РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 05.04.2023 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                      Членове:   МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                        ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Цветомир Папурков

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.а.н.д. № 34 по описа за 2023 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

               Образувано е по касационна жалба на Д.З.Т. ***, срещу решение № 19 от 30.01.2023 година, постановено по наказателно административен характер дело № 265 по описа за 2022 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което втори наказателен състав е потвърдил Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2852240 на ОД на МВР Ловеч за налагане на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.

                По изложените в касационната жалба подробни доводи, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълно изяснена фактическа обстановка и непълен доказателствен материал, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Претендират се направените разноски за първоинстанционното и настоящото произвоство.

               В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

               Ответникът - ОД на МВР – гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

               Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.                  

              Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци са за нарушение на закона и допуснато нарушение на процесуалните правила - касационно отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.  

              В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 20.06.2019  год. в 12:01:20 часа в обл. Ловеч на ПП I-4 км. 34+000, землището на с. Микре, при движение в посока гр.София, при максимално разрешена скорост до 60 км/ч, обозначена с пътен знак В26 с МПС – товарен автомобил „Киа Венга“ с рег. № ********, било извършено нарушение за скорост – управление с 94 км/ч, установено и заснето с АТСС – мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с0.

               За нарушението на 20.06.2019г. бил издаден на 02.07.2019г. електронен фиш серия К № 2852240 на Д.З.Т. *** в качеството и на законен представител на дружеството собственик на автомобила, съгласно направената справка в централната база данни на КАТ /л.17 от делото на РС/. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 91 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което наложил на Д.З.Т.  предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 300 лева. Електронният фиш /ЕФ/ е бил връчен на 09.03.2022 г., видно от данните на лист 13 и разписката на лист 16 от делото на РС. По делото не са налични данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП Т. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, както и данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

    При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното от Т. нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната й отговорност на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. Районният съд е отговорил подробно и мотивирано на възраженията изложени от жалбоподателката, включително и за приложимостта на чл.82 от ЗАНН и на чл. 80, ал.1, т.5 от НК по отношение на изтекла погасителна давност. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него ЕФ като законосъобразен.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателката за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт.

   Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая, с оглед формата и вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна.

   Според текста на §6 т.65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/.

               С разпоредбата на  чл.165, ал.3 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министърът на вътрешните работи  /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. 

     Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От наказващият орган са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало първоначална и последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

      По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящият касационен състав и не е необходимо да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Районният съд законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателката, за което е изложил правилни мотиви, включително за реквизитите, за издателя и датата на издаване, изпълнение на условията за издаване на ЕФ и това за изтеклата погасителна давност. 

    Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в съответствие с изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, видно от приложените и приети по делото за доказателства: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с per. №906р-4649/21.06.2019 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното. Според приложената по делото разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, процесния ЕФ е издаден на 02.07.2019 г. и връчен лично на касаторът на 09.03.2022 г. съгласно разписката на лист 16 от делото на РС.  Съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.  

     От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

     Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. На основание чл.189, ал.11 от ЗДвП законодателят е приравнил влезлият в сила ЕФ на влязло в сила НП, като това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на НП, въведени в ЗАНН и по отношение на ЕФ. С оглед на това електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

      Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.  Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

    Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ. По естеството си електронния фиш, е с различна правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че сред реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му и/или на административно-наказващия орган - в закона изрично се сочи само посочването на „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП  по чл.42, ал.1 и 43, ал.1 от ЗАНН и по чл.57, ал.2 от ЗАНН.

   Настоящият съдебен състав счита за неоснователно направеното в касационната жалба възражение, че следва в настоящия случай да се приложи срока по чл. 82 от ЗАНН, поради следното:

   Систематично чл.82 от ЗАНН се намира в Раздел Девети, наименован „Изпълнение на наказателните постановления и решения на съда“. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН “Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години, когато наложеното наказание е глоба.“ Според разпоредбата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН „Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.“

   Видно от гореизложеното давността по чл. 82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В процесният случай наказанието се налага с издаден на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП „Влизат в сила електронните фишове, които: 1. не подлежат на обжалване; 2. не са обжалвани в срока по ал. 8 и 3. са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.“

    В процесният случай електроният фиш, с който е наложена глоба на жалбоподателката не е влязъл в сила именно поради факта, че е обжалван в законоустановения срок пред Районен съд – Ловеч, който е постановил обжалваното в настоящото производство решение.

              С оглед на гореизложеното наложената с електронния фиш глоба не е влязла в сила, съответно не подлежи на изпълнение за да се претендира изтекла давност по смисъла на чл. 82 от ЗАНН.

    В случая следва да бъде съобразен единствено общия срок за административнонаказателно преследване, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, който очевидно в процесния случай не е изтекъл. Приложимите давностните срокове чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81, ал.3 са във връзка с чл.11 от ЗАНН, съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по т. д. №1/2014г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, а именно три години от извършване на нарушението, респективно четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок.

    Съгласно чл. 80, ал. 1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. В случая нарушението е извършено на 20.06.2019г., срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4 години и 6 месеца, с изтичането на който се погасява и административнонаказателната отговорност, като компетентният държавен орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение. В разглеждания казус електронният фиш е издаден на 02.07.2019 г. (съгласно представената справка), когато давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния фиш, което е станало на 09.03.2022 г. Следователно, към датата на издаване и връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.

Поради това в разглеждания случай не е изтекла погасителната давност. Следователно не се е погасила административно-наказателната отговорност на дееца.

               В случая първоинстанционният съд правилно е постановил, че не е изтекла и абсолютната погасителна давност от четири години и шест месеца, съгласно чл. 80, ал.1, т.5 във вр. с чл. 81, ал.3 от НК. Видно от писмените доказателства нарушението е извършено на 20.06.2019 г. и въпреки прекъсването на давностния срок с издаването и връчването на процесният електронния фиш то абсолютната погасителна давност от четири години и шест месеца следва да изтече на 20.12.2023 г.

     Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията. За извършеното нарушение на транспортното законодателство, правилно и законосъобразно касаторът е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лева, в съответствие на констатираното превишение на скоростта за движение и на нормативно предвидения в чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП вид и размер. В този смисъл наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

     С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Ловешки административен съд,  касационен състав   

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 30.01.2023 година постановено по наказателно административен характер дело № 265 по описа за 2022 година на Районен съд Ловеч. 

              Решението е окончателно.     

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.