№ 4525
гр. Варна, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100502360 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25980/07.11.2022 г. от регистъра на ВОС,
подадена от М. Л. Ж., срещу Решение
№ 260291/30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 837/2020 г. по описа на ВРС, 43 състав, с
което са отхвърлени предявените от М. Л. Ж., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор без замяна“ в Затвора - Варна, против Министерство на правосъдието на
Република България и Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с адрес: бул. „Ген. Н.
Столетов“ №21, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация /квалификацията съгласно Решение №
1002/21.01.2020 г. по адм. д.
№ 4191/2018 г., по описа на Върховен административен съд/, за установяване на
дискриминационното му третиране, през периода от м.01.2007 г. до 23.05.2017 г., във връзка
с въведената в затвора - Варна система за телефонни услуги „Контел”; за преустановяване
на това дискриминационно третиране; за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от дискриминационното
третиране - разликата в цената на заплатените от ищеца телефонни разговори за процесния
период от м.01.2007 г. до 23.05.2017 г. и цената на телефонните разговори на мобилните
оператори в страната за същия период, както и сумата от 20000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от дискриминационното третиране в периода от м.01.2007 г. до
23.05.2017 г., изразяващи се в търпени дискомфорт, неудобства по-големи от обичайните,
унижение, чувство за безпомощност, дезориентация какво се случва с близките му,
безпокойство, ведно с лихвата за забава, считано от датата на увреждане до изплащане на
задължението.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност на обжалваното решение.
Съдът неправилно е приел, че за значителен период от време искът е погасен по давност.
Изразява несъгласие и с извода на съда, че исковата претенция за установяване на
дискриминационно поведение от затворническата администрация е неоснователна и
недоказана. От събраните по делото доказателства счита, че се установява обратното.
Излага, че следва да бъде третиран еднакво от държавата по отношение на достъпа му до
телекомуникационни услуги, както са третирани осъдените лица изтърпяващи наказанията
си в затворнически общежития от закрит/открит тип и гражданите, които не са лишени от
1
свобода. Счита, че е налице неравностойно третиране спрямо него, с оглед личния му и
обществен статус, като извода на съда, че не бил ангажирал безспорни доказателства в този
смисъл е неправилен. От разпита на двамата свидетели сочи, че се установява по
категоричен начин, както противоправното поведение на ответника през процесния период,
така и преживяния от него емоционален дискомфорт и негативните емоции, изразяващи се в
чувство на малоценност, онеправданост и др., доколкото спрямо него не е била
предоставяна телекомуникационна услуга на същата цена, както на посочените по-горе
групи лица. От свидетелските показания се установява още и пряка причинна връзка между
нанесените му емоционални вреди и дискриминационно поведение от длъжностните лица,
представляващи ответниците. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни-
Министерството на правосъдието и ГДИН – Областна служба „Изпълнение на наказанията“
– Варна, чрез ст. юрк. С. С., в който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 266267/17.06.2022 г. от регистъра на ВРС,
подадена отново от М. Л. Ж., но този път чрез служебния защитник адв. Д. Г., срещу
Решение № 260291/30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 837/2020 г. по описа на ВРС, 43
състав.
Жалбоподателят изразява становище за недопустимост, а в условията на
евентуалност за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че
съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото в подадената уточняваща молба не се
съдържат обстоятелства, свързани с дискриминация и решението му като недопустимо
следва да се обезсили, а делото да се върне на първата инстанция за произнасяне по
същество на предявения иск. Излага още, че дали е налице или не дискриминация спрямо
ищеца следва да се прецени, не сравнявайки неговото положение с това на други осъдени на
лишаване от свобода лица, излежаващи присъдата си в Затвора в гр. Варна, а сравнявайки го
с положението на лишени от свобода в другите затвори в страната. Моли за обезсилване на
обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, в
условията на евентуалност същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
претенциите му да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни-
Министерството на правосъдието и ГДИН – Областна служба „Изпълнение на наказанията“
– Варна, чрез ст. юрк. С. С., в който моли и тази жалба да бъде оставена без уважение, а
решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилите жалби следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з., като подадени
от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. На въззивника, той и ищец,
действащ чрез адв. Д.Г. следва да бъде дадена възможност в срок до о.с.з. с писмена молба с
препис за Министерството на правосъдието и ГДИН, като претендира обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди разделно от двамата ответници, да уточни поотделно
от двамата в какъв размер са претенциите му, посочени в общ размер на 5000.00лв. за
имуществените вреди и 20000.00лв. за неимуществените.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 25980/07.11.2022 г. от
регистъра на ВОС и въззивна жалба вх. № 266267/17.06.2022 г. от регистъра на ВРС,
2
подадени от М. Л. Ж., втората чрез назначения му особен представетел адв. Д.Г., срещу
Решение
№ 260291/30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 837/2020 г. по описа на ВРС, 43 състав, с
което са отхвърлени предявените от М. Л. Ж., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор без замяна“ в Затвора - Варна, против Министерство на правосъдието на
Република България и Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с адрес: бул. „Ген. Н.
Столетов“ №21, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация /квалификацията съгласно Решение №
1002/21.01.2020 г. по адм. д.
№ 4191/2018 г., по описа на Върховен административен съд/, за установяване на
дискриминационното му третиране, през периода от период от м.01.2007 г. до 23.05.2017 г.,
във връзка с въведената в затвора - Варна система за телефонни услуги „Контел”, за
преустановяване на това дискриминационно третиране; за осъждане на ответниците да му
заплатят сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
дискриминационното третиране - разликата в цената на заплатените от ищеца телефонни
разговори за процесния период от м.01.2007 г. до 23.05.2017 г. и цената на телефонните
разговори на мобилните оператори в страната за същия период, както и сумата от 20000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационното третиране в периода от
м.01.2007 г. до 23.05.2017 г., изразяващи се в търпени дискомфорт, неудобства по-големи от
обичайните, унижение, чувство за безпомощност, дезориентация какво се случва с близките
му, безпокойство, ведно с лихвата за забава, считано от датата на увреждане до изплащане
на задължението.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника М. Л. Ж., чрез адв. Д.Георгива в срок до о.с.з, като
претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди разделно от двамата
ответници, да уточни поотделно от Министерство на правосъдието на Република България и
от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, в какъв размер са претенциите му,
посочени в общ размер на 5000.00лв. за имуществените вреди и 20000.00лв. за
неимуществените.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2360/2022 г. на ВОС за 17.01.2023г.
от14.00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3