РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110156828 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. З. З., ЕГН **********, с адрес:
гр. срещу ХР. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „“, б, с която се моли съда да
осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 400 лева- главница по договор за заем от
02.11.2016 г., 50 лева- мораторна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 01.10.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 02.11.2016г. дал назаем на ответницата сумата от 400 лева, която
тя се задължила да върне до 31.07.2017 г., и за което обстоятелство било съставена разписка.
Прилага се писмено доказателство-разписка.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата и в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който се твърди, че ответницата не е вземала
процесната сума в заем. Твърди се, че представената с исковата молба разписка не е
подписана от страната и от нея не може да се установи сключване на договор за заем.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на валидно сключен договор за заем между
страните, в частност предаване на сумата в собственост на заемателя и поемане от него на
задължение да я върне на падежа, размера на дадената в заем сума и срока за връщането . В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си.
Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на
страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, като изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер.
Договорът за заем е сключен,когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари
1
или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид,количество и качество./ в т.см. Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 112 от 10.08.2018 г. по
гр. д. № 1698 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/.
Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен и е породил
действие, е необходимо реалното предаване на заместимата вещ (пари) от заемодателя на
заемател.
По делото е представен документ с текст „Днес 2.11.2016 г. получих от ИВ. З. З. с ЕГН
********** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ необходими за лични нужди. Сумата се
задължавам да върна до г. ХР. Г. К., ЕГН ********** л.к. №изд. от -“ Представеният
документ е неподписан.
От своя страна неподписаният частен документ няма доказателствена сила, но това не
винаги го лишава от качеството на доказателство.
В Решение № 211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС е прието, че
и неподписаният частен документ може да бъде доказателство, като съдът преценява
доказателствената му сила свободно, по вътрешно убеждение и с оглед на всички данни по
делото. Ако авторството на документа не е предмет на спор между страните, съдът би
следвало да го признае за безспорен с доклада по чл.146, ал.1, т.3 ГПК. От друга страна, има
и частни документи, съставени с цел да бъдат получени от другиго, при което подписът не е
абсолютно задължителен /напр. писма и съобщения, особено когато са част от редовно
водена между определени лица кореспонденция/, поради което не е необходимо авторът да
посочва с подписа си своята самоличност.
В процесния случай неподписаният документ би имал характера на разписка, ако може
да се установи автора на волеизявлението. Разписката по чл. 77 ЗЗД се предоставя от
кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД.
Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
разписката служи още и като доказателство за сключването му и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.
Доколкото обаче между страните е спорно кой е автор на приложения по делото документ,
съответно ответницата отрича да е автор на текста, то неподписаният документ няма
доказателствена сила.
Въз основа на гореизложеното с оглед липсата на друг доказателствен материал,
въпреки възложената доказателствена тежест ищецът не е доказал съгласие на страните за
сключване на договор за заем, нито предаване на процесната сума от 400 лева.
Ето защо искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорния такъв
за мораторна лихва върху заетата сума.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът има правно на разноски и такива се претендират,
но доколкото не са представени доказателства за извършването им не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХЪРЛЯ предявения от ИВ. З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, срещу ХР.
Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, , иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лева- главница по договор за заем от
2
02.11.2016 г., сумата от 50 лева- мораторна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 01.10.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3