Р Е
Ш Е Н И Е
№23
гр. Габрово, 10.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретар Елка Станчева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово Александър Александров, като
разгледа докладваното от съдия Атанасов к.а.н.д. № 12 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба от Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез пълномощник
юрисконсулт К.Д., против Решение № 139 от 18.11.2022 година по АНД №628/2022 г.
на Районен съд – Габрово, с което е отменено наказателно
постановление № 646051-F652209 от 06.07.2022 г. от Директора на ТД на НАП Велико
Търново, с което за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч на „****” ЕООД с.
Скалско, общ. Дряново, е наложено наказание - имуществена санкция в размер на
200 лева, на осн. чл. 74 ал. 1 от ЗСч.
Решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател не е съгласен с извода на районния съд за липса на
извършено нарушение. В мотивите на решението не се посочвало кой елемент от
фактическия му състав не е налице. Сочената от първоинстанционния съд липса на
намерение за извършване на нарушение не означавала липса на такова, с оглед и
на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН. Осъщественото нарушение има за последица невъзможността
за запознаване с ГФО на дружеството, а оттам – за вземане на обосновани решения
от други субекти, които влизат във взаимоотношения с него. Въз основа на изложеното се прави искане касационната
инстанция да отмени оспорения съдебен акт, като постанови нов такъв, с който да
потвърди издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. К.Д., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът «****» ЕООД с.
Скалско, общ. Дряново, редовно призован, се представлява в с.з. от управителя С.С.,
която моли съда да потвърди решението на РС Габрово.
Прокурорът изразява заключение за
неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд Габрово, като съобрази наведените
доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да постанови
обжалваното решение, РС Габрово се е основал на събраните по делото доказателства
– писмените доказателства, представени с наказателното постановление и
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, допълнително представени в с.з. писмо на АВ до НАП
относно лица, неподали ГФО за 2020 г., получено на 24.02.2022 г., както и
свидетелските показания на актосъставителя Кристина Стефанова Иванова и
Радослава Христова С., и двете служители на НАП, офис Габрово.
Пред настоящата касационна
инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Въз основа на редовно събраните по делото писмени и
гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че „****” ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 38 ал.1
т.1 и т.2 от ЗСч, като не е подало заявление за вписване и представяне за
обявяване в ТР на ГФО за 2020г. в срок до 30.09.2021г. съгласно §33 от ПЗР на ЗМДВИППП.
Заявлението е подадено със закъснение в Агенция по вписванията за обявяване на
ГФО за 2020 г. на 26.04.2022 г. Дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО от
12.03.2021г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, съгласно която
за 2020 г. е реализирало нетни приходи от продажба в размер на 9 174.99 лева.
Горепосочените обстоятелства били установени
от служителите на НАП при проверка в програмен продукт „СУП”, въз основа
изпратено писмо от АГ до ЦУ на НАП с предоставени списъци - извадки на лица,
които не са изпълнили задължението си по чл. 38 ал.1 т.1 и т.2 от ЗСч, като не
са подали в срок до 30.09.2021 г., заявление за вписване и представяне за
обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел на ГФО за 2020 г.
На 09.05.2022 г. св. К. И., в
присъствието на св. Р. С. и на управителката на дружеството С.С., е съставила
АУАН № F652209/
06.07.2022 г. срещу „****” ЕООД, в който е изложила горепосочената фактическа обстановка и
е приела, че е извършено нарушение по чл. 38 ал. 1 т. 1 във вр. с §33 от ПЗР на
ЗМДВИППП.
В законоустановеният срок управителката
на дружеството е подала писмено възражение срещу съставения АУАН, в
което е посочила, че не е сигурна, че не е подаден ГФО за 2020 г. и прилага
банково извлечение за платена такса за това от 16.06.2021 г., което означава,
че отчет би трябвало да е подаден. Приложила е преводно нареждане, от което се
установява, че действително на 16.06.2021 г. от дружеството е заплатена такса
на Агенция по вписванията за подаване по електронен път на ГФО за 2020 г.
Въз основа съставения АУАН е издадено
Наказателно постановление № 646051- F652209 от 06.07.2022 г. от Директора на ТД на НАП Велико
Търново, с което възражението е прието за неоснователно и е възприета описаната
в съставения АУАН фактическа обстановка и правна квалификация, като за
извършеното нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 1 на „****” ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева, на осн. чл. 74 ал. 1 от ЗСч.
От правна страна, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, РС Габрово не е констатирал процесуални нарушения при
съставянето на процесните АУАН и НП, като е приел, че материалната
компетентност на издателя на наказателното постановление се установява от
приложената заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020 г. на Министъра на Финансите. По
същество е приел, че в предвидения от закона
дружеството е предприело действия, свързани с изпълнение на вмененото му със ЗСч задължение
за подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в ТР на ГФО за
2020 г., който е удължен до 30.09.2021 г., съгласно §33 от ПЗР на ЗМДВИППП /а
не на ЗСч, както погрешно е вписано в обжалваното решение/. Съдът е приел, че
заплатената такса за подаване по електронен път на ГФО за 2020 г. сочи за
допусната техническа грешка при подаване на заявлението по електронен път, в
резултат на която не е отразено подаването на ГФО, която е възприета като пълно
неизпълнение на задължението, довело до санкциониране на дружеството. Според
съда допуснатата грешка не представлява неизпълнение и при констатирането й е
следвало дружеството да бъде уведомено за своевременното й отстраняване. Съдът
е съобразил, че отговорността на юридическите лица е безвиновна, съобразно чл.
83 от ЗАНН, но е заел становище, че допуснатата грешка не би трябвало да бъде
приравнявана на пълно неизпълнение и дружеството да бъде санкционирано наравно
с други данъчно задължени лица, които не са предприели никакви действия по
изпълнение на вменените им от закона задължения. Затова е отменил обжалваното пред
него процесно наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, от правна страна Административен съд Габрово приема следното:
Установяването на
административното нарушение и налагането на административното наказание,
предмет на настоящото съдебно оспорване, са осъществени от компетентни
контролни органи, съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и приложени по делото заповеди. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Предвид това съдът следва да
се произнесе по основателността на жалбата и съществото на правния спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във
вр. с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците, всички търговци по ТЗ е следвало да публикуват
годишния финансов отчет за 2019 г. чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър в срок до 30 септември 2020 г.
На санкционираното лице е
вменено неизпълнение на това задължение, поради бездействието да извърши в
законоустановения срок предвидените в посочените разпоредби действия по
представяне на ГФО чрез заявяване за вписване и обявяване в търговския
регистър.
Съгласно разпоредбата на чл. 74
ал. 1 от Закона за счетоводството, който е задължен и не публикува финансов
отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се
налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет,
но не по-малко от 200 лв.
Въз основа на тази нормативна
уредба касационната съдебна инстанция счита, че при установяване на описаната в
процесните АУАН и НП фактическа обстановка, възприета за достоверна от районния
съд, то изводите на последния биха се явили необосновани и незаконосъобразни,
доколкото обективното неизпълнение на визираното законово задължение безусловно
следва да има за последица налагането на предвидената в закона имуществена
санкция, тъй като неподаването на заявление за публикуване в срок на ГФО от
търговците винаги има за последица засягане на обществените отношения, които са
обект на защита от санкционната норма и касаят публичността в тяхната дейност.
Наведените в този смисъл аргументи в касационната жалба се споделят от
настоящия съдебен състав.
Въпреки това касационната жалба
се явява неоснователна.
В разглеждания случай
управителят на санкционираното дружество е подал възражение срещу съставения
АУАН, в което е посочил, че според приложеното копие от банково заявление за
платена такса за подаване на ГФО за 2020 г. счита, че е изпълнил задължението
си за подаване на отчета. В жалбата си срещу издаденото наказателно
постановление е С.С. е заявила, че погрешка е подаден друг формуляр в сайта на
Агенция по вписванията. Дори и при липсата на такива възражения следва да се
съобрази, че административно-наказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. По силата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
12, 13 и 16 от НПК, приложение намират принципите за състезателност,
установяване на обективната истина и презумпцията за невинност. В тежест на административно-наказващият орган е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено от лицето, посочено като нарушител. При това
следва да се съобрази, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от НПК съдът също е длъжен да вземе
всички мерки за разкриване на обективната истина.
Настоящият съдебен състав приема,
че представените пред въззивната инстанция доказателства не позволяват да бъде
направен извод за наличието на предпоставките за налагане на имуществена
санкция на дружеството. Нито в административно-наказателната преписка, нито в
производството пред въззивната инстанция са представени доказателствата, въз
основа на които да бъде обоснован извода на актосъставителя,
административно-наказващия орган, а впоследствие и на районния съд, за
неизпълнение на задължението на „****” ЕООД в
законоустановения срок. Не е приложена представената от АВ до ЦУ на НАП
информация относно санкционираното дружество, съдържаща отразените в АУАН
обстоятелства – приложено е писмо от Агенция по вписванията до НАП, но не и
конкретните данни, касаещи «****» ЕООД. Нито в административно-наказателната
преписка, нито в кориците на АНД №628/2022 г. се съдържат доказателства за датата
на подаване на заявление от дружеството за вписване и представяне за обявяване
в ТР на ГФО за 2020 г. и по-конкретно – на посочената в АУАН и НП дата 26.04.2022
г. Извършената проверка от служителите на НАП в програмен продукт „СУП” не е
обективирана в констативен протокол или извадка от същия програмен продукт,
които да позволяват обективна проверка на изводите на актосъставителя. Не е
приложена справка или извадка от ГДД по чл. 92 от ЗКПО от 12.03.2021 г., от
която е видно, че за 2020 г. дружеството е реализирало посочените нетни приходи,
въз основа на които е определен размера на санкцията.
Тези обстоятелства не
се установяват и от показанията на разпитаните свидетели – служители на НАП.
Свидетелката Кр. И. – актосъставител е обяснила пред РС Габрово единствено, че е
извършила проверка, запознала се е с относимите документи и въз основа на тях е
констатирала неподаването на заявление в срок. Посочила е, че не е извършила
допълнителна проверка по подаденото от управителя на дружеството възражение. На
практика показанията на тази свидетелка възпроизвеждат единствено извода й за
пропускането на нормативноустановения срок за подаване на заявление и ГФО за 2020 г. от санкционираното дружество. Другата
свидетелка, Р. С., не е присъствала при извършване на проверката, а само при
съставяне на процесния АУАН.
Актосъставителят,
административно-наказващият орган и въззивният съд не са използвали
общодостъпната възможност да установят относимите по случая обстоятелства чрез
проверка по партидата на дружеството в публичния Търговски регистър, поддържан
от Агенция по вписванията, на страницата в интернет -
https://portal.registryagency.bg. Това беше извършено от настоящият съдебен
състав. При това се констатира, че със заявление обр. Ж1 за отстраняване на
нередовности с № 20210617102738 /т.е. постъпило в АВ на 17.06.2021 г./ «****»
ЕООД е представило за обявяване в АВ Отчет за приходите и разходите за 2020 г.,
счетоводен баланс към 31.12.2020 г. и декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Документите са подписани
от управителя на дружеството, а като статус на заявлението в ТР е отразено -
«прието». По партидата не се установява постановен отказ за вписване или дадени
указания във връзка с това заявление.
На 26.04.2022 г. от представляващия дружеството е
подадено заявление за обявяване на годишни финансови отчети Г2 с № № 20220426132345,
към което са приложени ОПР за 2020 г., счетоводен баланс към 31.12.2020 г.,
декларация по чл. 62а ал. 2 т.2 от Наредба №1/2007 г. и декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър.
Въз основа на изложеното се налага следното заключение:
Административното нарушение, за което на «****»
ЕООД е наложена имуществена санкция с наказателно
постановление № 646051-F652209 от 06.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново, не е доказано по изисквания от закона начин. Нещо повече,
задълбочената проверка установява, че то не е осъществено от обективна страна.
И това е така, тъй като отчетът е заявен за вписване и представен за обявяване в
законоустановения срок, макар и това да не е станало посредством използване на
предвидения за целта формуляр А4.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
административно-наказателното обвинение за допуснато от дружеството нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗСч, като
основание за налагане на имуществена санкция в размер
на 200 лева по чл. 74 ал. 1 от ЗСч., е
фактически, правно и доказателствено необосновано.
При това положение, макар и по различни мотиви, решението
на РС Габрово, с което е отмененено наказателното постановление, с което на «****»
ЕООД е наложена посочената имуществена санкция по това обвинение, се явява
правилно и законосъобразно като краен резултат, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на делото, искането на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и такива не следва да се
присъждат. От страна на ответника по касационната жалба не се претендират и
доказват извършени във връзка с делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63в
от ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 пр. 1-во от АПК, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139,
постановено на 18.11.2022 г. по АНД №628/2022 г. на Районен съд – Габрово, с
което е отменено наказателно постановление № 646051-F652209 от 06.07.2022 г. от Директора на ТД на НАП Велико
Търново, с което за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч на „****” ЕООД с.
Скалско, общ. Дряново, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, на
осн. чл. 74 ал. 1 от ЗСч.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Д. Гишина/