№ 7821
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110154692 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД.
Ищецът ЗБ-И.” твърди, в исковата молба, че в качеството си на застраховател по
риск „Каско на летателни апарати” е изплатил на застрахования А по щета № 1111.
застрахователно обезщетение в размер на 3 344, 70 лв за вредите по хеликоптер Ми-8ПС
със заводски № 10319 и опознавателен знак LZ-CAT, обект на застраховката, причинени в
резултат от проишествие, осъществено на 08.08.2020г. в района на летище София , при
което количка , собственост на ответника – наземен летищен оператор, ударила
хеликоптера , който бил паркиран на стоянка. Според ищцовото дружество ответното
дружество в качеството му на възложител на дейността на работниците, поради чието
виновно поведение –действия и бездействия , са причинени вредите , следва да му изплати
обезщетението, платено на увреденото лице /А/, в правата на което ищецът твърди, че се е
суброгирал с плащането
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
от 3 344,70 лв, представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № **********/2020г. по риск „Каско на летателни апарати” за имуществените вреди
на хеликоптер Ми-8ПС със заводски № 10319 и опознавателен знак LZ-CAT, причинени
при реализираното на 08.08.2020г. проишествие в района на летището в град София, при
което количка , собственост на ответника – наземен летищен оператор, ударила паркирания
хеликоптер, отговорността за което проишествие е на ответното дружество в качеството му
на възложител на дейността на работниците, поради чието виновно поведение –действия
1
и бездействия , са причинени вредите, заедно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2023г. до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
В откритото заседание на 29.03.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не
се е явил представител на ищеца. Но с писмено становище от 29.03.2024г. , докладвано на
съдебния състав на 02.04.2024г. , т.е. след заседанието , пълномощникът на ищеца е
признал извършеното от ответника плащане на претендираната сума за главница , както и
на законната лихва до датата на плащането – 09.11.2023г. , но не е оттеглил иска, нито се е
отказал от него. Със същата молба юрисконсулт на ищеца е пледирал за постановяване на
решение съобразно доказателствата по делото и за присъждане на разноски, представляващи
платената държавна такса за предявяване на исковата молба и юрисконсулско
възнаграждение.
Ответникът „Г.Х.Б.“ООД оспорва предявения иск видно от изявленията на
пълномощника му в депозирания на 20.11.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че
претенциите за главницата и за законната лихва са платени.
В заседанието на 29.03.2024г. адвокат на ответника е пледирал за отхвърляне на иска
поради извършеното плащане, както и на претенцията за разноски на ищеца , тъй като
ответникът не е станал повод за завеждане на иска , а и не е представено доказателства за
плащане от ищеца на адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
По основателността на осъдителния иск по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата
молба вземане по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД срещу ответника за заплащане на
сумата от 3 344,70 лв, представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение
по щета № **********/2020г. по риск „Каско на летателни апарати” за имуществените
вреди на хеликоптер Ми-8ПС със заводски № 10319 и опознавателен знак LZ-CAT,
причинени при реализираното на 08.08.2020г. проишествие в района на летището в град
София, при което количка , собственост на ответника – наземен летищен оператор, ударила
паркирания хеликоптер, отговорността за което проишествие е на ответното дружество в
качеството му на възложител на дейността на работниците, поради чието виновно
поведение –действия и бездействия , са причинени вредите, както и вземане за законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2023г. до
плащането. Това вземане се претендира с исковата молба , а ответникът не го оспорва с
отговора на исковата молба.
По делото е безспорно и , че след предявяването на исковата молба ответникът е
изплатил изцяло на ищеца дължимата сума за главницата от 3 344,70 лв чрез банков
2
превод на 09.11.2023г., т.е. че вземането е погасено поради изпълнение (плащане).
Преводното нареждане от 09.11.2023г. е представено с отговора на исковата молба.
Независимо, че плащането на главницата от 3 344, 70 лв е извършено след
предявяването на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да
бъде взето предвид от съда .
Доколкото претендираното от ищеца главно вземане е погасено чрез изпълнение
(плащане), предявеният главен иск по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С преводното нареждане от 09.11.2023г. ответникът е платил и законната лихва
върху главницата от предявяването на исковата молба –05.10.2023г. до датата на плащането
-09.11.2023г. в размер на 43,88 лв според признанието на ищцовата страна в писменото
становище от 29.03.2024г. , поради което и това вземане на ищеца е погасено поради
изпълнение.
Относно разноските по делото :
Въпреки че искът не е уважен (отхвърлен е поради погасяване на вземането в хода на
съдебното производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй
като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащането не е
било извършено до датата на предявяване на иска , а след това. Според установената
съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на
иска поради погасяване на вземането от ответника след предявяването на исковата
молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски на обща стойност 133,79 лв,
представляващи платената държавна такса за предявяване на исковата молба. Ответникът
не е платил разноските , поради което те следва да бъдат присъдени на ищеца.
На ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсулско възнаграждение , тъй като е
представляван по делото и от юрисконсулт , който е подписал писменото становище от
29.03.2024г. Размерът на дължимото юрисконсулско възнаграждение следва да бъде
определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК и според претенцията на
ищеца(100 лв). Ответникът не е платил това юрисконсуско възнаграждение , поради което
то следва да бъде присъдено на ишеца.
Възражението на ответника , че не е дал повод за завеждане на иска , се опровергава от
представените с исковата молба писмени доказателства. С исковата молба е представена
Регресна покана , изх. № РГ-00194/01.03.2021г. от ищеца до ответника за доброволно
плащане на процесното вземане в пет дневен срок от получаването. Видно от приложената
молба, изх. № 41/09.03.2021г. от ответника до ищеца той е получил регресната покана ,
като е поискал удължаване на срока за плащане с „няколко дни”. Въпреки това до
предявяването на исковата молба - 05.10.2023г. ответникът не е платил претендираната
главница ,т.е. две годи и половина след получаване на регресната покана , поради което към
датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2023г. е бил в забава относно плащането.
3
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като въпреки , че искът не е
уважен , ответникът е дал повод за завеждането на делото и е погасил вземането едва в
хода на съдебния процес, а според трайната практика на СГС и на ВКС в тези случаи
ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ЗБ-И.”, ЕИК: 1111 гр.София,
бул. „1111 против „Г.Х.Б.“ООД, ЕИК: 111 гр.София, ул. 111, осъдителен иск по чл.410
КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 3 344,70 лв (три хиляди триста четиридесет и четири лева и седемдесет
стотинки), представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
**********/2020г. по риск „Каско на летателни апарати” за имуществените вреди на
хеликоптер Ми-8ПС със заводски № 10319 и опознавателен знак LZ-CAT, причинени при
реализираното на 08.08.2020г. проишествие в района на летището в град София, при което
количка , собственост на ответника – наземен летищен оператор, ударила паркирания
хеликоптер, отговорността за което проишествие е на ответното дружество в качеството му
на възложител на дейността на работниците, поради чието виновно поведение –действия
и бездействия , са причинени вредите, заедно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Г.Х.Б.“ООД, ЕИК: 111 гр.София, ул. 111, ДА ЗАПЛАТИ на ЗБ-И.”,
ЕИК: 1111 гр.София, бул. „1111 на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 133,79 лв ( сто
тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща разноските,
осъществени от ищеца по настоящото дело – платената държавна такса, а на основание
чл.78,ал.8 ГПК сумата от 100 лв ( сто лева), представляваща полагащото се на ищцовото
дружество юрисконсулско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4