Решение по дело №667/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, депозирана чрез пълномощника и процесуален представител адв. Н. А., против Отказ обективиран в писмо с изх. № 20-13908/08.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастъра – гр. Варна (СГКК-Варна) за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, по заявление с вх. № 01-52576/31.01.2020 г.

Жалбоподателите твърдят, че административният орган незаконосъобразно е отказал да уважи исканото изменение на кадастралния регистър. Счита се, че неправилно от административният орган е прието, че искането не удовлетворява изискванията на нормативната уредба за извършване на административната услуга, тъй като според оспорващия негова страна са изпълнени дадените в административното производство указания за отстраняване на недостатъците в заявлението, касаещо изготвянето на техническа експертиза от лицензирано лице, за установяване на идентичността на имотите по акт за държавна собственост (АДС). Според жалбоподателя не е налице несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизираната територия спрямо действителното им състояние, прието за непълнота и грешка, която следва да се отстрани по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Счита, че от представените документи за собственост и графични материали към изготвената техническа експертиза, се установява, че ПИ с идентификатор 10135.2565.101, 10135.2565.100 и 10135.2565.115 попадат изцяло в описаният АДС имот. Допълва се, че след като са налице конкуренция на права, т. е. повече от един собственика с документи за собственост, които са заявили вписване, началникът на СГКК е длъжен на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР да впише всички в КККР, а към момента като единствен собственик на ПИ с идентификатор 10135.2565.101 е вписан „ПРОПРИЕТЕ М.“ ЕАД. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение с което да бъде отменен изричния отказ на Началника на СГКК.

В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв. А., която поддържа искането направено с жалбата. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Началник на СГКК - Варна, в депозирано по делото писмено становище (л. 2 от адм. пр.), счита жалбата за недопустима, в условията на евентуалност намира същата за неоснователна и необоснована. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Заинтересованото лице „ПРОПРИЕТЕ М.“ ЕАД, в писмено становище (л. 58 от делото) и в открито съдебно заседание счита жалбата за недопустима, в условията на евентуалност по същество на спора прави искане съдът да я отхвърли като неоснователна.

Заинтересована страна – държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство, в депозирана молба счита жалбата за основателна. В открито съдебно заседание не се явява не се предствлява.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, възраженията и становищата на страните, както и приложимата нормативна уредба, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателите Заявление с вх. № 01-52576/31.01.2020 г. (л. 5 от адм. пр.) до Началника на СГКК - Варна за изменение в кадастралните регистри на недвижими имоти находящи се в гр. Варна, район Приморски, Ботаническа градина с идентификатори 10135.2565.101, 10135.2565.100 и 10135.2565.115. Заявлението е придружено с комбинирана скица и копия на съдени решения.

С писмо изх. № 24-7026/17.03.2020 г. (л. 18 от адм. пр.) заинтересованите лица И. Я. С., М. Я. Т. и Я. Я. А. са уведомени за постъпилото заявление, с което е сложено начало на административното производство. Предоставена е им възможност да се запознае с документите, да изрази становище и да направи своите искания. На 24.03.2020 г. от И. Я. С., М. Я. Т. и Я. Я. А., чрез процесуалният им представите, депозират възражение (л. 25 от адм. пр.).

С писмо изх. № 20-20588/17.03.2020 г. на Началника на СГКК-Варна (л. 31 от адм. пр.), е изискано от СУ „Св. Климент Охридски“ предоставяне на изготвена от лицензирано лице по ЗКИР техническа експертиза относно удостоверяване на идентичност на имоти описани в приложения АДС, вписан в Служба по вписванията акт № 76/06.03.2007 г. и имоти 10135.2575.526, 10135.2575.101.1, 10135.2575.101.2 от одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, за които е заявена услугата за настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти.

С молба вх. № 05-5049/12.05.2020 г. (л. 33 от адм. пр.) от процесуалния представител на жалбоподателя е направено уточнение, че се касае за вписването му като собственик на ПИ с идентификатори 10135.2575.101, 10135.2575.101.1, 10135.2575.101.2.

Със заявление вх. № 05-15457/11.12.2020 г. (л. 34 от адм. пр.) жалбоподателят представя техническа експертиза, обяснителна записка, декларация, извадка от кадастрален план и схема на графични точки.

С писмо изх. № 20-1330/11.01.2021 г. Началника на СГКК – Варна (л. 48 от адм. пр.), изисква от СУ „Св. Климент Охридски“ да предостави уточнение за вида на исканата услуга в съответствие с Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. на МРРБ за предоставяне на услуги по кадастралната карта и кадастралните регистри.

Със заявление вх. № 05.813/20.01.2021 г. (л. 50 от адм. пр.) от СУ „Св. Климент Охридски“ се уточнява, че по образуваната преписка се иска вписването му като притежаващ права на управление върху ПИ с идентификатори 10135.2575.101 по КККР на гр. Варна, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

В хода на административното производство по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **** г. (вписан в Служба по вписванията с вх. № 3****), като собственик на ПИ с идентификатори 10135.2575.101, представляващ ЛОЗЕ, възстановен с решение № 791/27.04.2001 г. на ПК-Варна по реда на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж и чл. 18з от ППЗСПЗЗ, находящ се в строителните граници на Виница, Община Варна, е дружеството „ПРОПРИЕТЕ М.“ ЕАД (л. 72-74 от адм. пр.).

Със Заявление № 01-23316/19.01.2021 г. на Началника на СГКК-Варна, „ПРОПРИЕТЕ М.“ ЕАД (л. 71 от адм. пр.) до Началника на СГКК - Варна прави искане за изменение в кадастралните регистри на недвижими имоти находящи се в гр. Варна, район Приморски, Ботаническа градина с идентификатори 10135.2565.101 и издаване на скица за имота.

С писмо изх. № 24-2965/01.02.2021 г. „ПРОПРИЕТЕ М.“ ЕАД (л. 68 от адм. пр.) са уведомени за започнало административно производство по заявление с рег. № 01-52576/31.01.2020 г., заявление вх. № 05-15457/11.12.2020 г. и заявление вх. № 05.813/20.01.2021 г. от СУ „Св. Климент Охридски“.

С писмо изх. № 20-5251/02.02.2021 г. (л. 77 от адм. пр.) Началника на СГКК-Варна приложено изпраща на „ПРОПРИЕТЕ М.“ ЕАД скица № 15-82140/29.01.2021 г. за поземлен имот 10135.2565.101, с отбелязване на последните като собственици.

В СГКК-Варна е постъпило възражение вх. № 02-163/10.02.2021 г. от „ПРОПРИЕТЕ М.“ ЕАД (л. 54-56 от адм. пр.), в които са изложени съображения за прекратяване на административното производство по заявленията на СУ „Св. Климент Охридски“, като недопустими, а в условията на алтернативност оставени изцяло без уважение и постановяване на отказ по тях.

С оспорения административен акт - писмо изх. № 20-13908/08.03.2021 г., Началникът на СГКК – Варна е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при която са налице непълноти и грешки свързани със спор за материално право, които могат да се отстранят след решаване на спора по съдебен ред. Мотивирал се е, че искането не удовлетворява изискванията на нормативната уредба за извършване на административната услуга, тъй като от предоставените документи за собственост и графичните материали към изготвената от правоспособно лице техническа експертиза е видно, че имотът описан в АДС представлява част от поземлени имоти с идентификатори 10135.2575.100, 10135.2575.101, 10135.2575.115, т. е. установява се несъответствие и границите и очертанията на недвижими имоти в кадастралната карта за урбанизираната територия спрямо действителното им състояние, което съгласно § 1, т. 16 ПЗР на ЗКИР представлява „непълното и грешка“.

С протоколно определение от 02.06.2021 г. по искане на жалбоподателя, срещу което ответника и заинтересованата страна не са възразили, разглеждащия към този момент делото съдия-докладчик В. П., спира производството по адм. дело № 667/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, ХІV състав до приключване с влизане в сила на окончателен съдебен акт на гр. д. № 3389/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, VІ състав. Делото е приключило с Решение № 1216/14.10.2022 г. Решението е обжалвано пред Апелативен съд – Варна и е образувано гр. д. № 45/2023 г., което е приключило с Решение № 110/08.06.2023 г. Решението на Апелативен съд – варна е обжалвано пред Върховния касационен съд, образувано е гр. д. № 4980/2023 г., по което с Определение № 5033/05.11.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 110/08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 45/2023 г. на Апелативен съд – Варна.

С Определение №12033/18.11.2024 г. по адм. д. № 667/2021 г., XIV състав, на Административен съд – Варна, на настоящия съдия-докладчик В. П., делото е възобновенно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Изменението на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти представлява волеизявление на административен орган, което е изразено чрез действие, поради което има белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, и именно то е предмет на контрол за законосъобразност, респ. оспорения отказ обективиран в писмо с изх. № 20-13908/08.03.2021 г. на Началника на СГКК-Варна представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Жалбата е процесуално допустима като насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Подадена е в преклузивния срок за оспорване – оспореното писмо е връчено на 15.3.2021 г., жалбата е подадена на 29.03.2021 г. видно от обратната разписка (л. 12 от делото).

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, тъй като началникът на СГКК - Варна е компетентен да извършва изменения в кадастралния регистър на недвижимите имоти, по арг. чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1 ЗКИР.

Актът е постановен в предписаната от закона форма, но при постановяването му е налице допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон, както и целта на закона.

Административният орган има задължението да събере всички относими към производството доказателства, съобразно чл. 35 АПК като обсъди доводите и възраженията на страните и издаде акта при точно установена фактическа обстановка и при отговарящи на същата правни мотиви и съображения. Това в случая не е извършено от административният орган. На първо място от страна на Началника на СГКК – Варна с писма изх. № 20-20588/17.03.2020 г. (л. 31 от адм. пр.) и изх. № 20-1330/11.01.2021 г. (л. 31 от адм. пр.) от жалбоподателя са изискани уточнения по депозираното от него заявление. В оспореният акт липсват мотиви и произнасяне по така представените документи и информация от заявителя. В заключението на предоставената по административната преписка и изготвена от правоспособно лице техническа експертиза (л. 35 – л. 37 от адм. пр.) е формиран следния извод: „от предоставените документи за собственост и графични материали по изготвяне на АДС е видно, че ПИ с идентификатор 10135.2565.101 е част от поземлен имот - „Ботаническа градина“ с площ : 360.930 дка, идентичен с кадастрален план на имот – „Ботаническа градина“ от 1998 г. и скица с координатен регистър на граничните точки на поземлен имот „Ботаническа градина“. В оспореното писмо бланкетно е посочено: „от представените документи за собственост и графични материали към изготвената от правоспособно лице техническа експертиза…“. Липсват мотиви въз основа на кои точно данни и факти се позовава органът за да достигне до извода, че се установява несъответствие в границите и очертанията на цитираните недвижими имоти в кадастралната карта за урбанизираната територия спрямо действителното им състояние, за да достигне до извода, че е приложима разпоредбата на § 1, т. 16 ПРЗ на ЗКИР, а именно че е налице непълнота и грешка“, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 54 ЗКИР. На следващо място в административното производство на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 АПК са уведомени заинтересованите лица, които своевременно са подали възражения – вх. № 02-335/24.03.2020 г. от И. Я. С., М. Я. Т. и Я. Я. А. и вх. № 02-163/10.02.2021 г. от „ПРОПРИЕТЕ М.“ ЕАД. Аргументите на заинтересованите лица изложени в писмените възражения, не са обсъдени в конкретика, в резултат на което е допуснато още едно нарушение на чл. 35 АПК.

Съдът намира, че е налице нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 35 АПК, тъй като в оспорения отказ не са посочени фактическите и правни обстоятелства за издаването му, като от акта не става ясно какво е установил административният орган и въз основа на какви доказателства. Видно от акта, налице са само общи съображения, конкретни факти и обстоятелства липсват, а това на практика представлява липса на фактически основания за издаването му. При липса на фактически основания, оспореният административен акт не дават възможност на съда да прецени неговата законосъобразност и не дава възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. В случая фактическите обстоятелства и мотиви на административния акт не могат да бъдат извлечени нито от оспорения отказ, нито от документите послужили за издаването му, поради което настоящия състав приема, че същия е издаден в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК.

Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи ( чл. 53, ал. 2 ЗКИР). Нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР касае специфична хипотеза при наличие на дублиращи се титули за собственост, т. е. случаи при който повече от едно лице се легитимира със съответен документ, удостоверяващ права върху имот. В случая тази хипотеза е налице, тъй като по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2565.101, от една страна са налице данни за вписване на лице, легитимирали се с нотариални актове, а от друга жалбоподателят СУ „Св. Климент Охридски“, легитимиращ се с АДС 2619/24.08.1999 г. и допълнително представени в административното производство документи. От приетите по делото и по административната преписка доказателства се установява, че ПИ с идентификатор 10135.2565.101 е част от описания в АДС недвижим имот, с предоставени права за управление на СУ „ СВ. Климент Охридски“. Според настоящия съдебен състав неоснователно административният орган е отказал вписването на жалбоподателя в КРНИ по подаденото заявление, съответно неправилно е постановил процесния отказ.

Съдът приема от правна страна, че незаконосъобразно Началникът на СГКК - Варна се е произнесъл, като е отказал изменение в КККР на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54 ЗКИР касае само хипотезите на несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние съгласно § 1, т. 16 ДР на ЗКИР. Тази процедура е приложима в случаите на несъответствия на действителното състояние към момента на одобряване на КК с отразените в КК основни кадастрални данни за ПИ по чл. 2, ал. 1 ЗКИР – за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за които важи и презумпцията на чл. 2, ал. 5 ЗКИР. В случая не става въпрос за отстраняване на непълнота или грешка в КККР, допусната към момента на одобряването им, а за поддържането на КККР в актуално състояние с оглед настъпили изменения в отразените обстоятелства, доколкото са налице данни за претендирано от заявителя право спрямо процесния недвижим имот. Редът за отстраняване на непълноти и грешки по чл. 54 ЗКИР е неприложим по направено искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти. След като в случая за ПИ с идентификатор 10135.2565.101 са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, органът по кадастъра е задължен да впише в КР данните за всички лица и документи по силата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

Действително от страна на СУ „СВ. Климент Охридски“ е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК), който обаче е с искане отричане право на собственост на заинтересованите лица, придобито по реституция по реда на ЗСПЗЗ, по отношение на целия ПИ с идентификатор 10135.2565.101. В конкретния случай правният спор не е по отношение на границите и очертанията на недвижимият имот за да бъде приложим § 1, т. 16 от ПЗР на ЗКИР, респ. да се приложи процедура по чл. 54 ЗКИР.

Съдът намира, че оспореният акт е в несъответствие и с целта на закона – да се създават предпоставки за актуалност на поддържаните данни в КККР, същевременно да се отграничава дейността по поддържане на КККР от разрешаването и намесата в спорове за материално право.

С оглед направения извод за незаконосъобразност на оспорения акт, доколкото са налице основанията, визирани в чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК, следва да се отмени обжалваната заповед и да се върне преписката на органа за процедиране по заявлението, в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагане на закона, както и новонастъпилите факти и обстоятелства, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателя има право на разноски по делото.

От представените по делото доказателства е платено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв. и държавна такса в размер на 50 лв.

Основателно е възражението на ответникът за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с оглед на обема на осъществената правна защита (адвокатът е изготвил жалба, участвал е в две съдебни заседания, представил е две молби), а претендираното адвокатско възнаграждение е повече от два пъти над установения минимум по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размер на 1250 лева, съгласно определения минимум по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При това положение общата дължима сума в полза на заинтересованата страна възлиза на 1300 лева, която следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТМЕНЯ отказ обективиран в писмо с изх. № 20-13908/08.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастъра – гр. Варна (СГКК-Варна) за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, по заявление с вх. № 01-52576/31.01.2020 г. на СУ „Св. Климент Охридски“.

ВРЪЩА на началника на СГКК – Варна административната преписка за произнасяне по заявление с вх. № 01-52576/31.01.2020 г. на СУ „Св. Климент Охридски“, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение, както и новонастъпилите факти и обстоятелства.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление с вх. № 01-52576/31.01.2020 г. на СУ „Св. Климент Охридски“, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър – Варна да заплати на СУ „Св. Климент Охридски“, сумата от 1300 лв. /хиляда и триста/ лева, представляваща съдебни и деловодни разноски на жалбоподателя.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.