Р Е Ш Е Н
И Е
№ 66
гр.
Пловдив, 23.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА
в присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА
СТОЙНОВА ВНОХД № 601/2019г. по описа на съда
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХXI
от НПК.
С Присъда №7/03.10.2019г., постановена
по НОХД №59/2019г., Окръжен съд – С. е
признал подсъдимия С.А.К. за ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2018г., около 19.00 часа,
в с. Т., общ. С., на път II-* от РПМ, км.115+700, с посока на движение към гр. С.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка, модел „М. *"
с рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.77
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. В.Б., поради което и на
основание чл. чл.343, ал.1, буква „в”, предл. I във вр. с чл.342, ал.1, предл. III
във вр. с чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1
от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на
което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено
с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години. На основание чл. 67 ал.3 от НК е
постановено подсъдимият К. да търпи по време на изпитателния срок и пробационната
мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, а на основание
чл.343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от
ТРИ години, считано от влизане на
присъдата в законна сила. Съдът се е произнесъл във връзка с приложените по
делото веществени доказателства и е разпоредил те да се върнат на собствениците
им, а в тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски в полза на
органите на съдебната власт, които са ги направили.
Недоволен от присъдата, подсъдимият, чрез защитника си – адв. К., я
атакува с едно основно оплакване – явна несправедливост на наложените
наказания, като се навеждат и доводи в тази връзка за допуснати от съда, в процеса по индивидуализация на наказанията, нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Прави се искане присъдата да се измени и наказанията да се
определят при условията на чл.55 от НК, с отмяна приложението на чл.67 ал.3 от НК и с отмяна или намаляване до минимум размера на кумулативно наложеното наказание
лишаване от правоуправление.
В съдебно заседание подсъдимият и
защитника му поддържат жалбата и направените с нея искания, доводите в подкрепа
на които се доразвиват в представената в срока по чл. 320 ал.4 от НПК допълнителна
жалба и в пледоарията на защитника в хода на съдебните прения.
Повереникът на конституираните по
делото частни обвинители счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли да
се остави без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна пледира да
се потвърди. Намира, че единствено следва да
се прецизира съдебният акт относно периодичността на изпълнение на
пробационната мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК, като се посочи от въззивния съд
каква да бъде тази периодичност на провежданите срещи на подсъдимия К. с
пробационен служител.
Представителят на Апелативна
прокуратура - П. счита жалбата на
подсъдимия за частично основателна – по отношение на отказа на окръжния съд да
отчете наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при
индивидуализиране на наказанията за извършеното деяние и в частта относно
приложението на чл.67 ал.3 от НК, което счита приложението
му за
ненужно в постигане целите на наказанието
спрямо конкретния деец. В посочения смисъл се пледира първоинстанционната
присъда да се измени.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства,
прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши
проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в
пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери
за установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна в процеса – упълномощен от подсъдимия защитник, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество – частично ОСНОВАТЕЛНА.
Производството
по делото е протекло по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 –
направеното от подсъдимия признание на изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и изразено съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
За да постанови атакуваната присъда,
Окръжният съд е ползвал направеното от подс. К. признание на изложените факти и
подкрепящите го доказателства, на базата на които е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият К.
е правоспособен водач на МПС от 18.12.1989г., със стаж 29 години и придобити
категории „АМ”, „В1” и „В” и „М“. Същият притежава свидетелство за управление
на МПС №*, издадено на 01.07.2013 г. /валидно до 28.06.2023 г./, от сектор ПП
при ОД на МВР С., където се води на отчет като водач на МПС. За времето от
2008г. до 2017г., като водач на МПС, К. е наказван по административен ред два пъти с
наказателно постановление и два пъти с налагане на глоба с фиш за допуснати от
него нарушения на правилата за движение по пътищата. Подсъдимият притежавал
лекотоварен автомобил марка „М. *”, с рег. №*.
На 06.06.2018г., св. С. С. Щ. -
управител на фирма „С.Щ.“ ЕООД с. М., обл. П., заедно със сина си – свидетелят С.
С.Щ. и пострадалия А. Б. - помощник монтажник в дружеството, отпътували с лек
автомобил – микробус, марка/модел „Ф. Т. К.“ с рег. № *, собственост на „С.Щ.“
ЕООД, към гр. М. за монтаж на обзавеждане на снекбар „М.“.
На
07.06.2018г., около 17:00 часа, тримата приключили работа в обекта в гр.М. и
след като натоварили инструментите си в микробуса „Ф. Т.“, около 18:30 часа потеглили
от гр. М. за гр. П. по път II-* от републиканската пътна мрежа. С. С. Щ. управлявал
микробуса, а пострадалият и свидетелят Щ.
– сина му, пътували на предна дясна двуместна седалка, като Б. бил отдясно, а Щ.
по средата.
Около 19.00ч. на същата дата, водачът Щ., докато се движил с управлявания от
него микробус по път II-* в посока гр.С., в границите на населеното място с. Т.,
в кривата на ляв за него завой, намиращ се на км. 115+500, след центъра на
селото и преди махала „Р.“ на същото село, усетил тресене, вибрации във волана.
Предположил, че е спукал гума. След като преминал през завоя, навлезнал в прав
участък и се огледал за подходящо място, където да спре, за да провери каква
неизправност е възникнала по автомобила. На около 100-150 м. след завоя,
водачът Щ. забелязал гараж отдясно, извън пътя и отбил микробуса близо до него,
плътно в дясно по посока на движението си и спрял, като десните гуми на
автомобила били на пътното платно, в дясната пътна лента по посока на
движението и в непосредствена близост до бордюра на тротоара. В този участък от
пътя тротоарът от дясната страна на две места, през малък интервал, бил
реализиран с понижена височина на бордюра, като подход към сградата, построена
до пътя. Широчината на тротоара била 1,5 м. От външната страна на тротоара,
малко по-напред от спрелия микробус „Ф. Т.“ имало уширение, което било ползвано
като парко място и по това време там бил паркиран лек автомобил „А.*“ с рег. № *.
Паркираното „А.*“ се намирало изцяло извън платното за движение, с предната
част насочена в посока гр.С., с левите
гуми стъпили върху дясната половина от тротоара, а другите гуми били извън него
– върху уширението.
Водачът Щ. слезнал да провери
какво се случило с автомобила, което предизвикало нетипичните вибрации. Почти
едновременно с него, един след друг, слезнали и пътниците Щ. и Б.. Когато
погледнали предна дясна гума, установили забит болт в протектора на гумата и
видимо понижено налягане на въздуха в гумата.
Разбирайки, че се налага поставяне на резервна гума на мястото на спуканата,
което изисквало по-продължителен престой, водачът Щ. преценил, че следва да
премести микробуса плътно в дясно, на
по-безопасно място, за да осигури повече място на преминаващите МПС, поради
което се качил отново в микробуса и го преместил няколко метра напред и в дясно
по посока на движението си. Навивайки волана на дясно и придвижвайки се бавно
напред и надясно водачът Щ. покачил предното дясно колело на микробуса върху
десният тротоар на пътя, а останалите колела на автомобила останали върху
платното за движение, плътно до десният му край. Изгасил двигателя, оставил скоростния
лост включен на първа предавка и дръпнал ръчната спирачка. Предната част на
микробуса останала на около 1 м. от задната част на паркирания успоредно от
дясната му страна, върху уширението на десния тротоар, л.а. „А.*“.
Водачът Щ. не включил аварийните
светлини.
След като преместил микробуса и изгасил двигателя, последният слязъл и взел
крика и манивелата, които се намирали в специална ниша на стъпалото на предната
дясна врата и веднага се отправил към задната част на микробуса, за да свали
резервното колело. Междувременно пострадалия Б. и свидетеля Щ. /син/ отворили
задните врати на микробуса и свалили от там куфар с необходими инструменти за
смяната на колелото, които Б. поставил на около два метра зад микробуса на
платното за движение. Докато водачът Щ. се придвижвал към задната част на
микробуса, Б. и Щ. /син/ обсъждали всеки от тях с какво да помага и се
заговорили за необходимостта да се сигнализира авариралия автомобил със светлоотразителен
триъгълник. Щ. /син/ се насочил към
предната част на микробуса, за да вземе светлоотразителния триъгълник, който се
намирал под предната дясна седалка, с намерението да го постави на пътя зад
микробуса и така да сигнализира другите участници в движението. Двамата с баща
му се разминали, като последният се придвижил до задната дясна част на
микробуса, където предприел развиване на болта на закрепващия резервното колело
механизъм в задната част на купето. До него в лявата задна част на микробуса се
намирал пострадалия, а Щ. /син/ в същото време отворил предната дясна врата на
микробуса и без да влиза в него се пресегнал навътре в купето към
пространството под дясната предна седалка, където бил светлоотразителния
триъгълник. Водачът Щ. се намирал зад микробуса, в задната дясна половина, с
лице насочено към микробуса и през отворените задни врати на купето развивал
болта на закрепващия резервното колело механизъм, а пострадалият Б. бил
застанал в ляво от него, в задната лява половина зад микробуса, също с лице към
микробуса и приведен наляво и надолу наблюдавал спускането на резервното колело
с механизма под купето на автомобила. Никой от тримата не бил облякъл
светлоотразителна жилетка.
Времето било слънчево, ясно и сухо, а
видимостта много добра. Пътното платно в участъка на път II-* при километър
115+700, където се намирал авариралият микробус, бил от гладко асфалтово
покритие, с ширина 7.50 м., без наслоявания и неравности по същото, с лек
наклон при изкачване при движение в посока от изток на запад /от с.Т. към гр. С./,
прав участък с дължина около 100-150 м., двулентово, двупосочно, с по една
лента за движение за всяка посока, разделен от единична, непрекъсната осева
линия и ограничено от двете страни с тротоарни бордюри на намиращите се от
двете му страни тротоари.
Свидетелката М. на 07.06.2018г.,
малко след 19:00 часа се прибирала от работа от с.Т. към гр.С. с управлявания
от нея л.а. „П.*“ с рег.№ *. Пътувала сама. Предвид слънчевото време, носела
слънчеви очила. След центъра на с.Т. в посока махала „Р.“ на същото село,
преминала през остър ляв завой и навлезнала в правия участък към махалата.
Слънцето светело фронтално срещу нея, но тя виждала пътя пред себе си. На около
50 м. след левия завой, пътното платно било в сянка и тя не била в състояние да
вижда ясно пред себе си, поради което управлявала автомобила внимателно и с
ниска скорост, съобразена с намалената видимост. В следващия момент забелязала
пред себе си на пътното платно двама пешеходци, които били застанали зад спрял
микробус, като първо забелязала пешеходеца, който бил с бяла тениска, а след
това видяла и другия, който бил с черна тениска. Микробусът не бил с включени
аварийни светлини и на пътя преди него не бил поставен светлоотразителен
триъгълник. Двете задни врати на микробуса били отворени. Двамата пешеходци
били обърнати с гръб към приближаващия автомобил, управляван от свидетелката и
с лице към спрелия микробус, като М. забелязала, че търсят нещо в микробуса
отзад. Свидетелката се движила със скорост, която й позволявала да контролира
непрекъснато управлявания от нея автомобил и след като възприела опасността на
пътя - спрял микробус и двама пешеходци на пътното платно, предприела
необходимата маневра, за да заобиколи опасността и след като се уверила, че
няма насрещно движещ се автомобил, навлезнала в лявата лента за движение и
заобиколила спрелия микробус, след което се прибрала в дясната пътна лента и продължила
пътуването си към гр.С..
По същото време и няколко минути по-късно,
след автомобила, управляван от М., подсъдимият К. пътувал сам с личния си
лекотоварен автомобил марка/модел “М. *“, с рег. № *, от дома си в с.Т. към
стария път за с. С., намиращ се преди с. Р., общ. С.. Автомобилът се движел със
скорост 50 км./ч, в дясната за него лента за движение на път II-* от РПМ /от
изток на запад/. След като К. преминал през ляв завой на км. 115+500 от път II-*,
намиращ се след центъра на село Т., преди махала „Р.“, навлязъл в прав участък
с дължина над 100м., където по това време на км. 115+700 престоявал авариралият
микробус „Ф. Т.“. В този момент слънцето се намирало на 284° (в западна посока)
и на 18° над хоризонта и след
навлизането на К. в правия участък слънцето светело срещу него. Последвало
заслепяването му от насрещното слънцестоене и подсъдимият го почувствал като
светкавица, в резултат на което временно не можел да вижда нищо пред себе си,
съответно не можел в това състояние да наблюдава всеобхватно и непрекъснато
пътното платно, нито е могъл да възприеме намиращите се на пътя хора и
автомобили. Подсъдимия К. не е ползвал в момента слънчеви очила, които да го
предпазят от заслепяване, а е носел предписаните му от лекар диоптрични очила,
които задължително е следвало да носи, когато управлява МПС. Подсъдимият бил в
ситуация на заслепяване и съгласно чл.77 от ЗДвП е бил длъжен като водач на МПС
незабавно да намали скоростта на движение до безопасна и дори да спре, докато
премине ефекта на заслепяването и той отново да има възможност да вижда добре и
да възприема пътната обстановка и опасностите на пътя. В противоречие с
предписаното в чл.77 от ЗДвП подсъдимият не намалил скоростта си на движение,
нито спрял, а продължил да се движи с 50 км/ч., която скорост превишавала с 10
км/ч. максимално допустимата скорост за този участък от пътя.
Ограничението
на скоростта от 40 км./ч. било въведено с пътен знак - В26. Въпреки липсата на
видимост пред себе си, подсъдимият К. продължил да управлява автомобила си в
дясната за него лента със скорост около 50 км./ч. и след около 7 сек., от
момента на заслепяването, същият достигнал до спрения върху пътното платно
аварирал микробус „Ф. Т.“ и без да предприема маневра за заобикаляне на спрелия
автомобил и намиращите се на пътя пешеходци, както и без да предприема
задействане на спирачната система за екстремно спиране, продължил движение
направо, при което челно с предната дясна част на автомобила блъснал намиращият
се зад микробуса Б. и го притиснал към задната част на спрения микробус „Ф. Т.“.
В резултат на удара между предната част на л.т.а. “М. *“ и задната част на
микробуса „Ф. Т.“, в мястото на удара между които останал и пострадалият А. Б.,
левите крайниците на последният се оказали премазани. Л.т.а.
“М. *“, при удара си челно отзад в микробуса „Ф. Т.“, изместил, като придвижил
последния напред и диагонално в дясно, при което външната страна на отворената
предна дясна врата на микробуса, през която свидетеля Щ. /син/ търсел
светлоотразителен триъгълник под предните седалки, опряла в задната лява част
на паркирания от дясната му страна л.а. „А.*“. Докато микробусът се премествал
напред и надясно, поради удара от връхлитащия го отзад л.т.а. “М. *“, предната
дясна врата на същия се триела в лявата страна на паркирания автомобил „А.*“,
при което били причинени деформации и ожулвания на боята на задна броя, заден
ляв калник и задна лява врата на последния.
При последвалото принудително частично
затваряне на вратата, същата притиснала свидетеля Щ. /син/ към купето, а
микробусът го повлякъл по посока на движението си. След като микробусът
преустановил движението си, Щ. успял сам да се освободи от заклещването на
предната дясна врата към купето на микробуса и изтичал в задната част на
последния да разбере какво се е случило.
При удара между предната част на л.т.а. “М. *“ и задната част на микробуса „Ф. Т.“,
в резултат на инерционните сили и липсата на предпазен колан, тялото на
подсъдимия К. се изместило напред, гърдите му се притиснали във волана, а
главата му се ударила в предното панорамно стъкло на автомобила, при което
същото се счупило отвътре навън. От удара с главата в предното стъкло, К.
изпаднал във временна загуба на съзнание и останал да лежи върху волана на
автомобила.
Управляваният
от него автомобил започнал движение назад и на ляво, следвайки наклона на пътя,
като достигнал до металната ограда в левия край на пътя, където спрял напречно
на пътното платно, със задна част върху левия тротоар и предната част върху
пътното платно. След като л.т.а. “М. *“ се установил в покой, подсъдимият
К. се съвзел и сам излязъл от автомобила с наранявания и кръв
по лицето, придвижил се сам до отсрещния - десния тротоар и седнал върху
бордюра.
След сблъсъка между двата автомобила и последвалото им отделяне, намиращия се
между тях Б. изгубил съзнание и паднал по корем върху дясната половина на
пътното платно, с глава насочена в посока запад /към гр. С./ и крака на изток
/към гр. М./, а лявата му ръка и левият му крак кървели обилно. Виждайки
състоянието на пострадалия, Щ. / син/ съобщил веднага на ЕНН-112 за
възникналото ПТП и състоянието на Б., след което съвместно с баща си и
пристигналия непосредствено след настъпилото ПТП свидетел А. оказали първа
помощ на пострадалия. Свидетелят А. предоставил автоаптечката, която била в
управлявания от него таксиметров автомобил и с турникет пристегнали силно
разкъсания ляв крак на Б., а с чембер за пристягане на палети, пристегнал и
силно разкъсаната му лява ръка. Пострадалият малко след това дошъл в съзнание и
започнал да разпитва какво се е случило.
По повод сигнала, подаден от св. Щ., на
мястото на произшествието веднага били изпратени екипи на РУ на МВР С. и ЦСМП С..
Пристигналият на място екип на РУ на МВР С. в състав свидетелите П. и И.,
изяснили ситуацията по настъпване на ПТП-то и установили водачите на двата
автомобила, участници в ПТП, след което извършили проверка за алкохол с
техническо средство "А. Д." *, фабр. № *, на водачите Щ. и К.. Уредът
отчел нулева концентрация на алкохол в кръвта и на двамата водачи, чрез
издишания от същите въздух, а за установеното по случая, свидетелят П. изготвил
докладна записка рег. № УРИ *.
Пристигналите
медицински лица на място от екипа на ЦСМП С., прегледали пострадалия Б. и след
като му шинирали крака, незабавно го транспортирали до МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ гр. С..
Отделно до МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ гр. С. бил транспортиран и подсъдимият, който също
имал нужда от медицинска помощ, предвид видимите наранявания. В
МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ гр. С. пострадалият Б. бил незабавно опериран, но по време на
операцията починал. Свидетелят Щ. / син/ също бил прегледан. При прегледа било
установено, че има разместване и разкъсани връзки на дясното рамо. Това
наложило да се имобилизира с превръзка тип М., а след това бил освободен да се
лекува в домашни условия. При прегледа на подсъдимия К. било установено
сътресение на мозъка и наранявания по лицето и след като той отказал
хоспитализация и след като раните му били обработени бил освободен за домашно лечение.
Със заповед за задържане на лице, рег. №
1*2зз-115/08.06.2018 г. на РУ на МВР С., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
подсъдимият К. бил задържан за срок от 24 часа, считано от 00.25 ч. на
08.06.2018г. до 01.10ч. на 08.06.2018г.
На 07.06.2019г. местопроизшествието било
посетено от дежурен разследващ полицай при РУ на МВР С., който извършил оглед
на местопроизшествие, с което действие по разследването е било образувано
настоящото наказателно производство, с протокола, с който разследващият орган иззел като ВД – ПТС № 1 –
товарен автомобил „М. *“ с рег. № *, собственост на подс. К. и ПТС №2 – лек
автомобил „Ф. Т.“ с рег. № *, собственост на „С.Щ. “ ЕООД.
На 08.06.2019г., бил извършен оглед на
трупа на Б., намиращ се в отделението по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Б.Ш.“
гр. С., в който било описано състоянието на трупа, а към съставения протокол за
това действие по разследването бил изготвен фотоалбум.
Според заключението на в. л. – д-р
Д. – съдебен лекар в МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ гр. С., по назначената му
Съдебномедицинска експертиза /СМЕ №21/2018г./, при съдебномедицинското
изследване на трупа са установени: Травматична ампутация на лявата ръка и на
левия крак. Многофрагментно счупване на дясната подбедрица; Размачкване на
меките тъкани и мускулите на дясната подбедрица около описаното счупване;
Счупване на гръдната кост и на ребра вляво; Остра следкръвоизливна анемия на
вътрешните органи; Оток на мозъка и на белите дробове; Кръвен застой във
вътрешните органи. Смъртта се дължи на тежка масивна емболия на белите дробове,
а като причина за смъртта се приема и тежката масивна кръвозагуба в следствие
на тежките травматични увреждания на крайниците. Описаните травматични
увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет със значителна
кинетична енергия. Възможно е те да са получени така, както е отразено в
представените по ДП материали, а именно - при ПТП - блъскане на пешеходец с
последващо притискане в задната частна на микробус. Всички увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП на 07.06.2018г. година, при което е
пострадал А. Б..
Според заключението на същото вещо
лице по СМЕ № 58/2018г. в резултат на възникналото ПТП на 07.06.2018г., на С. С.Щ.
са били причинени: Контузия на гръдния кош, която е формирала усложнение на по
късен етап – т.н. Синдром на удареното рамо. Горните травматични увреждания са
причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет - удар или притискане
от такъв и е възможно да са получени при ПТП - притискане със значителна
кинетична енергия в областта на дясната гръдна половина, каквито са данните по
делото. Описаното травматично увреждане се проявява и характеризира основно с
болка. Лекува се с обездвижване на ръката за кратък период, както в настоящия
случвай – имобилизация с превръзка тип М. за 10 дни. Същите травматични
увреждания са причинили поотделно и в съвкупност разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и са
в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 07.06.2018г. ПТП, при
което е пострадал св.Щ..
Според заключението на същото вещо лице
по СМЕ № 36/2018 г., в резултат на настъпилото ПТП на 07.06.2018 г. на
подсъдимия К. са били причинени: Контузия на главата; Сътресение на мозъка;
Разкъсно-контузна рана на главата; Контузия на гръдния кош, причинени са по
механизма на действие на твърд тъп предмет - удар или притискане от такъв и е
възможно да са получени при ПТП- каквито са данните по делото. Горните
травматични увреждания са причинили поотделно и в съвкупност разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл. 130, ал.1
от НК.
Според заключението на в. л. - инж. М. по
назначената Автотехническа експертиза първият удар между т.а. “М. *” и пострадалия
Б. е настъпил на платното за движение, на около 5,5 - 6,0 м. западно от
ориентира, приет в протокола за оглед и на около 1,3 - 1,6м. южно от северната
граница на платното за движение. Вторият удар между т.а. “М. * и т.а. „Ф. Т.“ е
настъпил на платното за движение, на около 6 - 6,5м. западно от ориентира,
приет в протокола за оглед и на около 1 – 2м. южно от северната граница на
платното за движение. Третият удар между т.а. „Ф. Т.“ и св. Щ. е настъпил на тротоара, на около 9 –
10м. западно от ориентира, приет в протокола за оглед и на около 0 - 0,5м
северно от северната граница на платното за движение. Скоростта на движение на
т.а. “М. *” в момента на удара е била около 50 km/h. Според вещото лице водачът
на т.а. “М. *” – подс. К., е имал техническа възможност да избегне
произшествието, ако е реагирал на разстояние равно или по-голямо от дължината
на пълния спирачен път (опасна зона), т.е. разстояние поне 34,33м. преди
мястото на удара или около 2,5 s преди момента на удара. При хипотеза, която
включва заслепяване на водача на т.а. “М. *” от слънцето, то той е разполагал с
време около 4,75 s за зрителна адаптация, през което време той е имал
техническа възможност да намали скоростта си и при необходимост да спре преди
мястото на удара. Водачът на т.а. “М. *” е имал техническа възможност да
избегне произшествието със скоростта, с която се е движел, ако е бил реагирал
своевременно на евентуалното „заслепяване“ от слънцето. Скоростта на т.а „М. *“
след преминаването покрай пътния знак е била неразрешена.
От приложените фотоснимки на т.а. “М. *“ към протокола за оглед на ПТП от
07.06.2018г., е видно, че автомобилът е деформиран в предната му част, като има
излив на течност от него. Това, според вещото лице, означава, че с т.а. “М. *“
е невъзможно да се провеждат функционални проби, включително и е невъзможно да
се извърши измерване на спирачното усилие на стенд. От друга страна - по делото
няма данни автомобилът да е бил технически неизправен по време на ПТП, като в
материалите по ДП е приложено Удостоверение за техническа изправност с
валидност до 08.07.2018г.
Техническата причина за настъпилото ПТП, според
вещото лице М., не е свързана с употреба на спирачната система, а е субективна
- липса на реакция от страна на водача и продължаване да се управлява
автомобила, въпреки евентуално настъпило „заслепяване“ от слънцето, предизвикало
липса на видимост.
Деформациите по автомобила съответстват на удар в спрелия товарен автомобил и
са получени при настъпилото ПТП. Вещото лице в заключението си описва, като
най-вероятен от техническа гледна точка, следния механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие: Водачът К. е управлявал т.а. “М. *” по платното за движение на
път II-* в с Т., обл. С., в посока от изток на запад. През това време
пешеходецът Б. и пешеходецът Щ. /син/ са
били в близост до спрян в дясната част на пътя т.а. „Ф. Т.“, който е бил
аварирал, поради болт, забит в предна дясна гума, като Б. е бил до задната лява
част на автомобила, а Щ. е бил до дясната му страна. Водачът на т.а. “М. *” е
преминал през ляв завой на пътя и е навлязъл в прав участък, дълъг около 100м.
В този момент слънцето се е намирало срещу водача на около 18° над хоризонта.
Възможно е водача на т.а. “М. *” да е бил „заслепен“ от слънцето и така да е
загубил видимост към пътя пред него. Въпреки това обаче, водачът на т.а. “М. *”
е продължил да се движи и така около 7,2 s след навлизане по правия участък от
пътя, т.а. “М. *” е достигнал до авариралия т.а. „Ф. Т.“, където е настъпил
удар първо в предната част на т.а. “М. *” и тялото на Б., а след това в
предната дясна част на т.а. “М. *” и задната лява част на т.а. „Ф. Т.“. От
удара т.а. „Ф. Т.“ се е изместил напред и на дясно и е ударил св. Щ.. Стъклото
на т.а. “М. *” е счупено от вътре навън пред водача, което означава, че в
момента на удара водача на т.а. “М. *” е бил без поставен предпазен колан и при
удара главата му се е ударила в предното стъкло. Основна причина за настъпилото
произшествие, от техническа гледна точка е, че водачът на т.а. “М. *” - К.,
въпреки че е бил „заслепен“ от слънцето, е продължил да се движи без да има
видимост към пътя пред него и така не е реагирал своевременно на опасността от
удар с намиращите се на платното пред него пешеходци Б. и Щ., и т.а. „Ф. Т.“.
Технически неправилно било водачът на т.а. “М. *” да продължи да управлява
автомобила, без да може да наблюдава пътя пред
себе си. Ако К. не е бил „заслепен“ от слънцето, то тогава той не е реагирал
своевременно на опасността от удар с намиращите се на платното пред него
пешеходци и т.а. „Ф. Т.“, въпреки че е имал видимост към тях за повече от 7
сек.
Според
заключението на същото вещо лице по Допълнителната автотехническа експертиза,
когато т. а. „Ф. Т.“ е спрял с отворени врати задните светлини (стоп, габарит,
мигач) не се виждат, тъй като се закриват от вратите. Дали са били пуснати
светлините, включително и аварийните е без значение по отношение на
забелязването на т.а. ”Ф. Т.“ от човек, приближаващ зад автомобила, тъй като
при отворени врати човек не може да види светлините. Тъй като т.а. „Ф. Т.“ е
бил спрян в края на права отсечка с дължина 100 м. и ПТП е настъпило през деня,
водачите на МПС, приближаващи зад т. а. „Ф. Т.“ са имали техническа възможност
да го забележат на 100м и наличието на предупредителен светлоотразителен
триъгълник, който е с десетки пъти по - малка площ от задната част на т. а. „Ф.
Т.“ не би подобрил видимостта към т.а. „Ф. Т.“.
Според заключението на в. л. К. по
назначената на 10.09.2018г. Автооценъчна експертиза, стойността на нанесените
щети в резултат на ПТП по лек автомобил „Ф. Т. К.“, с peг. № *, собственост на
„С.Щ.“ ЕООД, с. М., общ. П., възлизат на 7 931.00 лева, а материалните щети по
лек автомобил „А.*“ с рег. № * собственост на Д. Д., възлизат на 299.00 лева.
Според изготвеното от в.л. - д-р С.
– очен лекар в МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ гр.С. заключение по назначената
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, К. има патологична рефракция -
миопия /късогледство/ на двете очи и лека степен на астигматизъм на дясно око,
което е от доста години. По този повод има предписани очила от момента на
установяването и същите носи редовно, както и в момента на инцидента. Към
момента на ПТП-то е бил със следните показатели: П.О.С. - Без патологични
промени, ЗОС - папили с ясни граници, съдове-разширени вени, стеснени артерии.
Зрение: Дясно око=0,1 с -2,25д сф =0,5 , Ляво око=0,2 с -1,75д сф =0,9-1,0.
Зрението на К. може да бъде коригирано по три начина, за да бъде правоспособен
водач на МПС: 1. с корекционни очила; 2. с контактна леща; 3. с лазерна
корекция. В момента на ПТП-то на 07.06.2018 г. е бил коригиран с корекционни
очила. Корекционните очила като начин на корекция, са отразени и в
Удостоверението му за правоспособност за водач на МПС. При извършване на
измерването на предоставените диоптрични очила и 2 бр. стъкла е установено, че
очилата са със стъкло на дясно око -2,25д сф и на ляво око=0,2 с -1,75д сф. С
тази корекция К. има следното зрение: дясно око=с-2,25д сф=0,5 и ляво око= с
-1,75д сф=1,0. Двуочно =1,0 т.е. с тази корекция е правоспособен водач на МПС.
От предоставената документация има един преглед от офталмолог и той е бил по
друг повод и няма отразена зрителна острота. Единствените данни за корекция на
зрението му са от удостоверението му за водач на МПС от 17.06.2013г. Отразената
там корекция е: дясно око -с-2,25д сф и ляво око= с -2,0д сф. Тази корекция не
съответствува на предоставените и замерени очила и стъкла. В момента на
извършения преглед - април 2019г. необходимата корекция е: дясно око=с-3,25д
сф=-0,5д Цл9=1,0 и ляво око=с-2,0д сф=1,0. По време на ПТП - то водачът е имал
1,0 зрение двуочно, т. е. нормално с носената корекция, което означава, че
намаленото му зрение няма отражение върху момента на възприемане на превозното
средство и времето за реакция. Ако водачът К. е бил по време на ПТП-то с очила,
представени по делото, е могъл да възприеме своевременно спрелия на пътя лек
автомобила „Ф. Т.“. Ако по някакви причини е бил без очила по време на ПТП - то
е могъл да възприеме спрелия на пътя автомобила от разстояние повече от 50 м.
Според
заключението на същото вещо лице по назначената Допълнителна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, адекватен и специфичен дразнител на зрителния
анализатор е светлината, а неговата най-основна и първична функция е
светлоусещането. В тесния смисъл на думата светлоусещането е способността на
окото да възприема дразнене от светлина с минимална интензивност. Степента на
светлочувствителност в даден момент се намира в тясна зависимост от
предшестващия престой на окото на светло или тъмно. Светлината представлява
едновременно електромагнитни вълни и движение на безброй малки частици-фотони.
Спектърът на светлината е твърде широк, но човешкото око е нагодено да
възприема определена част от този спектър - вълните с дължина 396 до 760mМ.
Способността на зрителния анализатор да се приспособява към различни степени
осветление се нарича адаптация към светло и адаптация към тъмно. За да
осъществява тази си функция окото има изградени механизми, като напр. при
интензивна светлина клепачите се присвиват, зеницата се свива до необходимата
площ с цел редуциране на количеството светлина, достигаща до ретината.
Зрителният анализатор реагира различно при адаптацията си към светло и към
тъмно. Светлочувствителноста се понижава значително, когато окото е подложено
на осветление на голяма интензивност. Времето за възстановяването й зависи от
интензивността и продължителността на въздействие. В конкретния случай същите
не може да бъдат определени. В противоположност на това, когато престои
по-продължително време на тъмно, с течение на времето настъпва изключително
повишение на светлочувствителността. В конкретния случай, в
общия смисъл би могло да има момент на по-интензивно светене, но не би могло да
се отговори категорично на поставените въпроси.
Според заключенията на в.л. д-р
Я. – химик и д-р С.– токсиколог, в
представената венозна кръв – 2 бр. на подс. К., не е установено наличие на
алкохол, наркотични вещества или психоактивни медикаменти; в представената
венозна кръв – 2 бр. на св. Щ., не е установено наличие на алкохол, наркотични
вещества или психоактивни медикаменти; в представената венозна кръв – 2 бр. на пострадалия
Б. не е установено наличие на алкохол, но е установено наличие на наркотично
вещество – кетамин, включен в Списък III /Рискови вещества/ на Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Кетамина е
общ анестетик с бързо действие за интервенозна или интрамускулна употреба с
отличаващо се фармакологично действие. Принадлежи към групата на халюциногените
– психоактивни вещества, които изкривяват възприятията за звук и картина и
предизвикват чувство на дисоциация - откъсване, изолиране себе си от околната
среда. По медицински показания се прилага само в болнична употреба/ в
анестезиологията и реанимацията/.
Според заключението на в. л. В. -
химик, по назначената му Химическа експертиза на кръвна проба взета от трупа на
Б., Протокол № А 220/12.06.18г. на УМБАЛ-П." в кръвната проба на пострадалия
не е доказано наличие на алкохол.
Изложената фактическа обстановка се споделя
от настоящия въззивен състав, защото е приета за установена от окръжния
съд въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и подкрепящите
го доказателства, изведени от доказателствени източници и способи /подробно и изчерпателно отразени в
мотивите към присъдата/, събрани и приобщени по делото по надлежния процесуален ред. Релевантните за предмета на доказване факти, описани в обвинителния акт и признати от подсъдимия, намират пълна подкрепа в еднопосочните, взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си доказателствени
материали, между които не съществуват значими и непреодолими противоречия, такива, които по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК да се нуждаят от подробен
анализ и съпоставяне.
При
осъществения служебно, в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК,
въззивен контрол не се констатираха допуснати от първостепенния съд съществени, неотстраними процесуални
нарушения, които по смисъла на чл.335 ал.2 от
НПК да предпоставят отмяна на присъдата
на процесуално основание. Предвид
проведеното съкратено съдебно следствие, в рамките на което подсъдимият е
признал всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, инстанционният контрол относно
допуснати процесуални нарушения налага проверка на процесуалната дейност на първостепенния
съд - налични предпоставки за съкратено следствие, спазване на регламентирания
ред за допускането и провеждането му, постановяване на присъдата в съответствие
с чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК. Отразеното
в протокола от проведеното съдебно заседание говори, че желанието на подсъдимия
да се ползва от привилегията на посочената процедура при определяне на
наказанието за инкриминираното деяние е изразено ясно, недвусмислено и
информирано, съзнавани и приети са от него ограниченията, които този
процесуален ред предвижда във връзка с приобщаването на доказателствата по
делото в изключение от принципите за устност и непосредственост, което
изключение изрично е разписано в закона. Инициираното от самия подсъдим и защитника му провеждане на съкратено
съдебно следствие и заявеното в тази връзка признание на изложените в
обвинителния акт факти, е обезпечено от доказателствата, събрани в хода на
досъдебното разследване, поради което окръжният съд не е имал основание да
откаже разглеждане на делото по този ред. От друга страна, макар и страна в
процеса, законодателят не е обвързал провеждането на специфичната по характера
си процедура, с изискването да има съгласие за това и от частните обвинители,
на които, и на техния повереник е дадена възможност да вземат отношение по този
въпрос, но то е без правно значение, като за прецизност само ще се отбележи, че
явилите се в залата частни обвинители и представляващият ги повереник - адвокат Б., не са се
противопоставили на искането на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК. Изложените
към присъдата мотиви покриват изискванията на чл. 305 ал.3 от НПК и дават
възможност на страните да реализират правото си на защита в пълен обем, а на
въззивния съд – да осъществи въззивната проверка в предмета и пределите й,
очертани в чл.313 и чл.314 от НПК. В този смисъл не може да се сподели оплакването, изложено за първи път в допълнението
към въззивната жалба, че окръжният съд не е изложил мотиви в подкрепа на извода
си за липса на съпричиняване на съставомерния резултат от пострадалия Б. и
свидетелите Щ.и. На л.105, л.106 – първи абзац, окръжният съд е изложил своето
виждане по този въпрос, посочил е доводи
в подкрепа на правните си изводи относно неоснователността на претендираното от
защитата на подсъдимия съпричиняване на резултата, поради което за липса на
мотиви не може да става дума. Дали виждането на съда е съобразено с
процесуалните правила, по които е проведено съдебното следствие, с
доказателствата по делото и с приложимия материален закон е друг въпрос, по
съществото на казуса, на който отговор се дължи и от настоящият съдебен състав.
Дори и да се приеме изцяло защитната теза за съпричиняване на резултата от
починалия Б. и свидетелите Щ.и, това не е основание присъдата да се отмени и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Исканата
от защитата корекция на присъдата се вмества в правомощията на апелативния съд
като въззивна инстанция, тъй като претендираните нарушения /ако са допуснати/
са отстраними, а безцелното и
необосновано връщане на делата на първата инстанция в случаите, когато
нарушенията са отстраними, е в разрез със забраната по чл.335 ал.2 от НПК.
Поради изложеното, претенцията за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от окръжния съд, друг съдебен състав – поради липса на мотиви
и/или поради допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, е неоснователна и не
може да се сподели.
При правилно установена фактическа обстановка окръжният
съд е приложил правилно материалния закон.
Съобразявайки всички обективни находки на местопроизшествието, отразени в
протокола за оглед и подложени на подробно експертно изследване, резултатите от него, резултатите от проведения
следствен експеримент и заявеното от свидетелите, окръжният съд е направил
обоснован и мотивиран извод, че непосредствената причина за настъпване на съставомерния резултат е неправомерното
поведение на подсъдимия К. като водач на МПС и че между това поведение и
смъртта на А. Б. е налице пряка причинно – следствена връзка. Признатите по
реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия в този смисъл факти намират пълна
подкрепа в доказателствения матерал.
Смъртта
на А. Б. не е спорен факт по делото и намира
своята опора в представените писмени доказателства
и доказателствени способи – медицинска документация, акт за смърт и удостоверение за наследници, заключенията
на изготвените експертизи в частта им с медицинска насоченост. В последните, изготвени
компетентно, обосновани и мотивирани, са отразени констатираните по тялото на
пострадалия телесни увреждания, направен е категоричен от медицинска гледна
точка извод, че те са резултат от настъпилото ПТП и
са довели до развиване на тежка масивна емболия на белите
дробове и тежка масивна кръвозагуба в следствие на травматични увреждания на
крайниците, които са единствената и пряка причина за
смъртта на Б., настъпила часове след произшествието.
Обвинението е възприело тезата на
подсъдимия, че непосредствено след ляв завой, при излизането си на прав участък
от пътя с дължина около 100м. – 150м., подс. К. е бил заслепен от насрещното
слънцестоене, което е възпрепятствало за
момент възможността му пълноценно да наблюдава пътната обстановка и да
забележи от такова разстояние /около 100м./ авариралият автомобил и пешеходците
в близост до него. Обясненията на К. в посочения смисъл /за заслепяване от
слънцето/ са намерили отражение като факти и в обвинителния акт, признати са по
реда на чл.371 т.2 от НПК, а в тяхна подкрепа са изводите на изготвената по
делото автотехническа експертиза, включваща и обследване на позицията на
слънцето, местоположението му спрямо автомобила и възможното отражение на
слънчевите лъчи върху видимостта на водачите на МПС, движещи се в
инкриминирания пътен участък на инкриминираната дата. Свидетелката М. също е
съобщила за силно светещо насрещно слънце, което я е мотивирало, освен да се
движи с особено внимание и да ползва слънчеви очила. Макар и приет за установен
от прокуратурата и признат от подсъдимия, фактът на заслепяването му от слънчевите
лъчи, не води до оневиняване на К. и евентуално до приложението на чл.15 от НК,
а такива претенции самият подсъдим и защитата му не предявяват. И логично,
защото, на възникналата временно пречка пътната
обстановка да се следи пълноценно от подсъдимия, последният не е реагирал по
начина, по който му предписва закона. Посоченото обективно възникнало обстоятелство
изисква водачът на МПС да бъде още по-предпазлив и внимателен при управление на
автомобила си, като по силата на чл.77 от ЗДвП му се вменяват и конкретни
задължения в такава ситуация - да намали скоростта или дори да спре автомобила, докато заслепяването не отмине. По
категоричен начин е доказано по делото, че това задължение подс. К. не е
изпълнил, напротив, макар и почувствал неблагоприятният ефект от
слънцезаслепяването, подсъдимият не е намалил скоростта и не е спрял, а е
продължил праволинейното си движение и след около 7с. директно се е врязал в авариралият
автомобил и намиращия се в близост до него пострадал А. Б.. Тук е мястото да се отбележи, че преекспонирано и
недостоверно се явява заявеното в обясненията на подсъдимия „изпадане в
безсъзнание” в резултат на ефекта от заслепяване от слънцето, тъй като
обективни данни за такова въздействие на слънчевите лъчи върху него и такова физиологично
състояние преди удара не са налични.
Такива факти не са отразени в обвинителния акт, а напротив, посочено е, че К. след инцидента е бил прегледан в болнично заведение, където е установено
сътресение на мозъка в резултат на
произшествието. Предвид тази констатация е възможно след удара, който и за подсъдимия е бил сериозен и с последствия за
здравето му, действително К. да е изпаднал в твърдяното състояние, за което
говори и безконтролното движение на управлявания от него автомобил след сблъсъка,
но данни за такова състояние, преди инцидента, по делото няма. В противовес на
това твърдение, а и на твърдението, че от момента на заслепяването / в началото
на правия участък от пътя/ до удара, К. изобщо не е виждал, чувал и не е
осъзнавал нищо, е безспорно установеното по делото, че цели 100м. и повече управляваният
от него автомобил се е движил праволинейно по пътната лента, без да се
отклонява вляво или в дясно, без да криволичи и да напуска пътното платно, каквото
движение едва ли е възможно да се осъществи от автомобил, с „изпаднал в
безсъзнание” човек в него, който изобщо не го контролира.
Неизпълнявайки
изискванията на Закона за движение по пътищата, уреждащ императивно дължимото
поведение на водач на МПС при заслепяване от слънчеви лъчи, подсъдимият К. сам
се е поставил в невъзможност да изпълни и императива на нормата на чл.20 ал.1
от НК - да наблюдава непрекъснато, внимателно и всеобхватно пътната обстановка,
да контролира пътното превозно средство и да предприеме своевременно адекватни
действия по боравене с органите на управление на автомобила. Невъзприемането на
препятствието по пътя, което се дължи на виновното поведение на водача –
подсъдимият К., също е причина, поради която се е стигнало до неизпълнение на
задълженията за преодоляването му, което говори и за допуснато нарушение на чл.
20 ал. 1 от ЗДвП, както правилно е приел първият съд. Когато, поради субективни
външни и вътрешни фактори, довели до разсейване и липса на концентрация върху
осъществяваната дейност, се установи недопустимо, виновно бездействие на водача
и в резултат на него е причинен съставомерния резултат, то той следва да носи
наказателна отговорност и във връзка с нарушаване на визираната норма от ЗДвП.
Всяко закъснение в предприемането на предвидените мерки за безопасност, при
обективна възможност да бъда възприета своевременно опасността, представлява
нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
В казуса е установено, факти в обвинителния акт са
изложени и признати, че авариралият автомобил е бил видим още от около 100м.,
за което говорят и резултатите от извършения следствен експеримент, и изводите
на изготвената автотехническа експертиза. И ако в началото на правия участък от
пътя – на около 100м. – 150м., когато К. твърди, че заслепяването му е
попречило за момент да възприеме опасността, той бе намалил скоростта или бе спрял
управлявания от него автомобил, обективни пречки да наблюдава внимателно
пътната обстановка, да възприеме своевременно авариралият автомобил и да реагира
адекватно, не са били налични. Категорично е установено, че спрелият автомобил
е бил безпроблемно видим и на 35м. преди удара, като въпреки достатъчното време
за зрителна адаптация – от около 5 секунди преди инцидента, приближавайки на посоченото
разстояние до автомобила и пешеходците в близост до него, подсъдимият изобщо не
ги е възприел и не е реагирал на опасността. Не без значение е установеното по
делото, че в същата пътна ситуация, минути преди произшествието, се е оказала и
св. М., която обаче е изпълнила изискванията на закона да съобрази особеностите
на обстановката, в това число и насрещното слънцестоене, и предвижвайки се с
ниска скорост и с повишено внимание и концентрация, безпроблемно е отчела
наличието на аварирал автомобил и хората до него, като е предприела нужните
действия с органите на управлявания от нея автомобил, така че да преодолее препятствието
на пътя по начина, по който законът го изисква. К., напротив, въобще не е
възприел посочената опасност и е бездействал, като не е извършил задължителните
манипулации с органите за управление на автомобила така, че да избегне
съприкосновение със спрелият, поради авария автомобил, както и с пострадалия Б.
и св. Щ., намиращи се в близост до него. А техническа възможност за това К. е
имал, дори и със скоростта, с която се е движил – 50 км/ч., и при предприемане
на нужните и изискуеми по закон действия, най – късно на 35м. преди удара,
последният не би настъпил.
В резултат на така допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за
движение по пътищата се е стигнало до съприкосновение между управлявания от К.
автомобил и тялото на пострадалия А. Б., в резултат на което на последния са
били причинени тежки травми, довели в своята съвкупност до смъртта му -
съставомерния резултат от деянието, с който резултат неправомерното поведение
на подсъдимия като водач на МПС е в пряка причинно – следствена връзка. Известна
е в тази насока трайната съдебна практика, според която, ако в резултат на произшествието са причинени телесни
повреди и те са единствена причина за настъпилата по - късно смърт на пострадалия, е налице причинна връзка между
деянието и резултата, обуславяща
наказателна отгворност за настъпилия по-тежък резултат / Решение № 176 от 11.X.1987г. по н. д. № 129/87г., 3
н.о. ВС/.
Правилно е и затова се споделя
становището на окръжният съд, че деянието е осъществено и от субективна страна,
по непредпазливост – небрежност. При
небрежността липсват конкретни представи за престъпния резултат, но това не
означава, че деецът няма някакви най-общи представи за това, което върши, за
обстановката, в която действа и за възможните опасности. В разглеждания случай
е безспорно установено, че подсъдимият К. е
причинил престъпния резултат, без да е предвиждал същия, без да го е искал и
целял. К.
обаче е пълнолетно лице, без данни за изключваща вменяемостта му душевна болест, достигнал
възрастта за психическа и социална зрелост, със значителен стаж като водач на МПС, преминаващ през познат пътен участък, който се намира в населено място.
Или, налице
са били всички обективни и субективни предпоставки, за да
може подсъдимият да предвиди настъпването на престъпния резултат, като е бил
длъжен и е могъл да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните
последици от своето неправомерно поведение.
Спорният
въпрос по делото всъщност е справедливостта на наложените на
подс. К. наказания за осъщественото деяние. В депозираната въззивна жалба и пледоариите пред съда от страните в процеса се набляга именно на относимите към
решаването на този въпрос факти и обстоятелства.
Проследявайки
процесът по индивидуализация на наказанията настоящият състав не открива да са
допуснати съществени, неотстраними нарушения в рамките на този процес. Коректно са отчетени смекчаващите отговорността на подсъдимия К. обстоятелства,
без да се открива те да са подценени или да обсъждани и анализирани превратно.
По категоричен начин е установено, че К. е лице с чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, семейно ангажиран. К. изразява и съжаление за случилото се, като не може
да се сподели възражението на частното обвинение, че това съжаление е заявено формално
и на чистосърдечността му доверие не следва да се дава, защото така направената
оценка е субективно заявена, а не почива на обективните данни по делото, според
които нееднократно такова съжаление е изразено и то е намерило своето отражение
в съдебните протоколи.
Съществено значение в казуса има и характеристиката на
подсъдимия като водач на МПС, който за времето на значителния си стаж като
такъв -
29 години, има наложени само 4 наказания - две наказания с наказателни
постановления и две, санкционирани с фишове
за допуснати нарушения на ЗДвП, които не се отличават с
изключителна сериозност и грубост - неправилно паркиране,
неправилно изпреварване, неправилно използване на звуков сигнал в населено
място, превишаване на допустимата скорост с
20-30 км/ч. Или правилно е заключено от първия съд, че К. следва да
се характеризира
като водач със сравнително добра дисциплина, за който
нарушаването на правилата за движение по пътищата не е напълно инцидентна
проява, но не е налице и трайно формирано пренебрежително отношение и незачитане
на законовите изисквания към тази, без съмнение рискова дейност. Не се открива да е налице отчетеното допълнително от окръжния съд като смекчаващо
отговорността на подс. К. обстоятелство -
съдействие, допринесло за разкриване на обективната
истина по делото. Съобразно даденото в ТР № 1/2009г. на ВКС, по
тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК, т.7 тълкуване,
при определяне на наказанието, съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК,
признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Данни за такова, решаващо и съществено за
разкриване на обективната истина,
поведение на подс. К. по делото
липсват. До внасяне на обвинителния акт, подсъдимият
е застъпвал версията за „изпадане в безсъзнание” преди произшествието, което е
посочил като причина за невъзможността му да реагира адекватно на възникналата
пътна ситуация. Това безспорно е израз на реализиране на правото
му на защитата в контекста на чл.55 от НПК и не може да се отчита в негова
вреда, но не е и фактор, който да се отчете в негова полза като израз на съдействие, имащо важно значение за правилното решаване на делото.
Като основен спорен въпрос между страните се
очертава наличието/липсата на съпричиняване на резултата от страна на
пострадалия А. Б. и свидетелят Щ. /баща/, който е и водач на авариралият
автомобил и как в процедура по чл.371 т.2 от НПК фактологията, описана в
обвинителния акт следва да се тълкува и отнесе към приложимото материално право.
Защитата на
подсъдимия призовава настоятелно да се отчетат в полза на подсъдимия като
съпричиняване фактите по делото, описани в обвинителния акт, според които : за
сигнализиране на принудително спрелия в населено място автомобил не са били
включени аварийни светлини, не е бил поставен светлоотразителен триъгълник, а
пострадалият, както и свидетелите Щ.и не са били облечени със светлоотразителни
жилетки. Нужно е да се отбележи, че от защитата се демонстрира противоречиво виждане
по спорния въпрос. От една страна, позовавайки се на проведеното съкратено
съдебно следствие, се иска съдът да се вмести изцяло във фактологията, описана
в обвинителния акт и правните изводи, следващи от нея, направени и от
обвинението /по отношение на светлоотразителните жилетки/. От друга страна, се
опитва да се отклони от тази фактология и дадената й от прокуратурата оценка,
като отрича отразените в обвинителния акт факти, според които поставянето на
светлоотразителен триъгълник е било в процес на изпълнение и че липсата му,
както и липсата на включени аварийни светлини не се е отразило на видимостта
към спрелия автомобил. Личният опит на настоящия състав от касационната
проверка на постановените от него актове говори, че в практиката на ВКС по този
въпрос се застъпва тезата, че съдът няма право да се отклонява от рамките,
които обвинението е поставило с обвинителния акт и ако в него съпричиняване е
възприето като налично или пък е отречено, становище на съда в обратния смисъл
е недопустимо. Така, например, в Решение
№ 126/ 2018г., постановено по дело № 372/2018г., 1 н.о., на ВКС изрично е
отбелязано, че обсъждането от съдилищата
на обстоятелствата по съпричиняването от страна на пострадалите е излишно, с
оглед протеклата диференцирана процедура и ако в обвинителния акт фактически положения, свързани със
съпричиняване на резултата са налични, недопустимо е извършването на нова,
различна правна оценка на тези факти от съда.
Съобразявайки
посоченото до тук и придържайки се стриктно и отчитайки особеностите на процедурата
по чл.371 т.2 от НПК, в конкретния казус този състав намира, че липсата на
поставен светлоотразителен триъгълник и на включени аварийни светлини, не е
довело до съпричиняване на съставомерния резултат. Експертни изводи в този
смисъл по делото по делото има /допълнителната автотехническа експертиза – т.4/
и на тяхна база прокурорът е извел фактически положения, според които неизпълнението на визираните задължения по
обезопасяване на авариралият автомобил, не са в причинна връзка със
съставомерния резултат. Ето защо не може да се сподели оплакването в допълнението
към въззивната жалба, че по отношение на значимостта на аварийните светлини и
светлоотразителния триъгълник за настъпване на инцидента по делото липсват
експертни параметри и становището на окръжният съд е произволно. Подсъдимият, в процедурата по чл.371 т.2 от НПК е признал това, признал е и че
триъгълника е бил в процес на поставяне, като се е отказал от възможността да
атакува, оборва и опровергава изводите на изготвената допълнителна автотехническа
експертиза и приетите на тяхна база от обвинението констатации, че поставянето
на триъгълник и включването на аварийни светлини не би подобрило видимостта към
авариралия автомобил и пешеходците до него, поради което и няма отношение към
настъпилото произшествие и съставомерния
резултат. Освен, че подсъдимият К. е признал факта, че дори и да бяха включени аварийните
светлини, не е съществувала обективна възможност те да се възприемат, поради
това, че вратите на автомобила са били отворени и са били пречка да се видят, е
нужно да се отбележи изрично, че съгласно чл. 97 ал.5 от ЗДвП, включването на
авариен сигнал или габаритни светлини е предвидено като възможност, а не като задължение.
Така че в анализираната пътна ситуация липсата на включени аварийни светлини не
представлява нарушение на императивно правило за движение по пътищата,
респективно, не е налице неизпълнение на такова, което да се счете като
съпричиняване на съставомерния резултат.
Единствено
основание има защитата / в контекста на цитираната практика на ВКС/ да се
оплаче от решението на окръжният съд да не отчете като съпричиняване
непоставянето на задължителната светлоотразителна жилетка от лице, което се
намира на пътното платно, отстранявайки авария по автомобил. Факти в този
смисъл се съдържат в обвинителния акт, подсъдимият ги е признал, решавайки да
поиска провеждане на производство по реда на чл.371 т.2 от НПК вероятно и
поради наличието им. Прокурорът е приел, че посоченото бездействие е допринесло
за настъпване на съставомерния резултат, без да се позове на конкретна норма от
ЗДвП или правилника за приложението му, вменяваща задължение за поставяне на посочената
жилетка. Относимата разпоредба е тази на
чл. 101 от ЗДвП,
предписваща, че
при възникване по време на движение на
повреда или неизправност в пътно превозно средство, водачът е длъжен да спре и
да вземе мерки за нейното отстраняване, а ако спряното
пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън
превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. Подобно изискване към останалите пътници в автомобила, законът не поставя.
В този аспект нарушение на посоченото правило е налице, и то макар да не е
допуснато от починалия, съпричиняване на резултата от страна на св. Щ. е
налице, тъй като той не е изпълнил задължението си като водач на аварирал
автомобил да се обозначи, обличайки посочената жилетка. Права е защитата на
подсъдимия, че за разлика от наличието на експертни изводи относно светлоотразителния
триъгълник и аварийните светлини, по делото няма обективни данни или налични експертизи,
според които дори и при поставена светлоотразителна жилетка видимостта на подс.
К. към пешеходците не би се подобрила съществено и особено достигайки на 35м.
преди местонахождението им. Самото обвинение е приело, че неизпълнението на
това задължение има принос към инцидента и смъртта на Б., и като се е занимал с
обсъждането и отричането на посочените факти и приетото от прокурора
съпричиняване, окръжният съд се е отклонил от процесуалния ред, по който делото
е протекло. Частното обвинение от своя страна, съгласието на което не се е
задължителна предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.371 т.2 от НПК, също е обвързано от фактологията, изложена в обвинителния
акт и липсва процесуална възможност частните обвинители да я оспорят или да
поискат събиране на доказателства за оборването й. В този аспект, този състав
намира, че формалното неизпълнение на задължението по чл.101 от ЗДвП от страна
на водача – св. С. С. Щ., следва да се квалифицира като допринесло за
настъпване на тежкия съставомерен резултат. На последно място, по този въпрос,
задължително е да се отбележи виждането на настоящият състав, че възприетото
съпричиняване по никакъв начин не може да се приеме за съществено, тъй като
няма нито основно, нито преимуществено значение за настъпване на инцидента, така
че да се отрази видимо при определяне на справедливото наказание за извършеното
от подс. К. деяние. Ако последният, още на 100м. – 150м. от мястото на удара,
при заслепяването му бе преустановил движението на управлявания от него
автомобил, докато ефекта от слънчевите лъчи преминат, и ако най – малко на 35м.
преди удара бе изпълнил задължението си да наблюдава внимателно пътната
обстановка / както е сторила например св. М./, дори и при липсата на триъгълник,
аварийни светлини и жилетки, до инцидента не би се стигнало. Затова, дори и да
се приеме, че неизпълнението на всички посочени изисквания за обозначение на
аварирал автомобил са в причинна връзка с резултата, това не може да наклони везните в полза на
искането за приложението на чл.55 от НК, тъй като констатираните в полза на К. смекчаващи
отговорността му обстоятелства, не се вместват в критериите, визирани в чл.55
от НК – да са многобройни и/или с изключително значение, при наличието на които
и най – лекото предвидено в закона наказание да се яви несъразмерно тежко в
сравнение с деянието и дееца. Освен, че сами по себе си визираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са от посочената категория, на тях се
противопоставят откриващите се в кориците на делото значителни по брой и по
относителната им тежест отегчаващи отговорността на К. обстоятелства, които неправилно
се подминават и неглижират от защитата му. А те не са произволно и необосновано
фиксирани в мотивите към атакуваната присъда, и най – вече, описани са подробно
в обвинителния акт като фактология, която подсъдимият е признал по реда на
чл.371 т.2 от НПК и недопустимо е сега, за първи път през въззивния съд да я оспорва. Подсъдимият се е движил с
неразрешена за пътния участък скорост и макар надвишаването да е само с 10
км./ч. и това да не е в причинна връзка със съставомерния резултат, наличието
на това нарушение на чл.21 от ЗДвП е обективен факт и не бива да се
пренебрегва. Наред с това, в резултат на деянието са били причинени и други
неблагоприятни последици, които се поглъщат от съставомерния резултат, а именно
лека телесна
повреда на св. Щ. / син/ и немаловажни имуществени вреди на два леки
автомобила - „Ф.
Т. К.“ и „А.*“. Известно
е трайното становище, залегнало в съдебната практика, че обстоятелства, които
не са елемент от инкриминираното деяние, в това число и допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата, които не са част от правната квалификация на
престъплението, могат да се отчитат при индивидуализация на наказанията / виж
например Решение
№ 293/2011г. на ВКС по н. д. № 1636/2011 г.,
II н.о./ и този подход не
влиза в разрез с изискването на чл.56 от НК. Не без значение е и че
съставомерния резултат е причинен в резултат на допуснати две отделни нарушения
на правилата за движение по пътищата, като нарушаването й на едно такова е
достатъчно за съставомерност на извършеното.
В тази обективна
ситуация като е отмерил наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54
от НК, в размер на 4г. и 6м. лишаване от свобода и в размер на 3г. лишаване от
правоуправление, окръжният съд е намерил справедливият баланс между обществения
интерес, и личния интерес – на подсъдимия и на пострадалите от деянието лица –
наследници на починалия А. Б.. В съответствие с императива на чл. 373
ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК окръжният съд
е редуцирал определеното наказание лишаване от
свобода с
1/3 до размер от 3 години, като ще се отбележи, че очевидна досадна техническа
грешка е отразената в присъдата норма на чл.58 ал.1 от НК вместо чл.58а ал.1 от НК, и несъвсем коректно е това
да се сочи от защитата като съществен
порок на атакуваната присъда, какъвто техническата непрецизност не е. Кумулативно
наложеното наказание лишаване от правоуправление не подлежи на редукция, а определеният размер е съобразен с изискването на чл.49
ал.2 от НК, с данните за предишни допуснати от подсъдимия и санкционирани по
административен ред нарушения по ЗДвП и с тежестта на конкретно нарушените
правила за движение по пътищата. Поради това
основания за корекция на присъдата в тази й част не се откриват.
Пропуск се
констатира във връзка с данните по делото за задържането на подс. К. по реда на чл.72 от ЗМВР, което задържане не е
приспаднато по реда на чл.59 ал.2 от НПК от наложеното наказание лишаване от
свобода, като не се отрива пречка присъдата да се прецизира в този смисъл,
което е единствено в полза на подсъдимото лице.
Законосъобразно
окръжният съд е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по отношение на
наказанието лишаване от свобода, тъй като са налице всички предвидени в закона
предпоставки за отлагане изтърпяването на наказанието, а предвид личностните
характеристики на подс. К., за поправянето и превъзпитанието му не се налага да бъде изолиран от обществото, като
определения с присъдата изпитателен срок от 4г. е достатъчен да
въздейства предупредително спрямо него и останалите членове на обществото.
Прекомерно и явно несправедливо, според
въззивният съд, се явява приложението на чл.67 ал.3 от НК, наред с посочените
до тук кумулативно наложени наказания и оплакването на подсъдимия в този смисъл
се явява основателно. Отдавна е изяснено в теорията и в практиката, че с разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК се дава възможност на съда да постанови по
време на изпитателния срок на условното осъждане спрямо подсъдимия да се
изпълнява една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - т. 4 от НК.
Тази пробационна мярка не е наказание, а мярка за въздействие върху осъденото
лице, целяща да се засили превантивното и възпитателно въздействие на
основното наказание за извършеното престъпление. Окръжният съд не е посочил кои особености на конкретния деец са го
мотивирали да приеме, че подс. К. може да се поправи и превъзпита, и спрямо
него може да се въздейства превантивно, само и единствено, ако той е обремен и
със задължението да посещава пробационната служба и да се среща периодично с
пробационен служител. Впрочем, такива в конкретика не се сочат и от частното
обвинение, а пред този състав като аргумент се посочи, че условната присъда не
променя по никакъв начин живота на осъдения, което не може да се сподели. В казуса, наказанието лишаване от свобода е отложено за
достатъчно дълъг изпитателен срок, по време на който подсъдимият следва да е особено внимателен, да има
поведение, ориентирано към стриктно спазване на законите на страната, под угрозата при последващо неправомерно поведение да изтърпи отложеното
наказание лишаване от свобода, което по размер съвсем не е за пренебрегване. Определеният изпитателен срок, наред с лишаването му от правоуправление за
3г., са достатъчни за подс. К. да преосмисли и ориентира правилно отношението
си конкретно към правилата
за движение по пътищата. Извършеното
от подсъдимият
престъпление не се отличава с по-висока от обичайната степен на обществена
опасност, съставомерният
резултат е пряка и непосредствена последица от неспазване на две, много сходни в изискванията си за конкретно правомерно поведение
правила за движение по пътищата. Самият
К., както е посочил и окръжният съд, не е личност
със завишена степен на обществена опасност, като и
личностната му характеристика и характеристиката му като водач на МПС не
говорят той да се нуждае от допълнително въздействие, наред с изтърпяване на
наложените му кумулативно две наказания, за да се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК. Извършените предходни административни нарушения сочат, че подсъдимият не е изряден шофьор, но не го характеризират и като опасен участник в пътното движение, за коригиране мисленето и отношението към правилата за движение по
пътищата на когото да е наложително допълнително интензивно въздействие, чрез
изтърпяване на пробационна мярка в рамките на четиригодишния изпитателен
срок. Пробационната мярка "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител", която частното обвинение държи и настоява да бъде наложена на подс. К., с нищо няма да допринесе за поправянето и
превъзпитанието му, а само ще създаде неоправдани ограничения в ежедневието му
и ще възпрепятства значително възможностите му за полагане на обществено – полезен труд. Частното обвинение
държи да се отчита и проследява стриктно изискването на чл.66 ал.4 от НК, а в
същото време настоява за налагане на посочената мярка, която без съмнение ще
затрудни изпълнението на фиксираното в тази норма изискване – К. да работи по време на изтърпяване на отложеното
наказание лишаване от свобода. По тези съображения, присъдата в коментираната й
част следва да се измени с отмяната на така наложената на основане чл.67 ал.3
от НК допълнителна мярка за въздействие спрямо подсъдимия.
Правилно и в съответствие с чл.301 ал.1
т.11 от НПК окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото веществени
доказателства, а разноските са възложени в тежест на подсъдимия в съответствие
с изискванията на чл.189 ал.3 от НПК, като изложените в тази насока мотиви се
споделят изцяло и не следва да се преповтарят, поради което корекция на
съдебния акт в тези му части не се налага.
Поради
изложеното до тук и на основание чл.334 т.3 вр. с чл.337 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда №7/03.10.2019г., постановена по НОХД №59/2019г. по описа на Окръжен съд – С., като я
отменя в частта, в която на основание
чл. 67 ал.3 от НК е постановено подсъдимият С.А.К. да търпи по време на определения на основание чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок от 4 години пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”.
НА основание чл.59 ал.2 от НПК приспада
от наложеното на подсъдимия С.А.К. наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ
години периода, през който е бил задържан по реда на чл.72 от ЗМВР.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване и протест в 15 – дневен срок от обявяването му
на страните по реда на чл.340 ал.2 пр.2 –
во от НПК пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: