Р Е Ш Е Н И Е
№ 7/03.01.2023
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на шести декември, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2.
Мария Николова
при
секретаря Теодора Цанова и участието на прокурора Димитър Молев, разгледа докладваното от Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 2730, по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „БАРО-ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „***“ № 9, представлявано от
управителя С.Е.И., чрез адв. А. против Решение №
1731/02.09.2022г., постановено по АНД №
3511/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден електронен
фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата /ЗП/, с който на
касатора е наложено административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер
от 1800 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7, във връзка с
чл.102, ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/. Твърди се неправилност и
необоснованост на решението. Сочи се, че неправилно и в противоречие със закона
е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на МПС,
тъй като задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП е на водача на ППС, а не на
собственика, който може да е юридическо лице. Иска се отмяна на решението и
отмяна на ЕФ. Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба - Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез юриск. С.-Г.,
ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за
правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, същата
се явява основателна.
За
да потвърди
с решението си електронния фиш, Районен съд - Пловдив е приел за безспорно
установено, че на 11.01.2021г. в 9.41ч. при преминаване на ППС с рег. № ***
през контролно устройство № 20072,
намиращо
се на път А-1 км. 130+588, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, е регистрирано нарушение за влекач „Скания Р420“ с рег. № ***,
собственост на „Баро-транс“ ЕООД,
ЕИК *********, тъй като за него няма получена тол-декларация или маршрутна
карта. Аргумент е разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 /понастоящем ал. 4/ от ЗП, че
в случая дружеството „Баро-транс“ ЕООД
е сключило договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, като доставчик на услуга
за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние посредством
бордово устройство и при сключване на договора жалбоподателят е предоставил
данни в съответствие с т. 3. 6 от Общите условия на „Интелигентни трафик
системи“ АД. Деклариран е регистрационният номер на процесното пътно превозно
средство погрешно, като вместо цифра "0" е посочил буква
"О". Според районния съд, деклараторът е бил наясно и се е съгласил с
т.4.9 от Общите условия, че „Интелигентни трафик системи“ АД не носи
отговорност за грешно декларирани и/или фалшифицирани данни или документи. Съдът
е посочил, че разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г. / изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП.
Решението
е неправилно.
В
процесния електронен фиш като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 139, ал.
5 и ал. 7, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. За основание за налагане на
имуществената санкция са посочени разпоредбите на чл. 179, ал. 3а, във връзка с
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съгласно
чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти,
в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси;
таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно
чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона,
извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между
две точки.
Съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП(посочената като основание за издаване на процесния ЕФ
разпоредба) на водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП
при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано
от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Съгласно
чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се
налага имуществена санкция, в размер 1800 лв. – по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В
процесния електронен фиш се съдържат данни само за собственика на ППС, като
отсъстват данни за водача, а по преписката не са представени данни за
упражнено правото по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП – за подаване на декларация от
собственика или ползвателя с посочване на лицето, което е извършило
нарушението.
Съгласно чл. 179, ал. 3б, във връзка с
чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, собственик
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени
в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се
налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер 2500 лв. Съответно съгласно чл. 187а ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без
да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция,
както следва: 2. по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП – в размер 2500 лв.
Съгласно посочената като нарушена в ЕФ
разпоредба на чл.102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът
е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. Т.е. изпълнителното деяние
на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане на
движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за
превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП. В същото време в ЕФ е вменено нарушение по чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП, което задължение се отнася до водача на ППС, а жалбоподателят „Баро –транс“ ЕООД не притежава
качеството водач, при което разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП не е приложима
и е неотносима към юридическите лица - собственици на превозните средства, но
това не е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, доколкото в ЕФ е посочена и
относимата разпоредба на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.
В случая погрешно е посочена и
санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като правилната е тази на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща по-висока санкция.
Предвид горното, решението на въззивния съд следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да се отмени процесният електронен фиш.
С оглед изхода на спора, в полза на касационния
жалбоподател следва да се присъдят разноски, които се установяват в размер на
300 лева (видно от приложения договор за правна защита и съдействие пред ПРС).
Водим
от гореизложеното, Административен съд Пловдив, ХХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1731/02.09.2022г., постановено
по АНД № 3511/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Електронен
фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за
пътищата, с който на „Баро-транс“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание
,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1800 лева за извършено нарушение по чл. 139,
ал. 5 и ал. 7, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Агенция
Пътна инфраструктура да заплати на „БАРО-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул.„***“ № 9, представлявано от управителя С.Е.И.,
съдебни разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.