№ 148
гр. Пазарджик, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20225220102216 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК от П. С. В., ЕГН- ********** от гр. София, ул.
..........................., Бизнес център ............ , срещу „Велас- ПС“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Ветрен, ул. „19-та“№19,
общ. Септември, обл. Пазарджик.
Подадена е искова молба от ищеца, в която се твърди, че адв. П. В. е
правоспособен адвокат, регистриран в Ямболска адвокатска колегия. Същият
е оказал услуги на дружеството-длъжник по търговско дело 109/2019г. по
описа на Окръжен съд – Русе, както следва: 1. Изготвяне на искане за
обезпечение на бъдещ иск с размер на претенцията (материален интерес) -
80,425.68 лв. Производството приключва с налагане на обезпечителни мерки.
2. Изготвяне на искова молба с размер на претенцията (материален интерес) -
80,499.87 лв. и процесуално представителство пред Окръжен съд - Русе (1
инстанция). Производството завършва с решение в полза на клиента-длъжник
в настоящото производство.
Твърди се, че поради особеността на производството и късното му
сезиране адв. П. В. се е съгласил да заведе иска, без да е получил
предварително възнаграждение и без да е сключил договор за адвокатски
услуги. В хода на делото многократно настоявал да бъде сключен писмен
1
договор съгласно изискванията на Закона за адвокатурата. Независимо от
това, по време на делото и впоследствие, когато делото бива спечелено,
клиентът му отказвал да признае разноски и да сключи писмен договор за
хонорара. Поради това и в последното заседание на съда в Русе бива прието,
че хонорарът е недоказан и не следва да бъде заплатен от загубилата страна.
По този начин трудът на адв. П. В. остава незаплатен. В изходящо съобщение
от 19 ноември 2020 г. ищецът от своята официална електронна поща поканва
ответната страна да заплати суми, както следва: „1. Адвокатско
възнаграждение за една инстанция в размер на: при интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Това е
минималното, т.е. сума в размер на 830 + 1712,49 = 2,540 лв. 2. Транспортни
разходи: София - Русе - София: 97 л. дизел х 2,18 = 211,46 лв.“. Същите суми
не са заплащани на ищеца. На 19 ноември и на 14 Май 2021 г. ищецът
поканва ответната страна да заплати уговорената устно сума, представляваща
половината от реално дължимите суми, с надеждата искането му да бъде
удовлетворено.
Сочи се, че след многократни други разговори със законния
представител на дружеството и в условията на продължаващ отказ да му бъде
признат и заплатен труда, молителят сезира съвета на Адвокатска колегия -
гр. Ямбол с искане с вх. номер 49/22.11.2021 г. за определяне на
възнаграждението в искания размер. В заседание от 16.12.2021 г. Адвокатски
съвет - Ямбол се произнася с решение, с което определя общо
възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл.7, ал.7, във връзка с ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения в търсения размер, както следва: 1.
1738 лв. за изготвяне на искане за обезпечаване на бъдеш иск с вх. н. 2976 от
08.04.2019 г. по описа на Окръжен съд Русе и процесуални действия по
обезпечение на бъдещ иск, с материален интерес по обезпечение за сумата от
80425.68 лв. 2. 2132 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално
представителство по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд
Русе по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с
материален интерес по иска от 53 405.08 лв. 3. 1342 лв. за изготвяне на искова
молба и процесуално представителство по търговско дело 109/2019 г. по
описа на Окръжен съд Русе по иск с правно основание чл.86, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД с материален интерес по иска 27094.79 лв. Или общо 5212.00 лв., което е
2
размерът на търсеното възнаграждение внастоящото производство.
От правна страна излага следните съображения в подкрепа на
вземането: Всички фактически и процесуални действия от страна на ищеца са
извършвани съобразно всички изисквания на Закона за адвокатурата, по
надлежния ред, навреме и качествено. Когато е сезиран с молба за правно
съдействие, ищецът незабавно е дал мнение по казуса, че се налага незабавно
завеждане на иск. Благодарение на неговите знания и компетентност, видно
от протокола по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд - Русе,
искът по материалното вземане е подаден едва в последния ден преди
изтичането на давността по вземането. По този начин е прекъсната давността
и вземането на клиента става събираемо, а впоследствие е признато и от съда.
При тези необичайни обстоятелства, воден единствено от желанието си да
удовлетвори клиента, и тъй като ищецът и неговият клиент не са се намирали
на едно и също място, молителят е извършил услугата, без да сключи договор
и да получи предварително заплащане за услугите си съгласно разпоредбите
на Закона за адвокатурата. Правото да се получи заплащане за оказани
адвокатски услуги не се преклудира с извършването на първо процесуално
действие без надлежно сключен договор. Още повече, съгласно чл. 35 от
Закона за адвокатурата, защитникът няма право едностранно да се откаже от
поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по
независещи от него причини. Тази разпоредба препятства лице с качеството
адвокат да се откаже от защитата дори ако не му бъде заплатено. В процесния
случай не се касае за такава обективна невъзможност, а за неизпълнение на
ответника на задължението за заплащане по договор за адвокатска защита.
Тъй като такъв не е сключен, законът дава възможност на адвоката да бъде
определено минимално възнаграждение съгласно Наредбата независимо от
волята на клиента. Поради това протоколът от Адвокатски съвет - Ямбол
следва да се счита като заместващ волята на страните. В отношенията между
страните не са налице забележки спрямо качеството, бързината или
компетентостта на адвоката, които биха обусловили право на задържане на
възнаграждението или друг вид отговорност, била тя материална или
дисциплинарна. Още повече, редът за търсене на подобна отговорност би бил
през съответния дисциплинарен орган по закон, а не чрез самоволно
незаплащане на хонорара за адвокатска защита.
3
Оформен е петитум с който се иска от съда да приеме за установено
съществуването на вземането и да остави в сила процесната заповед за
изпълнение за вземане, определено по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за
Адвокатурата в размер на 5 212 лева (пет хиляди двеста и дванадесет лева),
законните лихви, разноски и адвокатски хонорар по делото. Списък с
разноски ще бъде представен в първото заседание по делото. Представени са
доказателства и са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника С. Б. Ш.., като управител на „Велас-ПС“ ЕООД с
която се сочи, че в подадената исковата молба се твърди, че адв. В. късно бил
нает да представлява Дружеството, което управлявал пред Окръжен съд Русе.
Това не отговаряло на истината. Той бил запознал със случая адв. В. К. от
Адвокатска колегия Пазарджик. Тя е майка на съпруга /А. К./ на неговата
сестра. Тъй като тя трябвало да е свидетел по делото, А. К. го насочил към
адв. П. В., с който се познавал. Известно му е, че адв. К. и адв. В. са водили
множество разговори по повод и преди завеждане на делото. В този смисъл не
може да се твърди, че едва ли не ищецът се е запознал със случая ден, преди
изтичане на давността по вземането.
Твърди се още, че в хода на делото адв. В. многократно е настоявал да
бъде сключен договор съгласно Закона за адвокатурата, който той отказвал да
сключи с ищеца. Твърди се, че никога такова нещо от него не е искано. Това
било видно от дългата кореспонденция по имейл, която се е водила между
ищеца и А. К.. В тази кореспонденция никъде В. не говори за това, че не е
подписан такъв договор между тях, както и липсва покана от негова страна за
подписване на такъв договор. От момента, в който упълномощил адв. В.,
съпругът на сестра му - А. К. е кореспондирал с него във връзка с посоченото
дело чрез разговори и имейли, за които той бил в течение /имейлите се
изпращали с копие и до него/.
Сочи се, че първоначалното им устно споразумение с адв. В.
/обсъждано и уточнено с А. К./ по повод търг. дело №109/2019 г. на Окръжен
съд гр. Русе било, че адвокатско възнаграждение ще се плати само и
единствено в случай, че „Велас-ПС“ ЕООД събере частично или изцяло
вземанията си от ответника по делото - „Калинов-AC“ ООД. Тази уговорка е
била направена, тъй като А. К. е бил в приятелски отношения с В.,
препоръчвал го е като адвокат на доста свои познати. След последното
4
съдебно заседание по делото, на 19.11.2020 г. от адв. В. бил изпратен имейл
до А. К., с копие до него, в който адв. В. бил посочил, че претендира за
адвокатско възнаграждение, свързано с неговата работа в размер на 2540.00
лв. и направени от него транспортни разходи /гр.София - гр. Русе - гр. София/
в размер на 211.46 лв. /Приложение №1/. Поисканите от адв. В. суми за
адвокатско възнаграждение и
транспортни разходи по търг, дело 109/2019 г. на Окръжен съд гр. Русе,
независимо от предварителната устна уговорка, че същите ще бъдат платени
само и единствено в случай, че „Велас-ПС“ ЕООД събере частично или
изцяло вземанията си от ответника по делото - „Калинов-АС“ ООД, били
потвърдени от А. К. след изрично потвърждение от негова страна. Твърди се,
че на 24.11.2020 г. уведомил адв. В., че той няма ангажимент за изготвяне и
представяне на писмени бележки по делото /Приложение № 2/, както и че
няма да има нужда занапред от неговите услуги. А. К. потвърдил, че ще плати
искания хонорар и транспортни разходи, като същите били платени от негова
фирма /„АСК Екуити“ ЕООД/ от името на „Велас- ПС" ЕООД към посочена
от адв. В. фирма /„Си Ар Ай Сървисиз“ ЕООД/ въз основа на фактура от
04.12.2020 г., изпратена до А. К. на 08.12.2020 г. /Приложение № 3/. Ищецът е
искал плащането на адвокатското възнаграждение да стане по този начин и за
целта е издал посочената фактура. Заедно с фактурата, А. К., адв. В. и
съпругата му - Е. В. подписали Декларация /Приложение № 4/, че след
заплащане на съответната фактура (от 04.12.2020 г.), П. В. като адвокат, както
и фирмата, чрез която той предоставя правни услуги (представлявана от
съпругата му) към 07.12.2020 г. нямат "никакви финансови, оперативни,
правни и други претенции" към всички фирми/лица, относно които адв. В. е
предоставял правна помощ към онзи момент, включително „Велас-ПС“
ЕООД.
Сочи се, че с плащането на фактурата на 08.11.2020 г. и подписването
на горепосочената Декларация, той и А. К. приели взаимоотношенията им за
приключени, особено имайки предвид, че първоначалното им устно
споразумение относно търг. дело 109/2019 г. на Окръжен съд гр. Русе било, че
на адв. В. ще му се плати адвокатско възнаграждение само и единствено в
случай, че „Велас-ПС“ ЕООД събере частично/изцяло задълженията си от
ответника по делото - „Калинов-AC“ ООД. Впоследствие му станало
известно, че адв. В. е отправил заявление до Адвокатски съвет Ямбол за
5
определяне на адвокатско възнаграждение за извършената от него работа,
като бил уведомен от ищеца за постановеното решение. Тъй като бил много
учуден и несъгласен с поведението на В., изпратил възражение до Адвокатски
съвет Ямбол против решение, взето с Протокол №13 от 16.12.2021 г., с което е
определено адвокатско възнаграждение на адв. П. В. /Приложение №8/.
Получил решение на Адвокатски съвет Ямбол, взето с Протокол от 20.04.2022
г., че е „недопустима отмяна на решение на адвокатски съвет за определяне на
възнаграждение по чл.36, ал.З от ЗА.“ /Приложение №9/. Следва да е
подчертае, че с имейл от 19.11.2020 г. от адв. В. до А. К. /копиран и до него/ е
поискано заплащане на адвокатски хонорар и транспортни разходи, т. е. това
е станало след приключване на последното съдебно заседание.
Твърди се, че съгласно чл.80 от ГПК, страната която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най- късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Видно от
посочения и представен имейл е, че В. е поискал заплащане на адвокатски
хонорар, независимо от първоначалната уговорка, в срока, даден от съда за
изготвяне на писмени бележки. Ако В. е искал от него подписване на договор
и заплащане на адвокатски хонорар, то той е имал година и половина да стори
това, тъй като исковата молба пред Окръжен съд Русе е заведена на
11.04.2019 г. Нещо повече, той е поискал заплащане на хонорар след
проведеното последно заседание по делото, което означава, че при
положително развитие на делото, тези разноски нямало да бъдат присъдени
от съда в полза на управляваното от него Дружество. Категорично заявява, че
е изпълнявал стриктно това, което се е искало от него по повод заведеното
дело пред Окръжен съд Русе. Предоставил на адв. В. необходимите
документи, информация и пр. От изложеното, следва да се направи извода, че
между адв. В. и него, като управител на „Велас-ПС“ ЕООД, е имало
първоначална устна уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение,
която впоследствие е променена от негова страна и съответно заплатена.
Тоест, налице е договор между адвокат и клиент с ясно определени
параметри на адвокатското възнаграждение. Именно поради тази причина,
адв. В. е подписал Декларация от 07.12.2020 г„ в която изрично е посочено, че
той няма "никакви финансови, оперативни, правни и други претенции" към
всички фирми/лица, на които е предоставял правна помощ към онзи момент,
включително „Велас-ПС“ ЕООД. С имейл от 16.03.2022 г., той информирал
6
адв. В. чрез А. К. за горните факти и обстоятелства и получил язвителен
отговор от него (Приложение № 7).
Моли съда, след като се съобрази с изложеното, както и с представените
писмени доказателства, да отхвърли исковата претенция на П. С. В. срещу
управляваното от него Дружество - „Велас-ПС“ ЕООД, тъй като в противен
случай ще се окаже, че той ще получи два пъти възнаграждение за едно и
също нещо.
Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
От приетите по делото доказателства се установява ,че между страните
в настоящото производство е налице облигационна връзка, тъй като
ответникът Велас- ПС“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Ветрен, ул. „19-та“№19, общ. Септември, обл. Пазарджик е
бил страна по ТД №109/2019г. по описа на ОС- Русе, по което дело ищецът П.
С. В., ЕГН- **********, в качеството си на адвокат в АК- Ямбол, се е явил в
качеството му на процесуален представител. В тази насока е и представеното
към исковата молба Пълномощно, с което Ш. /в качеството си на управител
на „Велас- ПС“ЕООД, ЕИК- *********/ е упълномощил адв. В. да
представлява дружеството пред съдебни и съдебно-изпълнителни органи.
Установява се също така от приетите по делото доказателства, че адв.
В. се е съгласил да представлява ответното дружество пред съда без да е
получил предварително възнаграждение за това, както и без да е сключен
писмен договор за предоставяне на адвокатски услуги между страните.
Между страните по делото не се спори, че по ТД №109/2019г. по описа
на ОС- Русе съдът не е присъдил разноски в полза на „Велас- ПС“ЕООД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр. Ветрен, ул. „19-
та“№19, общ. Септември, обл. Пазарджик /въпреки, че делото е приключило в
тяхна полза/, тъй като е било прието от съдебния състав, че не са били
представени доказателства за сторените разноски, респ. заплатеното
адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното Решение №260042 от
7
23.03.2021г., постановено по търговско дело №109/2019г. по описа на ОС-
Русе,със същото съдът е осъдил „Калинов- АС“ЕООД да заплати на „Велас-
ПС“ЕООД, ЕИК- ********* сумата от 44 504.23лв.,представляваща
неизпълнени парични задължения по договор за проектиране , но не е
присъдил съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца.
Въпреки проведените между страните многобройни разговори, в т.ч. и
разменени имейли, се твърди от ищеца, че същите не са постигнали договорка
за размера на дължимите в полза на ищеца суми за адвокатско
възнаграждение, поради което адв.В. е сезирал Съвета на Адвокатска колегия-
гр. Ямбол с искане вх.№49 от 22.11.2021г. за определяне на
възнаграждението в искания от него размер. В заседание от 16.12.2021г.
Адвокатски съвет - Ямбол се е произнесъл с решение, с което определя общо
възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл.7, ал.7, във връзка с ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения в търсения размер, както следва: 1.
1738 лв. за изготвяне на искане за обезпечаване на бъдещ иск с вх. н. 2976 от
08.04.2019 г. по описа на Окръжен съд Русе и процесуални действия по
обезпечение на бъдещ иск, с материален интерес по обезпечение за сумата от
80425.68 лв. 2. 2132 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално
представителство по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд
Русе по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с
материален интерес по иска от 53 405.08 лв. 3. 1342 лв. за изготвяне на искова
молба и процесуално представителство по търговско дело 109/2019 г. по
описа на Окръжен съд Русе по иск с правно основание чл.86, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД с материален интерес по иска 27094.79 лв.; или в общ размер от 5212.00
лв., което е размерът на търсеното възнаграждение в настоящото
производство. Гореизложеното се установява от приетия по делото Протокол
№13 от 16.12.2021г. от проведеното редовно заседание на Адвокатски съвет-
Ямбол.
Впоследствие , на 12.04.2022г. , ответното дружество е подало писмено
възражение срещу Решението на Адвокатски съвет- гр. Ямбол, като с
Протокол №4 от 20.04.2022г. процесното възражение е било отхвърлено с
мотивите, че е недопустима отмяна на решение на адвокатския съвет за
определяне на възнаграждение по чл.36,ал.3 от ЗА.
8
По делото е представена от страна на ответника заверено копие на
водената между В., С. Ш. и А. К. кореспонденция по ел. поща, както и
Фактура, издадена от „Си Ар Ай Сървисиз“ЕООД от 04.12.2020г.
С Декларация от 07.12.2020г. адв. П. В. е декларирал, че към
посочената дата няма никакви финансови претенции към посочените в тази
декларация лица, като сред тях фигурира „Велас- ПС“ЕООД, ЕИК-
*********, както и името на С. Ш. – управител на ответното дружество.
Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№957/2022г. по описа на Районен съд Пазарджик, ищецът е пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №957/2022г. по
описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №602 от 06.04.2022г. Тъй като
срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение от
длъжника по реда на чл.414 от ГПК, на ищецът В. е била указана
възможността на осн. чл.415,ал.1,т.1 ГПК да предяви иск за установяване на
вземането си, което било сторено от ищеца.
От показанията на разпитаната в качеството си на свидетел по делото В.
Н. К. се установява, че адв. В. е бил предложен на ответното дружество да
защитава правата им по търговско дело №109/2019г. по описа на ОС- Русе от
А. К. /син на св. К./. Съгласно показанията на св. К., адв. В. е бил
предварително запознат с предмета на делото и изтичащият давностен срок,
въпреки което е подал исковата молба в съда един ден преди изтичането му.
Уговорката между страните била , на адв. В. да бъде заплатена сума в размер
на 10 % от размера на присъдените вземания в полза на „Велас- ПС“ЕООД,
ЕИК- *********, в случай, че сумата бъде реално платена от „Калинов-
АС“ЕООД. Впоследствие адв. В. поискал с имеил да му бъде заплатена
различна сума от това, въпреки уговорката между страните, като пожелал
тази сума да бъде платена на фирмата на съпругата му. На 04.12.2002г. била
издадена Фактура , която била платена на 08.12.2020г. от А. К.. Тъй като
последният се притеснявал от бъдещите намерения на В. , поискали от ищеца
да подпише декларация ,че няма финансови, оперативни , правни или други
претенции, като В. се съгласил.
9
Изложеното от св. К. се потвърждава и от показанията на свидетеля А.
К., който допълва ,че уговорката между страните била адв. В. да получи 10%
от реално събраните суми, т.е ако сумата не се събере, той не следвало да
получи възнаграждение. Съгласно постигнатата договорка, В. имал
ангажимент да извършва правни действия по образуването и водене на
изпълнително дело с цел събиране на вземанията, който ангажимент той не
изпълнил. Въпреки това, на адв. В. /по негово настояване/ били заплатени
2700.00лв. по посочена от него банкова сметка. В. подписал декларация, с
която се отказвал от свой бъдещи претенции във връзка с работата си по
търговско дело №109/2019г. по описа на ОС- Русе.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение, срещу която е било подадено възражение, и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск
за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д. №957/2022г. по описа на РС-
Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване
на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните
доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим и подаден в
законоустановения срок, но неоснователен, по следните съображения:
Производство по настоящото дело е инициирано по искова молба от
ищеца – адв. П. С. В., ЕГН- ********** от гр. София, ул. ...........................,
10
Бизнес център ............ , срещу „Велас- ПС“ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Ветрен, ул. „19-та“№19, общ.
Септември, обл. Пазарджик, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е
предявен положителен установителен иск, за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, с правно основание чл. 36, ал.3 във вр. с ал. 1 ЗА във вр. с чл. 286
ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД.
Основателността на претенция по иск за плащане на уговорено
възнаграждение по Договор за правни услуги, с правно основание чл. 36, ал. 1
ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД, по общо правило, е предпоставена от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца:
наличието между страните на валиден договор; че задължението на ищеца е
изпълнено точно; че ответникът дължи възнаграждение; че ищецът е
уведомил доверителя за изпълнението – чл. 284, ал. 1 ЗЗД. Съответно в
тежест на ответника е да установи, при условие на пълно и главно доказване,
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч.
да установи точното изпълнение на задължението си по договора за поръчка в
количествено, качествено и времево отношение. В процесния случай относно
възражението за заплащане на дължимите суми, в тежест на ответника е да
установи горното.
От представените по делото доказателства се установява, че между тях е
възникнало валидно облигационно правоотношение в рамките на което,
ищецът, срещу възнаграждение, е следвало да извърши възложена му от
ответника работа. Спорът между страните е дали задължението на ищеца е
изпълнено точно и дали ответникът дължи възнаграждение.
Основните характеристики на договора за процесуално
представителство по дела го определят като Договор за поръчка - с договора
за правна защита и съдействие адвокатът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния правни действия. /В този смисъл
в Р. № 495/25.06.2010 г., ГД № 1669/2009 г. 3 г. о.; Р. № 623/1.12.2010 г., ГД
№ 1744/2009 г. на 4 г. о.; Р. № 224/11.07.2011 г., ГД № 371/2010 г., IV г. о./.
Договорът за правна защита и съдействие от адвокат е изрично регламентиран
в Закона за адвокатурата, като за неуредените въпроси е приложима и общата
11
регламентация по чл. 280 и сл. ЗЗД. Принципно договорът за поръчка не е
възмезден, освен ако страните са уговорили възнаграждение - чл. 286 ЗЗД,
докато договорът за правна защита и съдействие по принцип е възмезден
договор – арг. от разпоредбата на чл. 36 ЗАдв., освен в случаите на чл. 38
ЗАдв. Следователно в отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само,
когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл. 36, ал. 1 ЗА. В
този смисъл правилото е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд. Възнаграждението се определя в самия договор за правна помощ между
адвоката и клиента.
В процесния случай обаче , както се посочва и от самият ищец, липсва
сключен между страните писмен Договор за правна защита и съдействие, по
силата на който възложителят /ответник в настоящото производство/ възлага,
а изпълнителят /ищец в настоящото производство/ приема да извършва
правни услуги във връзка с процесуално представителство по ТД №109/2019г.
по описа на ОС- Русе. Макар и да не е упоменато изрично в договор, от
приетите по делото доказателства се установява, че ответникът е възложил
на ищеца именно извършването на такова процесуално представителство по
посоченото дело, като съгласно Закона за адвокатурата , адв.В. е
представлявал ответника въз основа на писмено пълномощно.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА „Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа“. Когато страните по договора не са определи размера му, то
възнаграждението е съгласно действащата Наредба за АВ, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от
извършването на уговореното от страните правно действие. В разпоредбата на
чл. 36, ал. 3 ЗА е предвидена възможност при липса на договор, по искане на
адвоката, адвоката от ЕС или клиента, адвокатският съвет да определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Задължението за заплащане уговореното възнаграждение следва да
настъпи с подписването на договора и уговарянето на дължимото
12
възнаграждение. В случая не е бил съставен и подписан писмен договор с
клиента, поради което за съществуващата уговорка между страните, съдът
следва да черпи информация от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели. Съдът не би могъл да приеме, поради неподписването на
договор,че ответникът е бил информиран ,че следва да заплати дължимата
сума за процесуално представителство по посоченото дело.
От изложеното следва, че липсата на писмен договор между страните
поставя в тежест на ищецът да представи доказателства, които да
установяват дължимостта на претендираната от него сума. Следва да се има
предвид и приетото ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. съгласно което, разноските
за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението
за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С
него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са
договорени. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Във
всички случаи той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Твърденията на ищеца обаче според настоящият съдебен състав не се
подкрепят от събраните и приети по делото доказателства, а се опровергават
от същите.
На първо място не бе доказано твърдението на В. ,че късно е бил
запознат с казуса, с който впоследствие е бил сезиран ОС- Русе, като това
твърдение се опровергава от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Поради липсата на писмен договор между страните, последните са водили
устни договорености за размера на дължимото адвокатско възнаграждение и
условията, при наличието на които същото следва да бъде заплатено от
ответника. От показанията на разпитаната в качеството си на свидетел по
делото В. Н. К. се установява, че уговорката между страните била , на адв. В.
13
да бъде заплатена сума в размер на 10 % от размера на присъдените вземания
в полза на „Велас- ПС“ЕООД, ЕИК- *********, в случай, че сумата бъде
реално платена от „Калинов- АС“ЕООД. Впоследствие адв. В. поискал с
имеил да му бъде заплатена различна сума от това, въпреки уговорката между
страните, като пожелал тази сума да бъде платена на фирмата на съпругата
му. На 04.12.2002г. била издадена Фактура , която била платена на
08.12.2020г. от А. К.. Тъй като последният се притеснявал от бъдещите
намерения на В. , поискали от ищеца да подпише декларация ,че няма
финансови, оперативни , правни или други претенции, като В. се съгласил.
Изложеното от св. К. се потвърждава и от показанията на свидетеля А. К.,
който допълва ,че уговорката между страните била адв. В. да получи 10% от
реално събраните суми, т.е ако сумата не се събере, той не следвало да
получи възнаграждение. Съгласно постигнатата договорка, В. имал
ангажимент да извършва правни действия по образуването и водене на
изпълнително дело с цел събиране на вземанията, който ангажимент той не
изпълнил. Въпреки това, на адв. В. /по негово настояване/ били заплатени
2700.00лв. по посочена от него банкова сметка. В. подписал декларация, с
която се отказвал от свой бъдещи претенции във връзка с работата си по
търговско дело №109/2019г. по описа на ОС- Русе.
Съдът следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните
свидетели, които се подкрепят и от приложената по делото Декларация ,
подписана от самия В.. В тази насока е и водената между страните
кореспонденция, от която се установява, че адв. В. е предложил да му бъде
изплатено възнаграждение в размер на 2450.00лв., както и транспортните
разходи. Това предложение е изхождало от ищеца с изпратен имейл от
19.11.2020г., което предложение впоследствие е било прието от ответното
дружество. Исканата сума е била заплатена от св. Келчев към посочената от
ищеца фирма „Си Ар Ай Сървисиз“ЕООД въз основа на фактура от
04.12.2020г. /приложена по делото/.
От представените в хода на производството по делото доказателства от
ответната страна се установява, че ответникът е заплатил дължимото
възнаграждение на ищеца В., което води до неоснователност на исковите
претенции. До този извод водят приетите от съда доказателства, които
свидетелстват за плащане на договорената сума.
14
Предвид гореизложените съображения, предявеният установителен иск
следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от
ответника разноски за производството, които са в общ размер на 1000.00лв. /
заплатено адвокатско възнаграждение /
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. В., ЕГН- ********** от гр. София, ул.
..........................., Бизнес център ............ , срещу „Велас- ПС“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Ветрен, ул. „19-та“№19,
общ. Септември, обл. Пазарджик, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл.415 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на П. С. В., ЕГН- ********** срещу
длъжника „Велас- ПС“ЕООД, ЕИК- ********* , възникнало на основание
чл.36,ал.3 от Закона за адвокатурата и представляващо главница за
адвокатско възнаграждение в размер на 5212.00 лв. /пет хиляди двеста и
дванадесет лева/, определено с Решение на Адвокатски съвет- Ямбол с
Протокол №13 от 16.12.2021г., за която сума е издадена Заповед №602 от
06.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№957/2022 г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и недоказан
ОБЕЗСИЛВА Заповед №602/06.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №957/2022г. по описа на РС-
Пазарджик
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН- ********** от гр. София, ул.
..........................., Бизнес център ............ ДА ЗАПЛАТИ на „Велас-
ПС“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Ветрен, ул. „19-та“№19, общ. Септември, обл. Пазарджик, сторените съдебно-
деловодни разноски по производството в размер на 1000.00лв. /хиляда лева/,
на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
15
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16