Р Е
Ш Е Н
И Е
№
23.05.2019 г. гр.П.
.
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
П. ският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание , на двадесет и пети март, през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: КРАСИМИР
ЯЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД № 403/2018 г., по описа на П. ски
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Н.М.,***, като
защитник на подсъдимия Г.С., против присъда, постановена по НОХД № 86/2018 г., по описа на Районен
съд-гр. П. .
В
жалбата са изложени доводи за недоказаност на повдигнатото обвинение, тъй като
първоинстанционната присъда почива на противоречиви показания на полицейските
служители, разпитани като свидетели по делото, с искане тази присъда да бъде
отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на П. ски
районен съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът на подсъдимия – адвокат Л.Т.,***, изложи доводи, че първоинстанционната
присъда е постановена при незадълбочен анализ на доказателствата и при
допуснати процесуални нарушения, изразили се в следното:
Присъдата е вътрешно противоречива, тъй като на няколко места основният
съд е приел в своите мотиви, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343б,
ал.2 от НК, а в повдигнатото му обвинение от Районна прокуратура – гр. П. той е обвинен за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, които са две различни престъпления и това е довело до нарушаване на правото
му на защита, тъй като към онзи момент той и неговата защита не са могли да
разберат каква е действителната воля на съда и по кой текст от закона съдията е
приел, че Г.С. е извършил деянието, за което е бил обвинен.
На
следващо място, според защитата на подсъдимия, първоинстанционният съд
необосновано е дал вяра на обвинителните доказателства и на практика е
игнорирал оправдателните такива, като
в тази връзка е допуснал друго процесуално нарушение изразяващо се в това, че е дал силен израз на своя
негативизъм към подсъдимия и по този начин е реализирал процесуалното нарушение
по реда на чл.29, ал.2 от НПК, като е изразил предубеденост към неговата вината
Друг
довод на защитата на подсъдимия е, че районният съд не е положил максимални
усилия да изясни фактическата обстановка, тъй като в присъдата никъде не се споменава часа, за
който се твърди, че Г.С. е
извършил деянието, а повдигнатото му обвинение налага това да бъде безспорно
установено, както и в кой момент той е консумирал алкохол, а също така и как е установена концентрацията на алкохол в
кръвта му.
От
доказателствата по делото не може да се установи категорично, че подсъдимият е
управлявал въпросния автомобил, според неговата защита, тъй като в случая са
налице две тези – едната е тази на обвинението, а другата е в смисъл, че не е
управлявал този автомобил на посочените време и място, като в подкрепа на тази
теза са показанията на свидетелите И.П. , К.Л. и собствените
обяснения на Г.С., а според адвокат Д. ,
показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели по делото,
обосноваващи обвинението, са
неубедителни.
След
подробен анализ на първоначалното и допълнителното заключение на назначената от
въззивната инстанция съдебномедицинска експертиза и съпоставянето им с
показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели, изслушаните
обяснения на подсъдимия и писмените доказателства, приложени по делото, защитата
на последния направи извод, че към
момента на извършване на проверката с дрегер на подсъдимия – 23:45 часа на
27.10.2018г., той е имал концентрация на алкохол в кръвта 1,34 ‰, но това не е
моментът, който е криминализиран от законодателя и който е меродавен в случая,
тъй като по делото бе установено, че той е управлявал автомобила час и двадесет
минути по-рано и към този момент, съобразно експертното заключение, не е имал
концентрация на алкохол над 1,2 ‰, която да го прави наказателно отговорен.
Въз основа на изложеното
защитата на подсъдимия направи искане той да бъде оправдан, тъй като
обвинението му не е доказано по един категоричен и безспорен начин, както
изискват разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК.
Подсъдимият заяви, че няма
какво да добави към казаното от неговия защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.П.
изрази становище, че частично
подкрепя изявленията на защитата, тъй като в диспозитива на първоинстанционната
присъда отсъства часа, в който е прието
от съда, че подсъдимото лице е шофирало,
със съответната концентрация на алкохол в кръвта, както и че правилно се сочи
от защитата, че от мотивите на обжалвания съдебен акт не е ясно в извършването
на какво престъпление подсъдимият е признат за виновен. Съобразявайки
заключенията на съдебномедицинската експертиза прокурорът заяви, че спрямо
подсъдимия следва да бъде постановена оправдателна присъда.
Въззивната инстанция, като се запозна със
жалбата и доводите на страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния
срок. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения :
С обжалваната присъда
подсъдимият Г.С. е признат за виновен в това, че на
27.10.2017 г., в с. Б. , обл. П. , ул. Л.К. ,
управлявал лек автомобил марка „***”, с рег. № ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,34 на хиляда, установено по
надлежния ред, /с техническо средство - „Дрегер“, с фабричен № АRCN-0390/,
поради което и на основание чл.343б ал.1 във вр.чл.54 НК е бил осъден на 2
години лишаване от свобода, което
наказание, на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС, да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, да заплати глоба, в размер на 300 лева и на
основание чл. 343г вр. чл.343б ал.1 вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК е бил лишен от право да управлява МПС, за
срок от 2 години.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на протестираната присъда , по която е приета за установена следната фактическа обстановка:
Към 27.10.2017 г.
подсъдимият С. бил правоспособен да управлява МПС, от категории С, В, М,
по смисъла на ЗДвП.
На 27.10.2017 г. подсъдимият употребил известно
количество алкохол. След това, привел в движение л.а. „***“ с рег. № **** и
около 23:45 часа управлявал същото по ул. „В.Л. “ в с.Б. .
По същото време и на същото място, обход извършвали
дежурни полицейски служители – свидетелите И.
С. и Г.Р.. Същите забелязали движещия се срещу тях и управляван от
подсъдимия С. л.а. „***“. Тъй като била тъмната част от денонощието, в малко
населено място, те преценили, че следва да извършат съответна полицейска
проверка. Пуснали светлинната и звукова сигнализация на служебния автомобил.
Подсъдимият забелязал, че полицейският автомобил му подава сигнал, за да спре,
но тъй като бил употребил алкохол, решил да не се подчини на това разпореждане.
Преминал от улица „В.Л. “, на улица „Л.К. “ и спрял пред №11, където се намира
дома му. Бързо излязъл от превозното средство и влязъл в дворното си място.
Свидетелите С. и Р. следвали със служебния полицейски
автомобил управлявания от подсъдимия С. л.а. „***“, без да губят визуален
контакт. Пристигнали на ул. „Л.К. “ №11 веднага след подсъдимия и му
разпоредили да представи документите си за полицейска проверка. Г.С. представил
на полицейските служители само личната си карта. Отказал да представи СУМПС и
документите на автомобила като заявил, че не е управлявал МПС. Междувременно,
на свидетелите С. и Р. направило впечатление, че подсъдимият лъха на алкохол.
Поискали съдействие от свои колеги и на място пристигнали дежурните служители,
свидетелите Р.В., Т.М., а малко след тях – и свидетелят Д.А.. Последният
изпробвал подсъдимия с техническо средство - „Дрегер“ с фабричен № АRCN-0390,
което отчело наличието на алкохолна концентрация при Г.С., в размер на 1,34 на
хиляда. Свидетелят А. съставил акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ бл. № 0339798/28.10.2017 г. и издал талон за медицинско изследване, бл.
№0015375/2017 г. Подсъдимият бил отведен до ЦСМП – П. , където обаче отказал да
даде кръв за медицинско изследване на алкохолна концентрация, който отказ бил
отбелязан на гърба на издадения талон.
С първо действие по разследването –
разпит на свидетел – очевидец, извършен при условията на чл.356 ал.1 т.1 и 4 НПК започнало бързо производство №Б – 552/2017г., /преобразувано впоследствие в
досъдебно производство №Д – 2242/2017г./, по описа на РП - П. , в хода на
което, към наказателна отговорност за престъпление по чл.343б ал.1 НК бил
привлечен подсъдимия С..
За изясняване на обстоятелствата по
делото настоящият съдебен състав извърши
повторен разпит на свидетелите И.С., Т.М., Г.Р., Р.В., Д.А., изслуша обясннения
от подсъдимия С. и назначи съдебномедицинска експертиза, със задача – въз
основа на материалите по делото да даде заключение, отговарящо на въпросите:
1. В каква фаза на
алкохолно опиване се е намирал към момента на спиране подсъдимият – резорбция
или елиминация?
2. Възможно ли е при
установената концентрация на алкохол в кръвта 1,34 промила към 23:45 часа, при
положение, че е бил във фазата на резорбцията, към момента на неговото спиране
концентрацията на алкохол да е била под 1,2 промила, при положение, че
проверката с дрегера е извършена 60-70 минути след управлението на автомобила.
В изпълнение на допълнително
поставена задача вещото лице представи заключение, отговарящо на въпроса:
Ако се вземат предвид обясненията
на подсъдимия от проведеното на 17.10.2018 г. съдебно заседание пред Окръжен
съд – гр.П. , с оглед консумираното количество алкохол от негова страна,
предвид твърдението на прокуратурата, че е управлявал МПС в 23:45ч., а именно
100гр. Вино, в периода
17:30-18:00ч. и 250 гр. ракия, 40 -градусова, която той
твърди, че е консумирал в периода 23:30-23:35ч., каква би била концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия Г.С. в 23:45ч., когато се твърди, че е
управлявал автомобила и в каква фаза на алкохолно опиване се е намирал той в
този момент – резорбция или елиминация?
Възприемайки показанията на
разпитаните свидетели И.С., Т.М., Г.Р.,
Р.В., Д.А., които оцени като последователни и непротиворечиви, въззивната инстанция прие за
установено обстоятелството, че от момента в който полицейски
автопатрул е предприел спрямо С. действия за проверка пред дома му, до момента, в който той е бил
изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство , е изминал период от време – около 1 час, през който,
съобразно становището на вещото лице – доц. д-р П.Л., /на л. 109 от НОХД
403/2018г. на П. ски окръжен съд/, в организма на подсъдимия са протичали
физиологични процеси, от което следва да се приеме, че към момента, в който
според обвинението той е управлявал
автомобила, концентрацията на алкохол в кръвта му е била различна от
установената при изпробването му в последствие с Дрегер, а именно - 1,34 на хиляда.
При така изложеното въззивната инстанция счете
за основателни доводите на защитата на
подсъдимия, че
първоинстанционната присъда е постановена при незадълбочен анализ на
доказателствата и при допуснати процесуални нарушения, по следните съображения:
В
диспозитива на обжалваната присъда е записано че Г.С. е признат за виновен в
това, че на че на 27.10.2017 г., в с. Б. , обл. П.
, ул. Л.К. , управлявал лек автомобил
марка „***”, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно - 1,34 на хиляда, установено по надлежния ред /с техническо
средство „Дрегер“, с фабричен № АRCN-0390/ , с което е извършил престъпление по
чл.343б ал.1 НК, но не е посочен часът, в който той е осъществил това
инкриминирано деяние.
Този пропуск е особено съществен, тъй
като с внесения от Районна прокуратура – гр. П. обвинителен акт подсъдимият е обвинен че
„около 23.45 часа на 27.10.2017г. е управлявал посоченото МПС, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,34 промила“, а по делото
бе установено че Г.С. е бил изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, около един час след като полицейският автопатрул е предприел спрямо него първоначални действия за проверка пред дома му. При извършената в последствие
проверка с техническо средство - „Дрегер“,
уредът е показал 1,34 промила съдържание на алкохол в кръвта на Г.С., но според становището
на вещото лице, представило заключението на назначената във въззивното
производство съдебномедицинска експертиза, е невъзможно към момента, в който е
обвинен че е управлявал превозното средство, подсъдимият да е бил с посочената
концентрация на алкохол в кръвта, поради изтеклия период от около един час
до извършване на проверката с техническото
средство и протичащите в човешкия организъм биологични процеси.
На фона
на изложеното въззивната инстанция прие, че в обвинителния акт, по повод на който е
било образувано първоинстанционното съдебно производство, не са били установени
обстоятелства, от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка
по делото, касаещи времето, през което според обвинението С. е управлявал
автомобила, времето, през което той е употребил алкохол, моментът, в който
подсъдимият е бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и
каква е била концентрацията на алкохол в кръвта му, към момента на управление
на автомобила, който е предхождал с около час проверката с техническото
средство.
Тези
пропуски в обстоятелствената част на обвинителния акт са били възпроизведени в обжалваната присъда, в диспозитива на която,
както бе посочено по-горе, не е отбелязано времето през което подсъдимият е
управлявал автомобила си, а в мотивите на същата е отбелязано на стр.2, че той
е сторил това в 23.45 часа на 27.10.2017г., но същевременно не са изложени
посочените по горе обстоятелства, имащи значение за изясняване на основния
факт, касаещ съставомерността на деянието, а именно – каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, към момента в който той е
управлявал превозното средство, който момент е предхождал с около час изпробването
му с техническо средство за употреба на алкохол.
От
друга страна налице е и соченото от защитата на подсъдимия съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на Г.С., изразило
се в неяснота относно това, кой
престъпен състав от Наказателния кодекс е приел първоинстанционният съд, че
подсъдимият е осъществил с извършеното деяние.
В
диспозитива на присъдата е посочено, че това е чл.343б, ал.1 от НК.
На стр. 10 от мотивите към обжалваната присъда
е посочено че: „При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с действията
си, от обективна страна, подсъдимият Г.С. е осъществил състав на престъпление
по чл.343б ал.1 НК, тъй като на
27.10.2017 г., в с. Б. , обл. П. , ул. Л.К. ,
управлявал лек автомобил марка „***”, с рег. № ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,34 на хиляда, установено по
надлежния ред /техническо средство „Дрегер“ с фабричен № АRCN-0390/.“
Непосредствено след това е изписано, че : „Престъплението
по чл. 343б, ал.2 от НК е такова на
просто извършване.“, като същевременно съдът е изложил съображения, касаещи
квалификация на деянието на подсъдимия от обективна страна, като такова по чл.
343б, ал.1 от НК.
На стр.11 от мотивите към
първоинстанционния съдебен акт е записано следното: ……….„ Въз основа на тези доводи съдът прие, че са
налице както обективните, така и субективните признаци на престъпление по
чл.343б ал.2, вр. ал.1 НК.“
На стр.12 от мотивите съдът е посочил че е признал
подсъдимия Г.С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което му е наложил съответното наказание.
Въз основа на изложеното настоящият
съдебен състав прие, че в първоинстанционното съдебно производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на страните по делото, което се е изразило в това, че от
мотивите към първоинстанционния съдебен акт не става ясно в извършването на
какво престъпление Г.С. е бил признат за виновен – дали по чл. 343б, ал.1 от НК, или по чл.343б ал.2, вр. ал.1 НК,
които текстове от наказателния закон очертават съставите на две различни престъпления,
с различни форми на изпълнителното деяние и различна наказуемост.
Това нарушение на процесуалните
правила налага обжалваната присъда да бъде отменена, на основание чл. 334, т.1,
вр. с чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, като делото следва да
бъде върнато на Районен съд П. за ново
разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да прецени дали обвинителният акт, изготвен от
Районна прокуратура – гр. П. , в този си вид, би могъл да изпълни отредената му
функция, съобразно Тълкувателно решение № 2
от 07.10.202 година на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС
на РБ, а именно – да определи предмета на доказване и да очертае рамките, в
които ще се развие процесът на доказване в съдебната фаза на разглеждане на
делото.
Освен това, при новото разглеждане на
делото основният съд, за да се произнесе по въпросите, касаещи съставомерността
и авторството на деянието, предмет на обвинението, следва да изясни обстоятелствата, които са
от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по
делото, а именно - времето, през което
според обвинението С. е управлявал автомобила, времето, през което той е
употребил алкохол, момента, в който подсъдимият е бил изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол и каква е била концентрацията на алкохол в
кръвта му, към момента на управление на автомобила, който е предхождал с около
час проверката с техническото средство.
Предвид предстоящото ново
първоинстанционно разглеждане на
делото настоящият съдебен състав не
счете за необходимо да излага съображения, относно доводите на защитата на
подсъдимия, за недоказаност по несъмнен начин на обвинението спрямо Г.С.,
поради наличието на две тези по делото – едната на обвинението, а
другата в смисъл, че той не е управлявал процесния автомобил на посочените
време и място, в подкрепа на която са показанията на свидетелите И.П. , К.Л. и
собствените обяснения на Г.С..
Въз
основа на изложеното и на основание чл. 334, т.1, вр. с чл. 335,ал.2, вр. с чл.
348, ал.3, т.1 от НПК П. ският окръжен съд, в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 60, от 30.03.2018г., постановена
по НОХД № 86/2018 г., по описа на Районен съд-гр.П. , поради допуснато
отстранимо съществно нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на страните и връща делото за ново разглеждане, от друг
състав на първонистанционния съд
Решението не
подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.