Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,20.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в
публично заседание на шести ноември
през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИНА ГЮРОВА
При
секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И
прокурора
сложи за разглеждане
Докладвано от съдия Маркова в.гр.д.№ 2863 по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.310 и следв.ГПК във
връзка с чл.317 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Ю.Н.Г.,
ищец пред СРС, срещу постановеното по гр.д.№ 57116 по описа за 2018 г.
съдебно решение № 569731 от 27.12.2018 г. от СРС, ГО, 153-ти състав, с което са
отхвърлени, предявените с искова молба обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1,т.1-т.2 от КТ и са присъдени в тежест на ищеца/в полза
на ответника разноски в размер на 100 лв.
Във
въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано. Според въззивника в заповедта за уволнение не били конкретизирани
дисциплинарните нарушения; не били посочени три закъснения с повече от един час
в рамките на един месец, съгласно чл.190, ал.1,т.1 КТ, както и конкретните
нарушения на чл.190, ал.1,т.3 КТ. Заповедта била издадена в разрез с
изискванията на чл.187, ал.1 КТ , защото не било посочено дали се касае за
закъснения, преждевременни напускания на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време. Счита, че недостатъците на заповедта за
уволнение не могат да бъдат поправени със съдебна експертиза, нито чрез
изслушване на свидетелски показания. Това не можело да бъде сторено и с
компютърни разпечатки.
Иска се
от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение изцяло. Претендират се
разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
В
законовоустановения срок е постъпил отговор
от “Х.-П. Глоубъл Деливъри България Сентър“ ЕООД, ответник в производството
пред СРС, в който се сочи, че решението
е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при съобразяване
със събраните по делото писмени доказателства. Решението било съобразено с
Правилата за вътрешния трудов ред на дружеството. Не били допуснати сочените от
въззивника /ищец пред СРС/ нарушения при издаването на заповедта за уволнение.
Към заповедта имало приложения, които били неразделна част от нея. Визираното в
чл.190, ал.1,т.3 КТ изискване за системност било изпълнено за всички месеци за
визирания в заповедта период – 01.11.2017 г.- 05.06.2018 г.; налице били
значителни закъснения с повече от половин час.
Допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина били доказани.
Една част от тях бил признал в депозираните от него обяснения. Спазена била
разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ. Нарушенията били изключително тежки като се
имало предвид, че служителите на работодателя отговаряли за поддръжката на
сървъри и системи на международни банки, летища, учреждения и индустриални
производства и до прекия ръководител на въззивника били постъпвали оплаквания
от клиенти поради забавяне на техни случаи по вина на наказания.
Иска се
от настоящата инстанция да остави без уважение въззивната жалба и потвърди
обжалваното решение. Разноски се претендират.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Решението
на първоинстанционния съд е постановено във валиден и допустим процес.
Само за пълнота на изложението ще
посочим, че в мотивите си СРС е приел, че на ищеца не се следва обезщетение за
оставане без работа, а такъв иск не е бил предявен. Видно от диспозитива,
обаче, няма произнасяне по иск по чл.344, ал.1,т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл,
първоинстанционният съд се е мотивирал относно:
иска по чл. 344, ал.1,т.1 КТ с липсата на допуснато нарушение на чл.194,
ал.1 КТ- в тежест на служителя /ищец/ със заповедта за налагане на
дисциплинарно наказания „уволнение“ били вменени нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в системни закъснения за работа и неспазване на
времетраенето на почивките по време на смяна в периода 01.11.2017 г.-
05.06.2018 г. Наказанието било наложено на 06.07.2018 г., т.е. в 1-годишния
срок от извършването на нарушенията. Управителят на дружеството-работодател бил
узнал за нарушенията на 08.06.2018 г. и това било станало във връзка с
входираното до него писмо, изходящо от Д.И.-ръководител екип и З.П.– оперативен
мениджър. От ищеца не били ангажирани доказателства за по-ранното узнаване,
поради което СРС е приел, че до налагане на наказанието не бил изтекъл
2-месечния срок. Възражението на ищеца, че заповедта не била мотивирана също
било неоснователно- спазено било изискването по чл.195, ал.1 КТ- съгласно
съдебната практика допустимо било заповедта в мотивите си да препраща към друг,
както в случая било сторено; заповедта имала приложение. В последното били
описани всички допуснати от служителя закъснения и просрочване на обедните
почивки. Наред с това в писмените си обяснения ищецът не отричал вменените му
нарушения, а само сочел поради какви причини ги е допуснал. СРС се е позовал на
Правилника за вътрешния трудов ред на
работодателя, съгласно който било въведено сумарно изчисляване на работното
време за всички служители във всички структурни звена; въведен бил и сменен
режим като за разпределението на смените се изготвяли графици, които били
поименни и за тримесечен срок. Служителите били длъжни да спазват установената
с графиците продължителност на работната смяна, да спазват установените начало
и край на работната смяна и да я използуват за изпълнение на трудовите си
задължения. Служителите били длъжни да бъдат на работните си места преди началото на работната смяна и
до нейния край. Служителите, които работят на смени нямали право да напускат
работното си място или да преустановяват работа без изрично разрешение на
прекия ръководител, докато не предадат смяната, като при закъснения следва да
уведомят ръководителя. От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
че ищеца е работил на смени- ранни, дневни, късни и нощни съобразно изготвения
график, като осъществявал техническа поддържка на клиенти от различни държави
чрез получаване на обаждания и приемане на обръщения. От приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се установило, че когато
служителят отиде на работа, трябва да се идентифицира в системата, че е готов
да приеме обаждания и да изпълнява задачи. Идентификацията ставала посредством
потребителско име и парола като всяко
напускане на работното място се отразявало в системата с код от 0-10, като така
се сумирали отработените часове на всеки служител по съответния идентификационен
номер. За ищеца този номер бил 7753826. Електронната система показвала момента,
в който системата включва компютъра и се идентифицира в системата с
потребителско име и парола. Приложение № 1 към заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“, представлявало именно такава извадка от
системата за периода 01.11.2017 г.- 05.06.2018 г., в която било отразено по
дати, кога ищецът е бил на смяна, в колко часа е следвало да започне смяната
му, съответно в колко часа се е регистрирал в системата. От тази извадка се
установявали 84 бр. закъснели
регистрации, т.е. такива след началния час на смяната. Регистрирани били
и множество надвишавания на времето за обедна почивка, определено на 1
астрономически час съгласно Правилника. СРС е приел, че обясненията дадени по
реда на чл.193 КТ /погрешно в решението ГПК/
по своя характер представляват извънсъдебно признание за неизгодни
факти. Допуснатите от ищеца нарушения се установявали от представената по
делото от ответника и неоспорена от ищеца извадка от маркиране на картата за
достъп на последния до работното му място през процесния период. Затова и СРС е
приел, че е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на ищеца;
същият се бил запознал с Правилника за вътрешния трудов ред още при
подписването на трудовия договор, което се потвърждавало от подписаната от
него, декларация.Налице били три и повече нарушения, за които преди това не
било налагано наказание и за които не бил изтекъл срока за осъществяването на
дисциплинарната отговорност; касаело се за системни нарушения по смисъла на
чл.190,ал.1,т.3 КТ и затова уволнението било законно извършено. Искът по
чл.344, ал.1,т.1 КТ следвало да бъде отхвърлен.
С оглед на приетото, че уволнението е
законосъобразно, не следвало да бъде уважен иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ, както
и за заплащане на обезщетение.
По
доводите във въззивната жалба:
Относно
искът по чл. 344, ал.1,т.1 КТ:
В заповедта за наложено дисциплинарно
наказание като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 187, т.1 КТ- закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време.
Видно от заповед № 444/06.07.2018 г.,
с която на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“,
във връзка с допуснатите от служителя дисциплинарни нарушения за периода
01.11.2017 г.- 05.06.2018 г. е препратено към приложение № 1- дословно:
„описани в Приложение № 1, неразделна част от настоящата заповед“. По нататък
четем „служителят системно не информирал за закъсненията си отговорните служители за графиците и разпределянето
на клиентските случаи, както и за необходимостта да пренасрочва обедните и
междинните си почивки. Прекият ръководител на служителя е провеждал многократно
разговори с него, но той е продължил да не спазва утвърденото работно време и
график“. От съдържанието на мотивната част на заповедта става ясно, че се
отнася до неспазване на работното време от страна на служителя, изразяващи се в
ненавременно явяване на работа, както и неспазване на установените почивки за хранене.
Следователно, конкретизирани са вменените на ищеца нарушения на трудовата
дисциплина. От друга страна, съдебната практика на ВКС приема, че е допустимо и
законосъобразно, заповедта за уволнение да се позовава на мотиви, респ. друг
документ към който за препраща. Това в случая е приложение № 1, за което
изрично е посочено, че представлява неразделна част от заповед № 444 от
06.07.2018 г. Неоснователен е довода на въззивника /ищец пред СРС/, че
„недостатъците“ на заповедта за уволнение не могат да се поправят с изслушване
на СТЕ- в случая експертизата е допусната, изслушана и приета по делото /пред
СРС/ за разчитане на отразеното в приложение № 1, за което безспорно са били
необходими специални познания. Именно от заключението на вещото лице се
установява, че Приложение № 1 към заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“, представлява извадка от електронната система, въведена в
ответното дружество и след разчитане на данните от което Приложение № 1, е
видно за периода 01.11.2017 г.- 05.06.2018 г., по дати, кога ищецът е бил на
смяна, в колко часа е следвало да започне смяната му, съответно в колко часа се
е регистрирал в системата. Това доказателства /СТЕ/ е събрано именно, защото
ищецът е оспорил Приложение № 1 да доказва допуснати от него закъснения за
работа. Пак от това заключение става ясно, че когато служителят отиде на
работа, трябва да се идентифицира в системата, че е готов да приеме обаждания и
да изпълнява задачи. Идентификацията е посредством потребителско име и парола като всяко напускане на работното
място се отразява в системата с код от 0-10, като така се сумират отработените
часове на всеки служител по съответния идентификационен номер. За ищеца този
номер бил 7753826. Не се спори, а и от събраните писмени доказателства, както и
от Правилника за вътрешния трудов ред, се установява, че ищецът е работил на
смени при сумарно отчитане на положение от него труд. Електронната система
показва момента, в който системата включва компютъра и служителят се
идентифицира в системата с потребителско име и парола. Така, че именно
„разчитането“ от страна на вещото лице по СТЕ доказва извършването от страна на
ищеца на визираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина.
От приложенията към СТЕ се установява, че за процесния период ищецът е закъснял
84 пъти за началния част на работа. По отношение неспазване на установените
почивки за хранене – 1 час, видно от Приложение № 1 към СТЕ /л.143 по делото
пред СРС/- такива са констатирани напр. на 07.11.2017 г., на 13. И 14.11.2017 г., на 29. и
30.11.2017 г., на 15.12.2017 г., на 19.12.2017 г. и на 22.12.2017 г./AUX 8, което отразява времето, ползвано за обедна почивка с
оглед разясненията на свидетеля Д.И. по чиято инициатива е започнало
дисциплинарното производство по отношение на ищеца/. По отношение неспазване на
временните почивки с определена от работодателя продължителност от 30 минути /AUX 9/, например : на 08., 09 и 10.11.2017 г., на 27.,28 и
29.11.2017 г., на 14.,15 и 30.02.2018 г.
Нещо повече, видно от депозираните от
ищеца обяснения по реда на чл.193 КТ самият той признава: „Държа да отбележа,
че не оспорвам нито едно от споменатите обвинения, стоя зад всяко едно
закъснение“.
Следва да отбележим, че два са
въведените доводи в исковата молба относно незаконността на уволнението му-
нарушение на чл.194, ал.1 КТ и на чл.195, ал.1 КТ. СРС е обсъдил и двата довода
като е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на СЧЕ и логично и обосновано е достигнал до правилен правен извод
за законността на уволнението.
Относно
искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ обуславя неоснователност на иска по чл.344,
ал.1,т.2 КТ.
На основание гореизложеното, съдът
счита, че решение № 569731 от 27.12.2018 г., постановено от СРС, ГО, 153-ти
състав по гр.д.№ 57116 по описа за 2018 г. като правилно ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника
разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и
такива му се следват, изразяващи се в юриск. възнаграждение. Такова се определя
по правилата на чл.78, ал.8 ГПК вр.с чл.37 ЗПП в размер на 50 лв.
Заплащането на разноски при загубване
на делото работникът или служителят дължи на работодателя на общо основание,
арг. от чл.78, ал.3, така и в определение № 101 от 24.02.2011 г. по ч.гр.д.№
55/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, ІV-то ГО. Затова и въззивникът ще следва да
заплати на въззиваемия сумата в размер на 80 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 569731 от 27.12.2018 г. на СРС, ГО, 153-ти състав, постановено по
гр.д.№ 57116 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
Ю.Г.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.С.Д., ДА ЗАПЛАТИ на “Х.-П. Глоубъл Деливъри
България Сентър“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, район „Младост“, Бизнес парк
София, сграда 7 Б, ет.3, разноските
по делото в размер на 80 лв.- юриск.възнаграждение – пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република
България в 1-МЕСЕЧЕН срок от 20.11.2019 г., ПРИ УСЛОВИЯТА НА чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: