№ 835
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000500460 по описа за 2025 година
С решение № 260407 от 9.07.2024 г. по гр. д. № 8535/2018 г., СГС, І-4,
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на Р. Й. Ц., пътник на предна дясна
седалка, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв., причинени от ПТП на 15.04.2017 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, за периода от 17.07.2017 г. до
окончателното изплащане.
Срещу решението в частта, в която искът е уважен над сумата от 90 000
лв. до сумата от 150 000 лв. е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД.
В същата се подчертава, че не е спазен принципа на справедливост, както и че
ищцата нямаше да получи увреждания ако е била с правилно поставен колан
(в тази връзка се акцентира, че водачът не е получил тежки травми именно
поради функцията на колана). Счита, че неправилно е провеждано
следоперативното лечение, но въпреки това прогнозата е оптимистична.
Изтъква, че няма причинна връзка с възпалението на дясното ходило.
Възразява и относно присъдената законна лихва, вкл. и досежно периода й.
Претендира разноски. Прилага писмени доказателства.
С определение № 267356 от 2.12.2024 г. е оставена без уважение
1
молбата на застрахователя за изменение на решението в частта за разноските
досежно размера на присъдения в полза на адв. О. хонорар.
Срещу определението е постъпила частна жалба на застрахователя, в
която се сочи, че размерът от 12 780 лв. е прекомерно завишен, като се излагат
мотиви за несъответствие на акта с решение на СЕС.
В писмени отговори от Р. Й. Ц. се оспорват въззивната и частната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата Р. Й. Ц. твърди, че като пътник в МПС пострадала от ПТП,
настъпило на 15.04.2017 г. поради виновно и противоправно поведение на
водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. Изтъква, че с влязла в сила присъда водачът е признат за виновен в
извършването на процесното ПТП, но е счетено, че последното е
предизвикано при условията на независимо съизвършителство. Твърди, че
претърпяла травми в коремната и гръдната област, фрактури на дясно бедро,
на две кости на лявото стъпало и три кости на дясното ходило. Сочи, че се
лекувала оперативно и продължително време, имала нужда от чужда помощ,
все още не била възстановена, преживяла страх, безпомощност, отчаяние.
Твърди, че с влязло в сила Решение № 945 от 17.07.2020 г. по гр. д. № 447/20 г.,
РС Перник, потвърдено от ОС, застрахователят вече бил осъден да й заплати
имуществени вреди за процесното ПТП, поради което между страните е
установено със сила на пресъдено нещо механизма на ПТП, вината на
извършителя, липсата на съпричиняване от нейна страна, както и причинно
следствената връзка между механизма на ПТП и получените травматични
увреждания. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лв., ведно със законната лихва считано от 17.07.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът ЗК "Лев Инс" АД оспорва иска, относно механизма на ПТП
с възражението, че изцяло виновен за настъпването му е водачът на лекия
автомобил, в който е пътувала ищцата, а застрахованият при него водач само е
извършвал спасителна маневра. Евентуално сочи, че е налице независимо
2
съизвършителство и водачите следва да отговарят съразмерно. Оспорва
причинната връзка и характера на вредите, както и размера на иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция спорът е съсредоточен относно размера на
обезщетението и приноса на ищцата, както и относно дължимостта на
законната лихва, респ. периода й.
Установява се, че в друго производство ищцата е получила обезщетение
на претърпените имуществени вреди за сумата от 6139,26 лв. (Решение № 945
от 17.07.2020 г. по гр. д. № 447 по описа на Районен съд - Перник за 2020 г.,
потвърдено с Решение № 119/12.04.2021 г. по гр. д. № 657/20 г. на ОС Перник,
влязло в сила).
От заключението по приетата СМЕ се установява, че от ПТП ищцата е
получила контузия на гърдите и корема, тотален травматичен
"пневмоторакс" (навлизане на свободен въздух) в лявата гръдна кухина
(създало временна опасност за живота), многофрагментно диафизарно
счупване на дясната бедрена кост, фрактури на 2-ра и 4-та метатарзални
кости на лявото ходило и конквасация (размачкване) на дясното стъпало с
фрактури на 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та предходилни кости. Посочено е, че
увреждания са били множествени, сложни по вид и трудни за лечение, а
лечебният и възстановителен период е продължител, като са налице остатъчни
трайни деформации и смущения при движение на увредените крайници.
Затрудненията за използване на десния долен крайник са продължили общо 6
месеца, на левия - 2 месеца, а гръдната травма е отзвучала окончателно за срок
от 4 месеца. Посочено е, че автомобилът, в който ищцата е пътувала е получил
тежки деформации с дълбоко хлътване във вътрешността на купето в посока
пътуващите на предните седалки в автомобила и въпреки използвания колан
тя е получила описаните травми. При лечението първоначално по спешност е
приложена екстензия на дясно бедро и извършена гръдна операция (двукратно
поради усложнения). След това оперативно е наместена фрактурата на
дясната бедрена кост с поставяне на фиксация, и открито наместване на
костите на двете стъпала и фиксация с метални плаки, винтове и Киршнерови
игли. Следоперативното лечение е било на постелен режим, а изписването
3
след 10 дни. Провеждани били рехабилитационни процедури, а на прегледи
през август и септември същата година е констатирано възпаление в областта
на дясното ходило. Проведени са операции за изваждане на синтезните
материали. Общо оздравителният период на всички травматични увреждания
при ищцата е приключил за срок от 8 месеца. Интензивните болки и страдания
са били през първите 2 месеца след злополуката и около 2-3 седмици по време
на проведената рехабилитацията, както и след операциите. Извън посочените
периоди тя е търпяла само периодично явяващи се болки при преумора на
долните крайници и при рязка промяна на времето, когато е била принудена да
ползва обезболяващи средства. Постепенно болките са намалили
интензивността си и са станали спорадични, които болки постепенно са
изчезнали във времето, с рядка проява в зоните на фрактурите. Тези болки ще
отзвучат след поставяне на ортопедични обувки и ползване на обезболяващи
средства. Към момента ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни
средства с леко накуцваща походка надясно, останали са белези в зоните на
операциите, движението на дясната колянна става е с леко намаление на
флексията - с 10 градуса и ищцата трудно кляка. Налице е малка деформация в
горната част на лявото ходило, а сводът на дясното ходило е спаднал, като се
установени и парастезии на пръстите на ходилото. Бъдещата прогноза на
ищцата по отношение на претърпените увреждания е оптимистична, няма
данни за негативни последици за трудоспособността на пострадалата.
Приетата СПсЕ е получила остра стресова реакция, но към момента не са
налице болестни симптоми, останали са само страхови опасения от
катастрофални събития и субективен дискомфорт от белезите по десния долен
крайник.
Св. В. В. е посочил, че ищцата е пътувала с колан. Сочи, че в болницата
тя била на легло и не могла да се обслужва сама, като за нея се грижели
медицинските сестри. След изписването не можела да се движи сама, около
три месеца била неподвижна, раздвижването било с патерици, имала период
на накуцване и после се оправила. Сега при разходка се оплаквала от болки в
десния крак. След инцидента била отчаяна, не искала да общува, върнала се на
работа след една година.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
4
Няма спор, че с решение на ОС Перник, влязло в сила, са присъдени
обезщетения за имуществени вреди. Ето защо следва да се приеме, че със сила
на присъдено нещо са разрешени основните въпроси относно елементите на
деликта – противоправност на деянието, вина на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, настъпилите имуществени вреди и
причинно следствената връзка. Съдилищата в производството относно
имуществените вреди са отхвърлили тезата за принос от пострадалата. Този
извод може да бъде възприет и в настоящото производство, но може да бъде и
отхвърлен, тъй като следва да се прецени дали за конкретните твърдени
неимуществени вреди от значение е било използването на предпазен колан.
Настоящият състав приема, че от данните по делото, сочещи на тежко
увреждане на предната част на купето (в посока към пасажерите на предните
седалки) и предвид заключението на СМЕ, следва да се заключи, че и с
поставен колан ищцата е щяла да получи установените телесни увреждания.
Констатирано е проникване на твърдите част на корпуса на автомобила
навътре към пътуващите на предните седалка, което е довело до тежките
физически травми на ищцата. Няма данни какви са били уврежданията на
самия водач за да се извърши съпоставка с тези на ищцата. Отделно от това,
показанията на св. В., сочещ, че ищцата е пътувала с колан, не са оборени от
други доказателства, обратно – те се подкрепят от изводите на СМЕ. В
допълнение на горното по делото няма данни за травми в областта на главата,
а ноторно известно е, че такива често са ясно доказателство, че пътникът е
пътувал без предпазен защитен колан. Ето защо съдът намира, че
възражението за принос е недоказано.
Относно спорния пред настоящата инстанция въпрос за размера на
обезщетението съдът приема, че определената от градския съд сума е
завишена и следва да бъде редуцирана. От анализа на събраните
доказателства в тяхната съвкупност се налага изводът, че пострадалата е
получила травми по цялото тяло, тъй като са били счупени кости в двете
ходила, дясното бедро, а зоната на гърдите и корема са били травмирани, с
опасност за живота, поради настъпилия пневмоторакс. За тези значителни и
разположени в различни зони телесни повреди (с оглед възрастта на
пострадалата (22 г.) и момента на събитията (2017 г.) следва да се присъди
сумата от 110 000 лв. За този размер (равняващ се на минималните работни
заплати за почти 20 години) съдът отчита, че действително ищцата е понесла
5
множество и трудни за лечение телесни увреди – контузиите и фрактурите и в
двата долни крайника са възпрепятствали движението и обслужването,
наложили са постелно и оперативно лечение, възстановяването е било с
ползване на помощни средства, имало е период на нарушена походка, като по
настоящем има данни за леко накуцване и смущения в клякането. От СМЕ е
видно, че получените телесни увреди са били сложни за лечение, включвали
са както оперативни, така и консервативни методи (екстензии и инвазивна
интервенция с поставяне на синтезин материали), извършени са множество
операции в областта на гърдите и краката, необходимо е било лечението да е
на легло, а самият процес е бил съпроводен и с усложнение, поради появило
се последвало възпаление на дясното ходило. Безспорно ищцата е преживяла
стрес, тревоги, притеснения и несигурност, останали са страхови опасения от
катастрофални събития и дискомфорт от видимите белези (установено от
СПсЕ). Следва да се счете за доказано твърдението, че към момента при
ищцата все още се констатират остатъчни ограничения на двигателните
функции (лекото накуцваща походка надясно), белези в зоните на операциите,
а движението на дясната колянна става е с леко намаление на флексията - с 10
градуса и ищцата трудно кляка. Освен това са констатирани деформации в
двете стъпала, което ще наложи ползване на ортопедични обувки, за да се
редуцира болковото усещане. Въпреки това обаче бъдещата прогноза на
ищцата по отношение на претърпените увреждания е оптимистична, няма
данни за негативни последици за трудоспособността на пострадалата, а целият
възстановителен период, (макар и продължителен) е приключил за срок от 8
месеца, като понастоящем няма данни за нарушение на социалния ритъм на
живот на ищцата, макар при същата спорадично се проявява болков синдром.
Няма данни ищцата да не е изпълнила предписания на лекарите в
процеса по възстановяване и това да е довело до неговото забавяне или до
усложнения и негативни последици за здравния й статус. Ето защо
възраженията на застрахователя в тази насока са неоснователни.
Предвид всичко казано и като отчита обществено икономическите
условия към момента на ПТП, както и съдебната практика по подобен род
дела и принципа за справедливост съдът приема, че решението следва да се
отмени в частта, в която на ищцата е присъдена сума над 110 000 лв. до сумата
от 150 000 лв. и за тази част искът да се отхвърли.
6
Що се касае до момента, от който следва да се присъди лихва, следва да
се съобрази актуалната практиката на ВКС, отразена напр. в решение № 128
от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО. Няма спор, че пострадалата е
сезирала застрахователя на 9.05.2017 г. – л. 56. От тази дата се следва лихва,
но тъй като съдът е присъдил такава от по-късна дата, с оглед забраната за
влошаване на положението на жалбоподателя, решението не следва да се
коригира.
Определението по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено, като
разноските следва да бъдат разпределени отново, с оглед изложените по-горе
доводи. На процесуалният представител на ищцата за двете инстанции се
следва общо сумата от 10 800 лв. (8000 лв. за първата и 1000 лв. за втората
инстанция), с включен ДДС. Този извод се налага с оглед актуалната практика
на ВКС, СЕС, естеството на оказаната правна помощ и обема на извършената
работа с оглед особеностите на правния спор, като съдът отчита Наредба № 1
от 2004 г. само като ориентир. Ищцата дължи разноски за въззивното
производство в размер на 400 лв. за такса и 200 лв. за юрисконсулт.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260407 от 9.07.2024 г. по гр. д. № 8535/2018 г.,
СГС, І-4, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на Р. Й.
Ц., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди над
сумата от 110 000 лв. до сумата от 150 000 лв., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, за периода от 17.07.2017 г. до окончателното
изплащане, в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД се ОСЪЖДА да заплати на
адв. В. О. възнаграждение над 9600 лв. до присъденото от 12 780 лв., и в
частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД се ОСЪЖДА да заплати държавна такси
над сумата от 4400 лв. до сумата от 6000 лв., както и изцяло определение №
267356 от 2.12.2024 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Р.
Й. Ц., ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, за сумата
над 110 000 лв. до сумата от 150 000 лв., като обезщетение на неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 15.04.2017 г., като неоснователен.
7
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за сумата
над 90 000 лв. до сумата от 110 000 лв.
Решението е влязло в сила за присъдената на Р. Й. Ц. сума от 90 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. В. О. възнаграждение за
въззивното производство в размер на 1200 лв., с припадащ се ДДС.
ОСЪЖДА Р. Й. Ц. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски за
въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8