Решение по дело №2047/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба от "Бул Чикън" ООД срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД5311000004-1/28.03.2024г., издаден от главен специалист в отдел Местни данъци и такси при Община Провадия, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия.

В жалбата са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения акт и за противоречието му с целта на закона. Жалбоподателят намира, че издателя на оспореният акт не е компетентен, т.к. не са представени доказателства за оправомощаването му да издава АУЗД. Счита, че в противоречие с разпоредбата на чл.107, ал.2 от ДОПК не е изготвена справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържащо данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатен размер. Сочи, че в оспорения акт не е посочен начина на определяне на задължението, като липсва конкретизация на каква основа е определена главницата на задължението. Сочи, че приложими за определянето на ТБО за 2023г., каквито са задълженията установени в оспорения АУЗ, са разпоредбите на ЗМДТ, както и решение №39-620/22.12.2022г. на ОбС Провадия. Сочи, че в решението е предвидено, таксата за нежилищните имоти на предприятията да се определя върху по-високата от данъчната оценка и отчетната стойност на имота. Сочи, че в решението на ОбС Провадия е предвидена възможност да бъде определена таксата, съобразно декларираното количество отпадък, чрез подаването на съответната декларация. Намира, че в оспорения административен акт не е посочено коя от нормативно предвидените основи, е използвана – данъчна оценка, отчетна стойност, количество отпадък. Сочи, че АУЗ е издаден в противоречие с изискването по чл.62, изр.2 от ЗМДТ, т.к. размерът на дължимата такса не е определен за всяка услуга поотделно, а е отбелязан само общият размер на главницата. Намира, че АУЗ противоречи на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, като сочи, че съгласно съдебната практика на ВАС, разписаните в двете алинеи разпоредби регламентират способите за определяне на размера на ТБО, които се прилагали в предвидената от закона последователност, като цитира решения на ВАС, в този смисъл. Намира, че АУЗ противоречи на разпоредбата на чл.71, ал.2 от ЗМДТ, т.к. услугите, за които е установена ТБО не са извършени от общината. Моли съда да отмени атакувания акт. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата, чрез процесуален представител. Представя подробно аргументирани писмени бележки, чрез процесуален представител.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Съдът след съобразяването на становищата на страните и съдържанието на оспореното писмо, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице, с активна процесуална легитимация, в предвидената форма и срок и е допустима за разглеждане.

Предмет на проверка в настоящото производство е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД5311000004-1/28.03.2024г., издаден от главен специалист в отдел Местни данъци и такси при Община Провадия, с който на жалбоподателя са установени задължения за ТБО към 28.03.2024г. за 2023г. в размер на 2 549.32лв. и лихви в размер на 199.70лв.

Актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

В Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД5311000004-1/28.03.2024г. са направени следните констатации:

Дружеството е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имот с вх.№ от 04.01.2021г., с адрес на имота 9235, с. Равна, представляващ сграда (и), както следва:

Селскостопански обект – описание Краварник с година на построяване 1965г., с конструкция М1- масивна без … и РЗП 950.00кв.м., в това число: РЗП на обекта 950.00кв.м., РЗП на мазе 0.00кв.м., на таван 0.00кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024г. 12187.00лв., отчетна стойност 66666.00лв. и данъчна оценка 12187.00лв. за притежаваната 1/1 идеална декларирана от лицето в качеството му на собственик.

Селскостопански обект – описание Краварник с година на построяване 1965г., с конструкция М1- масивна без … и РЗП 950.00кв.м., в това число: РЗП на обекта 950.00кв.м., РЗП на мазе 0.00кв.м., на таван 0.00кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024г. 12187.00лв., отчетна стойност 66666.00лв. и данъчна оценка 12187.00лв. за притежаваната 1/1 идеална декларирана от лицето в качеството му на собственик.

Селскостопански обект – описание Краварник с година на построяване 1965г., с конструкция М1- масивна без … и РЗП 950.00кв.м., в това число: РЗП на обекта 950.00кв.м., РЗП на мазе 0.00кв.м., на таван 0.00кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024г. 12187.00лв., отчетна стойност 66666.00лв. и данъчна оценка 12187.00лв. за притежаваната 1/1 идеална декларирана от лицето в качеството му на собственик.

Селскостопански обект с година на построяване 1978г., с конструкция М1- масивна без … и РЗП 70.00кв.м., в това число: РЗП на обекта 70.00кв.м., РЗП на мазе 0.00кв.м., на таван 0.00кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024г. 898.00лв., отчетна стойност 900.00лв. и данъчна оценка 898.00лв. за притежаваната 1/1 идеална декларирана от лицето в качеството му на собственик.

Констатирано е, че имотите са заведени в регистрите на Община Провадия.

Посочено е, че на базата на посочени данни в декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации и характеристиките им са изчислени задълженията на дружеството за такса битови отпадащи, като е установено задължение към 28.03.2024г. за 2023г. в размер на 2 549.32лв. и лихви в размер на 199.70лв.

Посоченото правно основание е ЗМДТ и НОАМТЦУ на Община Провадия.

АУЗ е обжалван пред Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, който не е се е произнесъл в законоустановения срок.

За изясняването на фактите по спора, е допуснато и прието заключение по СТИЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е изчислило размера на разходите за обслужването на един съд – кофа за с. Равда, с периодичност на обслужване един път седмично, съответно разходите за сметосъбиране и сметоизвозване и разходите за обезвреждане на отпадъка в депа за една кофа, като е взета предвид вместимостта на съда. Изчисленията са в табличен вид – табл.1 и табл.2. На база направените изчисления е констатирана единична и обща стойност без ДДС и с вкл. ДДС, на следните разходи – събиране и сметоизвозване, транспортиране на БО и третиране на БО. Вещото лице е посочило, че с оглед различният подход, приложен при определяне на дължимата от жалбоподателя ТБО, установеният от Община Провадия размер на задължението, не съвпада с реално отразените в документацията на общината разходи, отнасящи се до обекта на „Бул Чикън“ ООД, находящ се в с. Равда. Вещото лице е посочило, след надлежно направен анализ на изходните данни, че размерът на разходите за услугата по чл.62, ал.3 от ЗМДТ – за поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в Общината, предназначени за обществено ползване за календарната 2023г. за имота, изчислен по разписания в чл.67, ал.8, т.3, б. а от ЗМДТ начин, пропорционално съобразно броя ползватели е 14.92лв., а изчислен по разписания в чл.67, ал.8, т.3, б. б от ЗМДТ начин, пропорционално съобразно разгърнатата застроена площ на имота е 1343.20лв.

Съдът от представените доказателства констатира, че съгласно чл.17, ал.1 от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия /изм.Решение №44-602 от 19.01.2011г., изм. Решение №46-709/29.05.2023г./ „Размерът на таксата за битови отпадъци за имоти се определя на база количество отпадъци. Когато определянето на количеството не е възможно, база за определяне на таксата е данъчната оценка по смисъла на чл.20 и чл.21 от ЗМДТ.“

Съдът констатира, че в т.ІІІ, 2 от решение 39-620 по протокол № 39 от заседанието на Общински съвет Провадия, проведено на 22.12.2022г. е предвидено, ТБО за 2023г. да се определя за нежилищните имоти на предприятията в размер на 12.69 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по Приложение №2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота.

От представените доказателства се установява, че със заповед № 3296/28.10.2022г. кметът на Община Провадия е определил районните за предлагане на услуги по смисъла на чл.62 от ЗМДТ и такси на територията на Община Провадия за 2023г. Съгласно тази заповед с. Равда попада в първи район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване и за имотите, попадащи на територията, на който следва да бъде заплащана такса за следните дейности: 1. Събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците; 2. Третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци; 3. Поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии на населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване.

В заповедта изрично е определена честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, като за с. Равна е определена на минимум два пъти или минимум три пъти и е посочено, че съдовете за събиране на отпадъци са два вида – контейнер тип „Бобър“ 1.1куб.м. или пластмасова кофа 0.240куб.м.

Констатира се, че в заповед № 3296/28.10.2022г. кметът на Община Провадия не е предвидена честота/ график на извършването на услугите по поддържането на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии на населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Липсата на такъв график в заповедта, както и обстоятелството, че не са представени доказателства за конкретно осъществяване на тези дейности с териториален обхват, време на извършване, брой служители, които са извършили дейностите и в резултат остойностяване на услугите единично и общо, налага извод, че такива услуги не са извършвани.

Представени са договори и констативни протоколи за извършено сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Провадия.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните в хода на съдебното производство, по предвидения в закона ред.

Спорът е формиран за това – правилно ли са изчислени задълженията на дружеството за ТБО за 2023г.

За да отговори на поставения въпрос съдът съобрази, съдържанието на оспореният административен акт, на издадените от общински съвет Провадия и кмета на Община Провадия актове по ЗМДТ и относимата нормативна уредба.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ (в приложимата редакция), с данък върху недвижимите имоти (ДНИ) се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, ал.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Констатира се, че на посоченото условие отговаря процесният недвижим имот, собственост на оспорващото дружеството.

От данните в оспорения АУЗ се констатира, че имотът, за който е издаден АУЗ е нежилищен (за производствени нужди) и се намира в строителните граници на с. Равна, поради което имотът е облагаем и ТБО е дължима от собственика.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, като изрично в чл.63, ал.2 от ЗМДТ е регламентирано, че видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Следователно, таксата се дължи, ако са налице в кумулация две условия: 1. Да е издадена заповед на кмета на общината, в която да посочени видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци и 2. Да е предоставена съответната услуга в съответния район, посочен в заповедта по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, където се намира имотът.

Анализът на разпоредбите на чл. 67 от ЗМДТ налага извод, че преди да бъде определена ТБО на конкретен имот местните власти имат задължението да приемат правилата относно конкретен начин на изчисляването на таксите за всички имоти в населеното място, като основният принцип за изчисляването на размера на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице съгласно ЗМДТ, се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Предвидено е размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице да представлява сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62 ЗМДТ, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 ЗМДТ за всяка услуга по чл. 62 ЗМДТ, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62 от ЗМДТ. В разглежданата разпоредба е поставено условие към общинските съвети да определят в левове размерът на таксата за единица основа за всяка календарна година с приемането на решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ за одобряване на план-сметката.

Изрично в чл. 67, ал.4 от ЗМДТ е регламентирано, че „Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.“ В разпоредбата на чл. 67, ал.5 от ЗМДТ е дадена възможност на общинският съвет да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4 от същия член, като нормативно е поставено условие да съществуват обективни обстоятелства, които възпрепятстващи изчисляването на ТБО на базата на количеството битови отпадъци. Регламентирана е в чл. 67, ал.6 от ЗМДТ компетентност на общинският съвет да приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 ЗМДТ с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, като е поставено императивно изискване решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да съдържа и мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите, когато е избрано да не се определя размера на таксата на основата на количеството битови отпадъци, а на друга основа – и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4 на чл.67 ЗМДТ, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци.

В този аспект в чл.67, ал.8 от ЗМДТ е даден изчерпателен списък на възможните основи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, които общинският съвет може да приеме. Това са:

1. за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране:

а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;

б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и
вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и
честотата за тяхното транспортиране;

в) брой ползватели на услугата в имота;

2. за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации:

а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;

б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и
вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и
честотата за тяхното транспортиране;

в) брой ползватели на услугата в имота;

3. за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината:

а) брой ползватели на услугата в имота;

б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.

В чл.67, ал.8 от ЗМДТ е дадена възможност на общинския съвет да приеме различни основи за отделните населени места, за отделните зони в тях, за селищните образувания, за различните категории задължени лица и за отделните услуги по чл. 62 ЗМДТ, като бъдат посочени изрично мотивите за приемането на различните основи.

От изложеното следва, че нормативно установено императивно задължение на общинския съвет е да приеме наредба, в която конкретно да посочи начина на изчисление на ТБО за имотите на територията на общината, като изложи нарочни мотиви относно приетия начина на изчисление на ТБО, като основата за изчислението на ТБО следва да е съобразена с разпоредбата на чл.67, ал.8 от ЗМДТ, а не да е на базата на данъчната оценка или на отчетната стойност на имота.

От чл.17, ал.1, изречение второ от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия се констатира, че е предвидено определянето на размера на ТБО за имот да е по данъчната оценка по смисъла на чл.20 и чл.21 от ЗМДТ.

От т.ІІІ, 2 от решение 39-620 по протокол № 39 от заседанието на Общински съвет Провадия, проведено на 22.12.2022г. се констатира, че ТБО за 2023г. се определя за нежилищните имоти на предприятията в размер на 12.69 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по Приложение №2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота.

Не са изложени мотиви относно приетият начин за определяне на ТБО за имотите находящи се в териториалните граници на Община Провадия нито в Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия нито в решение 39-620 по протокол № 39 от заседанието на Общински съвет Провадия, проведено на 22.12.2022г.

Налага се извод, че в чл.17, ал.1, изречение второ от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия и в т.ІІІ, 2 от решение 39-620 по протокол № 39 от заседанието на Общински съвет Провадия, проведено на 22.12.2022г. е предвиден начин за изчисление на ТБО за имотите, находящи се на територията на общината в противоречие с императивните правила заложени в чл.67 от ЗМДТ. Разпоредбите на чл.17, ал.1, изречение второ от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия и на т.ІІІ, 2 от решение 39-620 по протокол № 39 от заседанието на Общински съвет Провадия, проведено на 22.12.2022г. като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен, конкретно на чл.67 от ЗМДТ, не следва да бъдат прилагани по арг. от чл.15, ал.1 вр. ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Съдът при постановяването на настоящият съдебен акт съобрази и тълкуването дадено в Решение № 10517 от 18.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 542/2022 г., I о., докладчик съдията М. П., съгласно което „Регламентираният в чл.67, ал.1 и 2 ЗМДТ начин на определяне на таксата битови отпадъци предвижда последователност, която е задължителна за органа по приходите. В този смисъл е решение 3987/19.03.2019г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 14206/2018 г. и цитираната в него съдебна практика на ВАС по адм. дела № 6016/2018г., № 7798/2018г., № 903/2016г. , №2521/2015г., №7483/2014г., № 1650/2014г. и др. Съгласно чл.170, ал.1 АПК тежестта за установяване предпоставките за приложение на основата по чл.67, ал.2 ЗМДТ е на общинската администрация. В случая нито в общия административен акт на общинския съвет, нито в оспорения индивидуален административен акт се съдържат данни за причините, поради които размерът на ТБО за процесния период не може да се определи според количеството генерирани отпадъци съгласно чл.67, ал.1 ЗМДТ.“

От съдържанието на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД5311000004-1/28.03.2024г., издаден от главен специалист в отдел Местни данъци и такси при Община Провадия, се констатира, че не съдържа мотиви относно начина на изчисляването на ТБО за имота на жалбоподателя. Не става ясно на каква основа е изчислена ТБО и за кои услуги (при съобразяване на регламентацията на чл.67, ал.8 от ЗМДТ) и дали услугите са извършени и в какъв обем (конкретно за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината и по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации). Мотиви не се извличат и от представените към АУЗ доказателства. Данни как е изчислено задължението на дружеството не се съдържат в други документи, напр. представените Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия, т.ІІІ, 2 от решение 39-620 по протокол № 39 от заседанието на Общински съвет Провадия, проведено на 22.12.2022г. и заповед № 3296/28.10.2022г. на кмета на Община Провадия, т.к. същите в същите не са разписани конкретните правила и критериите за изпълнението им, по които да се определи начина на изчисление на ТБО за конкретния данъчен период. Не се констатира такива правила да се съдържат в друг акт на Общински съвет Провадия или на кмета на Община Провадия. Не се сочи и да са приемани такива.

АУЗ се издава по реда на ДОПК и към него са относими правилата на чл.107 ДОПК вр. чл.108, ал.1 ДОПК вр. чл.120 ДОПК. В чл.107, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че „Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.“ В чл.107, ал.3, изречение второ и сл. от ДОПК е разписано следното: „По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.“ По арг. от чл.108, ал.1 от ДОПК „Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК.“ Съгласно чл.120 от ДОПК в РА следва да бъдат изложени мотиви относно начина на формирането на задължението на лицето.

Видно от съдържанието на оспорения в настоящото производство АУЗ, същият има съдържанието на справка по чл.107, ал.2 от ДОПК, но не и на акт за установяване на задължението по ДОПК, т.к. в него не са изложени мотиви, а само данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.

В чл.107 от ДОПК не са предвидени изрично реквизитите на АУЗ. Формата на АУЗ, предвид това, че с него се установяват задължения за данъци, следва да съдържа реквизитите на актовете, с който се установяват задълженията от този вид, т.е. АУЗ следва да съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК, между които и мотиви, от които да става ясно как е изчислено задължението на лицето за ТБО. Неизпълнението на изискването за излагане на нарочни мотиви в АУЗ може да бъде преодоляно, чрез излагането им в други актове, съдържащи се в административната преписка или в приетите от общинския съвет актове по приложението на ЗМДТ, което както беше посочено по- горе не е изпълнено.

От съдържанието на оспореният в настоящото производство АУЗ се констатира и, че данъчната основа посочена в акта е за 2024г., а задължението е установено за предходната година – 2023г., т.е. за период, данъчната основа на имотите за който не е релевантна за установеното задължение. Този подход на приходната администрация е в противоречие с изискването на чл.5 от ДОПК, за определяне на размера на задължението за ТБО на лицето при съобразяването на фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения, т.к. в разписаното в чл.17, ал.1, изречение второ от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия и в т.ІІІ, 2. решение № 39-620 от протокол 39/22.12.2022г. на Общински съвет Провадия е предвидено ТБО да се определя върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност на имота. В този аспект в Решение № 10517 от 18.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 542/2022 г., I о., докладчик съдията М. П. е дадено следното тълкуване: „В мотивите на акта за земята, както и за всяка от сградите, представляващи самостоятелен обект на облагане е, посочено, че данъчната оценка е към 2021 година – период, който не е релевантен за процесния период на м. 07 – м. 12.2020 г. … В тази връзка следва да се посочи, че използването на софтуер за автоматично изчисление на основата и размера на местните данъци и такси не освобождава органа по приходите от задължението му да излага мотиви в актовете за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, които да позволяват преценката за съответствието на посочените в акта размери на задълженията с материалния закон. Констатираните нарушения при изчисляването на данъчната оценка на процесните имоти, опорочават и определената в оспорения акт основа за определянето на ТБО.“

На изложеното се налага извод, че Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД5311000004-1/28.03.2024г. е издаден от главен специалист в отдел Местни данъци и такси при Община Провадия в противоречие с чл. 67, ал.1 вр. ал.2 вр. ал.8 от ЗМДТ, при липса на мотиви, представляващо нарушение на изискването за форма по чл.120 от ДОПК и при констатиране факти, ирелевантни за данъчния период, за който е установено задължението. Това налага отмяната на АУЗ. В разглеждания случай, съдът не може да установи размер на задължението за ТБО на дружеството, предвид липсата на ясни правила, съответни на изискванията на чл.67 от ЗМДТ разписани в подзаконовата нормативна уредба създавана от общинските съвети, т.к. както беше посочено по-горе чл.17, ал.1, изречение второ от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия и на т.ІІІ, 2 от решение 39-620 по протокол № 39 от заседанието на Общински съвет Провадия, проведено на 22.12.2022г. като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен, конкретно на чл.67 от ЗМДТ, не следва да бъдат прилагани по арг. от чл.15, ал.1 вр. ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Направено е искане от процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, като е представен и списък по чл.80 от ГПК, което предвид изхода на спора е основателно и на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2050лв, от които 50лв. д.т., 1000лв. възнаграждение на вещо лице и 1000лв. възнаграждение на адвокат.

Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на "Бул Чикън" ООД Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД5311000004-1/28.03.2024г., издаден от главен специалист в отдел Местни данъци и такси при Община Провадия, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия.

ОСЪЖДА Община Провадия да заплати на "Бул Чикън" ООД разноски в размер на 2050 (две хиляди и петдесет лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.