СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
14.12.20г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 19.11.20г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 14907/17г.
и констатира следното:
Предявен е иск от „ОББ“ АД против Ц. Д. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумите: 127 982, 41 лева /главница/; 67 148, 93 лева
/договорна лихва за периода 25.06.14г. – 25.06.17г./ - частична претенция от
цяла такава в размер на общо 110 071, 99 лева /дължима за периода
25.01.12г. – 25.06.17г./; 3 238, 44 лева /наказателна лихва за периода
25.06.14г. – 25.06.17г./ - частична претенция от цяла такава в размер на общо
8 331, 55 лева /дължима за периода 25.01.12г. – 25.06.17г./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
Страните /ищецът – банка; ответникът –
кредитополучател/ са били обвързани от правоотношение /възникнало на основание
договор от 04.07.05г. и анекси към него от 04.03.08г. и от 25.04.10г./ за
банков кредит. В рамките на посоченото правоотношение /договорна връзка/ ищецът
е предоставил на ответника /а последният е усвоил – получил реално на 06.07.05г./
сума /кредит/ в размер на 150 000 лева. Считано от 12г. – Ц. Д. е преустановил плащанията по договора. Непогасеното /към момента/
задължение на ответника към ищеца /включващо: главница; договорна лихва и
наказателна лихва/ възлиза на суми в размер на: 127 982, 41 лева /главница/; 110 071, 99 лева
/договорна лихва/; 8 331, 55 лева /наказателна лихва/ - съгласно
констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза.
Искът е основателен:
От една страна:
Горните обстоятелства /които не са спорни, а са и надлежно
установени по делото със събрания доказателствен материал: писмен и експертен –
преценен в съвкупност/ удостоверяват пряко /еднозначно/ предпоставките на чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, а именно: ответникът не е изпълнил задължението си по правоотношението
/да връща на банката уговорените месечни погасителни вноски; спрял е плащанията
по договора за периода след 12г./. С оглед това – натрупаните /непогасени към
момента суми/ следва да бъдат присъдени в полза на ищеца /до размера на
заявените претенции/.
От друга страна:
В случая – защитната теза на ответника се основава
само в правилото на чл. 110 от ЗЗД. Изложените в тази връзка възражения са
неоснователни:
Съдържанието на т. 18 от ТР № 4/14г. на ОСГТК на ВКС налага
извода, че - във всяка хипотеза /когато в полза на банка е учредена възможност
да обяви кредит за предсрочно изискуем/ е налице задължение на кредитора /дори
и при уговорена „автоматична“ предсрочна изискуемост/ да направи изрично
изявление в тази връзка /и да доведе последното до знанието на длъжника/. Това
е било сторено от банката /преди образуване на настоящото производство/ както
следва:
Длъжникът е бил уведомен /косвено/ за волеизявлението
на банката по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ веднъж на: 18.12.14г. /когато е получил
надлежно покана за доброволно изпълнение във връзка с изпълнителния лист,
издаден по предходното производство по чл. 417 от ГПК/; втори път на:
02.09.16г. /когато Ц.
Д. е подал възражение по чл. 423 от ГПК против предходно
издадената заповед за изпълнение/; трети път - след образуване на настоящото
дело /доколкото – самата искова молба на практика съдържа волеизявление за
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем/. От всяка от посочените
дати /моменти/ до 05.07.17г. /когато е заведено настоящото дело/ е изтекъл
по-къс срок от визирания в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД.
Неоснователно е частично /евентуално/ заявеното
възражение на ответника по чл. 110 от ЗЗД: в хипотеза на обявена предсрочна
изискуемост – цялото вземане /като глобална сума/ става изискуемо, считано от
съответния момент - посочените по-горе дати /т.е. в такъв случай падежите на
отделните вноски се явяват ирелевантни/.
Дори горните доводи /касаещи предсрочната изискуемост/
да не бъдат споделени – приетата по делото счетоводна експертиза установява, че
към момента задълженията по кредита са вече и редовно падежирали /т.е. –
исковете могат да бъдат уважени и поради вече настъпила изискуемост на
вземанията/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Ц.Д. ЕГН ********** да плати на „О.Б.Б.“ АД сумите /дължими по договор за кредит
от 04.07.05г. и анекси към него от 04.03.08г. и от 25.04.10г./: 127 982, 41 лева /главница/;
67 148, 93 лева /договорна лихва за периода 25.06.14г. – 25.06.17г./;
3 238, 44 лева /наказателна лихва за периода 25.06.14г. – 25.06.17г./;
законната лихва върху посочената главница от 05.07.17г. до цялостното й
изплащане както и 14 832 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: