Решение по дело №1054/2014 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 49 / 23.3.2015г. гр.Карнобат,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Карнобатският районен съд в публично заседание на двадесет и шести февруари     две хиляди и петнадесета  година в състав :

         

 

                                                    Председател: ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

                                       Съдебни заседатели:1…………………………

                                                                              2…………………………

 

 

при секретаря................Д.Е.......... и в присъствието на прокурора................................................................като разгледа докладваното от.........................................съдията МАРИНОВ..................................................

Гр. дело № 1054  по описа за 2014  година, и за да се произнесе взе предвид:

                 Ищецът по настоящото дело П.Ч.К. е предявил срещу ответника Топлофикация – Перник АД гр. Перник  обективно съединени искове както следва : 1. установителен   иск  по чл. 124 ал.1 от ГПК срещу ответника Топлофикация – Перник АД гр. Перник   с който иск ищецът посочен по- горе  моли съда да постанови решение с което да приеме за установено  спрямо ответника посочен по- горе , че П.Ч.К. не дължи на дружеството Топлофикация – Перник – АД сумите както следва: сумата  1499,59 лв., представляващи начислена топлинна енергия за период от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. включително, както и сумата 725,39 лв., представляваща законна лихва на месечните плащания  за период от 30.11.2003 г. до 17.03.2010 г., по повод на която сума е издадена обезсилената  заповед  за изпълнение на РС Перник по ч.гр.д. № 2643/2010 г. , сумата от  689,50 лв., представляваща начислена топлинна енергия за период от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, ведно със сумата 149,02 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., по повод на които суми е издадена обезсилената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3834/2013 г. по описа на РС Перник и 2. иск по чл.55 от ЗЗД с който горепосоченият ищец К. моли съда да постанови решение с което  „Топлофикация  – Перник ” АД да бъде осъдено да заплати  на П.Ч.К. сумата 132.24 лв., получена от ответното дружество  без основание, вледствие на удръжки от пенсията й, въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2643/2010 г. на РС Перник, която е обезсилена.

         В съдебно заседание така предявените искове се поддържат от ищецът  чрез процесуалният му представител и се иска тяхното уважаване изцяло , така както са  предявени .

         Ответника  по този иск Топлофикация – Перник АД гр. Перник  е подала писмен отговор  по исковата молба  в който твърди, че така предявените искове – установителен  и осъдителен се явяват изцяло недопустими за разглеждане  по съображения изложени  в същия отговор и затова моли съдът да прекрати производството по делото , като освен това изразява становище , че ако съдът не прекрати производството по делото същите искове се явяват изцяло неоснователни и необосновани ,като затова моли съдът с решението си по настоящото дело да ги отхвърли изцяло като такива  .

В съдебно заседание за ответникът посочен по- горе не се явява законен или процесуален представител , като същият изпраща писмен отговор .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                        

Не се спори по делото пък е и видно от приетият като доказателство по делото  договор за продажба на  държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти  от 29.12.1987 г. , че ищцата П.Ч.К. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Мл. Стоянов” блок 2, вх. Б, ап. 40, представляващ апартамент  № 40 на 6- ти етаж на блок № 2 , който е със застроена площ от 65, 42 кв.м.  , ведно с избено помещение  № 6 с площ от 3, 52 кв.м.   както и че жилищният блок през сочените периоди е бил топлофициран . Спорът е ищцата потребител – клиент ли е на топлинна енергия и дължи ли заплащане на сумите, посочени от ответното дружество, представляващи  начислена топлинна енергия в т.ч. и сградна инсталация, и  законна лихва на месечните плащания  за посочените периоди – 01.10.2003 г.  до 30.04.2009 г.  и 30.11.2003 г. до 17.03.2010 година .

За да обоснове твърдението си, че не дължи горепосочените суми  ищцата К.  е посочила, че не обитава апартамента, за който се дължат сумите, както и че е спряла да ползва предоставяните от дружеството-ответник услуги. От това следва, че ищцата не оспорва наличието на съществуващи между нея и ответното дружество  правоотношения по договор за доставка на топлинна енергия. Поради това следва да бъде прието, че такъв договор е съществувал , като съществува и сега , което се потвърждава и от Протокол от 16.02.1998 г. на ответното дружество  за демонтиран 1 бр. радиатор в кухнята на жилището на ищцата молба от 26.01.1998 г., квитанция  № ********** от 29.11.1998 г. приложена  от самата ищца К. с която тя е платила посочената сума за запечатване  на 1 бр. радиатор в нейното жилище на  ответното дружество, както и 1 бр. писмо на ответното дружество с което същото признава , че е  изключено отоплението в стаите и кухнята  на описания апартамент, собственост на ищцата , като същата по този начин не дължи заплащането на отоплението на имота й , а дължи само заплащане  на количеството енергия  включващо  сумата за топлинна енергия  отдадена от сградната инсталация и  сумата за горещо водоснабдяване.

Съдът намира , че действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда са ЗЕЕЕ, Закона за енергетиката (ЗЕ), Наредба от март 2002 г. за топлоснабдяване, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Наредба от март 2002 г. за топлоснабдяване, както и Наредба № 1 от 1975 г. за ползване на топлинна енергия (обн., ДВ, бр.49 от 1975 г.; изм., бр.39 от 1983 г., бр.68 от 1991 г. и бр.36 от 1993 г.) и Наредба № 2 от 1976 г. за отчитане на топлинната енергия (обн., ДВ, бр.48 от 1976 г.; изм., бр.36 от 1993 г.).,като съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ и аналогичната му разпоредба от ЗЕЕЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.Съгласно разпоредбите на ЗЕ и ЗЕЕЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ, съответните разпоредби от ЗЕЕЕ и в действалите към процесния период Наредби за топлоснабдяването.Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ и аналогичните му разпоредби от ЗЕЕЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, аналогична на разпоредбата на ЗЕЕЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал.2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител. По този начин съдът намира, че ищцата и през процесния период и сега има качеството на потребител на топлинна енергия и конкретно има задължение да  заплаща такава сума за отпила отдадена от сградната инсталация  и сума за горещо водоснабдяване. Впредвид предявения отрицателен иск от ищцата обаче в тежест на ответника  е да докаже съществуването на претендираните вземания с всички произхождащи от това обстоятелства - че ищецът  е ползвал услугите на дружеството, че е употребил посочените количества енергия, че стойностите са изчислени на база действащите цени на тези услуги.Това е така понеже  за да е налице отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, тъй като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства по безспорен начин се доказа, че ищцата не е  ползвала услугите за топлоенергия и битова гореща вода. Видно от горепосочения представен Протокол на „Топлофикация” ЕООД – Перник от 16.02.1998 година отопляемите уреди  в жилището  на ищцата са демонтирани. От писмо изх. № 4277/13.01.2013 г. изпратено на ищцата от ответното дружество установява, че  тя  респ. жилището й не е  включена в топлинното счетоводство, като в същото се твърди, че не й се начисляват суми за отопление на общите части, но се начисляват такива за сградна инсталация и горещо водоснабдяване, т.е. налице е признание от ответното дружество, че жилището на ищцата от години не се отоплява, но въпреки това на същата се начислява топлоенергия за сградна инсталация и горещо водоснабдяване.

Видно от представената с допълнителната молба от ответното дружество компютърна разпечатка на топлинната енергия по компоненти се установява, че по отношение на показанията на водомера същите са почти през целият период нулеви, като за 2007 година са посочени показания, които са противоречиви – за месец август 2007 г. новото показание на водомера е „244”, като за следващият месец като старо показание е посочено „239”, т.е. с 5 куб.м. по-малко. Това обстоятелство установява, че ползване на горещо водоснабдяване в имота не е имало, а сумите са начислявани върху нереални записвания на показания на водомера.

Събраните доказателства установиха, че жилището на ищцата не е топлоснабдено и тя не ползва и горещо водоподаване,  предвид на което  имотът й не може да се характеризира като такъв с "отопляем обем", поради което и липсва основание  за него да се начислява топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като същата следва да се разпредели, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Въпреки , че  ищцата е потребител на топлинна енергия с  наличието на договорно отношение с ответното дружество – т.е. по силата на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и действащия ЗЕ, то по делото не беше доказано от страна на ответника, че е имало редовно проведени Общи събрания на етажната собственост, на които да е приет процентът от общото количеството топлинна енергия за отопление, който ще се разпределя между етажните собственици, а именно ответникът е следвало да докаже наличието на взето по надлежния ред решение на ОС, тъй като той следва да разполага с протоколите от ОС наред със заявката за отопление и договорите с търговеца за дялово разпределение. В разпоредбата на чл. 112в от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), действащ към 2003г., е предвидено, че количеството топлинна енергия за отопление по чл. 112б се разпределя между потребителите - собственици или титуляри на вещно право на ползване. Аналогична е уредбата в чл. 142, ал. 2 от сега действащия ЗЕ, който предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Според чл. 145, ал. 3, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвала по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. Такъв договор също не се представи, като не се представиха и документи, във връзка с топлоснабдяването на жилищната сграда в град Перник, ул. Младен Стоянов”, бл. 2, вх. Б, собственост на  ищцата , а представянето на всички тези доказателства беше ангажимент на ответника.

Конкретно относно твърденията, че ищцата не дължи на ответника сумата 1499,59 лв., представляващи начислена топлинна енергия за период от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. включително, както и сумата 725,39 лв., представляваща законна лихва на месечните плащания  за период от 30.11.2003 г. до 17.03.2010 г..

 По повод тази сума ответното дружество представя изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2643/2010 г. по описа на РС Перник, като се твърди, че издаването на тези изпълнителни листи прекъсна давността.

По делото са представени доказателства, от които е видно, че издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2643/2010 г. по описа на РС Перник е обезсилена – с определение № 341/01.03.2012 г. на Окръжен съд Перник по в.гр.д. № 86/2012 г. е прието възражението на ищцата срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2643/2010 г. по описа на РС Перник, спряно е изпълнението и  делото е върнато на РС за изпълнение на процедурата по чл. 415 от ГПК. Ответника не е подал  иск за установяване на вземането си и издадената заповед е обезсилена с Определение от 05.06.2012 г., а делото е изпратено в РС Карнобат. В районен съд Карнобат делото е образувано като ч.гр.д. № 709/2012 г.  и съдът отново издава заповед за изпълнение за същият период. След подаване на възражение от ищецът К.  и поради неизпълнение на указанията за предявяване на иск, РС Карнобат с определение № 563/22.10.2012 г. е обезсилил заповедта.   Сумата 1499,59 лв., представляваща начислена топлинна енергия за период от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. включително както и 725,39 лв., представляваща законна лихва на месечните плащания  за период от 30.11.2003 г. до 17.03.2010 г. е недължима поради това , че  ответното дружество въпреки задължението му затова , не е представило каквито и да са доказателства за нейната дължимост .

 За сумата  от 689,50 лв., представляваща начислена топлинна енергия за период от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, ведно със сумата 149,02 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., съдът също намира следното . По повод на тези суми ответното дружество представя изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3834/2013 г. по описа на РС Перник, който също е обезсилен.   По възражение на ищцата е образувано в.гр.д. № 985/2013 г. по описа на Окръжен съд Перник, който с определение № 202/24.02.2014 г. е върнал делото в РС с за даване указания на Топлофикация Перник да предявят иск за установяване на вземането си, каквито не са предявени и заповедта е обезсилена.  Претендираните суми , както и лихвите за периода от 01.07.2009 г. до 30.12.2011 г.  , както и законната лихва за забава на тези месечни плащания се явяват също недължими поради това , че  ответното дружество въпреки задължението му затова , не е представило каквито и да са доказателства за тяхната дължимост. При отрицателно установителен иск, какъвто е предявеният от ищцата иск, тежестта на доказване се носи от ответното дружество  - правопораждащите спорното право факти следваше да се докажат от Топлофикация -  Перник  АД. То дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и тъй като  "ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК" АД не извърши пълно главно доказване на заявената от ищцата претенция, предявеният иск по чл. 124 от ГПК се явява изцяло основателен и следва  да бъде уважен изцяло , ведно с всички последици .

По отношение на предявеният иск по чл. 55 от ЗЗД съдът прие за установено следното : Въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на Топлофикация – Перник АД по ч.гр.д. № 2643/2010 г. на РС Перник, ответника е образувал изпълнително дело № 20118130400446 по регистъра на ЧСИ Анелия Василева. Видно от представената от ЧСИ справка и копие от изпълнителното дело, по същото от пенсията на ищцата е удържана сумата 132,24 лв., която сума е приведена на ответника. Образуваното изп. дело е спряно с определение на Пернишкия окръжен съд по в.гр.д. № 86/2012 г., влязло в законна сила на 23.03.2012 г., с което освен спирането, е постановено делото да се върне в РС Перник за изпращане на указания на заявителя – Топлофикация – Перник по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. След връщането на делото, РС Перник с определение от 05.07.2012 г. обезсилва заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 2643/2010 г. и изпраща делото по подсъдност в РС Карнобат.  В РС Карнобат е образувано  ч.гр.д. № 709/2012 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 509/08.08.2012 г., като след депозираното от  ищцата възражение, съдът е дал указания на Топлофикация - Перник АД, че може да предяви искът си в едномесечен срок. Поради това, че не е предявен иск, РС Карнобат е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил производството, като определението на съда е влязло в сила на 12.11.2012 г.  Тази сума съдът затова намира , че е получена от Топлофикация Перник АД без основание -  на отпаднало основание – обезсилена заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, поради което се  дължи връщането й на ищцата.

 Въпреки, че удържаната от пенсията на ищцата сума в размер на 132.24 лв. е получена от ответното дружество без основание, същата до  настоящият момент не е възстановена, както и не е прекратено образуваното въз основа на  обезсилените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 23643/2010 г. на РС Перник, изпълнително дело.  Затова и съдът намира, че този иск също се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло .

                  Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                                  

Р     Е     Ш     И:

        

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” АД със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 ж.к. Мошино , че П.  Ч.К. с ЕГН ********** *** /  като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Мл. Стоянов” блок 2, вх. Б, ап. 40, представляващ апартамент  № 40 на 6- ти етаж на блок № 2 , който е със застроена площ от 65, 42 кв.м. /  не дължи на Топлофикация – Перник АД  сумите както следва: сумата от 1499,59 лв., представляващи начислена топлинна енергия за период от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. включително, както и сумата 725,39 лв., представляваща законна лихва на месечните плащания  за период от 30.11.2003 г. до 17.03.2010 г., по повод на която сума е издадена обезсилената  заповед  за изпълнение на РС Перник по ч.гр.д. № 2643/2010 г. и също сумата от 689,50 лв., представляваща начислена топлинна енергия за период от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, ведно със сумата 149,02 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., по повод на които суми е издадена обезсилената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3834/2013 г. по описа на РС Перник.

ОСЪЖДА   „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” АД със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 ж.к. Мошино да заплати на П.  Ч.К. с ЕГН ********** *** сумата 132,24 лв., представляваща неоснователно удържана от пенсията й  сума по образуваното от ответника Топлофикация – Перник АД  изп. дело  № 20118130400446 по регистъра на ЧСИ Анелия Василева, въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение  на парично задължение по ч.гр.д. № 2643/2010 г. по описа на РС Перник, които са обезсилени, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 15.10.2014 година до окончателното изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: