Определение по дело №744/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….03.2022г.

гр***

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 31.03.2022 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 744 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 260020/2.03.2022г съдът е уважил отчасти молба по чл. 248 ГПК на осъдения ответник „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД за изменение на решение № 260008/24.01.2022г в частта с която са определени разноските при разрешаването на спора по същество.

 В рамките на администриране на подадена от недоволната страна въззивна жалба срещу този съдебен акт, с молба вх.№ 262002/30.03.2022г. ответникът „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД  е пояснил, че заявява искане за допълване на произнасянето по чл. 248 ГПК,  като счита, че съдът не е разгледал в цялост първоначалната му молба за изменение на първоначално определените разноски.

Съдът преценява това искане за недопустимо поради липса на предмет.

Предпоставките за разглеждане на молба за допълване на непълен съдебен акт включват:  1. искането да е направено от легитимирана страна, 2. да е спазен едномесечен срок по чл. 250 ал.1 ГПК       , 3. диспозитивът на акт да не покрива целия предмет на искането на страната. В случая липсва последното изискване - решението, чието допълване е поискано да е непълно, т. е. да не обхваща целия спорен предмет, което от правна страна означава липса на формирана воля на съда относно, част от спорното право не страда от непълнота, което обуславя недопустимостта на молбата за допълнително решение или определение с което се решава въпрос по същество.  (Определение № 653 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5801/2008 г., III г. о., ГК Определение № 57 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 974/2009 г., II т. о., ТК).В случая с решение № 260020/2.03.2022г съдът е разгледал в цялост молба за изменение на разноските, като е уважил искане за прихващане на насрещните вземания на страните за определени разноски в акта по същество и е отхвърлил искане за изменение на посочените в решение № 260008/24.01.2022г. размери. С тези диспозитиви изцяло е отговорено на исканията в молба вх.№ 260993/15.02.22г.

Отделно от това формулираната в новата молба обосновка на искане за изменение на размерите на първоначално възложени в тежест на ответника разноски( която според молителя не е била разгледана в мотивите на акта по чл. 248 ГПК) не се намира като основание на искането в молба вх.№ 260993/15.02.22г. Доводите за неправилното отчитане на разноски по отделните искове, признанието на част от тях и неоказаното от ищците съдействие за доброволно уреждане на част от претенциите, като основание за освобождаване на ответника от тежест на разноски за някои части от исковете, не са били посочени в срока за подаване на искане за изменение на съдебен акт в частта на разноските, изтекъл на 01.03.2022г. В своевременно подадената молба по чл. 248 ГПК (т.4 от изложението с вх.№ 260993/15.02.22г. на л. 879) страната е заявила искането за промяна на размерите на разноските само като последица от поисканото коригиране на грешки в размерите на присъдените вземания, но не е посочила допуснати нарушения, обосновани подробно едва във въззивната жалба вх.№ 261678/17.03.2022г. Затова и настоящото искане не може да се квалифицира и като своевременно предприето ново искане за изменение на първоначално определени разноски.

На практика с въвеждането на конкретните оплаквания за допуснати грешки при първоначалното определяне на разноските молителят не цели допълване на определение по чл. 248 ГПК (инкорпорирано в решение № 260020/2.03.2022г.), а разширяване на обосновката на собствената му молба с доводи при които би се постановил нов съдебен акт с обратен резултат. В производството по чл. 250 от ГПК обаче не може да се иска пререшаване на въпроса по същество, независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания(Определение № 512 от 2.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2274/2019 г., I т. о., ТК). Затова и защита извън тази, заявена при сезирането на въззивен съд с вх.№ 261678/17.03.2022г с проверка на вече постановено пълно определение по чл. 248 ГПК не е допустима.

По изложените съображения съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и връща на подателя недопустима част от молба вх.№ 262002/30.03.2022г. на ответник „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, в която пълномощникът е пояснил, че заявява пред първа инстанция искане за допълване на произнасянето по чл. 248 ГПК, представляващо съответна част от  решение № 260020/2.03.2022г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване  с частна жалба пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на пълномощника на ответника адв. Д. на посочен в молбата служебен адрес със съобщение  образец № 9 по НРЕДБА№ 7 на МП.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: