О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………..……./……………………...2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено осемнадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Кунева
възз. гр. дело №
2758 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано след постановено Решение № 288/12.12.2018
г., постановено по к.гр.д. № 1046/2018 г., на ВКС, IV г.о., с което е
отменено Решение № 1630/06.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1687/2017 г.,
по описа на ВОС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 33466/16.06.2017г. от „Водоснабдяване
и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, чрез пълномощника му юриск.
П. В., срещу
решение № 2191 от 29.05.2017г., постановено по гр. дело № 1537/2017г. на
Варненския районен
съд, ХХІV-ти състав, с което е: 1/
признато за незаконно и е отменено уволнението на М.П.М., ЕГН **********,***,
извършено със заповед № 617/16.12.2016г. на В.
В., в качеството му на управител на
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, с която е
прекратено трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, на осн. чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ; 2/ възстановен М.П.М.,
ЕГН **********,*** на работа на длъжността „Инженер,
електроник” в звено „Диспечерски системи” във
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, на осн. чл. 344,
ал.1, т.2 КТ; 3/ осъдено „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, гр. Варна да заплати на М.П.М., ЕГН **********,*** сумата от 6712,
20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение, считано от 19.12.2016г. за период от шест месеца, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Въззивникът намира, че при изследване наличието на идентичност
между длъжностите „инженер-електроник“,
„специалист-компютърни мрежи и системи“ и „техник-полупроводникова техника“
първоинстанционният съд не е сравнил различията в трудовите им функции и дали,
ако има такива, същите са съществени. Счита, че като не е сторил това районният
съд е стигнал до неправилен извод за сходство в трудовите функции на трите
длъжности, налагащо извършването на подбор по чл.329 от ГПК. Въззивникът намира
решаващия правен извод на съда за противоречащ на задължителната съдебна
практика на ВКС, вкл. и на ТР № 3 от 16.01.2012г. на ОСГК на ВКС по т.д. №
3/2011г., в което е прието, че при
задължителен подбор работодателят преценява обсега на подбора. Отправеното
искане е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се и направените съдебни
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените
пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
намери следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно указанията дадени в Решение № 22/12.12.2018 г., постановено по к.гр.д. № 1046/2018 г., на ВКС, IV г.о., които се явяват задължителни за
съда, на който е върнато делото, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК, съдът не се произнесъл по останалите
заявени от ищеца твърдения за незаконност
на уволнението (без наличието на съкращението), а именно – че подборът не е извършен съобразно посочените
в закона критерии и че уволнението е
извършено в нарушение на принципа за добросъвестност при осъществяване
правата на страните по трудово правоотношение, предвиден в чл. 8 от КТ и дължи
произнасяне по спора и въз основа на тези твърдения.
Така изложените
твърдения на ищеца са обективирани в доклада на
първоинстанционния съд от 29.03.2017 г., обявен за окончателен в о.с.з. на
21.04.2017 г., и е предоставена възможност на страните за ангажиране на относими към тях доказателства, поради което не налага даване указания на страните по
разпределение на доказателствената тежест и възможност
за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
По релевираните от ищеца твърдения (че
подборът не е извършен съобразно посочените в закона критерии и че уволнението
е извършено в нарушение на принципа за добросъвестност) съдът
дължи произнасяне с крайния съдебен акт по същество на спора.
Производството следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2758/2018
г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на
12.02.2019 от 09.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: