№ 1858
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217467 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК, във вр. чл. 72, ал.
4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Д. Й. П., ЕГН: ********** чрез адв. Б. А. -
САК, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 229зз-1621 от 29.11.2023 г.,
издадена от полицейски орган – К. Д. Г., на длъжност „ОР“ при 05 РУ - СДВР,
с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на Д. Й. П. е била наложена
принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. Иска
се отмяната на атакувания акт, като същевременно се претендират и сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Й. П., редовно призован, се
представлява от адв. Б. А. - САК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на
оспорената заповед за задържане. Претендира присъждане на разноски по
делото. Предоставена е писмена защита и списък с разноските.
Ответникът по делото - К. Д. Г., редовно уведомен, не се явява,
представлява се от юрк. П. с пълномощно по делото. Предоставени писмени
бележки от юрк. И. – също пълномощник на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149,
1
ал.1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
От приложената административна преписка се установява, че
жалбоподателят Д. Й. П. е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на 05 РУ - СДВР на 29.11.2023 г. в 00:10 часа въз основа
на оспорената Заповед за задържане на лице № 229зз-1621 от 29.11.2023 г. В
същата е отразено, че издател е К. Д. Г., изпълняващ длъжност „ОР“ при 05
РУ - СДВР. Като правно основание за задържане на лицето била посочена
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. В графата „фактически и правни
основания“ за задържане на лицето било посочено „ДП №2110/2023 по чл.
296, ал.1 от НК. На 28.11.2023 г. в гр. София, ул. „Кракра“ №7 не е изпълнил
заповед за защита на СРС, като е взел сина си Б. Д. П.“. При задържането на
жалбоподателя са му били разяснени неговите права. Извършен му е обиск на
29.11.2023г. в 00:15 ч, като жалбоподателят Д. П. е бил освободен на
29.11.2023г. в 16:05 ч.
Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган при спазване
на предвидената от закона писмена форма, като съобразно разпоредбите на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски
органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 от
ЗМВР, съобразно приобщеното към доказателствата удостоверение с рег. №
513р-129586/22.12.2023 г.
От приобщените към делото заверени копия на документи по ДП №
2110/2023 г., съдът установява, че на 28.11.2023 г. било образувано посоченото
досъдебно производство по описа на 05 РУ СДВР за престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК, свързано с нарушена от Д. П. заповед за защита от домашно
насилие същия ден. С постановление от 28.11.2023 г. на разследващ полицай
В. от 05 РУ СДВР, жалбоподателят Д. Й. П. е обявен за общодържавно
издирване /ОДИ/ с мярка „принудително довеждане“. В постановлението
изрично е посочено, че в случай на установяване на местонахождението му,
той трябва да бъде насочен от служителите на МВР към разследващия
полицай в 05 РУ СДВР, за извършване на процесуално-следствени действия.
Съгласно Телеграма за обявяване на ОДИ № 33615/28.11.2023г. постановеното
ОДИ е регистрирано в системата на МВР на 28.11.2023 г. в 23:25 часа с
посочена мярка „принудително довеждане“ в качеството на свидетел по
досъдебно производство.
От обжалваната Заповед за задържане се установява, че жалбоподателят
е задържан на 29.11.2023 г. в 00:10 часа, малко след обявяването му за ОДИ.
Лицето било освободено в 16:05 часа на 29.11.2023 г. и в изпълнение на
дадени указания от наблюдаващия досъдебното производство прокурор, на
същия ден в сградата на 05 РУ СДВР от 16:25 часа до16:55 часа, бил проведен
разпит на Д. П. в качеството на свидетел по образуваното ДП.
2
На 11.12.2023 г. от адв. А. била подадена жалбата срещу задържането на
П., която била депозирана чрез 05 РУ СДВР до СРС, НО.
С молба вх. № 346873/04.12.2023 г. жалбоподателя Д. П. е поискал от
СРС тълкуване на Заповед за незабавна защита № 345/15.11.2023 г. на СРС, 37
състав, издадена по гражданско дело №62378/2023 г. В резултат на
образуваното производство по реда на чл. 251 от ГПК, съдът се е произнесъл с
Определение № 45198/ 18.12.2023 г., в което е посочено, че „съдът не е
определил и няма за цел да изменя утвърден с влязло в сила решение режим
на лични отношения между ответника и неговите малолетни деца“ и е оставил
без разглеждане подадената от П. молба.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетеля
Я.Д., както и въз основа на писмените доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – заповед за задържане на
лице рег. № 229зз-1621 от 29.11.2023 г., протокол за личен обиск на лице;
декларация за правата на задържано лице; разписка за върнати вещи и пари от
задържаното лице; удостоверение рег. № 513р-129586/22.12.2023 г. от СДВР;
писмо рег. № 22900-9936/15.05.2024 г. ведно със заверени копия на ДП №
2110/2023 г. по описа на 05 РУ - СДВР, електронна справка съдимост;
заверено копие на определение №45198/18.12.2023 г. на СРС, ГО, 37 състав, и
др.
Настоящия състав на съда кредитира изцяло гласните и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК като ги намира за
непротиворечиви и еднопосочни, изясняващи фактическата обстановка,
възприета от съда.
По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от
ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие.
В конкретния казус, видно от оспорената заповед, след посочване на
правното основание за задържането като „чл. 72, ал. 1 от ЗМВР“, като
фактическо основание е посочено „ДП 2110/2023 г. по чл. 296, ал. 1 от НК. На
28.11.2023 г. в гр. София, ул. „Кракра“ № 7 не е изпълнил Заповед за защита на
СРС, като е взел сина си Б. Д. П.“. Според настоящия състав на съда,
посоченото фактическо основание е достатъчно и отговаря на изискването на
чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване ясно и недвусмислено на фактическите
и правни основания за задържането. За обосноваване на правото на органа да
упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна
власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, в
заповедта за задържане са описани конкретните фактически обстоятелства,
сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се
постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е
3
съпричастно към него. Непосочването на точката от закона се санира с ясното
обяснение в графата „фактически и правни основания“ и този пропуск, според
състава на съда е от рода на несъществените. В конкретния случай, след
анализ на фактическата обстановка съдът констатира, че жалбоподателя в
проведения на 29.11.2023 г. разпит съобщава, че заповед за незабавна защита
от 15.11.2023 г. на СРС му била връчена на 23.11.2023г. от кварталния
инспектор, който го е извикал в 04 РУ - СДВР и лично му била връчена,
поради което съдът намира, че бидейки запознат със съдържанието на тази
заповед фактическото основание, посочено в обжалвания акт е било ясно за
П., както и основанията за задържането му и поради тази причина не се
установява нарушаване или ограничаване на правата на задържаното лице,
доколкото същия е бил наясно с издадената срещу него заповед за защита.
От приобщените към делото доказателства съдът намира, че към
момента на издаването на процесната заповед и задържането на
жалбоподателя от органите на МВР, СРС, ГО, 37 състав, не е бил сезиран с
искане за тълкуване на заповед за незабавна защита № 345/15.11.2023г. и
същата е била валидно основание за задържането на нарушилото я лице.
Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело №
4/2002 г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни
интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан
със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или
служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт. Така и когато органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административно-производствените правила и са основания за отмяната на
акта. Както бе посочено по-горе при издаването на процесната заповед
компетентният орган е мотивирал действията си в необходимата степен, за да
може лицето да разбере за какво точно е задържано.
От приложената по делото докладна записка по ДП № 2110/2023 г. по
описа на 05 РУ - СДВР, се установява, че на 28.11.2023 г. в гр. София, ул.
4
„Кракра“ №7 жалбоподателят не е изпълнил заповед за защита по чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН, издадена по гр. д. № 62378/2023 г. на СРС, влязла в сила, с която се
забранява на Д. Й. П. да приближава жилището, обитавано от В.Л.Р. и техните
общи деца Я. и Б., нейната работа и местата за социални контакти и отдих за
срок от 18 месеца. Във връзка с образуваното разследване ответникът приел,
че жалбоподателя Д. Й. П. е съпричастен към извършване на престъплението.
В тази връзка е била издадена оспорваната заповед за задържане.
Съдът счита, че полицейският орган при 05 РУ - СДВР е изпълнил
законосъобразно своите задължения, като след установяването на издирваното
с телеграма за ОДИ лице Д. П. го е задържал, като е издал обжалваната
заповед за задържане и го е предал на издирвалите го служители от 05 РУ -
СДВР, които да проведат с него процесуално- следствени действия по ДП.
Категорично доказано е, че самоличността на задържания напълно съвпада с
данните за издирваното лице.
За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна
мярка, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е
извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно
престъпление. Действително, за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР
не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и
безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е
определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и
основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е
наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето
да е извършител на престъпление. В разглеждания случай от събраните по
делото доказателства категорично се установяват данни за извършено от
страна на лицето престъпление, т. е. изпълнени са предпоставките за
приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, в
конкретния случай по т. 1. Следователно оспорената заповед за задържане е
издадена при правилно приложение на материалноправните разпоредби и не е
налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Полицейския орган е действал в изпълнение на издадено и необжалвано
постановление на разследващ орган и съответно в изпълнение на
регистрирана и валидна телеграма за ОДИ. В допълнение съдът намира, че и
периодът на задържане на лицето не може да бъде повод за отмяната на
процесния акт, тъй като видно от него лицето е били задържано по-малко от
24 часа, а и това не е спорен факт.
Следва да се отбележи, според настоящия състав на съда, че процесната
заповед противно на наведените в жалбата твърдения, е съобразена и с целта
на закона, поради което не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5
от АПК. Със задържането е спазен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство (чл. 6 от АПК). Задържането за срок до 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла
да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72,
5
ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5,
§ 1, б. „с“ от ЕКПЧ, което е приложимо с цел да се осигури явяването на
лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ
както бе обосновано вече се оправдава от целта лицето да бъде представено
пред разследващия орган с оглед образуваното досъдебно производство за
нарушаване на заповедта за защита, издадена от СРС, за която жалбоподателя
е бил надлежно уведомен преди деня на задържането му. В случая от
доказателствата по делото по безспорен начин се установи каква е била
конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея
задържане. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя
са засегнати в пропорционална степен на необходимото от гледна точка на
целта, за която се издава административният акт. Безспорно установената
фактическа обстановка и направените правни изводи еднопосочно
установяват правилното приложение на чл. 5 от ЕКЗПЧОС, а именно лицето е
задържано в съответствие с процедури, предвидени от закона с цел да се
осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление .
По изложените съображения оспорената заповед за задържане отговаря
на законовите изисквания и подадената срещу нея жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. По делото са проведени три съдебни
заседания, в които като представител на ответникът са се явили трима
упълномощени юрисконсулти на СДВР. Съдът намира, че в случая в
производството освен участвалите в съдебно заседание юрисконсулти са
предоставени писмени бележки от четвърти упълномощен юрисконсулт,
поради което намира, че присъденото възнаграждение следва да бъде около
средния, а именно 110 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК и чл. 143 -
144 от АПК, вр. чл. 78 и сл. от ГПК, СРС, НО, 133 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба срещу заповед за
задържане на лице рег. № 229зз-1621 от 29.11.2023 г., издадена от
полицейски орган К. Д. Г., на длъжност „ОР“ при 05 РУ - СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на Д. Й. П., ЕГН: **********, е била
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
6
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Й. П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 110.00 / сто и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за неговото
изготвяне.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7