ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 705
гр.Х., 19.09.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в закрито
заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №589 по описа на съда за 2020 година, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,
ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано
е по молба вх.№5284/29.07.2022 г., подадена от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – ответник по делото, чрез пълномощника му главен
юрисконсулт С. Г., с която се моли съдът да измени постановеното по делото Решение
№483 от 13.07.2022 г. в частта му за разноските, като го отмени в частта му, с
която в полза на жалбоподателя са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 10 000 лв. за тази инстанция.
В
молбата, представляваща искане по чл.248, ал.1 от ГПК, се твърди, че
присъдените в полза на жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар били недължими
в своята цялост. Излагат се съображения, че след като липсвали доказателства за
уговарянето на конкретен размер на адвокатското възнаграждение между
жалбоподателя и неговия адвокат – пълномощник, това означавало, че претенцията
не подлежи на овъзмездяване. Наличието на доказателства за плащането на
определена сума по банков път било ирелевантно, след като между страните
липсвала писмена уговорка за размера на възнаграждението. Константната съдебна
практика приемала, че към списъка по реда на чл.80 от ГПК такива доказателства
за уговарянето на размера на възнаграждението следвало да са налични преди
приключването на устните състезания по делото, както и следвало да бъде
ангажирано и съответно извлечение от банковата сметка, наред с платежното
нареждане, за да бъде удостоверен сторения и претендиран разход.
Иска се съдът да измени постановеното
решение в посочената част, като отхвърли претенцията за присъждане на разноски
за адвокатски хонорар като недоказана.
Насрещната страна, „Ш. К.о“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.К., общ.Х., в предоставения срок, чрез пълномощника си адв.Б.Я., излага в писмен отговор вх.№5668/19.08.2022 г. становище за недопустимост и за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта му за разноските.
В отговора се навежда съображения за недопустимост на искането, като се твърди, че процесуалният срок за оспорване на претендираните от „Ш. К.о“ ЕООД разноски бил изтекъл за ДФЗ с приключване на последното заседание по делото, в което процесуалният представител на ДФЗ направил единствено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По отношение неоснователността на искането се сочи, че меродавен за присъждане на разноските бил фактът на плащането им, като се цитира ТР №6/2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК. Твърди се, че претенцията за разноски била предявена своевременно в процеса, с представени доказателства за извършеното плащане на хонорара по банков път и придружени със списък на разноските.
Претендира се съдът да остави молбата за изменение на решението в частта му за разноските (адвокатския хонорар) без разглеждане като недопустима, или алтернативно да я отхвърли като неоснователна.
Искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е подадено от страна – ответник в производството по адм.дело №589/2020 г. по описа на Административен съд – Х., с дата на подаване 28.07.2022 г., видно от товарителница на куриерска фирма с баркод ************, т.е. подадено е в срока за обжалване на Решение №483/13.07.2022 г., съобщено на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на 14.07.2022 г., поради което е процесуално допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
С Решение №483/13.07.2022 г., постановено по адм.дело №589/2020 г., Административен съд – Х. е отменил по жалба на „Ш. К.о“ ЕООД, Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е осъдил Държавен фонд „Земеделие”, гр.София, да заплати на „Ш. К.о“ ЕООД, разноски по делото в размер на 10 880 (десет хиляди осемстотин и осемдесет) лева, от които 880 (осемстотин и осемдесет) лева са за внесената държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
Част от присъдените с решението разноски, в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, са за адвокатско възнаграждение, като по направеното от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е намалил адвокатското възнаграждение до този размер.
Възражението на подателя на процесното искане, че разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя въобще не са дължими, тъй като са недоказани, съдът намира за неоснователно.
Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Съдът присъжда направени по делото разноски, когато същите са своевременно поискани и е доказано с надлежен документ, че са извършени.
Страната, претендираща разноски по делото следва в установения от закона срок да представи доказателства за реалното им извършване, което в случая е сторено.
В мотивите на съдебното решение се изложени констатациите на съда, че по делото е доказано извършването на разноските. Освен представеният от страна на жалбоподателя Списък на разноските (л.263), по делото са налични Пълномощно от 19.02.2020 г. (л.10), сключен между „Ш. К.о“ ЕООД и адв.Б.К.Я., Фактура номер: ********** от дата 22.01.2021 г., според която „Ш. К.о“ ЕООД превежда по банков път на Б.К.Я. сумата от 20 000 лв. (16 666,67 лв. и ДДС 3 333,33 лв.) с основание „правна защита по а.д. №589/2020 г. на Административен съд – Х., и три броя Дневни извлечения на сметка с титуляр Б.К.Я. ***, съответно с №008 за дата 22.01.2021 г.; с №009 за за дата 27.01.2021 г. и с №017 за дата 25.02.2021 г., удостоверяващи входящ паричен превод на сумите от 9 000 лв.; 9 000 лв. и 2 000 лв. от „Ш. К.о“ ЕООД за „адвокатски услуги“.
В т.1 на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №6/2012 г., ОСГТК е прието, че „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“
Съдът приема, че в случая заплащането на адвокатското възнаграждение по банков път е безспорно доказано, т.е. доказано е реалното извършване на посочените в Списъка разноски за адвокатско възнаграждение от 20 000 лева, независимо от липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен размер на възнаграждението.
Няма спор, че доказателствата за изплащането на това адвокатско възнаграждение са представени по делото своевременно, преди приключване на устните състезания, и са станали известни на насрещната страна.
Също своевременно е поискано и присъждането на тези разноски в полза на страната – жалбоподател. Разноските са дължими на страната с оглед изхода на производството, и са били налице всички предпоставки за тяхното присъждане.
Не са налице основания за исканото изменение на постановеното Решение в частта му за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, и молбата за това следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за изменение на
Решение №483/13.07.2022 г. по адм.дело №589/2020 г. по описа на Административен
съд – Х. в частта му за разноските, явяващи
се адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: