ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 70723.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 23.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500510 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: М. С. И. с адрес ***
ЧРЕЗ: адв. П. В. със съдебен адрес ***,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 178 от 09.01.2020 г. постановено по гр. дело № 281 / 2019
г. по описа на Районен съд – Радомир.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, иска се неговата
отмяна и постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск. С жалбата се
оспорва постановеното решение и в частта за разноските, като се иска да бъде постановено
решение, с което да бъде осъдена ответницата /въззиваемата страна/ да заплати на
жалбоподателката направените разноски по делото - за двете съдебни инстанции.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото първоинстанционния
съд е формирал изводите си, без те да се основават на събраните доказателства. Твърди се, че
са игнорирани изцяло представените от въззивника доказателства пред първата инстанция.
Според нея е безспорно установено, че именно тя и останалите ищци са собственици на
процесния имот, като правото им на собственост е придобито на основание давностно
владение в продължение на повече от 50 години. Поради което иска да се отмени като
незаконосъобразно от Решение на РС Радомир по го.дело № 281/2019г., с което бил
отхвърлен предявения от жалбоподателката - М. С. И. с ЕГН *** от *** против В. З. А. , с
адрес: ***, общ. Радомир иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответницата, че именно жалбоподателката и останалите ищци
били собственици на основание добросъвестно давностно владение, продължило повече от
50 години - от 1948 г. до настоящия момент, на недвижим имот, представляващ част от имот
с *** по плана на***, общ. Радомир, останала извън УПИ, с площ от около 500 кв.м., при
граници: ***за имот с ***, имот *** и имот ***, която част е заключена между букви *** и с
площ от 236 кв.м. по изчертаната към първоначалното заключение на вещото лице - А. Ц.
(стр.56 от делото) скица и вместо него да бъде постановено решение, с което да се уважи
предявения от нея иск.
1
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите са
подали отговор на въззивната жалба, с който молят да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, като бъдат
отхвърлени доводите на жалбоподателя,
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че подадената въззивна жалба е допустима (по съдържание са въззивна жалби,
подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба, жалбоподателя не са се позовал и не е направили обосновано
и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно –
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Във въззивната жалба, жалбоподателя поискал събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или
такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд, събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 267 от ГПК и дадените
задължителни указания с т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1 / 2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът намира, че за осигуряване приложението на императивни правни норми, а
именно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ е императивна и за спазването й съдът е длъжен
да следи служебно, и при липса на въведени доводи, възражения и оплаквания от страните
за неспазването й. Същата установява забрана за придобиване по давност на реални части от
урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл.
19 ЗУТ. Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по
давност на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е
приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда
на чл. 17 ЗУТ – тоест, при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота.
Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имоти към съседен урегулиран
поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се
извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ. Поради изложеното, следва да бъде допусната съдебно
техническа експертиза с която да отговори процесната част от имот с *** в квартал 12 по
плана на с. Владимир, общ. Радомир, останала извън УПИ, с площ от около 500 кв.м., при
граници: УПИ VI за имот с пл. № 115, имот пл. № 96 и имот пл. № 114, която част е
заключена между букви Б-В-Г-Д-Е-Б и с площ от 236 кв.м. по изчертаната към
първоначалното заключение на вещото лице - Александър Цветков (стр.56 от делото) скица
отговаря ли на изискванията на чл. 19 ЗУТ, ако не отговаря налице ли е хипотезата на чл. 17
ЗУТ.
Предвид изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2020 г. от
2
10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - техническа експертиза, със задача: вещото
лице, след като се запознае с представените и приложените по делото доказателства,
направи справка с подробен устройствен план за населено място с. Владимир, общ. Радомир,
проследи регулационния статус на имота от 1948г. до настоящия момент да отговори:
процесната част от имот с пл. номер 115 в квартал 12 по плана на с. Владимир, общ.
Радомир, останала извън УПИ, с площ от около 500 кв.м., при граници: УПИ VI за имот с
пл. № 115, имот пл. № 96 и имот пл. № 114, която част е заключена между букви Б-В-Г-Д-Е-
Б и с площ от 236 кв.м. по изчертаната към първоначалното заключение на вещото лице -
Александър Цветков (стр.56 от делото) скица, била ли е част от имот пл. № 115, ако да
как е била присъединена към имот пл.№ 114; отговаря ли на изискванията на чл.19 от ЗУТ?
ако не отговаря, налице ли е хипотезата на чл. 17 ЗУТ?.
НАЗНАЧАВА Румен Насов Ненков за вещо лице, което да изготви допълнително
заключение, по горепосочените въпроси, при депозит в размер на 300.00 лв., вносими от
жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не бъде внесен определения от съда депозит за вещо лице, така
посочената сума ще бъде присъдена в полза на вещото лице и съдът ще го снабди с
изпълнителен лист, за принудително събиране на вземането.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице за насроченото съдебно заседание с УКАЗАНИЕ,
че следва да представи изготвената експертиза не по-късно от една седмица преди датата на
насроченото съдебно заседание.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
3
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално
да удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4