от
1.04.2019г. по ч. гр. д. № 951/2019г. на ІІІ г. о., Определение №
205 от 19.12.2018г. по ч. гр. д. № 4518/2018г. на І г. о., Определение № 393 от
17.09.2018г. по гр. д. № 2845/2018г. на ІV г. о., Определение № 489 от
17.10.2017г. по ч. гр. д. № 3926/2017г. на ІV г. о / както и много други/ производството по чл. 248 ГПК
не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта
и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. В него
само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от
страната искане и неговият изход не обосновава наличие на ново основание за
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен
спор.
Ето защо и доколкото определението
предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено във връзка с
производство по чл. 248 ГПК,
разноски в производство по определяне на разноски по делото не се дължат.
Водим
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260037/ 11.09.2020г., постановено
по гр. д. № 1711/2019г. на РС Габрово, с което е оставена без уважение молбата
за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 249/09.07.2020г.
в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК
решение №
249/09.07.2020г. по описа на
ГРС, в частта за разноските, като постановява:
ОТМЕНЯ решение
№ 249/09.07.2020г., постановено по гр. д. № № 1711/2019г. на РС Габрово, В
ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ, в която "С.Г.Груп" ООД ЕИК***, е
осъдено да заплати на С.Д.К. ЕГН:********** направените по делото разноски в
размер на 500 лева, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.К.
ЕГН:**********,***- съдебен адрес ***- адв. В. Д. от АК- Габрово, да заплати на "С.Г.Груп" ООД ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ***,район Т., бул. "***"
№*, ет.*,
със съдебен адрес ***2- адв. В. В.- САК, направените разноски по делото в размер
на сумата 360 лева- представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС. Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: