№ 3735
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110204004 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „***“ ЕООД с ЕИК
********* срещу наказателно постановление № 755287 – F752124/12.02.2024
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност /ЗДДС/ на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006г./
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е издадено при
неизяснени факти и обстоятелства относно извършената проверка и
констатациите в резултат от нея. Аргументира се тезата, че актосъставителят
не е установил и приложил доказателства в подкрепа на установените
нарушения. Счита, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 33 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. е неприложима в конкретния случай, тъй като
законодателят не е предвидил момент, в който следва да бъде отразена
промяната на касовата наличност и същата би могла да се извърши по всяко
време преди края на отчетния период. От съда се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, нередовно призован,
не се представлява. Ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал. 4 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна – началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт ***, който моли
жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да
бъде потвърдено в неговата цялост. Посочва, че разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН не е бил приложена от АНО тъй като нарушителят е санкциониран за
втори път за същото нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С наказателно постановление № 54998-F553132/03.12.2020 г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС била наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. С решение № 890/14.03.2022 г. по НАХД № 8700/2021 г. по
описа на СРС, НО, 100 състав, влязло в законна сила на 06.04.2022 г.
наказателното постановление било изменено, като имуществената санкция
била намалена на 500 лева.
На 15.01.2024 г. около 14:10 часа свидетелят Н. В. М. - инспектор по
приходите в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, заедно с колегата си *****
извършили проверка на търговски обект – магазин „***“, находящ се в гр.
София, бул. „****” № 15, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК *********. В
хода на проверката *** извършил контролна покупка на протеин на прах на
стойност 100 лева, която била заплатена в брой с 2 банкноти от по 50 лева. За
продажбата не бил издаден фискален касов бон. След контролната покупка
*** напуснал обекта, с цел да бъде дадена възможност на продавача да отчете
извършената продажба, след което служителите на НАП отново влезли в
обекта. В хода на извършената проверка било установено, че търговският
обект е оборудван с фискално устройство, притежаващо функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата. Била преброена
фактическата касова наличност на касата, която била в размер на 394,90 лева,
за което бил съставен опис. Бил изведен междинен финансов отчет „Х“ №
0016065 от 15.01.2024 г. от фискалното устройство и било установено, че
отчетената по фискално устройство касова наличност била в размер на 386,75
лева. Установената разлика от 8,15 лева между фактическата касова наличност
от 394,90 лева и отчетената по фискалното устройство от 386,75 лева не била
отразена като служебно въведена парична сума в касата. Бил съставен
Протокол за извършена проверка Серия АА, № 0131172/15.01.2024 г. При
преброяване на касовата наличност било установено, че фактически в касата
имало само 1 банкнота от 50 лева.
С оглед установеното при проверката свидетелят Н. В. М. счел, че „***“
ЕООД е осъществило нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г., за което на 18.01.2024 г. в присъствие на управителя на
дружеството *** съставил срещу последното акт за установяване на
административно нарушение сер. № F 752124/18.01.2024 г. Актът бил
предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал без
възражения.
2
На 25.01.2024 г. било подадени и писмено възражение, в което
дружеството изразило несъгласието си с така съставения акт с мотиви, сходни
с тези, изложени в жалбата.
Като преценил направеното възражение за неоснователно и въз основа
на така съставения АУАН на 12.02.2024 г. началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София издал
обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на
управителя на дружеството *** на 20.02.2024 г., а на 05.03.2024 г. чрез куриер
била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля Н. В. М., протокол за извършена проверка Серия
АА, № 0131172/15.01.2024 г, опис на наличните парични средства в касата на
търговския обект на 15.01.2024 г., дневен финансов отчет Х от 15.01.2024 г.,
копие на фискален бон, заповед №2024-ВТР-01-0005/02.01.2024г. на „***“
ЕООД, длъжностна характеристика на длъжността продавач-консултант и
заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля Н. В. М., който
лично е извършил проверката в търговския обект и е констатирал
положителна разликата между действителната касова наличност и отчетената
такава въз основа на данните от отчета на фискалното устройство и
наличността в касата. Показанията на свидетеля са в достатъчна степен
подробни, последователни, логични и подкрепени от останалия
доказателствен материал– изготвеният опис на наличните парични средства в
касата установява действителната касова наличност, а дневният отчет - тази
по фискалното устройство, като свидетелят също посочи, че разликата е била
около 8 лева в повече тоест в касата е имало 8 лева повече, отколкото било
отчетено по финансовия Х отчет. От приложения по делото дневен финансов
отчет се установява и търговецът, стопанисващ обекта, а именно „***“ ЕООД
с ЕИК *********.
Съдът намира, че показанията на свидетеля в частта, посочващи
извършването на контролна покупка от неговия колега *** и неиздаването на
фискален бон от продавача също заслужават доверие – свидетелят посочи, че
обичайната практика е проверката да започва с контролна покупка. В случая,
същата била заплатена с две банкноти от по 50 лева, а при отчитането на
касовата наличност е била налична само една такава – тези факти се подкрепят
и от писмените доказателства по делото- протокола от проверката и описа на
наличните парични средства в касата.
От представената по делото заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП се извлича информация за компетентността
на актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления. От приобщените
наказателно постановление № 54998-F553132/03.12.2020 г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП и решение №
890/14.03.2022 г. по НАХД № 8700/2021 г. по описа на СРС, НО, 100 състав
съдът установи, че дружеството-жалбоподател е било санкционирано и преди
за същото по вид нарушение, както процесното.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
3
Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от НП е връчен на
управителя на дружеството – жалбоподател на 20.02.2024 г., а жалбата е
депозирана на 05.03.2024 г. чрез куриер), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т. 2.1 на представената и
приета по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., органите по приходите са
оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.
Според чл. 7, ал.1 т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по
приходите”, с оглед на което свидетеля Н. М., заемащ именно такава длъжност
е бил компетентен да състави процесния АУАН. От т. 1.1, б. „г“ на цитираната
заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.
185 от ЗДДС и на началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който е издал
и обжалваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, като му е
дадена съответна правна квалификация- тази по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
гласи, че извън случаите на продажби/сторно всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до
20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1, а именно глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Без
съмнение Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на
чл. 118 от ЗДДС - съгласно §11 от ПЗР „Наредбата се издава на основание чл.
118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на
4
физическите лица“.
Настоящия състав на съда счита, че в конкретния случай по безспорен и
несъмнен начин се установи, че към момента на проверката в касата на
търговския обект е имало 394,90 лева, а отчетената касова наличност по
фискално устройство е била 386,75 лева. Разликата от 8,15 лева,
представляваща промяна на касовата наличност не е била регистрирана във
фискалното устройство чрез операцията „служебно въведена” сума, въпреки,
че устройството е разполагало с функцията „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. С оглед изложеното дружеството-жалбоподател не е
изпълнило вмененото му в чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
задължение и е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за
което е обвинено. Установява се, че макар да се касае за положителна разлика
между касовата наличност и отчетената такава по фискално устройство не се
доказа нарушението да е довело до неотразяване на приходи.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че след като
законът не въвежда срок за регистриране на промяната в касовата наличност
във ФУ /извън случаите на продажби/ като „служебно изведени“ или
„служебно въведени“ суми, то това би могло да се извърши до края на
отчетния период. Действително разпоредбата не съдържа срок, но от
лексикалното и смисловото й тълкуване следва извод, че регистрирането на
промяната следва да се извършва своевременно, в момента на манипулиране
на касовата наличност, като всяка промяна се отразява в момента на
извършването й. Въвеждането/извеждането на суми в/от касата на търговския
обект винаги следва да е документално обосновано, а обратното води до
невъзможност да се проследи паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието и възражението, изложено в
жалбата за липса на виновно поведение е ирелевантно.
Съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на
маловажност по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба „Маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящия случай
единственото смекчаващо отговорността обстоятелство представлява ниският
размер на неотчетената сума – 8,15 лева. Наред с това обаче съдът съобрази,
че непосредствено преди проверката на касовата наличност е била извършена
контролна покупка на стойност 100 лева, която не е била отчетена чрез
фискалното устройство. Нещо повече – тази покупка е била заплатена от
инспектора от НАП с две банкноти от по 50 лева, а при проверката на касата
се оказало, че в нея има само една банкнота от 50 лева, което води до извод за
съществуването на втора, нерегламентирана каса, в която се съхраняват
5
парични средства на дружеството. Наред с това като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете и факта, че дружеството и
преди е било наказвано за същото по вид нарушение /без процесното да може
да се квалифицира като повторно/. С оглед изложеното съдът намира, че не се
касае за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид, поради което приложението на
чл. 28 от ЗАНН е изключено.
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 1000 /хиляда/
лева е в минимален размер, съгласно чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, поради
което въпрос за нейното намаляване не може да се поставя.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е безспорно доказано, същото не представлява
маловажен случай, а наложената имуществена санкция в минимален размер е
справедлива, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът следва да присъди в полза на ЦУ на НАП разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
100 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената от процесуалния представител дейност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, 2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 755287 –
F752124/12.02.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“
– София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност на дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД с ЕИК
********* е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева
за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18/13.12.2006г./
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7