Решение по дело №11186/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2586
Дата: 29 април 2024 г. (в сила от 29 април 2024 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20231100111186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2586
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100111186 по описа за 2023 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – „Банка ДСК” АД, твърди, че съгласно Договор за ипотечен кредит
от 20.09.2021г., сключен между него и ответника - Е. В. П., бил предоставен банков кредит
за сумата от 125 000 лева, със срок за издължаване от 300 месеца, считано от датата на
разрешаване/усвояване на кредита - 05.10.2021г.
С оглед изложеното, банката моли да се призна е за установено по отношение на
ответника, че дължи:
- главница: 121 617,31 лева (******* при Банка ДСК ЕАД);
- договорна лихва: 2 073,64 лева за периода от 05.10.2022г. до 08.05.2023г.;
- санкционираща лихва: 18,55 лева за периода от 05.10.2022г. до 08.05.2023г. вкл.;
- законна лихва съгласно ТР на ВКС № 3/2017 - 347,22 лева за периода от 09.05.2023г.
до 17.05.2023г. вкл.;
- заемни такси и разноски в общ размер на 321,74 лева;
Законна лихва и разноски.
Ответникът - Е. В. П., оспорва иска (бланкетно възражение в заповедното
производство). В о.с.з. е изложено преклудирано възражение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Не се спори, че между страните, на 20.09.2021г., е сключен договор за кредит и че
той е обявен за предсрочно изискуем.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че дългът възлиза на претендираните суми,
като освен това е имало частично плащане, която обхваща главница и лихви.
Съдът може да констатира и служебно неравноправна клауза - Р. № 23 от 07.07.2016г.
по т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о., но в случая такива не се констатират.
В о.с.з. (в хода по същество) ответникът заявява, че: Като краен резултат моля да
произнесете решение, за това че не дължа аз парите, а собственика на къщата всъщност. Дългът е обезпечен с
къща. Аз каква вина имам, че не могат да продадат къщата реално. Това, наличното валидно трудово
правоотношение (видно от възражение по чл. 414 от ГПК), както и частичното плащане
(аргументи в тази насока могат да се почерпят от Определение № 577 от 15.10.2009г. по т.д.
№ 503/2009г., т.к., І т.о. на ВКС и Определение № 442 от 15.06.2012г. по т.д. № 208/2011г.,
т.к., ІІ т.о. на ВКС), се възприема от решаващия орган като признания за неизгоден за
страната факт/и обстоятелства установяващи, че дългът е дължим. Ответницата е била
наясно какво прави, като самият довод е и преклудиран (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по
т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; и например - Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV
г.о. на ВКС; и Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.). Договор, както
бе посочено, е сключен с ответницата, която е основен длъжник. Евентуалния различен
фактически ползвател на сумата е ирелевантен. Наличието на обезпечение на дълга, в
случая е без значение. То евентуално ще бъде реализирано след влизане в сила на това
решение.
Исковете са основателни.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 2 537,57 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, съобразно уважената част
от исковете, са в размер на 3 410,07 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и 86 от ЗЗД, за установено
по иска предявен от „Банка ДСК” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. *******, представлявана от С.Л.С. и Д.Н.Н.-И. – Изпълнителни директори,
съд.адр.: гр. София. бул. „******* ет. 2, чрез ю.к. М. Г. Б., упълномощена с пълномощно с
peг. № ********, том 1, акт 171 от 07.04.2023 г. на нотариус Д. Н., нотариус с peг. № 609 от
НК, e-mail: ********, срещу Е. В. П., ЕГН **********, гр. Божурище, ул. *******, тел.
******* e-mail: ***********, че ответникът дължи следното:
- сумата от 121 617,31 (сто двадесет и една хиляди шестстотин и седемнадесет
лева и тридесет и една стотинки) лева, главница по Договор за ипотечен кредит от
20.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023г. до окончателното ù
изплащане (******* при Банка ДСК ЕАД);
- сумата от 2 073,64 (две хиляди седемдесет и три лева и шестдесет и четири)
стотинки, лева договорна лихва за периода от 05.10.2022г. до 08.05.2023г.;
- сумата от 18,55 (осемнадесет хиляди петдесет и пет стотинки) лева, санкционна
лихва за периода от 05.10.2022г. до 08.05.2023г. вкл.;
- сумата от 347,22 (триста четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки)
лева, законна лихва, за периода от 09.05.2023г. до 17.05.2023г. вкл.; и
- сумата от 321,74 (триста двадесет и един лева и седемдесет и четири стотинки)
лева, заемни такси.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Е. В. П., ЕГН **********, гр.
Божурище, ул. *******, тел. ******* e-mail: ***********, да заплати на „****** ДСК” АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, представлявана
от С.Л.С. и Д.Н.Н.-И. – Изпълнителни директори, съд.адр.: гр. София. бул. „******* ет. 2,
чрез ю.к. М. Г. Б., упълномощена с пълномощно с peг. № ********, том 1, акт 171 от
07.04.2023 г. на нотариус Д. Н., нотариус с peг. № 609 от НК, e-mail: ********, сумата от
2 537,57 (две хиляди петстотин тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) лева,
разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Е. В. П., ЕГН **********, гр.
Божурище, ул. *******, тел. ******* e-mail: ***********, да заплати на „****** ДСК” АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, представлявана
от С.Л.С. и Д.Н.Н.-И. – Изпълнителни директори, съд.адр.: гр. София. бул. „******* ет. 2,
чрез ю.к. М. Г. Б., упълномощена с пълномощно с peг. № ********, том 1, акт 171 от
07.04.2023 г. на нотариус Д. Н., нотариус с peг. № 609 от НК, e-mail: ********, сумата от
3 410,07 (три хиляди четиристотин и десет лева и седем стотинки) лева – сторени
деловодни разноски в исковия процес.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
3
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4