№ 157
гр. Девин, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20255410100191 по описа за 2025 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК,
във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.
В исковата молба ищцата твърди, че на 02.02.2022г. ищцата е
сключила Договор за паричен заем № 438* с „И. А. М.” АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер па 2500.00 лева, видът на
вноската да е двуседмична, а размерът на месечния лихвен процент не е
посочен. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен е гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, от пуснала
кредита, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да
представят служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1000 лева, да работят на безсрочен трудов договор, да не са
поръчители, да имат чисто ЦКР или да представят сключен договор за
гарантиране задължението с дружеството. Твърди, че на датата на сключване
на договора, между „И. A. М.“ АД, ищцата и ответното дружество са
сключили Договор за предоставяне на гаранция № 438*, по силата на който
1
„Ф. Б.” ЕООД с поело задълженията да обезпечи пред „И. A. М.“ АД
задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя,
като въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е
задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1132.17
лева, която е разсрочена за изплащане, заедно е двуседмичната вноска по
договора за кредит. Твърди, че съгласно договора за поръчителство, Д. Х. е
следвало да предоставя дължимите парични думи на „И. A. М.“ АД, което пък
от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „Ф. Б.“ ЕООД да
събира в тяхна полза сумите на процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от
договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя
„Ф. Б.“ ЕООД, като „И. A. М.“ АД единствено е овластено да приеме
плащането, фактически да получи паричните средства за възнаграждението,
които след това да предаде на поръчителя, като предвид това, именно „Ф. Б.“
ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.
Счита, че между „И. A. М.“ АД като заемодател и ищцата, като заемател, е
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 2500.00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Твърди, че ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от 3ПK и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че сключеният договор за паричен заем
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК. Счита, че с характеристики на
потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство №
438*, сключен между ищцата и ответника „Ф. Б.“ ЕООД. Счита, че доколкото
договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на
потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение. Счита, че наличието на
основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното
дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни
негови клаузи, включително и чл. 4 и поради тази причина следва да се
2
разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид,
обстоятелството, че кредиторът „И. A. М.“ АД е едноличен собственик на
капитала на „Ф. Б.“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са
свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. Твърди, че
съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията па чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПK, евентуално на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22. вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК и излага подробни съображения.
Счита, че е налице правен интерес за доверителката му от предявяване на
настоящия иск срещу ответното дружество на основание чл. 22 3ПK във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.
Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на Договор за потребителски кредит № 438*, сключен между Д.
Р. Х., с ЕГН ********** и „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Д* Н*“ № **, ет. *, ап. **-**, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК, евентуално на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, чиято
недействителност моли да бъде прогласена. Претендира за разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба
от ответното дружество „И. А. М.“ АД, с който счита, че исковата молба е
неоснователна, тъй като твърденията на ищеца, че процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, евентуално на
основание чл. 22 вр. чл. 19 от Закона за потребителския кредит, са
неоснователни. Твърди, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10
ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и
общата сума дължима от потребителя. Твърди, че годишният процент на
разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен по определения в
Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани
договорените условия - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на
3
усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) ,
дата на плащане на всяка вноска (чл. 2, т. 5 от договора), обща дължима сума
(чл. 2, т. 7). Твърди, че дружеството няма основание да включи
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство
при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за
потребителя. Твърди, че предоставянето на обезпечение не е условие за
предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следва да
предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон
и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на
договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпълнение).
Сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето
лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит
или за предаване на заемната сума. Счита, че възнагражданието по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора
за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Ф. Б.“
ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. Видно от
представения към исковата молба договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство, същият е подписан след сключването на договора за
паричен заем и след получаване на заемната сума. Твърди, че в договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила,
в случай че не бъде предоставено друго обезпечение по сключения Договор за
паричен заем в тридневен срок. Разходите по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство и в частност - уговореното по него възнаграждение,
не е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите по
договора за кредит, като единственият разход за потребителя е предвидената в
договора възнаградителна лихва. Моли съда да остави без уважение
предявения иск като неоснователен и недоказан и излага подробни
съображения. Претендира за разноски на основание чл. 78 от ГПК,
включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер на
360.00 лева.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със
становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., с която
моли да се уважи иска и излага съображения по същество. Претендира за
разноски.
4
В о. с. з. ответника „И. А. М.“ АД не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и „И. А. М.“ АД, с ЕИК
********* е сключен Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г. за сумата
от 2500.00 лева, с двуседмична погасителна вноска от 210.91 лева, срок на
заема – 26 седмици, 13 вноски, с посочени дни на плащане на погасителните
вноски.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че 1. Сумата усвоена от ищцата по процесния
договор е в размер на 2500.00 лева; 2. Размерът на заплатената от ищеца по
процесният договор възнаградителна лихва е 240.23 лева; 3. По счетоводни
справки направени в счетоводството на „Ф. Б.“ ЕООД общата сума, която е
платена на ответното дружество по договора за поръчителство/ гаранция е в
размер на 1123.54 лева. 4. Остатък/ платено по договор за предоставяне на
поръчителство/ гаранция към „Ф. Б.“ ЕООД е: дължимо – 8.63 лева и платено
– 1123.54 лева. 5. Действителния размер на ГПР по сключен Договор за
паричен заем № 438*/02.02.2022г., като се включи в него дължимото
възнаграждение за поръчителство, главница и възнаградителна лихва е в
размер на 389.84%. 6. Вземайки предвид параметрите по Договор за паричен
заем 438*/02.02.2022г., доходността на ден, респективно за срока на
погасяване на договора, която е следвало да бъде заплатена от ищцата и
реално полученото възнаграждение е: ако се вземе предвид само договора за
заем ищцата е следвало да плати – 1.33 лева на ден /241.83 за целия срок/ и
реално с включеното възнаграждение за гаранция, тя е заплатила 7.55 лева на
ден /1374 лева за целия срок/.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
5
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма,
основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до
доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за
недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална
разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.
Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при
непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ
не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща
по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с
добрите нрави.
Процесният Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г. е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК,
във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК. След като изследва съдържанието на
процесния договор за паричен заем, съдът намира, че не са спазени всички
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит,
предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка
с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
6
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит
следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/,
като абсолютна процентна стойност - 40.20%, а фиксиран годишен лихвен
процент по кредита 35.00 %. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Както в договора, така и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
7
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни
стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена методиката на
формиране годишния процент на разходите, от където не е ясно по какъв
начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента
ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следва
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е недействителен. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита се изчисляват по специална
формула.
Нарушени са разпоредбите на чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти
размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При липсата на
данни за наличие на други разходи по кредита, става ясно как е формиран ГПР
от 40.20%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
8
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК.
За това иска е основателен и доказан и следва да се уважи, като се
прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г.
сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11,
чл. 19 ЗПК.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
иска, предявен при условията на евентуалност.
По разноските:
Ищцата претендира за разноски в размер на 960.00 лева, от които
80.00 лева – държавна такса, 400.00 лева – депозит вещо лице и 480.00 лева с
ДДС – адвокатски хонорар.
Неоснователно е възражението на ответника в отговора за
редуциране на размера на адвокатското възнаграждение, размера от 480.00
лева с ДДС – адвокатски хонорар не е прекомерен, същия е дължим на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, като размерът на претендираното по чл. 38 от ЗА
адвокатското възнаграждение, съвпада с минимално предвидения по
наредбата размер. Предвид изхода на спора, следва на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски, в общ
размер от 960.00 лева, от които 80.00 лева – държавна такса, 400.00 лева –
депозит вещо лице и 480.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем №
438*/02.02.2022г., сключен между Д. Р. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.,
общ. Доспат, обл. Смолян, ул. К. П. В. № ** и „И. А. М.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Д* Н*“
№ **, ет. *, ап. **-** представлявано от изпълнителния директор Г. Т., чрез
процесуален представител – ст. юрк. Д. К., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
9
на управление: гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Д* Н*“ № **, ет. *, ап. **-**
представлявано от изпълнителния директор Г. Т., чрез процесуален
представител – ст. юрк. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Х., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. К. П. В. № ** на сумата от 960.00
лева /деветстотин и шестдесет лева/ - разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред ОС – Смолян с
въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10