Решение по дело №284/2018 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 103
Дата: 22 август 2019 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20181820200284
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр.Елин Пелин , 21. 08.2019 г.

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 284 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:          

Г. *** , с ЕГН **********, е обжалвал Наказателно постановление №17-0262-000961/ 06.11.2017 г. на началник група към ОДМВР, РУ Елин Пелин, респ. наложеното му със същото административно наказание “ глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева “ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103  от ЗДвП.

 

С жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на  издаденото НП.

   Административнонаказващият орган, редовно призован, не  е изпратил представител и не е депозирано становище по жалбата.

   РП Елин Пелин, редовно призована  за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Жалбата е допустима.Същата е депозирана от надлежна страна и в установения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Разпитан  в хода на делото св. Г. твърди, че процесния АУАН е съставен  на името на жалбоподателя въз основа на изготвена от колегите му докладна записка, приложена към административнонаказателната преписка. След съставянето на АУАН не са му възлагани за извършване никакви  други действия по преписката.

В показанията си св. Б. твърди, че  по процесния АУАН  е имала  само качеството на свидетел по съставянето на акта. Присъствала е при връчването на АУАН.Спомня си, че същото лице е било направило възражения по акта, но лично свидетелката не е извършвала действия във връзка с постъпилото възражение.

 От показанията на св.Т. е видно, че е изготвил докладна записка, която е приложена по административната преписка. Спомня си конкретния случай, като това било в тъмната част на денонощието в с. Н. , обл. С. по ул. „……….“. Водачът на процесното МПС намалил скоростта на управляваното от него  ППС, изгледал дежурния полицейски екип, след което подал газ  и продъжлил, като не изпълнил полицейско разпореждане  за спиране на автомобила, отправено му чрез нарочен сигнал със „Стоп палка“. Не видял дали водача е  бил сам в управлявания от него автомобил.

В показанията си пред съда св. М. твърди, че в края на лятото до началото на есента на 2017 година  за период около три месеца жалбоподателят  Г. Т. му е бил предоставил личния си автомобил  да го кара.  Г. му се обадил, за да му каже, че са го задържали в полицията  заради  тази кола, която  в момента свидетеля карал. Свидетелят не бил получавал  съобщения от полицията, с които да са го викали да се яви там.

В цялост по делото е приобщена водената по отношение на жалбоподателя при АНО административна преписка. От същата е видно, че  на 02.10.2017г. е изготвена докладна от св. Т..

След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна  по следните съображения:           

АУАН № 1089/2018г.  е съсавен от св. Г.  на 06.10.2017г. и връчен на жалбоподателя на същата дата. В АУАН , както и с нарочно възражение по  акта  жалбоподателят е посочи, че на датата отразена в АУАН не е бил водач на  л.а.“БМВ“  с ДК№ С07871ВС. По така въведените от Г. Т. обстоятелства в АУАН и с възражението против акта не е извършвана проверка, в т.ч. и по чл.52, ал.4 от ЗАНН.

В хода на съдебното дирене се сутанови следната фактическа обстановка:

На 02.10.2017 г. , около 02.20 часа в с.Н., ул.“……“ св. Н.М.М. е управлявал  л.а.“….. “ с ДК……., собственост на Г.А.Т. и предоставен му за ползване от последния. При подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от униформен служител на МВР М. не е спрял, ускорил скоростта на управляваното от него  МПС и продължил .

Установената фактическа обстановка е различна от възприетата в съставения на името на жалбоподателя АУАН и с обжалваното НП. В хода на  административнонаказателното производство  соченото с АУАН за нарушител лице се е възмползвало от предвидената в закона възможност да посочи недвусмислено лицето, на което е  бил предоставил за плозване процесното  МПС към дата  и час отразени в  акта.Чл. 188, ал.1  от ЗДвП сочи , че : „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“. Следователно  цитираната  разпоредба предвижда санкционни последици по отношеншие на собственик  на МПС, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В настоящиая случай няма спор относно собствеността на процесния лек автомоби, като този извод се налага и  от  съдържанието на депозираното възражение от Г. Т. в хода на  административнонаказателното производство пред  административния орган. Но спорно е останало обстоятелството  кой е бил водач на процесния лек автомобил  към час и дата отразени като такива на извършване на визираното в АУАН нарушение. Разрешаването на този спорен въпрос  законодателят   ясно е разписал с разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН. В случай, че наказващият орган бе  извършил внимателна проверка на акта и бе извършил преценка на възраженията  по акта, както и бе извършил съответното разследване на спорните обстоятелства,  би извел фактическа обстановка различна от възприетата с обжалваното НП, изложена и в съставения АУАН № 1089/06.10.2017г..

От друга страна ,установи се от събраните доказатлества, че посочените в АУАН  актосъставител и свидетел по акта нямат качеството на свидетели, присъствували при извършването на нарушението,за което е съставен   АУАН №  № 1089/06.10.2017г.. Това не е отбелязано изрично в акта, в какъвто смисъл  са и разпоредбите на чл.40, ал.3 от ЗАНН, а и фактите по делот осочат, че е имало свидетели присъствали при извършване на нарушението/вж. показанията на св. Т./.

Изложеното налага извод  за необоснованост и незоконосъобразност на издаденото спрямо жалбоподателя  наказателно постановление, поради което и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът

                                                  Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №17-0262-000961/ 06.11.2017 г. на началник група към ОДМВР, РУ Елин Пелин, с което на Г. ***, с ЕГН **********, е наложено  административно наказание “ глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева “ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103  от ЗДвП.

  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София област в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: