Решение по дело №2376/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260413
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 19 декември 2020 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120202376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260413/02.11.2020 г.

гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 19.10.2020 г., в състав:

                                                                         

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

 при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2376 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Фри шоп” ЕООД, ЕИК: *********, чрез управителя В.В., против Наказателно постановление № 481109-F522135/28.11.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложенa „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.

За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява ю.к. Янчева, която излага съображения за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2019 г., в 13:00 ч., била извършена проверка в склад, находяща се в гр. **************************, стопанисван от жалбоподателя. По време на проверката от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет № 0000381/28.10.2019 г. /л. 23/. Съгласно данните на отчета разчетният дневен оборот бил 13.00 лв., а фактическата наличност в касата в търговския обект – 1815.60 лв. /л. 17/. Тоест, при проверката била установена разлика с 1802.60 лв. Фискалното устройство в обекта модел - DATECS DP – 150, ИН на ФИ № DT779864 и ИН на ФП № 02779864, притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но в случая нямало направени записи във фискалното устройство. За направените констатации е съставен протокол за извършена проверка /л. 13-16/ и АУАН /л. 11-12/. Отразено е, че дружеството не е изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването й чрез наличните функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление /л. 9-10/. В него, при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е  частично основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП /лист 24-26 от делото/. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин. Към датата на установяване на нарушението е действала Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите и обнародвана в ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. В акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление, като нарушена правна норма, е посочена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно която, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Сумата от 1802.60 лева е представлявала разлика във фактическата касова наличност и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като служебно въведени суми, доколкото ФУ е притежавало такава функция. Нарушението е безспорно установено и за същото наказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева.

По повод на направеното възражение от жалбоподателя, че сумата не е от оборотни средства на склада, съдът намира да отбележи, че в случая е без значение за какво е предназначена сумата и каква е причината служител на дружеството да не я въведе в паметта на фискалното устройство, доколкото законът не прави разлика в тази насока. С оглед на което и направеното възражение, че сумата е за заплати на служителите се явяват ирелевантно са съставомерността на административното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. А съгласно ал. 2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на приходи, поради което и правилно е приложена разпоредбата на  чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдът приема обаче, че размерът на наложената санкция е неоснователно завишен. В наказателното постановление не е посочено кое е наложило АНО да индивидуализира наказанието в максималния размер от 2000 лева, а не в минималния от 500 лева, като мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Деянието е извършено за първи път /доколкото няма данни в обратната посока/, което безспорно следва да се отчете в полза на жалбоподателя. Не са налице отегчаващи обстоятелства, поради което съдът приема, че определеното наказание в размер на 2000 лева е неоправдано висок, а целите на административното наказание биха били постигнати и с по-нисък размер на имуществената санкция, определен към минимума от 500 лева.

Съдът намира, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице данни деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид, а и касовата разлика се явява значителна по размер.

Изложените съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената санкция и на жалбоподателя да се определи наказание от 500 лв. Именно такъв размер на санкцията се явява адекватен на извършеното нарушение и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО (л. 45 от делото), в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лв., което да се заплати от жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 481109-F522135/28.11.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „Фри шоп” ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложенa „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 500 лв.

ОСЪЖДА „Фри шоп” ЕООД, ЕИК: *********, чрез управителя В.В., да заплати в полза ЦУ на НАП – София, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.                                                                                                                                                   

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС