Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на четиринадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
522 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „К.П.“
ООД, представлявано от управителя Е.К.чрез адв. Л.С.
срещу отказ № 20210312135957/15.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на
дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е незаконосъобразен и необоснован. Посочва, че със заявлението е поискано
вписване на приемането на нов съдружник в дружеството и прехвърлянето на част
от дружествените дялове от капитала на дружеството. За удостоверяване на
заявените за вписване промени, наред с останалите документи, е приложен и
договор за прехвърляне на дружествени дяла с дата 21.07.2020 г. За договора
длъжностното лице е приело, че не отговаря на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ, тъй като не е налице нотариално удостоверяване на съдържанието на
документа, извършени едновременно с удостоверяването на датата и на подписите
на страните по договора. Оспорва изводите на длъжностното лице. Счита, че
въпросите относно „придобиването и загубването на членство“ имат по-широк
обхват отколкото частния въпрос за формата на прехвърлителния
договор на дялово участие, поради което по този въпрос lex specialis се явяват разпоредбите на чл. 61 и чл. 98 КМПЧ,
предвиждащи алтернативни възможности – меродавно е или правото, което е
приложимо към самия договор, или правото на държавата по местосключването
му. Поддържа, че едностранното подчиняване на режима на прехвърлителния
договор само към изискванията на правото по чл. 58, т. 6 във вр. с чл. 56 КМЧП необосновано игнорира насрещната престация по договора, за която може да е приложимо друго
право. Твърди, че в договора не е посочено кое е избраното от страните
приложимо право и съобразно възможността на чл. 93 КМЧП, то следва да се
определи на база обективните критерии по чл. 94 КМЧП, основният от които е този
на най-тяхната връзка – чл. 94, ал. 1 и ал. 8 КМЧП. Посочва, че в случая
договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни
характерната престация, е имало своето обичайно
местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
Ето защо, няма пречка формата на договора да бъде съобразена с правото на
държавата по местосключването му. Посочва на самостоятелно
основание, че предвид усложнената епидемиологична обстановка в Израел, както
към датата на извършване на нотариалната заверка, така и към днешна дата, не е
възможно и оправдано страните да бъдат задължавани да търсят възможност за
заверка на подписите и съдържанието на договора по реда на чл. 84 ЗННД. С оглед
изложеното иска да се приеме, че процесният прехвърлителен договор от 21.07.2020 г. е съставен в
писмена форма, която удовлетворява изискванията на приложимата форма по чл. 98,
ал. 2 КМЧП – тази по израелското право /писмена с нотариално удостоверяване на
датата и на подписите на страните/, с което изпълнява изискването за форма за
действителност и същият е породил правните последици, посочени в него, поради
което може да се извърши исканото вписване на обстоятелствата, заявени със
заявлението от 12.03.2021 г. Претендира разноски.
На 24.03.2021 г. по делото е
постъпил отговор по жалба от Агенция по вписванията. В становището са изложени подробни
съображения за неоснователност на жалбата и искане същата да се остави без
уважение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали заявлението изхожда от оправомощено
лице – чл. 21, т. 3 ЗТР.
В конкретния случай е подадено
заявление, приложение № А4 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхранявани и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ от „К.П.“ ЕООД с искане да
се впише промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството.
В обжалвания отказ е прието, че
приложеният договор за покупко-продажба на дружествените дялове, въз основа на
който се иска вписване на промените, е с нотариално удостоверяване единствено
на подпис извършено от Нотариус Е.Х.– Държава Израел. В текста изрично е
посочено, че нотариусът удостоверява единствено истинността на подписите на
лицата, но липсва удостоверяване на съдържание, тоест за цитирания документ не
е спазена определената от закона форма за действителност. Прието е, че
обстоятелството дали в чужда държава съществува или не такъв вид удостоверяване
не е относимо, доколкото по силата на чл. 58, т. 6 вр. чл. 56 КМЧП, приложимото право по отношение на
юридическите лица е правото на държавата, в която са регистрирани. Тоест
мястото на вземането на решението и на сключването на сделката е без значение и
императивните норми на българския закон не са спазени.
Съдът намира, че постановеният отказ
е законосъобразен и правилен.
Видно е, че към заявлението за
вписване на промени е представен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 06.07.2020 г. между Е.К.като продавач и С.Д.Б.М.като купувач. Независимо,
че е посочено, че договорът е сключен в гр. София, няма спор, че това е
направено в Израел. Установява се, че нотариус от Държавата Израел –Е.Х.е
удостоверил положените подписи под горепосочения договор. Представено е към
заявлението удостоверение, в което се сочи, че съгласно израелското
законодателство, израелски нотариус има право да удостоверява подписи и
автентичност на документи, но няма право да удостоверява съдържанието на
документи. Следователно няма спор, че нотариусът не е удостоверил съдържанието
на сключения договор за прехвърляне на дружествени дялове.
Съгласно чл. 56, ал. 1 КМЧП
юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани,
като в чл. 58, т. 6 КМЧП е посочено, че приложимото право към лицата по чл. 56
и 57 урежда придобиването и загубването на членство, както и свързани с това права и задължения. В
разглеждания случай юридическото лице „К.П.“ ЕООД е регистрирано в Република
България и относно придобиването на членство в това юридическо лице се прилага
българското право. Вписването в търговския регистър се извършва въз основа на
действащите разпоредби на търговския закон, независимо дали мястото на
сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове е извън пределите на
Република България.
С чл. 129, ал. 1 ТЗ, след
измененията
с ДВ, бр. 102/2017 г., в сила от 22.12.2017 г., се предвиди, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява, като прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети
лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците
и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години
преди прехвърлянето на дружествения дял. В ал. 2 на същата разпоредба /изм. с ДВ, бр. 105 от
2016 г., доп. с ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г./ е предвидено,
че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно,
и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на
дружеството и от праводателя на декларация по
образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1.
Цитираната
разпоредба на чл. 129 ТЗ има императивен характер и доколкото се претендират
последици на процесния договор именно в Република
България, предвид регистрацията на дружеството тук, то същата следва да намери
приложение, независимо от разпоредбата на чл. 61 КМЧП, която гласи, че формата
на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката и е
достатъчно обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на
държавата по местоизвършване на сделката.
В разглеждания
случай не е спазено изискването на чл. 129, ал. 2 ТЗ, което е правото на
държавата, в която се претендира признаване на последиците от прехвърлянето на
дяловете. Обстоятелството, че приложимото към договора за прехвърляне на дялове
чуждо законодателство не предвижда възможност за нотариално удостоверяване
съдържанието на документ не променя извода, че такова удостоверяване е
необходимо, за да могат да настъпят последиците в регистрираното в Република
България дружество. Ето защо изводът на длъжностното лице, че договорът за
прехвърляне на дялове не е в изискуемата форма, за да породи правни последици
се явява законосъобразен.
В допълнение
следва да се посочи, че обратно на твърдението, изложено в жалбата, в договора
за покупко-продажба на дружествени дялове в чл. 3 страните изрично са
предвидили, че за неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на
българското законодателство. Дори и да се възприеме становището на
жалбоподателя, че трябва да се съобрази чл. 94, ал. 1 и ал. 8 КМЧП, то договорът е в най-тясна
връзка пак с Република България, доколкото се отнася до възникване на членствени правоотношения.
Изложените от жалбоподателя
съображения, че не е възможно и оправдано, предвид усложнената епидемиологична
обстановка в Израел, страните да бъдат задължавани да търсят възможност за
заверка на подписите и съдържанието на договора по реда на чл. 84 ЗННД по
никакъв начин, макар и житейски оправдани, не могат да дерогират
императивното правило на чл. 129, ал. 2 ТЗ. За страната е открита възможността прехвърлителят да завери подписа и съдържанието на процесния договор в българските консулски служби в Израел
по реда на чл. 84 ЗННД. Съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗННД българските консулски длъжностни лице в чужбина при спазване на
съответните разпоредби на ГПК и ако документът е съставен на български език,
могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписа на частни документи,
които не подлежат на вписване и са представени от българки или чужди граждани.
В ал. 2 на чл. 84 ЗННД е предвидено, че удостоверяването на датата,
съдържанието и подписа на частен документ, който не подлежи на вписване и е
представен на чужд гражданин, се извършва само ако документът е предназначен да
произведе действието си на територията на Република България. В случая
предпоставките на цитираната норма са налице и прехвърлителят
може и е могъл да сключи процесния договор съобразно
изискването на чл. 129, ал. 2 ТЗ.
При горните мотиви и доколкото
договорът за прехвърляне на дружествени дялове не е сключен в изискуемата форма
за валидност, то не може да се извърши исканото вписване, поради което жалбата
следва да се остави без уважение.
В посочения смисъл има и съдебна
практика, застъпена в решение от 19.10.2018 г. по т.д. № 4822/2018 г. по описа на
Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, решение от 22.04.2019 г. по т.д. №
1893/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, решение от
27.11.2019 г. по т.д. № 5454/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО,
11 състав и др.
По отношение на разноските: Настоящият
съдебен състав намира искането за присъждане на разноски заявено от Агенция по
вписванията за неоснователно. За да бъдат присъдени разноски по реда на чл. 78 ГПК, следва да е налице състезателна процедура с насрещни страни. В случая
такава не е налице, тъй като Агенцията по вписванията няма качеството на страна
в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Производството по вписване, заличаване и
обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел е охранително и едностранно по своята същност, като подаването на жалба
срещу решение, постановено от Агенцията по вписванията не промяна характера на
производството в състезателно такова, което да е между насрещни страни. В
посочения смисъл, че не се дължат разноски на Агенция по вписванията е и
постановеното решение по т.д. № 169/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
подадена от „К.П.“
ООД, представлявано от управителя Е.К.чрез адв. Л.С.
срещу отказ № 20210312135957/15.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на
дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Препис от решението да се съобщи и
на Агенцията по вписванията.
СЪДИЯ: