Р Е Ш Е Н И Е
№ 339/10.2.2020г.
гр. Пловдив, 10 февруари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 15
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В. К. , като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2762 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят - Г.К.Г., с ЕГН **********,*** 18 чрез адв.Н. обжалва като незаконосъобразна и при
условията на алтернативност иска прогласяването на
нищожност на ПАМ – заскобяване от 4.09. 2019 г. , по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП , наложена от Х.В., водач на блокиращ автомобил
и Р.К.– оператор и двамата служители в ОП „Паркиране и репатриране“ при Община
Пловдив относно управлявания и паркиран от жалбоподателя автомобил марка „Ауди
А3“ с рег.№ *****.
В жалбата, както и в приложената
писмена защита /л. 35/ се твърди, че
наложената ПАМ е незаконосъобразна и нищожна, като се моли съдът да постанови
решение, с което да обяви за нищожна горната ПАМ , наложена на 04,09,2019 г.,
алтернативно, да я отмени като незаконосъобразна, неправилна и в противоречие с
целта на закона. Претендират се и съдебни
разноски.
Ответници – Х.В., водач
на блокиращ автомобил и Р.К.– оператор и двамата служители в ОП „Паркиране и
репатриране“ при Община Пловдив считат жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по
делото доказателства , че заскобяването е било осъществено на 04,09,2019г., а жалбата
срещу процесната ПАМ е подадена на същата дата ,
директно в ПАС от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
На 04.09.2019 г.. около 10,10ч. на
основание чл. 26, ал.1 от наредбата е било извършено принудително блокиране на
ППС със скоба №092, на ул. Йоаким Груев
, пред № 39 , на л.а. „Ауди А3“ с рег.№ ***,
с водач Г.Г..
Преписка по делото е представена в цялост.
В приложеният Констативен протокол за принудително
блокиране № 0045621 / л.10/ е посочено, че се издава на основание чл.26
ал.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр.Пловдив – „взето с протокол № 1 от 19.01.2012г.
на ОбС-Пловдив“ и е извършено принудително блокиране
на ППС със скоба № 092. В протокола е
отразено, че са направени 5 бр. снимки, както и факта, че след заплащане с
касов бон на сумата от 30 лева автомобилът е бил отблокиран.
Констативният протокол е подписан от
блокиращ оператор на първо място, след това от блокиращ водач и от инкасатор Иван Станчев.
Представени / л. 19-20/ по делото са:
Заповед № 12ОА680/23.03.2012 г. на Кмета на Община Пловдив , Заповед № 19ОА1646/09,07,2019 г. на Кмета на
Община Пловдив , допълнителни трудови споразумения и длъжностни характеристики
на ответниците.
На л. 25 е приложен списък на улиците
в гр. Пловдив от т. нар. „Синя зона“ в който под № 34 фигурира ул. Йоаким
Груев.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 167 ал.
2 т.2 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99 ал. 3, до заплащане
на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство /т. 2/.
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните
предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната
сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен
характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле.
В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от
кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за
паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДВП до заплащане на таксата и на разходите по
прилагане на техническото средство.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Без съмнение принудителното задържане
по см. на чл.167 ал.2 т.2 ЗДвП представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която се налага при условията, посочени в
специалния закон. В протокола за принудително блокиране е посочена разпоредбата
на чл.26, ал.1 от Наредбата за спиране,
престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.
В хода на делото беше доказано /чл.170
ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
Съгласно практиката на ВАС , съдът
при постановяване на решението си следва да е надлежно доказана
опасността от правонарушение, която трябва да бъде реална и конкретна, т.е. съществуваща,
налична, а не абстрактна и предполагаема.
Съдът обсъди отразеното в констативният
протокол от който се установява , че процесното МПС „Ауди А3“ с рег.№ ***, с водач Г.Г. е било паркирано в синя зона и е било заскобено със скоба №092, на ул. Йоаким Груев , пред № 39 на 04,09,2019г.
В настоящото производство основно се
твърди от жалбоподателя , че процесната ПАМ е
наложена от материално некомпетентен орган.
Цитираната съдебна практика на ПАС
касае случаи преди издаването на Заповед № 19ОА1646/09,07,2019 г. на Кмета на
Община Пловдив с която поименно са определени длъжностните лица „скобари“ в която фигурират и двамата ответници
под номера 12 и 13 / л. 20 , гръб/ .
Т.е. при наличието на изричен
административен акт – горната заповед на кмет на община Пловдив, по смисъла на
чл. 167, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 172, ал. 1от ЗДвП, в
случая ответниците са материално компетентни да прилагат мярката заскобяване.
Съответно, за да е валидно
делегирането на правомощия, освен предвидено като възможност в правната норма,
следва да е извършено в надлежна писмена форма с акт на делегиращия орган,
който да сочи изрично правомощията, периода и случаите, за които се оправомощава съответното длъжностно лице.
Делегирането на компетентност е възможно
само по реда и в рамките, установени в съответната правна норма, по отношение
на поименно, длъжностно или структурно принадлежни
лица, които въз основа на изричен акт.
Разпоредба на чл. 35, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 27 от Наредбата, урежда
именно материална компетентност, поради което е допустимо само стриктно
тълкуване, при отчитане на най - съществената специфика на материалното оправомощаване – учредява се изрично и по силата на Заповед
№ 19ОА1646 /09,07,2019 г. на Кмета на Община Пловдив.
В настоящият случай изискването на
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е спазено, а в заповедта по чл. 27 от
Наредбата са персонализирани конкретни
длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство, под № 12 и 13. Разпоредбата на чл. 35,
ал. 1, т. 1 е еднозначна – контролът по наредбата се осъществява или от Кмета
на Община Пловдив или от определено с негова писмена заповед звено на общината
и длъжностни лица.
Приложените в преписката длъжностна характеристика и допълнителни споразумения към трудовия
договор на ответниците подкрепя изложеното по-горе –
т.е. че заскобяването е извършено от материално и териториално компетентен орган.
Предвид изложеното, Съдът намира, че в
случая е налице оправомощаване
с изрична заповед от 09,07,2019г. на Кмета
на Община Пловдив , следователно се
доказа компетентността на органа наложил принудителната административна мярка.
Горните констатации необосновават
нищожност на оспорената ПАМ .
В настоящия случай по безспорен начин
се установи, че жалбоподателят е паркирал автомобила си на обозначено място в
зоната, определена за платено почасово паркиране. По делото не са представени
доказателства за извършено самотаксуване
от жалбоподателя, чрез някой от методите, определени с чл.11 НРСППППСТГП.
Съдът намира, че ответникът доказа по
несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна
административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на
пълното насрещно доказване твърдението на ответника.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че оспорената мярка е законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.Г., с ЕГН **********,*** 18 срещу наложената ПАМ – заскобяване със скоба №092, обективирана
в Констативен протокол № 0045621 от 04,09,2019 г. на ул. Йоаким Груев , пред № 39 на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№ *****.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :