Решение по дело №14907/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261759
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20171100114907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

14.12.20г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 19.11.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 14907/17г. и констатира следното:

Предявен е иск от „ОББ“ АД против Ц. Д. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумите: 127 982, 41 лева /главница/; 67 148, 93 лева /договорна лихва за периода 25.06.14г. – 25.06.17г./ - частична претенция от цяла такава в размер на общо 110 071, 99 лева /дължима за периода 25.01.12г. – 25.06.17г./; 3 238, 44 лева /наказателна лихва за периода 25.06.14г. – 25.06.17г./ - частична претенция от цяла такава в размер на общо 8 331, 55 лева /дължима за периода 25.01.12г. – 25.06.17г./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Страните /ищецът – банка; ответникът – кредитополучател/ са били обвързани от правоотношение /възникнало на основание договор от 04.07.05г. и анекси към него от 04.03.08г. и от 25.04.10г./ за банков кредит. В рамките на посоченото правоотношение /договорна връзка/ ищецът е предоставил на ответника /а последният е усвоил – получил реално на 06.07.05г./ сума /кредит/ в размер на 150 000 лева. Считано от 12г. – Ц. Д. е преустановил плащанията по договора. Непогасеното /към момента/ задължение на ответника към ищеца /включващо: главница; договорна лихва и наказателна лихва/ възлиза на суми в размер на: 127 982, 41 лева /главница/; 110 071, 99 лева /договорна лихва/; 8 331, 55 лева /наказателна лихва/ - съгласно констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза.

Искът е основателен:

От една страна:

Горните обстоятелства /които не са спорни, а са и надлежно установени по делото със събрания доказателствен материал: писмен и експертен – преценен в съвкупност/ удостоверяват пряко /еднозначно/ предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а именно: ответникът не е изпълнил задължението си по правоотношението /да връща на банката уговорените месечни погасителни вноски; спрял е плащанията по договора за периода след 12г./. С оглед това – натрупаните /непогасени към момента суми/ следва да бъдат присъдени в полза на ищеца /до размера на заявените претенции/.

От друга страна:

В случая – защитната теза на ответника се основава само в правилото на чл. 110 от ЗЗД. Изложените в тази връзка възражения са неоснователни:

Съдържанието на т. 18 от ТР № 4/14г. на ОСГТК на ВКС налага извода, че - във всяка хипотеза /когато в полза на банка е учредена възможност да обяви кредит за предсрочно изискуем/ е налице задължение на кредитора /дори и при уговорена „автоматична“ предсрочна изискуемост/ да направи изрично изявление в тази връзка /и да доведе последното до знанието на длъжника/. Това е било сторено от банката /преди образуване на настоящото производство/ както следва:

Длъжникът е бил уведомен /косвено/ за волеизявлението на банката по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ веднъж на: 18.12.14г. /когато е получил надлежно покана за доброволно изпълнение във връзка с изпълнителния лист, издаден по предходното производство по чл. 417 от ГПК/; втори път на: 02.09.16г. /когато Ц. Д. е подал възражение по чл. 423 от ГПК против предходно издадената заповед за изпълнение/; трети път - след образуване на настоящото дело /доколкото – самата искова молба на практика съдържа волеизявление за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем/. От всяка от посочените дати /моменти/ до 05.07.17г. /когато е заведено настоящото дело/ е изтекъл по-къс срок от визирания в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД.

Неоснователно е частично /евентуално/ заявеното възражение на ответника по чл. 110 от ЗЗД: в хипотеза на обявена предсрочна изискуемост – цялото вземане /като глобална сума/ става изискуемо, считано от съответния момент - посочените по-горе дати /т.е. в такъв случай падежите на отделните вноски се явяват ирелевантни/.

Дори горните доводи /касаещи предсрочната изискуемост/ да не бъдат споделени – приетата по делото счетоводна експертиза установява, че към момента задълженията по кредита са вече и редовно падежирали /т.е. – исковете могат да бъдат уважени и поради вече настъпила изискуемост на вземанията/.

Съдът,

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА Ц.Ц.Д. ЕГН ********** да плати на „О.Б.Б.“ АД сумите /дължими по договор за кредит от 04.07.05г. и анекси към него от 04.03.08г. и от 25.04.10г./: 127 982, 41 лева /главница/; 67 148, 93 лева /договорна лихва за периода 25.06.14г. – 25.06.17г./; 3 238, 44 лева /наказателна лихва за периода 25.06.14г. – 25.06.17г./; законната лихва върху посочената главница от 05.07.17г. до цялостното й изплащане както и 14 832 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: