№ 523
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100500744 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Х. А. срещу Решение №
333/30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 68/2024 г. по описа на Варненски
районен съд, XXXV състав в частта, с която 1/ е отхвърлен иска й против Х.
А. П. с правно основание чл. 149 от СК, вр. с чл. 144 от СК за осъждането на
последния да й заплати, в качеството й на негова пълнолетна дъщеря и като
редовно учеща в средно учебно заведение, издръжка за минало време,
разликата над сумата от 270 лв. месечно до пълния размер на претенцията от
375 лева месечно, за периода от 09.08.2023 г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда, т.е. до 08.08.2024 г. включително, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 09.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и 2/ е
отхвърлен иска й против Х. А. П. с правно основание чл. 144 от СК за
осъждането на последния да й заплати, в качеството й на негова пълнолетна
дъщеря и като редовно следваща във висше учебно заведение, разликата над
сумата от 270 лв. месечно до пълния размер на претенцията от 500 лева
1
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
09.08.2024 г. до завършването на висшето й образование за предвидения срок
на обучение, до навършване на 25-годишна възраст, или до настъпването на
друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката,
с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
датата на изискуемостта до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Отправя се искане до
съда за отмяна на решението на ВРС в обжалваната част и присъждане
издръжка в пълния заявен размер. Претендира се присъждането на разноските
направени в двете инстанции.
Въззиваемият Х. А. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители
поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на А. Х. А. против Х.
А. П. с правно основание чл. 149 от СК и чл. 144 от СК, както следва: за
осъждане ответника да заплати на дъщеря си сумата от 4500 лв.,
представляваща издръжка за минало време в размер на 375 лв. месечно за
периода от 09.08.2023 г. до 08.08.2024 г. включително и за осъждане ответника
да заплаща месечна издръжка на дъщеря си си в размер на 500 лв., считано от
датата на предявяване на иска в съда – 09.08.2024 г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се
дължи.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Х.
А. П., с който оспорва изцяло предявените искове.
По отношение на въззивната жалба:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Искове с правно основание чл.
144 от СК и чл. 149 от СК са допустими, тъй като за предявяването им е
налице правен интерес.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Настоящата инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред ВОС са представени и приети, както следва:
Преводно нареждане от 11.03.2025 г., с което Х. А. П. заплаща на А. Х.
А. сумата от 5130 лева, с основание за плащане издръжка за минал период
09.08.2023 г. – 09.03.2025 г.
Справка от МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна за А. Х. А., от
която е видно, че въззивницата е в трети курс на своето обучение.
Договор за прехвърляне на дружествени дялове на „Болкан трейжър“
ООД от 27.01.2025 г., сключен между ЕТ „Балкан – Шевкет Муталиб“, в
качеството му на продавач и Х. А. П., в качеството му на купувач за сумата от
2 500 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред
настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
3
закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорно установено в настоящото производство е, че ищцата е
низходяща на ответника, както и че същата след навършване на пълнолетие
продължава обучението си във висше учебно заведение – МУ „Проф. д-р
Параскев Стоянов“ – Варна, факултет „Медицински колеж“, специалност
„зъботехник“, като към мастоящия момент няма навършени 25 години.
В съответствие с разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат
издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да
се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение,
до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение. Разпоредбата на същия
член предвижда, че такава издръжка се дължи, ако тя не съставлява особени
затруднения за родителите.
Характерно за издръжката, претендирана на основание чл. 144 от СК е,
че същата освен на общите правила, се подчинява и на определени
ограничителни изисквания. Ограничението е свързано с обстоятелството, че
се касае за пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за
издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава
само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. “Особено
затруднение” по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за
задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител.
Издръжката по чл. 144 от СК не е безусловна и при присъждането й на
пълнолетно учащо се дете, следва да се направи преценка на обстоятелството
дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителя.
Ищцата е пълнолетна, но продължава обучението си във висше учебно
заведение – МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, факултет
„Медицински колеж“, специалност „зъботехник“, като към мастоящия момент
няма навършени 25 години и не разполага със собствени средства и
имущество, от които да се издържа, а с оглед възрастта й са се увеличили
нейните потребности от храна, облекло, учебници и други пособия.
Не е спорно, че бащата на ищцата има задължение за издръжка към
друго лице – малолетната й сестра, в размер на 400 лева месечно, видно от
4
Решение № 3927/01.12.2023 г. постановено по гр.д. № 15050/2022 г. по описа
на ВРС, XVIII състав. Съдлъжник е по договор за кредит в размер на 100 000
лева. Осигурителният му доход за 2024 г. е в размер на 1000 лева месечно с
осигурител „Самотино Хънтинг“ ЕООД, като епизодично през 2024 г.
получава осигурителен доход и от „Болкан трейжър“ООД в размер на 1035
лева. През 2022 г. ЕООД му разпределя девидент в размер на 110 000 лева.
Установява се обаче, че въззиваемият е собственик на седем недвижими
имота, находящи се в землището на с. Ц., община Д., с. П., община Н.п. и гр.
Б.. На 27.01.2025 г. П. закупува 50 % от дяловете на „Болкан трейжър“ ООД на
стойност 2 500 лева, като става едноличен собственик на капитала на
дружеството, който е в размер на 5000 лева. Същият притежава и мотоциклет
с марка „Хонда“. Няма данни бащата да страда от заболявание, в
трудоспособна възраст е. Т.е. за Х. А. П. не съставлява особено затруднение
изплащането на месечна издръжка в полза на пълнолетната си дъщеря в
размер на 350 лева.
С оглед изложеното искът на А. Х. А. против Х. А. П. с правно
основание чл. 144 от СК за осъждане на последния да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си считано от датата на предявяване на иска в съда –
09.08.2024 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска е
основателен за сумата от 350 лева месечно.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен иска на А. П.а против Х. П. с правно
основание чл. 144 от СК за разликата над сумата от 270 лева до сумата от 350
лева, представляваща издръжка на пълнолетната му дъщеря, редовно
следваща във висше учебно заведение, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 09.08.2024 г. до завършването на висшето й
образование за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна
възраст, или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение
или прекратяване на издръжката, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, като вместо него бъде постановено друго, с което П. бъде
осъден да заплаща горната разлика.
За разликата над сумата от 350 лева до пълният размер на претенцията
от 500 лева месечно искът с правно основание чл. 144 от СК е неоснователен и
5
в тази му част решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Решението на ВРС по иска с правно основание чл. 144 от СК за
присъдената сума от 270 лева не е обжалван и в тази му част същото е влязло в
законна сила.
За периода от 09.08.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба в
съда, т.е. до 08.08.2024 г. включително, когато ищцата е студентка не е налице
определена месечна издръжка по отношение на пълнолетната с влязло в
законна сила съдебно решение, поради което претенцията с правно основание
чл. 149 от СК е допустима.
Дължимата издръжка от ответника в този периоди възлиза на общ
размер от 3240 лева или по 270 лева месечно, като за исковия период
родителят е заплатил в полза на дъщеря си издръжка горната сума, поради
което искът с правно основание чл. 149 от СК за разликата над тази сума до
пълният размер на претенцията от 4500 лева се явява неосователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции Решение №
333/30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 68/2024 г. по описа на Варненски
районен съд, XXXV състав в тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
333/30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 68/2024 г. по описа на Варненски
районен съд, XXXV състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ищцата А. А. е отправила искане
с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски и съразмерно с уважената част от исковете, поради което Х.
П. следва да бъде осъден да заплати сумата от 351 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение. Последното, за което са представени
доказателства, че е в размер на 1200 лева, следва да бъде намалено поради
прекомерност по искане на насрещната страна, тъй като съобразно нормата на
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално възнаграждение е 1000
лева общо за двата иска. Предмет на делото са искове за присъждане на
издръжка с правно основание чл. 149 от СК и чл. 144 от СК. В разпоредбата на
чл. 36, ал. 2, изречение второ във връзка с ал. 1 от ЗАдв се посочва, че
възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва
6
да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и
характера на производството, въззивният съд намира, че сумата от 500 лева е
съизмерима. Отделно от това съдът следва да съобрази и решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на Европейския съюз, според което
СЕС е посочено, че с оглед абсолютната нищожност на цитираната по-горе
наредба националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални
размери.
В първоинстанционното производство ответникът Х. П. е отправил
искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените
по делото разноски и съразмерно с отхвърлената част от исковете, поради
което А. А. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 149 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение – 500 лева, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие /лист 175 от
първоинстанционното производство/.
Във въззивното производство въззивницата А. А. е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, поради което и съразмерно с уважената част от исковете Х.
П. следва да бъде осъден да заплати сумата от 26.85 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение. Последното, за което са представени
доказателства, че е в размер на 1200 лева, следва да бъде намалено поради
прекомерност по искане на насрещната страна, тъй като съобразно нормата на
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално възнаграждение е 1000
лева общо за двата иска. Предмет на делото са искове за присъждане на
издръжка с правно основание чл. 149 от СК и чл. 144 от СК. В разпоредбата на
чл. 36, ал. 2, изречение второ във връзка с ал. 1 от ЗАдв се посочва, че
възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва
да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и
характера на производството, въззивният съд намира, че сумата от 500 лева е
съизмерима. Отделно от това съдът следва да съобрази и решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на Европейския съюз, според което
СЕС е посочено, че с оглед абсолютната нищожност на цитираната по-горе
наредба националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални
7
размери.
Във въззивното производство въззиваемият Х. П. е отправил искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, поради което и съразмерно с отхвърлената част от исковете
А. А. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 473.15 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Последното, за което
са представени доказателства, че е в размер на 700 лева, следва да бъде
намалено поради прекомерност по искане на насрещната страна, тъй като
съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
минимално възнаграждение е 1000 лева общо за двата иска. Предмет на
делото са искове за присъждане на издръжка с правно основание чл. 149 от СК
и чл. 144 от СК. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изречение второ във връзка с
ал. 1 от ЗАдв се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от
него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид
степента на положен труд и характера на производството, въззивният съд
намира, че сумата от 500 лева е съизмерима. Отделно от това съдът следва да
съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на
Европейския съюз, според което СЕС е посочено, че с оглед абсолютната
нищожност на цитираната по-горе наредба националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в
посочената наредба минимални размери.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 333/30.01.2025 г., постановено по гр.д. №
68/2024 г. по описа на Варненски районен съд, XXXV състав В ЧАСТТА с
която е отхвърлен иска на А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Т.“, бл. *** против Х. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.С.К.и М.“
№ *** с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на бащата да й заплаща
8
издръжка, в качеството на негова пълнолетна дъщеря и като редовно учеща
във висше учебно заведение за разликата над сумата от 270 /двеста и
седемдесет/ лева месечно до сумата от 350 /триста и петдесет/ лева месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.08.2024 г. до
завършването на висшето й образование за предвидения срок на обучение, до
навършване на 25-годишна възраст, или до настъпването на друго
обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
датата на изискуемостта до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.С.К.и М.“ №
*** ДА ЗАПЛАЩА на А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Т.“,
бл. *** разликата над сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева месечно до
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева месечно или допълнително издръжка
още 80 /осемдесет/ лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 09.08.2024 г. до завършването на висшето й образование за
предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст, или до
настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или
прекратяване на издръжката, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното й
изплащане, на основание чл. 144 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 333/30.01.2025 г., постановено по гр.д. №
68/2024 г. по описа на Варненски районен съд, XXXV състав В ЧАСТТА с
която 1/ е отхвърлен иска на А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Т.“, бл. *** против Х. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.С.К.и М.“
№ *** с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на бащата да й заплаща
издръжка, в качеството на негова пълнолетна дъщеря и като редовно учеща
във висше учебно заведение за разликата над сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева месечно до пълният размер на претенцията от 500 /петстотин/
лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
09.08.2024 г. до завършването на висшето й образование за предвидения срок
на обучение, до навършване на 25-годишна възраст, или до настъпването на
друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката,
9
с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
датата на изискуемостта до окончателното й изплащане и 2/ е отхвърлен иска
на А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Т.“, бл. *** против Х. А.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.С.К.и М.“ № *** с правно
основание чл. 149 от СК за осъждането на бащата да й заплати, в качеството
на негова пълнолетна дъщеря и като редовно учеща във средно учебно
заведение, издръжка за минало време, разликата над сумата от 270 лв.
месечно до пълния размер на претенцията от 375 лева месечно, за периода от
09.08.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, т.е. до
08.08.2024 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.08.2024 г. до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕ № 333/30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 68/2024 г. по
описа на Варненски районен съд, XXXV състав В ЧАСТТА, с която Х. А. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.С.К.и М.“ № *** е осъден да заплати на
А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Т.“, бл. *** издръжка за
минало време, в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева месечно за периода
от 09.08.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, т.е. до
08.08.2024г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.08.2024 г. до
окончателното й изплащане е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.С.К.и М.“ №
*** да заплати на А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Т.“, бл.
***, както следва: сумата от 351 /триста петдесет и един/ лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 26.85 /двадесет и шест лева и
осемдесет и пет стотинки/ лева – разноски за ваззивното производствот, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Т.“, бл.
*** да заплати на Х. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.С.К.и М.“
№ ***, както следва: сумата от 149 /сто четиридесет и девет/ лева – разноски
за първоинстанционното производство и сумата от 473.15 /четиристотин
седемдесет и три лева и петнадесет стотинки/ лева – разноски за ваззивното
производствот, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
10
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11