Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1439
гр. Пловдив, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2718/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Й.И.В.,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-1030-001721 от 15.03.2019г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което
за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на Й.И.В., ЕГН **********, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 / триста /лв., за
нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е
наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв. и за нарушаване състава на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер от 300 / триста / лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи административнонаказателното производство. По отношение нарушението
по смисъла на чл. 103 ЗДвП се посочва, че както в АУАН, така и в атакуваното НП
изобщо не е посочено какъв в бил сигналът, подаден от контролния орган,
съответно дали е бил надлежен и задължителен за съобразяване. Поддържа се, че
подаването на сигнал, ако се приеме, че в случая е подаден от полицейски
автомобил следва да бъде с надпис „Полиция спри”- обстоятелство, което не е
отразено в АУАН и НП и
остава изцяло неизяснено. Изтъква се, че неясно е описано и нарушението по
смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото не се установява дали управляваното
МПС изобщо не е регистрирано или МПС е регистрирано, но регистрационните табели
не са поставени на обособените за това места. Излагат се и съображения в насока
маловажност на процесния случай. Моли се атакуваното НП да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален
представител.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактите:
В АУАН и атакуваното НП е
отразена следната фактическа обстановка: на 23.02.2019г., около 01.00ч. в гр.
Пловдив, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег. № ****,
лична собственост. На кръстовището на ул. „Лозарска“ и ул. „Овощарска“, на В.
бил подаден светлинен и звуков сигнал от контролен орган, но той не спрял
управлявания от него автомобил. Впоследствие, служителите при ОД на МВР- гр.
Пловдив, спрели автомобила и установили, че В. не притежава СУМПС и
автомобилът, който управлява е без рег. табели / с прекратена регистрация/.
Съдът, след запознаване с
материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа и правна страна
в АУАН и НП, счита че същите са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти,
които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията.
По отношение на нарушението, визирано в т. 1 от
атакуваното наказателно постановление: съгласно трайното разбиране в
съдебната практика, правоспособността се разбира като призната по съответния
нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и
подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие,
професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. №
29/1969 г., ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС,
издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като
правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС ( Решение
№ 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение; Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение,
наказателно дело № 1789/2013 година).
При тези принципни съображения, то следва да
се изтъкне следното: отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено
извода, че жалбоподателят „не притежава СУМПС“, то актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили задължението
си да дадат пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна.
Всъщност, те съвсем бланкетно са посочили това обстоятелство, без обаче да е
отразено от фактическа страна с какво се свързва „не притежаването на СУМПС“-
дали В. е изначално неправоспособен, дали е с временно отнето СУМПС като
принудителна административна мярка, дали е защото не разполага със съответната
категория, към която спада управляваното от него МПС, дали е с изтекъл срок на
валидност на СУМПС или СУМПС е отнето, тъй като е изчерпил броя на контролни
точки към талона. Изричното изброяване на
отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка от тях има самостоятелно
приложно поле и съдържанието им не се припокрива. Така посочените обстоятелства
са от особено значение при фактическото описание на нарушението и с оглед
диференциацията между разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. В този
порядък, следва да се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП ( която в АУАН и НП е
посочена като нарушена) не предвижда съставомерен белег от обективна страна „не
притежава СУМПС“. Цитираната норма посочва единствено, че МПС следва да се
управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е съставомерен белег на
нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на „свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство“. Предвид това, дори и да се приеме, че от фактическа
страна актосъставителят и наказващият орган не са допуснали нарушение, то
такова ще бъде налице от правна страна, доколкото въз основа на отразената
фактическа обстановка е следвало да бъде посочена като нарушена нормата на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП.
По отношение на описаното в т. 2 от атакуваното
наказателно постановление: съгласно чл. 103
ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в
чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 ППЗДвП, а именно: стоп-палка по образец, а през нощта
и описваща полукръг червена светлина. Изрично е посочено, че униформен полицай
може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ-СПРИ!". От
разпита на св. С. ( л. 17- гръб), чийто показания съдът цени като обективни и
логически последователни, се изяснява, че първоначално е направен опит В. да
бъде спрян от контролен орган извън служебен автомобил. Това обстоятелство
обаче, не е отразено, както в АУАН, така и в НП. Неустановено по делото остава
обстоятелството дали преди В. да бъде последван със служебен автомобил,
служителите при ОД на МВР- Пловдив са подали ясен сигнал съобразно посочените
по- горе способи, който е могъл своевременно да бъде възприет от жалбоподателя.
Едва след като В. е бил последван със служебния автомобил, светлинен и звуков
сигнал е подаден, но при тежест за доказване върху административнонаказващия
орган, по делото не е установено, че светлинния и звуков сигнал е отговарял на
условията на чл. 170 ЗДвП и 207 ППЗДвП. След като не се установява, че на
жалбоподателя е подаден надлежен сигнал за спиране, за същия не е възникнало задължение
за преустановяване движението на управляваното от него МПС и той не е нарушил
разпоредбата на чл. 103 ЗДвП. Посоченото е основание за отмяна на НП и в тази
му част.
По отношение на отразеното в т. 3 от атакуваното
наказателно постановление: съдът счита, че при описание на нарушението по смисъла
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП от фактическа страна, наказващият орган е допуснал
множество неточности, които създават обосновано съмнение за наличието на
административно нарушение. От една страна, наказващият орган приема, че
управляваното от В. МПС е без регистрационни табели, тъй като регистрацията му
е прекратена. Тоест, налага се извода, че съответното МПС не разполага с
прикрепени табели, на които да е отразен регистрационен номер. Същевременно обаче, отново при фактическото
описание на нарушението, наказващият орган ясно посочва, че управляваното от В.
МПС е с поставени табели и отреденият му регистрационен номер е ******. Нещо
повече- така създалата се неяснота се задълбочава и от показанията на св. С.,
който в рамките на проведения разпит заявява, че колата не е била с прекратена
регистрация, а спряна от движение ( ако се приеме, че вярно е последното
обстоятелство, то това би довело и до съвсем различна правна квалификация в
АУАН и НП).
В допълнение към гореизложеното,
то съдът счита за нужно да посочи и следното: нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в
частта с която запретява управление на МПС, нерегистрирано по надлежен ред, се
явява типична бланкетна норма. В тази й част, съдържанието й следва да се
попълни със съответното препращане към нормативния или подзаконовия нормативен
акт, уреждащ процедурата по надлежното регистриране. Именно и предвид това, за
да се счете, че е налице пълно и точно описание на нарушението от правна
страна, е следвало поне наказващият орган, при съставянето на атакуваното НП,
да посочи кой е редът за регистрация на лек автомобил „Нисан Алмера“. Съдът,
разполагайки със съответните познания, може да изведе заключение, че надлежен
ще бъде редът, разписан в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Подобна аналитично- правна дейност обаче, не може да
бъде възлагана в тежест на жалбоподателя. Именно и предвид това, чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изискват пълно, ясно и точно описание на
нарушението от правна страна. Жалбоподателят следва да е наясно с всички
елементи на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна,
доколкото организира защитата си, както по фактическите, така и по правните
аспекти на спора. Поставянето му в положение на неяснота винаги ще води до
накърняване правото му на защита, а оттам и до необходимост от отмяна на
атакуваното наказателно постановление и в тази му част.
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-001721 от
15.03.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на Й.И.В., ЕГН **********,
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 /
триста /лв., за нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв. и за нарушаване
състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер от 300 / триста / лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Т.К.