№ 33550
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20231110125275 по описа за 2023 година
С молба от 22.08.2023 г., ищците оттеглят предявените искове.
С оглед така заявеното оттегляне на исковете съдът намира, че производството следва да се
прекрати, за което не е необходимо съгласието на ответника, тъй като не е проведено първо
по делото съдебно заседание – арг. от чл.232 ГПК.
В случая, за да определи на коя страна следва да се присъдат разноски по делото, съдът взе
предвид обстоятелството, че плащането по процесната претенция е извършено в хода на
настоящото производство след завеждане на настоящата искова –обстоятелство, което не се
оспорва от страните.
В тази хипотеза, когато ищецът е десезирал съда от разглеждане на спора, поради
извършено в хода на процеса плащане, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК, съгласно която при прекратяване на делото ответникът има право на разноски,
а те следва да се присъдят в полза на ищеца.
В този смисъл е постановеното по реда на чл. 274 ГПК Определение № 843 от 17.11.2014 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК, съгласно което „При прекратяване на
производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът безспорно има право
на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато
отказа от иска обаче, е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като
ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се
понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с
поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи, съдът следва да
изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по
аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да направи извода за основателността на
претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради
отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно
обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска“
Ето защо съдът счита, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковата
1
молба, поради което следва да се присъдят в полза на ищците разноски за държавна такса и
в полза на адвокат Д. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от по 400 лева за
осъщественото процесуално представителство за всеки от ищците, осъществено по реда на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Така мотивиран и на основание чл.232 ГПК и Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. д. № 25275/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 151 състав.
ОСЪЖДА У.................. и адрес: гр. .................., общ. Столична, обл. София (столица) да
заплати на Д. Й. Ч., ЕГН ********** и М. Н. С. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 50 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА У.................. и адрес: гр. .................., общ. Столична, обл. София (столица) , да
заплати на адв. Г. Д. Д. от САК с личен №**********, ......................, на основание чл. 38,
ал.2, във връзка с чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата 800 лв. (по 400 лв. за
всеки от ищците), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Определението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2