МОТИВИ към НОХД 627/18г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против М.И.В. за това, че в периода от 20.10.2011г. до
29.10.2011г. в с. Карабунар, обл. Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, е присвоил чужди движими вещи - пари в брой, в общ размер на 3
632,00 лева /три хиляди шестстотин трийсет и два лева/, собственост на „Е.-
Ф" ЕАД, ЕИК ********гр.София, с изпълнителен директор С.Б.Б., които
владеел - получил ги от касата на „Е.- Ф" ЕАД по три броя разходни касови
ордери - № 22/20.10.2011г.5 №23/20.10.2011г. и №251/29.10.2011г. , за да ги
предаде на земеделския производител С.Б.П. *** по издадени фактури за продажба
на мляко, по деяния както следва:
3. На 20.10.2011г. в с. Карабунар, обл. Пазарджик, е присвоил чужди
движими вещи - пари в брой, в общ размер на 1 632,00 лева, собственост на „Е.-
Ф" ЕАД, ЕИК ********гр.София, с изпълнителен директор С.Б.Б., които
владеел - получил ги от касата на „Е.- Ф" ЕАД с РКО № 22/20.10.2011г. за
сумата от 908,00 лева и РКО №23/20.10.2011г. за сумата от 724,00 лева, за да ги
предаде на земеделския производител С.Б.П. *** по издадени фактури за продажба
на мляко;
4. На 29.10.2011г. в с. Карабунар, обл. Пазарджик, е присвоил чужди
движими вещи - пари в брой, в общ размер на 2 000,00 лева, собственост на „Е.-
Ф" ЕАД, ЕИК ********гр.София, с изпълнителен директор С.Б.Б., които
владеел - получил ги от касата на „Е.- Ф" ЕАД с РКО № 251/29.10.2011г. ,
за да ги предаде на земеделския производител С.Б.П. *** по издадени фактури за
продажба на мляко - престъпление по чл.206 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на РП Пазарджик подържа обвинението и настоява подсъдимия да бъде признат за
виновен и му се наложи наказание при отчитане на отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства и с приложение на чл. 66, ал.1 от НК досежно начина на
изтърпяването му.
Защитникът на подсъдимия претендира
от една страна недоказаност на обвинението по отношение факта на присвояване на
инкриминираната парична сума и от друга - нередовност на воденото счетоводство
в предприятието/мандрата, което правело невъзможно установяване на фактите по
предаване на сумата на подсъдимия и присвояването от него, респ. непредаването й на
правоимащия.
Подсъдимият не се признава за
виновен и иска да бъде оправдан.
Районният съд, като обсъди и
прецени по отделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Подсъдимият М.В. започнал работа
в мандрата на „Е.Ф" ЕАД в с. Карабунар обл.Пазарджишка в началото на 2009 година
и работил там до края на месец май 2012г. Длъжността му по трудов договор била
„Ветеринарен лекар", занимавал се с изкупуването и окачествяването на
суровото мляко, което постъпвало в мандрата.В основата на задълженията му било
да пътува с камионите, които събирали млякото от производителите, като
отговарял за специално поверен му район, в който попадал производителя на мляко
/фермера св. П. .
За реално полученото количество мляко
съответния производител, който доставял мляко за дружеството, получавал
приемо-предавателен протокол, в който то се описвало по количество, а
впоследствие по показатели за качество ( масленост ). Протоколът се подписвал от шофьора, който
събирал млякото и от производителя и на последния се предоставял екземпляр.
Данните от протоколите се въвеждали в счетоводно -отчетна програма, в която за
всеки производител се водел партиден лист, в който се отразявали предадените количества
и начислявали дължимите за тях суми, вкл. и тези, които се изплащали като
комисионни - за качеството на млякото.
Заплащало се цялото количество, доставено в
рамките на 15-дневен период, тоест - на два пъти в месеца, за всеки 15 дни - от
първо до 15/16-то число и от 15/16то число до 30/31 на съответния месец. Производителите, които били регистрирани по
ЗДДС, издавали за предаденото в тези периоди мляко фактури - два пъти в месеца,
като всяка фактура отразявала цялото
доставено за 15-дневния период количество мляко и продажната му цена.
Фактурирало се само реално доставеното количество мляко, но не и комисионните,
които се давали за качество ( ако нпр. млякото било с по-висока масленост)
.
Имало случаи ( нпр. представения
по опис от 03,05,19г. РКО 158 е с дата 21.12.01г.
и по фактура 7/22,12,2011г), в
които дружеството изплащало паричните суми да доставките за съответния
15-дневен период и преди да му се издаде фактура, тъй като разполагало с данни
за дължимите суми и били изградени отношения на доверие с производителите, а и
със служителите, чрез които ставало плащането .
Имало случаи, в които дължимата
сума за 15-дневен период не се плащала на един път, а на няколко пъти, но всеки
път РКО ( съставян по посочения горе
начин в два екземпляра) отразявал реално предаваната сума на производителя (
чрез подсъдимия за обслужвания от него район). Важно било да се изплати цялата
дължима сума за доставките през определен 15-дневен период.
За производителите в района,
който обслужвал подсъдимия, дължимата сума за реално доставените количества и
комисионните за съответния 15-дневен период била предавана от касиер- счетоводителя
на мандрата св. П. на подсъдимия с РКО два екземпляра, като на всеки за „броил
сумата“ се подписвала П., а за „получил“: на първия екземпляр се подписвал
подсъдимия, който и реално получавал цялата сума по РКО от П., за да я предаде
на производителя, а на втория екземпляр: за „получил“ се подписвал самият
производител, когато получавал парите по ордера. Вторият екземпляр трябвало да
бъде върнат от подсъдимия на П. като доказателство, че сумата е предадена на
производителя.
Един от производителите, с които дружеството
имало договорни отношения и който попадал в обслужвания от подсъдимия район, бил св.С.П. ***. Дължимите
суми за доставките му за 15 -дневен период се изпращали по подсъдимия, който ги
получавал от св. П. заедно с двата екземпляра РКО, изготвяни и подписвани по
посочения горе начин. Когато подсъдимият предавал сумите на сдв. Ст. П. ,
съпругата на последния - св.З.П. записвала във втория екземпляр на РКО ръкописно
името и ЕГН на С.П. и се подписвала за “получил“ .
За месец октомври 2011г., св.С.П.
издал две фактури за предадено мляко - Фактура №3/21.10.2011г. за сумата от
2724,00 лева и Фактура № 4/31.10.2011г. за сумата от 2 748,60 лева, но получил
само част от дължимата по двете сума. Останали
неплатени по двете фактури общо 3 632,00 лева и затова през месец ноември П. се
обадил на собственика на мандрата- св.Б.Б. и го питал кога ще му платят. Св.Б. направил
проверка в документацията с помощта на св. П. и установили, че тази сума била
предадена от П. на В. с три броя, подписани от двамата, РКО : РКО 23/20.10.2011г. за 724,00 лв.,
№22/20.10.2011г. за 908,00 лв, №251/29.10.2011г. за 2 000,00 лв. В офиса на
мандрата били налични първите екземпляри на тези ордери , с които сумите по
всеки от тях били предадени от П. на В.,
но липсвали вторите екземпляри - които установявали, че сумите са
предадени след това от В. на П..
Поради това Б. се обадил на П. и му казал, че
по техни данни трябвало да си е получил парите. Тъй като П. продължавал да
настоява, че не ги е получил, била организирана среща в офиса в с. Карабунар между
него, Б. и подс. В. На срещата присъствали съпрузите П.и, Б. подсъдимият,
а в началото и св.Н.П.. Св.Б. и касиерката П. обяснили, че проверили
документацията и установили, че вторите екземпляри на ордерите, с които трябва
да са били изплатени парите на св.П., ги нямало при тях. Тогава възникнал спор,
в който подсъдимият си признал, че получил с трите РКО-ри посочената горе сума,
но не я бил предал на П.. Обещал, че ще му плати, но не го сторил .
Експертно установено е, че в РКО
№ 22,23 и 251/2011 год. подсъдимият е положил своя подпис в графа „Получил
сумата". ( л. 43 и сл.)
При тези факти прокурорът е
предал подсъдимия на съд за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК вр.
чл. 26, ал.1 от НК - и за това, че в рамките на инкриминирания период е
присвоил чужди движими вещи - сумата от 3632,00 лева по три РКО ( РКО
23/20.10.2011г. за 724,00 лв., №22/20.10.2011г. за 908,00 ла.,
№251/29.10.2011г. за 2 000,00 лв.), които получил от П., за да предаде на св. П.
от името на дружеството, стопанисващо мандрата в с. Карабунар, „Е.Ф“ ЕАД. .
На горните факти и респ. - на
нормативната рамка, в която са поставени, защитната тези противостои по различни
направления, като е доста вариативна в зависимост от доказателствения актив, на
който се позовава. В зависимост от доказателствената наличност се поддържат
тезите, че: парите по трите броя инкриминирани РКО може да не са получени от
подсъдимия ( или поне някои от тях - по РКО 23, за който П. заяви, че подписала
подсъдимия върху втория екземпляр на РКО за „ получил“); че са получени и са
предадени на П., като дори са върнати удостоверяващите това предаване РКО с
подписите на П., но те не били съхранени в мандрата; парите са получени от
подсъдимия и предадени на П. и документите за това ( вторите екземпляри на
инкриминираните РКО са върнати и описани от в.л. - виж таблица на л. 156 и
заключения на л. 150 и сл.и първият разпит на в.л. )
За да се обсъдят тези възражения, както и останалите,
касаещи неправомерни действия от името на дружеството и производителите във
връзка с данъчни задължения, следва първо да се изясни процедурата, по която се
е развивала дейността на мандрата по изкупуване на млякото. Събрани са напълно еднопосочни доказателства
(обясненията на подсъдимия, показанията на П.и, П., приложените РКО , фактури и
касови бонове, заключението по допусната СИЕ ) за следните факти: за реално полученото количество мляко
съответният производител получавал за всяка доставка приемо-предавателен
протокол, в който то се описвало по количество, а впоследствие по показатели за
качество ( масленост ), екземпляр от този протокол се давал на
производителя/доставчика ; по всички протоколи в рамките на 15-дневния период
(за плащане) се съставял партиден лист (
на л. 65 по делото и л. 48, ДСП ) за съответния производител с начисления на
сумите за реално доставените количества мляко ( по протоколите) в рамките на
15-дневния период и дължимите суми като комисионни за същия период, които
комисионни се заплащали за по-добро качество на млякото; плащанията ставали на
два пъти в месеца, за всеки 15 дни - от първо до 15/16-то число и от 15/16-то
число до 30/31 на съответния месец, като по приемо-предавателните протоколи,
които отразявали доставените количества за съответния 15 дн. период, производителите
издавали фактури за доставените количества за описания от тях 15-дневен период
( л. 92, 93, 94); фактурирало се само реално доставеното количество мляко, но
не и комисионните, които се давали за качество ( ако нпр. млякото било с
по-висока масленост); парите се предавали чрез служители на мандрата, които ги
получавали от св. П. ( касиер) с два РКО , които имали едно и също съдържание
досежно сумата, номера на документа и датата на издаване , като в двата
екземпляра за „броил сумата“ се подписвала П., а за „получил“ на първия се
подписвал служителя, комуто се предават от нея парите, за да ги предаде на
производителя ( в процесния случая това е подсъдимия за св. П.), а във втория
екземпляр „за получил“ се подписвал производителят, когато получавал сумата. Не
е спорно и е установено, че за процесния период производителят на
мляко/доставчика св. С.П. бил обслужван от подсъдимия, който получавал от П.
парите, дължими на П. за съответния 15-дневен период, те били обвити в пакет с
двата РКО, издадени за наличните вътре суми, като върху имало надпис на името
на производителя, на който се дължали ( нпр. на гърба на прегънатия два пъти
РКО 891/29,11,11г е изписано името на С. б.м. П. ), след като сумата била предавана на П.,
неговата съпруга св. З. П. го подписвала за „получил“ и изписвала ръкописно
трите му имена и ЕГН ( нпр. л. 50, т.ІІ ДСП), така оформени вторите екземпляри на
РКО трябвало да бъдат върнати в дружеството с подписа на получилия сумата
производител.
По всички тези факти не се спори,
а те следват от всички доказателствени източници. Извън контекста на
конкретните правно-релевантни факти защитната версия се основава и на твърдения
за злоупотреби от страна на дружеството, доколкото е установено, че не всички суми, които се
изплащат са по фактури от производителя
и че комисионните за качество не се фактурирали , но се заплащали с РКО
и за това не се начислявал и заплащал ДДС; и на твърдения за съставяне на
документи с невярно съдържание , неверни данни относно количествата в
зависимост от качеството и т.н
Основното поддържано твърдение, което намира
опора и в доказателствения материал по делото е за нередовно счетоводство в дружеството
по отношение на закупуваното мляко, резултат на което, се твърди, била липсата
на предадените от подсъдимия отчетни документи, които удостоверявали, че инкриминираните
суми са предадени на П. . След депозиране заключението ( основно и допълнително
л. 150 и сл.по делото ) по СИЕ и във връзка с твърдението за налични и
представени на експерта ордери, в които има ръкописно изписани имената на П.
(тоест вторите екземпляри на ордерите, които удостоверявали , че сумите са
получени от П.) подсъдимият дава обяснения, че вторите екземпляри на
инкриминираните РКО-и били открити и представени на в.л. , а първите - били
представени и налични по делото ( виж становище в лична защита на 29,05,19г. (
стр. 12 от протокола), което
доказвало, че сумите били платени и по наличните удостоверителни документи (
вторите екземпляри на ордерите).
Като се има предвид
документалната отчетност в мандрата, несъмнен е изводът, че тя е водена
нередовно- недопустимо е както издаването на два РКО с един същи номер и различно съдържание по отношение
на получателя ( което формално би следвало да означава, че сумата напуска два
пъти касата) , така и несъответното по
време издаване на определени счетоводни документи - издаване на РКО и
фактическо плащане преди фактура, издаване на касов бон не на датата на
продажбата ( фактурата) , а дни и месеци по-късно; не са съставяни фактури за
реални продажби - комисионните за качество, по пък са били заплащани, а не е
издаван фискален бон . Изяснено е, че в договорните отношения между
дружеството, стопанисващо мандрата и доставчиците на мляко е било важно за има
заплащане на доставеното мляко и на комисионните за качество за всеки 15 дневен период ( от
1до 15/16 число и от 15/16 до 30/31- то число на месеца). Имало случаи на
плащане ( с РКО) преди издаване на фактурата - освен по инкриминирани РКО 23
/20,10,11 и РКО 22 /20,10,11, които са за периода 1-15.10 .11г, но по фактура ,
издадена преди РКО-и - фактура
3/21,10,11г. - л. 42,45 т. ІІ ДСП; РКО 251 е от 29,10,11г. и е по фактура 4/
31,10,11г. - за продажбите втората половина на октомври 2011г. - л. 47 и 47 т.ІІ ДСП). налични са такива
случаи и за други периоди : за доставките
от 01-15,12,11г. е издадена фактура 7/22,12,11г. , а РКО за плащане на
доставките за същия период от 158/21,12,11г.( в описа от 03,05,19г.). Това
потвърждава твърденията на П., че понякога
се е плащало предварително само на база на приемо-предавателните протоколи
и се е работило „на доверие“, че ще се издаде фактурата за тези платени суми.
Всъщност тези факти, както и признанията на П.и в тази посока, бе основание да
се лансират като достоверни нейните твърдения, че е работила на доверие и с
подсъдимия и другите лица, на които е поверено разнасянето на паричните суми и
не е била внимателна дали са връщали подписан втория екземпляр от РКО подписан от фермера, за да се удостовери, че
предоставената от дружеството за него сума му е била реално доставена.
Установено е също, че в някои случаи плащането
по една фактура е ставало не на един път, а на няколко пъти ( виж на л. 156
плащане с РКО по фактурите , систематизирано в табличен вид) и този факт е безспорен. Всъщност, тук следва
уточнението, че между двете договарящи страни важно е било да има плащане на
края на месеца както на доставените реално количества, така и на дължимите
комисионни, които не били фактурирани, но които се отразявали в партидните листове ( л. 48 по НОХД, л. 43 от
т. ІІ, ДСП) ). По партидния лист на л.
43, от т.ІІ ДСП св. П. разясни в с.з. на 04,06,19г. ( стр. 4 от протокола), че
с инкриминираните РКО 22 и 251 са изплатени суми за реално доставени
количества, а с РКО 23 - комисионна за качество, която е в размер на 908 лева и
е отразена в партидния лист. Плащането е било за доставки и качество на млякото
за период 1-15,10,11г. и от дружеството още в ДСП са представили РКО
991/17,10,11г. - л. 44,т.ІІ ДСП , който отрязва плащане по доставка №
********** , което плащане е отразено като „частично“ в самия документ и е за
сумата от 2000 лева , а по инкриминирания РКО 23/20,10,11г. ( л. 45 т.ІІ ДСП)
се сочи същата доставка № ********** и плащането е за сума в размер на 724
лева, което, както сочи и П. - е доплащане ( тъй като не може само толкова
малка сума да е платена за целия 15 дн. период ) . РКО 991/17,10,11г. е
подписан от П., съпругата му З. п. е отразила собственоръчно трите му имена и
ЕГН и сумата по него е получена.
Другият факт, на който се опира
защитната теза, касае комисионните, изплащани за качество на млякото ( нпл. РКО 23 за 908 ). Не е спорно и
обстоятелството, че млякото се договаряло на цена за литър при определени
характеристики/показатели ( масленост ,
плътност и др. ), като при по-добри показатели ( нпр. по-висока масленост) се
заплащала комисионна ( за която не се издава фактура от производителя). Това,
че тези комисионни не са били фактурирани
( от св. П.) е несъмнен факт, който следва от всички доказателствени
източници и който, при това, е възприет дори в ОА ( стр. ІІ от ОА , абз.ІІ) . А
съставлява ли това неправомерно поведение обществено опасно деяние, ще следва
преценката на прокурора , укоряван неоснователно в пристрастност ( основание на
отвода) само поради бездействието за
разследване в тази посока ( към каквото бе подтикнат от Съда - виж писмо до РП
Пазарджик). .
Голословни се оказаха твърденията
на подсъдимия, че не са били заплащани реално доставените количества мляко( фермерите
връщали носени от него пари с РКО, тъй като те не бил съответни на договорените
условия за доставка) . Този факт, предвид предмета на делото, е изясняван
основно досежно доставките от фермера П..
И несъмнено установено е, че единствените претенции на П. са само за
процесните суми по трите инкриминирани РКО.
Защитната теза се
базира на 1.безспорния факт, че сумите по тези РКО са получени от подсъдимия и
2. На недоказания факт, че били
предадени от подсъдимия на П.. Досежно първия факт - предаването на сумите
от П. на подсъдимия са събрани напълно еднопосочни доказателства: нейните
последователни твърдения и признанията на подсъдимия ( вкл. и в с.з.
на 04,06,19 - стр. 3
от протокола , когато тя призна, че подписала вместо него РКО 23). Във връзка с това признание на П. в с.з. на
04,06,19г. се налага да се обсъди възможността сумата по този РКО да не е
предадено и евентуално П.,
подписвайки подсъдимия, да не му я предала ( доколкото твърденията на
подсъдимия, че е получил сумите са общи и не по конкретния документ, което е
логично, предвид отминалия период от
време и множеството аналогично документи). Самата П. в същото с.з. доказа
своята категоричност, че е предала сумата на подсъдимия по този РКО и че се е
подписала само, защото той я помолил и доколкото работили „с доверие “ .
Разясни, че двата ордера №№22 и 23 били от една и съща дата, тя ги била
съставила предния ден с програмата и на следващия ден (както всеки път) следва
да е изпратила чрез подсъдимия парите по
двата документа на П., като фактически обвивала парите с листовете, върху които
са изписани ордерите и отгоре дори надписвала името на производителя ( този
начин на работа е напълно установен от представените РКО по опис от 03,05,19) .
Свидетелската логично обяснява, че след като били от една дата двата ордера, отсъствието на подпис се дължи
на пропуск на подсъдимия, комуто често предоставяла „тесте“ ордери за подпис , които следвало да полага
един след друг, но имало пропуски. Всъщност, в този контекст и за потвърждение
на твърденията на П. следва да се спомене, че има налични по делото първи
екземпляри на РКО, в които липсва подпис на подсъдимия за получил сумата от св.
П. . Такъв - е РКО 938/01,12,11г. ( представен
по опис от 03,05,19г.), за който П. заявява
на 04,06,19г. ( стр. 5 от протокола), че е издаден по фактура
6/30,11,11г. и първият екземпляр не е
подписан за „получил“ сумата, тоест подсъдимият не се е подписал, че е получил.
Но вторият екземпляр доказва, че тя е била предадена на
производителя Ст. П., тъй като носи неговия подпис и ръкописно изписани трите
му имена ( според начина, по който го
оформяла неговата съпруга св. П. , за което са налични напълно еднопосочни
доказателства) . За тази сума няма претенции от страна на П. , като неговите претенции спрямо дружеството
са само досежно сумата по трите инкриминирани ордера .Липсата на подпис за
„получил“ върху първия екземпляр на РКО 938/01,12,11г. установява достоверността в показанията на П.,
че понякога подсъдимият или забравял да се подпише или както подписвал
“тестето“ с РКО за разнасяните от него
за деня суми, пропускал на някои да положи подписа си, като дори се случвало тя
да го подпише ( както твърди за процесния РКО 23).
Горното обсъждане на показанията на П. се
наложи само, за да се провери възможността все пак подсъдимият да не е получил
сума/и по някой от инкриминираните РКО.
Наложи се и поради конфронтацията в твърденията на подсъдимия, че предал
сумата и върнал РКО, подписани от П. с тези на П. в обратния смисъл. Трябва да
се повтори, че фактът на получаване на сумата по трите РКО ( №22,23 и 251) не
се оспорва , дори и след като П. призна в с.з. на 04,06,19г.( стр. 3 от
протокола), че е подписала един от тези РКО - № 23 от името на подсъдимия в
първия екземпляр - за „получил“( въпреки категоричното
заключение по СПЕ , че подписите за получил във вторите екземпляри са на
подсъдимия! - л. 43 и сл. т.І ДСП) .
Дори и след това признание на П., подсъдимият ( стр. 6 от протокола от с.з.
04,06,19) продължи да твърди, че е получил процесните суми и ги е предал. Така твърдението му, че е предал сумите на П.
противостои с твърдението на П.и, а твърдението му, че е върнал вторите
екземпляри на РКО, подписани от П. противостои на твърдението на П. досежно
този факт . За да възприеме за достоверни твърденията на П.и и П., Съдът ги
подложи на внимателен и задълбочен анализ. На първо място, преценени
персонално, разказите на тези свидетели са достатъчно детайлни, логично и
хронологично последователни и подкрепени от други доказателствени средства (
РКО, фактури , експертно изследване). В тях се съдържат признания и за
неизгодни за тях факти (П. признава, че подписвала подсъдимия , съставяла два
РКО с един и същи номер за една и съща сума на едно и също основание, но с
различно съдържание по отношение на получил сумата; изплащала суми, за които не
са издавани фактури; а П.и не издавали фактури за реално получени суми - комисионните,
не издавали и касови бонове за тези продажби ). Съобразявайки тези характеристики на
показанията на П. и на П.и, Съдът ги лансира
като източник на реално настъпили факти вкл. и досежно фактите, че 1.П. е
предала на подсъдимия сумите по трите инкриминирани РКО, вторите екземпляри от
които подсъдимият не и е върнал и 2, че П.и
не са получили от подсъдимия само тези дължими им суми.
Става ясно от показанията на П.и
и П., дори и признанията на самия подсъдим, че отношенията между дружеството и
производителите,както и между П. и
подсъдимия са се градили върху едно взаимно доверие и важно е било да има пълно
фактическо плащане на доставените количества за съответния период, без значение
дали това плащане ще е редовно документално. Важно е било паричните суми за
това плащане да бъдат предоставени от П. на подсъдимия и той да ги занесе на
доставчика - в случая П., второстепенно значение имало документалното
счетоводно отчитане на плащането между двете страни, безспорната неизправност
на което е в основата на защитната теза. Нередовното счетоводство обаче не
обуслови претендираните последици във връзка с установяване на определени факти
и особено на основания спорен факт - предал ли е подсъдимия получените от П.
суми по РКО 22,23 и 251 на П.и. Според обясненията му по повод изслушаната СИЕ
неглижираното отношение и към счетоводната документация е довело до липсата на
вторите екземпляри от инкриминираните РКО-и, които подсъдимият върнал
подписани. В заключението по допусната СИЕ, в което се съдържаха твърдения за
налични в дружеството трите РКО (по обвинението) с ръкописно изписване на
имената и подписите за получил - тоест т.нар. втори екземпляри ( виж закл. на
СИО на л.150 и сл и основно таблица на л.
156 и становище на защитника на л.
158 и твърденията на подсъдимия като
част от личната му защита - л. 215 по делото , становище в с.з. на 04,0619г. -
стр. 6 протокола ) . Допълнителното
изслушване на експерта в последното с.з. и
предоставените от него копия на описаните три броя РКО 22,23 и 251 всъщност
установиха, че на експерта са били предоставени именно тези екземпляри, които
са по делото ( т.нар. първи , с които П. е предоставила сумата на подсъдимия).
Изясни се, че тези РКО са съхранени в дружеството в копия, след като
оригиналите са били предоставени още по ДСП ( л. 44,45 и 49, т.ІІ ) и експертът
е направил копия от копията (
предоставени в с.з. на 04,06,19). Върху тези екземпляри името на Ст. П.
е изписано машинно ( чрез компютър) и от П. при издаването на ордерите. Още при
предоставяне на изискани РКО и фактури по опис - вх.№ 11381/03,05,19 от
дружеството са предоставили в копия тези, които вече са били предоставили в
оригинал по ДСП, като са отразили коректно кои са налични по делото в оригинал.
Проверени бяха и твърденията на
подсъдимия, че е възможно в процесния случай след като предоставил сумите на П.и
и са надлежно попълнени вторите екземпляри на РКО-и , той да е по изпратил
шофьорите в офиса на мандрата. Както се установи от показанията на шофьорите Т.
и Б. и тези на П. това може да се е случило , но шофьорите са категорични, че
винаги са отнасяли РКО при П.. При това, проблеми за плащането са били
повдигнати само от П. и само по
процесните РКО-и.
Освен това, след като известно
време не получавал парите , П. се обадил на св. Б., който фактически управлявал
и ръководел дейността на мандрата и последвала среща на която присъствали П.и, Б.
, подсъдимия и П.. В тази среща и както сочат кредитираните показания на
свидетелите подсъдимият признал, че не е предал тези суми и дори обещал да ги
даде. Всъщност това поведение на подсъдимия не е инцидентно, както сочат
събрани гласни доказателствени средства.
Според показанията на св.П. ( 27,09,18) имало предходен случай, в който
подсъдимият не му доставил сумата от 500 или 600 лева , като му я предал със
закъснение и след като свидетелят го заплашил, че „ ще отиде при Б.“ - б.м. св.
Бб Б.). Св. К., който извършвал ремонт на ваните за съхранение на млякото (
с.з. 01,11,18) също депозира твърдения, че има две парични суми по издадени от
него фактури за извършени на дружеството ремонтни услуги, сумите по които по
данни на Б. му били изпратени по подсъдимия, но той не му ги занесъл, като дори
в телефонен разговор последният уведомил свидетеля че оставил парите при майка
си, където свидетелят отишъл, но жената не знаела нищо.
На база на подробния анализ горе
Съдът прие за установено е по делото, че процесните суми са били предадени от П.
на основание процесните документи на подсъдимия, който не ги е предал на П.и. И
тези изводи следват от обсъдените горе гласни доказателствени средства, въпреки
безспорните нередовности в документалната отчетност в дейността на мандрата.
Тези изводите се разколебават и
от резултата от воденото гр.- дело ( виж решения л. 152 и сл., т.ІІ ДСП) ,
което е било образувано по искова молба на П. против дружеството за определена
сума, част от която е процесната . С влязло в сила решение искът е отхвърлен
като неоснователен с довода, че има издадени фактури за всички доставки, те са
осчетоводени и плащанията по тях са отразени като изпълнени в брой, което
доказвало самите плащания. Но това са обстоятелства, които не са спорни по
делото, доколкото става ясно от показанията на П., че тя е издала фактури за
сумите по процесните РКО преди обаче да получат парите по тях ( предварително) , което е напълно
безспорно - РКО №№22 и 23 са от 20,10,11
са суми съответно в размер на 908 лв. и 724 лв. , РКО 251 е от 29,10,11г. за 2000 лева , фактурите за
тези суми на № 3/ 21,10,11 за 2724 лева. и 4/31,10,11 за 2748,60 лева. от друга страна самата П. призна, че при
издаване на последващи фактури ( виж подробните й показания ) си „подвадила“
сумата по процесните РКО, като ги издала на стойност по-малка с 3632 лева
(инкриминираната ) . Извън това следва да се има предвид, че настоящият спор
(при безспорния факт, че П. от името на дружеството е предала процесните суми
на подсъдимия, за да ги предаде на П.и )
касае последващите действия на подсъдимия по предаване на сумите, което
той се установи, че не изпълнил.
С действията си по получаване на
сумата по трите РКО-и от П. и бездействието си по отношение на задължението си
да я предаде на П.и подсъдимият е осъществил състава на вмененото му
престъпление. За да е налице обсебване, необходимо е деецът да присвои чужда
движима вещ, която владее или пази на законно основание. „Своенето“ се изразява
в промяна на отношението към вещта, която деецът престава да се счита за чужда
и започва да държи като своя. Именно такава промяна е настъпила в процесния
случай по отношение процесните суми, които са били получени от подсъдимия на двете
дати на издаване на РКО-и: 20,10,11г. ( РКО 22 и 23) и на 29,10,11г. ( РКО
251/29,01,11) и не са предадени същия ден на П.и, а са присвоени от подсъдимия.
И в двата случая подсъдимият е
действал със съзнанието за противоправния характер на действията си. Предвиждал
е и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Правилно е било решението на
обвинителя, че в процесната ситуация се касае до две деяния,всяко от които осъществява състава на престъпление по чл.206, ал.1 НК, като деянията са извършени
през непродължителни периоди от време, при идентична обстановка и една и съща
форма на вина- пряк умисъл, като всяко следващо се явява в обективно и
субективно отношение продължение на предхождащото го.
При установена обектива и
субективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние по чл. 206, ал.1
вр. чл. 26, ал.1 от НК, Съдът призна подсъдимия за виновен в извършването му. Решението на прокурора за
квалификация по делото не е съответно на наличните данни за притежавано
длъжностно качество ( няма спор, че е възложено на подсъдимия да предава
връчените му парични суми той е бил интегрирал към структурата на дружеството ,
което дори е инкриминирано ), но Съдът при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК е изцяло обвързан от инкриминираните факти.
При индивидуализация на дължимото наказание
Съдът отчете наличето на няколко смекчаващи обстоятелства, формиращи втория от
алтернативните критерии за приложение на чл. 55, ал.1 от НК . Подсъдимият не е
осъждан и при липсата на други данни за противоправни или противообществени
прояви , настоящата е съвсем изолирана в живота му. Освен това, от датата на деянието е изминал период от
почти осем години. Тези обстоятелства се прие, че променят характеристиката на
извършеното престъпно деяние, като го правят, поради по-ниската му степен на
обществена опасност, изключително различно при съпоставка с типичните
престъпления от този вид. Наред с това и именно поради тази специфика на
деянието се прие, че в случая и най-лекото, предвидено в закона, наказание за
извършеното престъпление ( една година лишаване от свобода) се явява
несъразмерно тежко - тоест несправедливо.
Затова и наказанието се определи на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК и с конкретния размер (на предопределеното по вид ) лишаване от свобода - ШЕСТ
МЕСЕЦА се прие, че се постига целеното възмездие, както и постигането на
поправително и превъзпитателно въздействие, а и превантивен ефект в личен и
обществен аспект. Отмерването на наказанието се основа на предопределящи го
фактори като предмет ( сумата е в размер на 3632 лева) , съдебен статус на подсъдимия - необременен и позитивни
характеристични данни.
При обсъждане начина на
изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода, се отчете на първо
място наличие на предвидената материално-правна предпоставка, при липсата на
предходно осъждане и вида и размера на наложеното наказание. Наред с това се
констатира и възможност за постигане на промени в съзнанието на извършителя и без да се търпи ефективно наложеното му
наказание, а постигане и на генералната превенция. Поради това и на основание
чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването
наказанието, наложено на подсъдимия, се
отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ .
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплатят разноски в полза на ОД МВР
Пз-к в размер на по 198,40 лева и в
размер на 352 лева - платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд Пазарджик.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Да се пише писмо до РП Пазарджик
за преценка ( при липса на самосезиране) и евентуално разследване (с оглед установени факти по дело данни) за
деяние/я против данъчната и финансовата система.
СЪДИЯ
:………..