№ 94
гр. Габрово, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20244200500070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образевано е по въззивна жалба на Б. И. С. чрез адв. Д. Н. против решение № 506 от
17.11.2023г. по гр.д. № 2151/2022г. по описа на ГРС.
Твърди се, че обжалваното решение било необосновано и незаконосъобразно. Съдът
извел грешни правни изводи, в противоречие с утвърдената практика на ВКС по
приложение на действащия ГПК. Първоинстанционният съд достигнал до погрешни и
незаконосъобразни правни изводи без да вникне в казуса и правилно да формира своите
правни изводи, които противоречали и на описаната от него фактическа обстановка и анализ
на събраните доказателства.Възражението на ищеца в подадената исковата молба досежно
възникналата собственост за ответника било единствено в липсата на изтекъл давностен
срок за придобиването му, както и че факта на владеене бил правен извод на нотариуса, а не
удостоверен от него факт. Още в подадения отговор на исковата молба подробно било
изложено защо актовете за частна община собственост нямат правопораждащо действие,
тъй като константаната съдебна практика приемала, че дейността по актуване и деактуване
на имотите - общинска собственост съгласно уредбата по глава VII ЗОбС била
вътрешнослужебна дейност на общинската администрация, касаеща отчета и регистрацията
на имотите и правото на собственост на общината и няма правопораждащо действие, което
не било взето предвид при постановяване на обжалваното решение
Неаргументирано и без всякакво основание, съдът при обсъждане показанията на
1
разпитаните свидетели, приемал, че те били неясни и противоречиви.Фактът на владеене на
имота бил установен, както от разпита на свидетелите И. и К., така и от представените
писмени доказателства, изложени в протокол от обстоятелствена проверка на нотариус П.К.,
както и от приетата по делото експертиза. В случая не намирал приложение мораториумът
за придобиване на имоти държавна и общинска собственост, за което ответникът изложил
подробни аргументи в отговора, но съдът не обсъдил.Още преди подаване на искането за
издаване на нотариален акт, ответникът бил собственик на имота на основание
осъщественото от него владение, като само липсата на надлежен документ за имота станало
причина за започване на процедурата по издаване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка, която по своя характер не създавала право на собственост.
Молбата до Община Габрово била подадена на 22.07.2022 г., като това предприето
действие нямало отношение към изтеклия законово предвиден срок за придобиване на имота
въз основа на давностно владение, а имало отношение към документа за собственост, с
който той искал да се сбодие и който начин бил избрал. От събраните по делото
доказателства безспорно било установено, че имотът е бил владян от ответника и неговия
баща в периода от 1987 г., като срокът за придобиването му по давност бил изтекъл на
09.03.2022 г.Молбата за закупуване на имота от общината била подадена на 22.07.2022 г., с
което по никакъв начин не се прекъснала давността, тъй като към този момент същата била
изтекла.
В жалбата се цитира Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС, с което била преодоляна противоречива съдебна практика, като било
прието, че „макар нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.587 ГПК да не се ползва с материална доказателствена сила по
чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, същият притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота и в това се
изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост, т.е. правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение и за това тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна“.
В конкретния случай ищецът по делото не успял при условията на пълно и главно
доказване да установи несъществуването на признатото от нотариуса право.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с
което искът да бъде отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от Община Габрово, с който жалбата се оспорва
и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал. 1, ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички относими към спора и
сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и
законосъобразни фактически и правни изводи, като съдът препраща към мотивите на
обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск за собственост от
Община Габрово против Б. И. С. на поземлен имот с идентификатор № 14218.501.398 по КК
на гр. Габрово.
От събраните по делото доказателства се установява, че имотите, които към
настоящия момент попадат в границите на процесния имот са отчуждени през 1982 г. и
техните собственици са получили обезщетение, поради което този имот е преминал в
собственост на държавата. Съгласно заключението на вещото лице, прието от
първоинстанционния съд, от момента на отчуждаването до настоящия момент, по двата
регулационни плана - стария от 1981 г. и действащия от 2001 г., процесният имот попада в
границите на парцели, отредени за комплексно жилищно строителство. Имотът е преминал в
патримониума на общината с влизането в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. по реда на § 7, т.
3 от ПЗР на ЗМСМА, с която преходна разпоредба в собственост на общините преминават
незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно
строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез
отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици. Доколкото процесният имот отговаря на сочените условия-имотът е придобит
чрез отчуждителна процедура, която е завършила и не е отменена, предназначен е за
жилищно строителство, което към 1991 г. не е осъществено, по силата на закона -чл.2 ал.1
т.2 ЗОС вр. с пар.7 т.3 от ПЗР ЗМСМА, е станал общинска собственост. За процесният имот
е съставен акт за частна общинска собственост № 2678/19.10.2022 г. Актът за общинска
собственост е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в
него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи
го актове и на посоченото в него основание. Безспорно е, че съставеният акт за частна
общинска собственост няма правопораждащо действие относно собствеността, тъй като в
случая имотът е придобит от Община Габрово още през 1991 г. по силата на закона, а акта
само констатира този факт.
Ответникът е направил възражение, че е придобил имота чрез давностно владение
повече от десет години, като на 15.12.2022 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 37 том ІІ д.№ 884 на нотариус
П.К. рег.№ *** на НК.
Вярно е, че разпитаните по делото свидетели на ответника установяват, че той и
3
неговият баща са се грижили за имота дълги години, като се сочи 1990 г. като начало на
своенето му. Съдът намира, че показанията на тези свидетели не са достатъчни за да се
обоснове извод, че ответникът е собственик на имота по давностно владение. Това е така,
тъй като през годините са съществували редица забрани, които са препятствали протичането
на давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС/в редакцията ДВ, бр. 31 от 1990
г.), не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост,
без разграничение между публична и частна собственост. С приемането през 1996 г. на ЗОС,
законодателят е въвел изрична забрана - чл. 7, ал. 1 за придобиването по давност на
общинска собственост. С изменението през 1999 г. /ДВ, бр. 96/ е направено разграничение
на частна общинска и публична общинска собственост, като забраната за придобиването по
давност на публична общинска собственост е запазена, от което по аргумент на противното
следва, че това не се отнася за частната общинска собственост. Това означава, че имотът е
могъл да бъде придобит по давност, ако е частна общинска собственост, след 09.11.1999 г. С
§ 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, е въведен мораториум, съгласно който давността за придобиване на
имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече за периода от 31.05.2006 г.
до 08.03.2022 г., когато е влязло в сила решение № 3 от 24.02.2022 г., постановено по
конституционно дело № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБългария, с което
разпоредбата е обявена за противоконституционна. С обявяването на разпоредбата на § 1,
алинея 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като
последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на
решението на КС на РБ в сила – член 151, алинея 2, изр. 3 от КРБ. От това следва, че по
отношение на имота давност би текла в периода от 9.11.1999 г. до 31.05.2006 г. и след
8.03.2022 г.
Изложеното налага извода, че десетгодишна придобивна давност не е могла да
изтече, както до датата на снабдяване на ответника с констативен нотариален акт 15.12.2022
г., така и до позоваването му с отговора на придобивна давност – 13.02.2023 г., поради което
констатациите в приложения нотариален акт за собственост за придобиване на имота по
давност, са оборени.
Отделно от изложеното направеното възражение за придобиване на имота по давност
от ответника е неоснователно и на друго основание.
Самото владение включва както обективен елемент- упражняването на фактическа
власт, така и субективен елемент -намерение да се свои вещта. Предвид събраните
доказателства, съдът намира, че не се установи от събраните доказателства субективният
елемент на владението, а само изтичането на определен период от време не е достатъчен да
обоснове собствеността. По делото е представено заявление от Б. С. до кмета на Община
Габрово, подадено на 22.07.2022 г., като собственик на съседния имот, с искане да се
обособи част от процесния имот, който да закупи, с цел да бъде осигурен достъп до гараж,
построен в собствения му имот, но без подход към улицата. Това изявление представлява
индиция за това, че той не е своил имота, нито е демонстрирал такова поведение спрямо
собственика му Община Габрово. Житейски нелогично е да заявиш желание да закупиш
4
имот от друго лице, въпреки, че го считаш за свой собствен, поради което изложените в
жалбата причини ответникът да иска от Общината закупуване на част от проц. имот в
търсене на по-сигурен начин за придобиване на собствеността, са ирелевантни на спора.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена
без уважение.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Община Габрово юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №506/17.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2151/2022
г. по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА Б. И. С.ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. *** ** да заплати на
ОБЩИНА ГАБРОВО, пл. Възраждане №3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 360
лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5