Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и
деветнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Делова и прокурора Любомир Мирчев,
като разгледа докладваното от съдията ГЕТОВ
ВНОХД №4367/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.XXI от НПК.
Образувано е по протест и допълнение към него на прокурор при СРП срещу присъда, постановена по
НОХД №3141/2018 по описа на СРС, НО, 15 състав.
С атакуваната присъда СРС е
признал подсъдимия С.Г.Б. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 325
ал.2, вр. с ал.1 от НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
В протеста се изразява несъгласие с постановената
присъда, определена като неправилна. Излагат се твърдения, че събраните в хода
на съдебното следствие доказателства разкриват обективната истина и дават
възможност по категоричен начин да бъде установено, както реализирането на
престъпния състав, така и авторството на инкриминираното деяние. Според
прокурора деянието извършено от подсъдимото лице не е проява на дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ, а осъществява квалифицирания състав на
хулиганство по смисъла на НК, извършено с изключителен цинизъм. В тази насока
излага доводи, че деянието е извършено на публично място- детска площадка, на
която са се намирали бебета и майки с деца, налице е упоритост от страна на Б.,
който не е спрял с циничните си действия, а продължил да ги извършва, като се е
преместил пред витрина на находящо се наблизо фризьорско ателие. Посочва се, че
неправилно в мотивите към присъдата съдът е приел, че подсъдимият е изразил
съжаление за стореното от него, пред полицаите, които са го задържали, тъй като
същият е оказал съпротива и се е опитал да избяга, но след преследване е
задържан. Намира, че настоящия случай се откроява с изключително голяма степен
на обществена опасност и изцяло припокрива състава на престъплението, за което
е повдигнато обвинение, като същото не представлява административно нарушение
по смисъла на УБДХ. Предвид гореизложеното иска от въззивния съд да отмени
протестираната присъда и да бъде постановена нова осъдителна такава, с която
подс. С.Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 325, ал.2 , вр. с ал.1 от НК.
В разпоредително заседание на 08.10.2018 г.
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
С протоколно определение от 08.11.2018г.
въззивният съд е преценил, че следва да бъде назначена СПЕ, която да даде
отговор на въпроса какво е здравословното състояние на подсъдимия Б. към
настоящия момент и позволява ли участието му в наказателното производство пред
въззивната инстанция.
Съгласно заключението на изпълнената в хода
на въззивното съдебно следствие СПЕ при подсъдимият Б. е налице психично
разстройство вследствие употреба на наркотици, като следва да се обсъжда в
диференциално –диагностичен план и Параноидна шизофрения. Според вещото лице
подсъдимият не може да участва пълноценно в наказателния процес.
При изслушване на експертизата в открито
съдебно заседание вещото лице е заявило, че може да потвърди диагноза
шизофрения, едва след системен прием на медикаменти, без употреба на наркотици,
за период от 18 месеца. В случая заявява, че подсъдимия е във фаза на активно
боледуване и през периода от три месеца, в който ще бъде настанен в болнично
заведение се очаква овладяване на симптоматиката. Застъпва становище, че ако
след тримесечния период на лечение подсъдимият Б. е свободен от психотични
симптоми, би могъл да участва в наказателното производство.
С протоколно определение от 06.12.2018г.
въззивният съд на основание чл. 25, ал.1, т.1 от НПК е спрял наказателното
производство по ВНОХД № 4367/2018г. по описа на СГС, НО, V състав, тъй като въззивният
съд, с оглед изслушаното в съдебно заседание заключение на СПЕ на подсъдимото
лице е намерил, че са налице законовите предпоставки за спиране на
наказателното производство, водено срещу подсъдимия пред въззивната инстанция,
доколкото състоянието му не позволява пълноценното участие в него, както и с
оглед становището на вещото лице, че е необходимо лечение от три месеца, за да
се прецени резултат от същото.
По делото е изготвена СПЕ на подсъдимия Б.
след проведеното му лечение от три месеца в ДПБ „Св. Иван Рилски“. Съгласно
заключението на изпълнената експертиза състоянието на подсъдимия е значително
подобрено в сравнение с времето на
предходната експертиза по настоящото производство. При него все още не
може категорично да се диагностицира произхода на психозата – употреба на
наркотици или ендогенна такава, но със сигурност е налице емоционално-волеви и
когнитивен дефицит, който определя невъзможността му да участва пълноценно в
наказателния процес.
При непосредствения си разпит пред
въззивния съд вещото лице е заявило, че при подсъдимия е налице промяна на
личността, която представлява траен дефект, който е необратим. Видно от
разясненията, които е дало вещото лице, това заболяване може само да прогресира
и да се задълбочава в лошия смисъл. Дава заключение, че подсъдимият не може да
участва пълноценно в наказателния процес и състоянието, което е постигнато към
момента е най-доброто, което може да бъде постигнато, при редовен прием на
медикаменти. Според вещото лице психичното състояние при подсъдимия изключва
вменяемостта, при него е налице дефицит, който не е видим, налице е паметен
дефицит, както и волеви дефицит. Чисто клинично не е налице възможност за
ремисия, която да го направи пълноценен за участие в делото, поради наличието
на личностова промяна.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд представителят на СГП намира, че присъдата на СРС е неправилна,
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Счита, че събрания
доказателствен материал установява по безспорен начин признаците на деянието,
за което е повдигнато обвинение, като единствения възможен извод е, че
подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с
изключителен цинизъм. С оглед
изпълнената в хода на въззивното съдебно следствие експертиза заявява, че
делото следва да бъде прекратено, тъй като подсъдимият не може да участва в
наказателното производство.
Защитата на подсъдимия Б. – адв. К. счита,
че делото следва да бъде прекратено, тъй като здравословното състояние на
подсъдимия Б. не му позволява да участва в наказателния процес. Посочва, че
действията, които подсъдимият е извършил не са за да бъде показано явно
неуважение към обществото, или да го скандализира, а това са чисто обособени от
психическото му състояние моменти, които той дори не е контролирал. Моли
настоящият съд да прекрати наказателното производство.
Подсъдимият в правото си на лична защита и
последна дума моли за прекратяване на делото.
При така установеното във фактическо
отношение СГС намира, че е налице хипотезата на чл. 24, ал.1, т.5 от НПК,
според която образуваното наказателно производство се прекратява, когато след
извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта. Продължителното разстройство на
съзнанието, водещо до невменяемост по смисъла на чл. 24, ал.1, т.5 от НПК, е това,
което обхваща дълъг период от време, като изключва краткотрайното, и при което
липсва сигурна и благоприятна прогноза, без да е необходимо да се превърне в
постоянно. То може да продължи години и да се превърне в постоянно, но това не
е необходимо за прилагането на чл. 24, ал.1, т.5 от НПК. Достатъчна е
констатация въз основа на обективни данни, че това състояние ще продължи без
сигурна благоприятна прогноза /Постановление № 3 от 1979г. на Пленума на ВС,
Тълкувателно решение № 15 от 27.IV.1987г., на ОСНК на ВС/. Идеята на
законодателя при предвиждането на цитираната разпоредба е ясна - щом се
установи състояние на невменяемост, то спрямо лицето не могат да бъдат
провеждани каквито и да е действия. В процесната хипотеза съдът не следва да
разглежда обвинението по същество и да се занимава с въпросите за това
извършено ли е деянието, обвиняемият ли е неговият автор и налице ли е вина,
защото установеното в хода на процеса основание обуславя задължително
прекратяване на наказателното производство, образувано и водено срещу лицето.
В случая е безспорно установено, че
подсъдимият С.Б. страда от психично заболяване и същият е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, съгласно
изпълнената в хода на въззивното съдебно следствие експертиза и разясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание. Вещото лице е категорична, че това
състояние на подсъдимия не позволява участието му в наказателното производство,
тъй като същият не може да разбира и да ръководи постъпките си, поради
наличието на личностова промяна, която представлява траен дефект. Вещото лице
също така е категорична, че състоянието на подсъдимия може само да прогресира в
лошия смисъл и да се задълбочава, както и че същото е необратимо. С оглед
изложеното СГС намира, че са налице основания за отмяна на протестираната
присъда и прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия С.Б.,
тъй като след извършване на престъплението същият е изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва неговата вменяемост.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 334,
т.4 НПК вр. чл. 24, ал.1, т.5 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 25.06.2018г., постановена по
НОХД № 3141/2018г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу С.Г.Б.
за извършено от него престъпление по чл. 325, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК по ДП
№230 ЗМК 1550/2017г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №21344/2017г по описа на
СРП.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране на основание чл. 346, т.4 от НПК в 15-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/