№ 712
гр. Бургас, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж. ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120201020 по описа за 2022
година
Производството е висящо пред БРС за втори път след като с Решение №
360/16.03.2022г. по КАНД № 182/2022г. по описа на БАС е обезсилено Решение №
1020/17.12.2021г. по НАХД № 4339/2021г. на БРС и делото е върнато за разглеждане от друг
състав на съда.
Делото е образувано по повод жалба на ИВ. Г. Ч., ЕГН ********** срещу Електронен
фиш серия К № 5083602, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя в
качеството му на законен представител на „***” ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 600 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт. Сочи се, че в случая техническото средство не е било стационарно и в тази
връзка неправилно съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС е била
приложена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 зДвП, и е бил издаден електронен фиш. Излагат се
твърдения, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 189, ал. 5 зДвП и е посочил, кой е
управлявал автомобила на датата на нарушението, но тъй като не е представил СУМПС на
лицето, АНО неправилно не е анулирал издадения срещу жалбоподателя електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно с адв.
К.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи, представя подробни писмени
бележки и акцентира на съдебна практика.
Претендира присъждане на разноски в производството.
За Административно-наказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Не е спорно, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
На жалбоподателя в качеството му на законен представител на „***” ЕООД, ЕИК *** е
бил издаден от АНО електронен фиш К № 5083602 за това, че на 30.06.2021 г. в 07:45 часа в
гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ номер 79, до „***“ ЕООД, в посока от бензиностанция
Ромпетрол към ПВ Запад с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 е било
1
установено, че при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч,
собственият на дружеството товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № *** е бил
управляван със скорост 99 км/ч или с 49 км/ч над разрешената скорост. Констатираното
нарушение е било заснето със снимка № 11743D1/0152746.
След получаване на електронния фиш жалбоподателят е подал декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП, в която е посочил, че в деня и часа на нарушението, автомобилът е бил
управляван от служител на дружеството – Г.К.И., който отказал да предостави своето
СУМПС, поради което жалбоподателят не го приложил към декларацията.
АНО отказал да анулира издадения срещу жалбоподателя електронен фиш, като приел,
че не е била изпълнена процедурата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, тъй като жалбоподателят е
посочил единствено данните на водача, но без да представи копие на неговото СУМПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
случая неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП и срещу
жалбоподателя е бил издаден електронен фиш за нарушение, което не е било установено със
стационарно техническо средство.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото
средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и
за нарушението да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС.
В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, за което е надлежно съставен протокол
Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. , придружен
със снимка за разположението на АТСС, поради което в съответствие с нормата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. Неоснователно е и възражението за приложение
на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП
и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и липсва пречка нарушението да бъде установено именно с мобилно
техническо средство.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство и заснета снимка.
От представената по делото снимка се вижда ясно изображение на рег. номер на процесния
автомобил, а именно ***.
Касае за технически изправно АТСС, за което по делото са налични писмени
доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка
от 18.05.2021 г.), които съдът напълно кредитира. На следващо място в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
са изброени задължителните реквизити на електронния фиш, като датата на съставяне на
фиша и длъжностните лица, които са го издали не са част от задължителното му
съдържание. Ето защо непосочване на датата на съставяне на електронния фиш и издателят
му, не представлява нарушение при издаването му.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост от 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
2
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява,
че на 30.06.2021 г. в 07:45 часа в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ номер 79, до „***“ ЕООД, в
посока от бензиностанция Ромпетрол към ПВ Запад, собственият на „***” ЕООД, ЕИК ***
товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № ***, е бил управляван в нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП с превишена скорост 99 км/ч при разрешена за движение в населено място до 50
км/ч.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В случая от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е
собственост на „***” ЕООД, ЕИК ***.
Видно от справка от Търговския регистър жалбоподателят е едноличен собственик на
капитала на дружеството и негов управител. По тази причина правилно АНО е ангажирал
отговорността му за процесното нарушение в качеството му законен представител на
юридическото лице собственик на автомобила.
След като е узнал за издадения срещу него електронен фиш, жалбоподателят е подал
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като е посочил, че на процесната дата и час автомобилът
е бил управляван от служител на дружеството- Г.К.И.. Към декларацията жалбоподателят не
е представил СУМПС на водача. В действителност от показанията на свидетеля Д.Т. се
установява, че И. е отказал да предостави своето СУМПС.
Основното възражение на жалбоподателя се свежда до декларираното пред
административно-наказващия орган обстоятелство, че не е управлявал МПС на датата на
нарушението, тъй като МПС е било във владение на трето лице.
Законодателят изрично е посочил в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че освен декларацията следва
да се представи и копие на СУМПС на водача, който се сочи, че е управлявал, волята на
законодателя е ясна и не се нуждае от тълкуване (касае се за кумулативно условие като е
поставен съюзът „и“). Собственикът на автомобила във всеки един момент трябва да знае на
кого е предоставил за управление МПС и да разполага с данните за водача, а в случай, че
водачът откаже да му предостави такива, то остава на преценка на собственика дали да
предостави за управление собственото си МПС, тъй като в случай на нарушение ще следва
да понесе отговорността за това по силата на закона. Единствено посочване на данни на
третото лице, макар и наето по трудово правоотношение, не е достатъчно да се приеме, че е
била изпълнена процедурата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
С разпоредбата на чл.188 от ЗДвП е установена оборима презумпция, че автомобилът
се управлява от неговия собственик и тежестта за доказването на друг нарушител се носи от
собственика на МПС.
Предвидената в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП специална процедура за
възражение относно авторството на деянието изисква собственикът на автомобила да подаде
писмена декларация в съответната структура на ОД на МВР, с посочване на лицето,
извършило нарушението, към която задължително прилага копие от свидетелството му за
управление на МПС. Видно от доказателствата по делото, действително декларация е
3
подадена по чл.189, ал.5 от ЗДвП до ОД на МВР, с която е възразил по авторството на
деянието, посочвайки че на инкриминираната дата и час МПС е било предоставено на друго
лице. Възражението не е било уважено и ЕФ не е анулиран, поради неприложено копие от
СУМПС на посочения в декларацията водач.
Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при
деклариране са две, а именно попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС,
и липсата на която и да е от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за
анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че
е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие
на своето СУМПС, за да може в случай, че осъществи нарушение, собственика да ангажира
неговата отговорност. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при
установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното
санкциониране, без възможност последните да се защитят. Обстоятелството, че е бил
издаден и друг ел.фиш на разпитания по делото свидетел, който е бил анулиран поради това,
че бил предоставил своето СУМПС не изключва отговорността на собственика в конкретния
случай.
Ето защо и правилно в хипотезата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП е ангажирана отговорността
на управителя на дружеството собственик на автомобила и не е оборена презумпцията по
чл.188, ал.2 от ЗДвП и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на лицето, сочено в ЕФ в качеството му на собственик на това моторно
превозно средство.
Възможността собственикът на автомобила да се освободи от отговорност като все пак
се държи сметка за това кой е действителният нарушител е строго регламентирана в чл. 189,
ал. 5 ЗДвП и законодателно не са предвидени изключения. С подаването на декларацията по
чл.189, ал.5 собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което
автомобилът е бил предоставен за управление, но заедно с това трябва да представи на
наказващия орган неговите данни, вкл. и свидетелството му за управление, само в който
случай издадения електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от
собственика водач (Решение № 127 от 19.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 76 / 2022 г. на III
състав на Административен съд - Стара Загора; Решение № 159 от 05.02.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3157 / 2018 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение от 01.07.2016
г. по н. д. № 179 / 2016 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 1749 от 01.10.2019
г. по к. адм. н. д. № 1811 / 2019 г. на XII състав на Административен съд – Варна и др.).
Следователно след като жалбоподателят не е представил копие на СУМСП на водача за
когото се твърди, че е управлявал автомобила, независимо по каква причина, отговорността
му следва да бъде ангажирана за извършеното със собствения му автомобил нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Също така неправилно се сочи в жалбата, че не става ясно дали е била отчетена
възможна грешка при измерването. Видно от заснетата от техническото средство снимка
засечената скорост на автомобила е била 102 км/ч. При отчитане на 3 % грешка съгласно
протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС, в електронния
фиш е посочено, че наказуемата скорост е 99 км/ч., а не 102 км/ч.
Предвид установеното нарушение по ЗДвП наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП като относима към случая, тъй като е налице
превишаване на скоростта за населено място с 49 км/ч. За извършеното нарушение
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 40 км/ч в
населено място - глоба от 600 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер.
С оглед изложеното този състав не споделя никое от възраженията на жалбоподателя и
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
4
Така мотивиран, съдът Районен съд – Бургас:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5083602, издаден от ОД на МВР Бургас,
с който на ИВ. Г. Ч., ЕГН ********** в качеството му на законен представител на „***”
ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5