Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 27.01.2021 година гр. С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 21.12. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 269 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
искове с правно основание по чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 от КЗ и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата
молба се посочва, че на 07.05.2006 г., около 01,05 часа, в с. Ш., общ. М., ***,
Д.Х.Д., водач на л.а. „Опел Астра“ с ДК № ***, собственост на И. Т.И., се
блъска в паркирал л.а. „Мерцедес“ с ДК № ***. Вследствие на удара паркираният
лек автомобил блъска и притиска към стената ищеца.
Вината на
прекия причинител е била установена с влязло в сила решение на наказателния
съд, постановено по АНД № 913/2006 г. на Районен съд, гр. К., със сила на
присъда.
При сблъсъка
ищецът получил множество фрактури на тялото и на тазовите кости, включващи:
фрактури на двата ацетабулума, фрактура на двете пубисни кости, фрактура на
двете седалищни кости и сакрума, фрактура на пето ребро вляво.
От
притискането и размачкването ищецът получил и тежка коремна травма с кръвоизлив
в областта на малкия таз и на левия бъбрек, руптура на уретера, лезия на ляв
уретер. Левият уретер от бъбрека към пикочния мехур бил напълно прекъснат.
Пълно прекъсване имало и на уретрата след пикочния мехур.
Ищецът бил
лекуван в болници в гр. К. (07.05.- 07.05.2006 г.), гр. С.З.(15.05.- 23.05.2006
г.), гр. С. - МИ- МВР (23.05.- 27.06. 2006 г.), гр. С.З.- МБАЛ (15.08.-
17.08.2006 г.), гр. С. - МИ- МВР (17.08.- 28.08.2006г.), гр. С. - МИ- МВР
(29.08.2006 г. - 05.09.2006 г.), гр. С.- МИ- МВР (02.10.2006 г.- /06.10.2006
г.) и други.
Травмите на
таза не могли да се лекуват оперативно. Наложен бил строг постелен режим. В
продължение на месеци пострадалият изпитвал денонощно постоянни и изключително
силни болки, не можел да се движи в никаква степен, постоянно ползвал чужда
помощ. Пострадалият претърпял няколко операции за възстановяване на
прекъснатите уретра и уретер. Била извършена анастомоза на уретрата и бил зашит
левия уретер. Месеци наред пострадалият бил с катетер. Въпреки проведеното
лечение пострадалият не могъл да се възстанови. Изпитвал силни болки в областта
на таза, левия крак. Вървял с накуцване и само на кратки разстояния. Уринирал
изключително трудно с големи болки при всяко уриниране. Не можел да контролира
постоянно уринирането си и често се «изпускал». При изследванията било
устанавено значително стестение на увредените уретра и уретер. Продължителен
период от време приемал силни антибиотици и други тровещи и увреждащи здравето
му медикаменти.
Посочва се,
че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел
Астра“ с полица № 01/1/06/9000577/307/0, валидна от 01.01.2006 г. до 31.12.2006
г.
До настоящия
момент ищецът е обезщетяван с влезли в сила:
- Решение от
10.05.2008 г., постановено от С. Градски съд, I отделение, 1 състав, по
гражданско дело № 791/2007 г. (влязло в сила към 27.01.2010 г.), с което
решение на ищеца е присъдено обезщетение за търпяните от него през периода на
възстановяване негативни изживявания от причинените при ПТП травми - фрактури,
на тялото и на тазовите кости, както и коремната травма е кръвоизлив в областта
на малкия таз и на левия бъбрек, отделно руптура на уретера и лезия на ляв
уретер, и
- Решение от
22.10.2012 г., постановено от С. Градски съд, I отделение, 12 състав, по
гражданско дело № 6011/2011 г., (влязло в сила на 05.12.2013 г.) касае настъпил
след датата на постановяване на предходното цитирано решение, ексцес от
увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит.
Към момента
на решаване на цитираните по-горе дела не са били установени други, различни от
гореописаните по-горе увреждания или усложнения, и не са обезщетявани съответно
различни от гореописаните неимуществени вреди.
Твърди се,
че към настоящия момент са налице данни за нов ексцес в здравословното
състояние на ищеца, установени през 2019 г., а именно: коксартроза и гонартроза
- първи стадий, които засягат ТБС и колянните стави, симптом на Кларк
(увреждане на хрущяла на двете колена); стеатоза на черния дроб;
хепатоспленомегалия (едновременно уголемяване на слезката и на черния дроб).
Ищецът
твърди, че гореописаните усложнения са в пряка връзка с травмите от ПТП, като
установената коскартроза и гонартроза са в пряка връзка с многофрагментната
фрактура на таза, с ограничените и болезнени движения на пострадалия и с
неравномерната му походка,а от своя страна уврежданията на хрущяла на двете
колена на пострадалия също са последица от увредената и болезнена походка и
ограничени движения на ТБС. Счита, че тези увреждания на ТБС и двете колена ще
доведат пострадалия до увеличена инвалидизация. Тези усложнения имат силно
негативна прогноза, те ще се развиват постоянно, ще причиняват все по- големи
болки и все по- големи затруднения в движението. Към настоящия момент
пострадалият чувства ежедневни силни болки до степен да не може да спи. Болките
са налични не само при движение, но и при покой, което често налага прием на
медикаменти. Заболяването е нелечимо по характер, то ще се усложнява в течение
на годините, причинява постоянни болки и затруднения при движението, евентуално
използване на помощни средства при придвижване.
От своя страна
описаните по-горе увреждания на черния дроб и на слезката застрашават силно
здравето на пострадалия, той трябва постоянно да се изследва, да приема
лекарства, да спазва строго ограничителен и хранителен режим. Уврежданията са
пряко свързани с продължителния прием на силни антибиотици за лечение на
пострадалия, с развилия се постгравматичен хепатит. Уврежданията намаляват
имунната система на пострадалия и представляват сериозен риск от развитие на
по- тежки заболявалия на черния дроб и не само.
Твърди се,
че описаните по-горе усложнения на двигателния апарат и увреждания на черния
дроб и слезката, представляват новопоявил се ексцес в състоянието на ищеца,
който не е бил предмет на водените досега граждански дела и за който ищецът не
е обезщетяван. Ответникът е поканен с молба от 10.04.2019 г. да плати по
доброволен ред обезщетение за така описания ексцес, но не е извършил плащане,
което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на гражданско дело.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 100
000 (сто хиляди лева), като обезщетение за неимуществени вреди от ексцес,
изразяващи се в нови болки и страдания от налични коксартроза и гонартроза -
първи стадий, засягащи ТБС и колянните стави, симптом на Кларк (увреждане на
хрущяла на двете колена); театоза на черния дроб; хепатоспленомегалия
(едновременно уголемяване на слезката и на черния дроб), заедно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда, до окончателното плащане, като претендира и направените по делото
разноски.
В
законоустановения срок е постътил отговор на исковата молба, с който
ответникът, чрез неговия процесуален представител, взема становище, че
предявения иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва твърденията
на ищеца, че описаните в исковата молба усложнения на здравословното му
състояние са пряко свързани с телесните увреждания, причинени от процесното
ПТП, случило се на 07.05.2006 г.
Дори и да се
докаже, че тези усложнения са се проявили в причинна връзка с процесното ПТП,
следва да се приеме, че това са били предвидими вреди - обичайна последица от
получените първоначално травми, респективно следва да се считат за обезщетени
чрез полученото парично обезщетение за основните увреждания.
При условие
на евентуалност, ако се приеме за основателно процесиите усложнения да подлежат
на самостоятелно обезщетяване, възразява срещу размера на исковата претенция -
100 000 лв., който счита за прекомерно завишен и несъобразен с принципа за
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.
Счита за
необходимо и законосъобразно от евентуално определеното от настоящия съд
парично обезщетение да се приспадне полученото от ищеца обезщетение във връзка
със сключена от неговия работодател застраховка „Трудова злополука", тъй
като по време на процесното ПТП И.Р. е изпълнявал трудовите си задължения,
поради което процесното събитие едновременно е основание за изплащане на
обезщетения и по двете застраховки - „Гражданска отговорност" и „Трудова
злополука". Съгласно практиката на ВКС, обаче, дължимите се в подобен
случай обезщетения се компенсират, а не се кумулират.
Постъпила е
допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище във връзка с
възраженията, съдържащи се в отговора на исковата молба, като прави следните
уточнения:
По
възраженията на ответника, че в резултат на пътнотранспортното произшествие за
ищеца не са настъпили твърдяните в исковата молба усложнения, отделно, че
въпросните усложнения не подлежат на обезщетяване, доколкото били предвидима
вреда - обичайна последица от първоначално получените травми, заявява, че
поддържа направените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че
описаните там усложнения на двигателния апарат, отделно увреждания на черния
дроб и слезката, представляват новопоявил се ексцес в състоянието на ищеца,
който не е бил предмет на водените досега граждански дела и за които ищецът не
е обезщетяван с постановените между настоящите страни влезли в сила: Решение от
10.05.2008 г., постановено от С. Градски съд I отделение, 1 състав, по
гражданско дело № 791/2007 г. и Решение от 22.10.2012 г., постановено от С.
Градски съд, I отделение, 12 състав, по гражданско дело № 6011/2011 г.
Посочва, че
в тази връзка ищецът е направил доказателствени искания.
По
възражението на ответника, свързано с размера на предявената претенция, с оглед
принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, заявява, че поддържа изцяло
изложените в исковата молба твърдения, за отражението, което оказват върху
ищеца новопроявилите се усложнения във връзка с причинените травми от ПТП.
По
възражението на ответника, свързано с искане за приспадане от размера на
претендиралото обезщетение на евентуално получени от ищеца суми по застраховка
„Трудова злополука”, заявява, че считано от момента на установяване на
усложненията, предмет на настоящото дело - усложнения в здравословното
състояние, засегнали двигателния апарат и черния дроб и слезката, установени за
пръв път през 2019 г., ищецът не е получавал никакви суми от застраховател, в
т.ч. суми по евентуални застраховки по риск „Трудова злополука”.
Постъпил е и
отговор на исковата молба, с който ответникът поддържа всички оспорвания,
възражения и доказателствени искания, направени с отговора на исковата молба.
Претендира
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
По делото е
безспорно, че за управлявания от Д.Х.Д., л.а. „Опел Астра“ с ДК № *** към
датата на ПТП – то – 07.05.2006 г. е била налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при
ответното застрахователно дружество ЗАД “А.Б.“ АД по полица №
01/1/06/9000577/307/0, валидна от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г.
По делото не е спорно обстоятелството, че с Решение от 10.05.2008 г.,
постановено гр. д. № 791/2007 г. по
описа на СГС, I отделение, 1 състав, и
решение № 112/26.0.2009 г. постановено по гр. д. № 2066/2008 г. по описа на САС
(влезли в сила към 27.01.2010 г.), с на ищеца е присъдено обезщетение за претърпените
от него през периода на възстановяване негативни изживявания от причинените при
ПТП травми - фрактури, на тялото и на тазовите кости, както и коремната травма
е кръвоизлив в областта на малкия таз и на левия бъбрек, отделно руптура на
уретера и лезия на ляв уретер в размер на 120 000 лв.
С Решение №
6833/22.10.2012 г., постановено по гр. д. № 6011/2011 г. по описа на СГС (влязло
в сила на 05.12.2013 г.), което е потвърдено с решение 823/98/2013 г. по описа
на САС, относно настъпил след датата на постановяване на предходното цитирано
решение, ексцес от увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит, на
ищеца е присъдено обезщетение в размер на 8 000 лв.
Ищецът е
отправил молба от 10.04.2019 г. до
ответното дружество да плати по доброволен ред обезщетение за така описания ексцес,
но не е извършил плащане.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
В резултат на травматични поражения от тежко
притискане на тялото на ищеца между автомобил и стена е получил множество
травматични увреди: Травматичен шок; Счупване на двете ацетабуларни ямки на
таза; Счупване на двете срамни кости на таза; Счупване надвете седалищни кости
на таза; Счупване на опашната кост.контузия на гърдите и корема; Фрактура на 5
ребро в ляво; Руптура /разкъсване/на левия уретер и на уретрата в областта на
пикочния мехур; Кръвоизли в левия бъбрек и в малкия таз; Травматичен
деколман/отлепване на кожата от подкожните тъкани/ на лявата седалищна област и
лявото бедро; Уросепсис; Стриктура/стеснение/ на уретрата.
Всички тези
увреждания и последвалите ги усложнения съвпадат с тези описани в исковата
молба на ищеца и са подкрепени от множеството медицински документи - епикризи
издадени от лечебните заведения където е лекуван ищеца.
Получените травматични увреждания от ищеца
имат пряка причинно следствена връзка с претърпяното от него ПТП на 07.05.2006
г.
По отношение на тежкото, с много локализации
счупване на таза на ищеца е проведено консервативно лечение със строг леглови
режим за първите два месеца, с опити за сядане през следващите два месеца, с
прохождане с патерици за пет – шест месеца и рехабилитация до възможно пълно
възстановяване до десетия месец.
Вещото лице
посочва, че от представените по делото доказателства /амбулаторните листове и
решения на ТЕЛК/ и след осъществен личен преглед на 08.02.2020 г. на ищеца дава
следното заключение: Клинична картина на развиваща се гонартроза и коксартроза
се установява след 2017 г. Тези усложнения са следствие от фрактурите на двата
ацетабулума /коксартроза/ и предните и задните фрактури на таза от 2006 г., които
променят архитектониката на таза, променят натоварването в коленните стави и
водят до гонартроза. Тези артрозни изменения са следствие от фрактурите
получени при ПТП на 07.05.2006 г. Тези изменения в бъдеще ще водят до
дискомфорт, засилване на болките в тези четири стави, увеличаване на болковия
периметър-поява на болка в поясния отдел на гръбначния стълб и износване
хрущяла на тези стави.
Между
появилите се и напредващи двустранна коксартроза и двустранна гонартроза след
2017 г. и травмите от описаното в исковата молба ПТП има пряка причинно
следствена връзка.
В съдебно
заседание от 17.02.2020 г. вещото лице пояснява, че като има предвид възрастта
на ищеца и давността на травмата - 13-14 години, счита че артрозния процес,
който е във връзка с травматичните увреждания при това произшествие се развива
бавно, което вероятно се дължи на добрата костно - ставна структура на ищеца. Счита,
че артрозният процес неминуемо ще напредва във времето, но не така бързо - след
повече от 10 години. Според вещото лице за оперативно лечение може да се говори
след 10-15 години. Посочва, че артрозното изменение в коленните стави и
тазобедрените стави са в първа степен -начална към средна степен. Тези процеси
са в причинна връзка с претърпяното от ищеца произшествие. Сочи, че това зависи
от индивидуалния тип скелет, при едни хора с такава фрактура тези процеси се
развиват много бързо – четири пет години след травматичния момент, при други по
– бавно – след 10,12,15 години. Според вещото лице състоянието на ищеца е необратимо
и ще се влошава.
Счупването
на стебуларните ямки е вътреставно счупване и в този смисъл може се направят
тези прогнози за бъдещо развитие на гонартроза. Тазовите фрактури са с пет
локализации и те не са оперирани поради тежкото състояние в момента. Вещото
лице посочва, че не са му представени документи за балнео и физио процедури,
които е провеждал. Според вещото лице балнеолечението и физиотерапията имат
обезболяващ ефект и увеличаващ амплитудата на движение ефект. Вещото лице сочи,
че походката на ищеца е променена на първо място от дясна коксартроза на дясна
тазобедрена става, която е малко по – напред в измененията си, после от лявата
и от коленете.
Според
вещото лице първа степен гонартроза е характерна с изменение на хрущялния слой,
той започва да изтънява, това се вижда на рентгеновите снимки на ищеца, но
движенията са все още в пълен обем. Сочи, че ищецът има болка в крайната фаза
на свиване – при клякане и изправяне. Затруднения в движението има при ставане,
при качване по стълби, при ходене по нагорнище.
През месец юни
2015 г. ищецът е претърпял умерена травма на колянната става с операция. Подхлъзнал
се е, получил е някакво усукване, мястото е отекло, получил е продължителна
болка и след това се е обърнал към ортопед, който е извършил артроскопско
опериране на медиалния минискус. Т.е. чрез аретроскоп е премахната част от
медиалния минискус. Според вещото лице така
или иначе артрозата на тазобедрените и коленните стави се е развивала и ще се
развива и тази травма на коляното малко е допринесла и за усилване на болките в
коляното, съответно и за усилване на гонартрозата на дясното коляно.
От
заключението на допълнителна съдебно – медицинска експертиза се установява
следното:
При ППТ - то
от 07.05.2006 г. ищецът И.Р.Р. е получил множество травматични увреждания:
счупване на двете ацетабуларни ямки на таза; счупване на двете срамни кости на
таза; счупване на двете седалищни кости на таза; счупване на опашната кост;
контузия на гърдите и корема; фрактура на 5-то ребро в ляво; руптура на левия
уретер и на уретрата в областта на пикочния мехур; кръвоизлив в левия бъбрек и
в малкия таз; травматичен деколман на лявата седалищна и бедрена област.
Счупванията по тазовите кости са с няколко месечна продължителност на костно
срастване, продължително ползване на помощни средства и облекчено натоварване
на долните крайници, с продължителен период на дисбалансирана походка. Всички
тези факти са причина и водят до артрозни процеси в двете тазобедрени стави.
Дори и на по-късен етап и в двете коленни стави неминуемо започват артрозни
процеси. Травмата на дясната колянна става от 2015 г., лекувана оперативно е
ускорител на започналото вече артрозно изменение в колянната става.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, извършена от доктор Д.В. се
установява следното:
В исковата
молба са описани като допълнителни увреждания стеатоза на черния дроб и
хепатоспленомегалия (едновременно уголемяване на слезката и черния дроб). Тези
увреждания били пряко свързани с продължителния прием на силни антибиотици за
лечение на травмите на пострадалия и с развилия се във връзка с това
постгравматичен хепатит. От първия ден на травмата при ищеца са прилагани
антибиотици и аналгетици.
За
увреждането на черния дроб: Увреждането на черния дроб може да се проследи с
нивата на двата трансаминазни ензима АLАТ - аланин аминотрансфераза, който се
открива почти изцяло само в черния дроб и АSAT - аспартат аминотрансфераза,
който може да бъде установен и на други места в организма - сърдечния мускул,
скелетните мускули, бъбреците, панкреса, мозъчната тъкан, далака. АЛАТ е
най-важният клинико-лабораторен показател в диагностиката на острите и хронични
заболявания на черния дроб. Неговата чувствителност и специфичност се определя
на 80-90%, докато за АСАТ тази стойност е около 70%. Норми за АSAT при мъже
5-40 U/L, норми за АLАТ при мъже 5-56 U/L. След внимателно проследяване на
биохимичните показатели показващи засягане на черния дроб се установява, че
веднага след травмата и първата хоспитализация в ХО - МБАЛ - ЕООД гр. К. на
07.05.2006 г. двата показателя са: АSAT - 55 U/L, АLАТ - 39 U/L. С първия прием
започва и прилагането на антибиотици и аналгетици. В епикриза ИЗ № 4538/192 от
дата 23.05.2006 г. МБАЛ/У./ С.З.ЕАД - Урологична клиника 16 дни след травмата
има отчетени данни за АLАТ 69 U/L, което е специфичен показател над нормата.
В епикриза
ИЗ № 7733/192 от дата 17.08.2006 г. МБАЛ/У./ С.З.ЕАД - Урологична клиника с
окончателна диагноза „Уросепсис“ стойностите на АSAT са 219 U/L а на АLАТ - 165
U/L. По време на тази хоспитализация е описана за първи път хепатоспленомегалията.
В епикризи № 5408/28.08.2006, №5606/05.09.2006 при описания на параклиничните
показатели са отбелязани отново сигнификантно високи нива на чернодробните
трансаминазни ензими. В терапията отбелязана в епикриза ИЗ № 5408 от дата
28.08.2006 г. МИ - МВР - отд. по нефрология е включен и хепатопротектор
(Карзил). В останалите епикризи, в които има описани терапии са също прилагани
антибиотици. Проведени са многократни оперативни интервенции под обща анестезия
(част от анестетичните препарати също могат да бъдат хепатотоксични).
В епикриза
ИЗ № 2969/192 от дата 22.02.2008г. МБАЛ „ П.С.К.“ АД С.З.Инфекциозно отд.
окончателната диагноза е „Токсично увреждане на черния дроб, протичащо като
остър хепатит“. Това всъщност е т. нар. токсичен хепатит. На абдоминалната
ехография е отразена хепатоспленомегалия. Последно проследяване на чернодробни
ензими е описано в лист за извършени лабораторни изследвания - лаб. № 3281 от
08.03.2018 г.: АSAT - 33.7 U/L, а на АLАТ -73.2 U/L.
При хронологично
проследяване на коремните ехографски изследвания се установява следното:
Ехо-графия № 25787/ 8.03.2018 г. - черен дроб увеличени размери на десен дял
170 мм. Слезка леко уголемена 142/54 мм.; Абдоминална ехо-графия от 15.01.2019
г. - черен дроб леко уголемен. Слезка нормални размери и структура. Дг.
Стеатоза на черен дроб. Холелитиаза (конкременти в жлъчния мехур). Гастрит и
нефролитиаза (конкременти в бъбреците).
От
гореизложеното може да се заключи, че от описаните в исковата молба
допълнителни увреждания като стеатоза на черния дроб и хепатоспленомегалия
(едновременно уголемяване на слезката и черния дроб) са налице: Стеатоза на
черен дроб и хепатомегалия (увеличен черен дроб).
Вещото лице
посочва, че увреждането на черния дроб е възможно да бъде и по-тежко и да се
касае за хроничен токсичен хепатит или друго по-тежко увреждане, но това не
може да се докаже от представените по делото медицински доказателства.
Потвърденото
чернодробно заболяване „ стеатоза на черен дроб“ и „хепатомегалия“ не е в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, но е последица на наложилият се
задължително продължителен прием на медикаменти (антибиотици, анестетици,
аналгетици вкл. парацетамол), което е в пряка връзка с получените травми при
ПТП.
Първи данни
за лечение на чернодробното увреждане се установяват в епикриза ИЗ № 5408 от
дата 28.08.2006 г. МИ - МВР - отд. по нефрология. След установяване на повишени
стойности на АSAT - 232 U/L, а на АLАТ - 117 U/L, към терапията се включва
хепатопротектори Карзил в доза 3x2 т дневно, Левулоза - инфузионен разтвор за
11 дни, диетичния режим е бил съобразен с нефротичния синдром и бъбречните
увреди. След дехоспитализацията е назначена терапия с Карзил Зх2т за 30 дни.
След този период липсват данни в медицинската документация за према на
хепатопротектори или проследяване на трансаминазните ензими до 22.02.2008г. От
епикриза ИЗ № 2969/192 МБАЛ „ П.С.К.“ АД С.З.с окончателна диагноза „Токсично
увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит“ от Инфекциозно отд. се
установява: отново повишени стойности на АSAT - 71 U/L, а на АLАТ – 282 U/L.
Лечението е Диета 5 (жлъчно-чернодробна), инфузионни разтвори, Карзил, Вит. С,
Неуробекс и Цинарикс (Поддържащо лечение към основното лечение на
жлъчно-чернодробна дисфункция, стимулира образуването на жлъчен сок и увеличава
секрецията на панкреатични ензими необходими за храносмилането. Назначена
терапия за дома: Карзил 3х2т., Цинарикс 3x1 т., Неуробекс 3х2т., Вит. С 3х2т.
След това
отново липсват данни в приложените към делото медицински документи за
проследяване на чернодробните ензими и за прием на хепатопротективни
медикаменти до 08.03.2018 г. В лист за извършени лабораторни изследвания - лаб.
№ 3281 са описани: АSAT - 33.7 U/L, а на АLАТ - 73.2 U/L /десет годишен период
от предходно изследване/.
Отразените в
лабораторните и инструментални изследвания увреждания „ стеатоза на черен дроб“
и „хепатомегалия“ възстановяване не може да се очаква и увреждането е трайно.
Нещо повече - тези увреждания се усложняват от образувалата се холелитиаза
(конкременти в жлъчния мехур) и хроничен калкулозен холецистит (хронично
възпаление на изпълнения с конкременти жлъчен мехур).
Според
вещото лице са налице стеатоза на черен дроб и хепатомегалия (увеличен черен
дроб). Стеатозата на черния дроб и увеличения черен дроб са установени с
последната Абдоминална ехо-графия от 15.01.2019 г. - черен дроб леко уголемен.
Слезка с нормални размери и структура. Дг. Стеатоза на черен дроб. Холелитиаза
(конкременти в жлъчния мехур). Гастрит и нефролитиаза (конкременти в
бъбреците). Началото на тези промени е било още при пролежаването в МБАЛ /У./ С.З.ЕАД
- Урологична клиника(ИЗ № 4538/192 от дата 23.05.2006 г.), 16 дни след
травмата, когато са отчетени данни за АLАТ 69 U/L, което е специфичен показател
над нормата. Това усложнение „стеатоза на черен дроб и хепатомегалия“ в
прогноза е възможно да прерасне и завърши с чернодробна цироза (чернодробна
недостатъчност). Това е особено възможно на фона на постоянна цитолитична активност
(повишени трансаминазни ензими). Посочва, че диагнозата е поставена само от
клинично наблюдение, параклинични изследвания, вирусологични изследвания и
ултразвуково изследване. Точно определяне на чернодробното страдание може да се
осъществи едва след извършването на: пълен скрининг за автоимунна активност,
контрастен ядрено-магнитен резонанс и чернодробна биопсия. Промените в черния
дроб налагат постоянен и периодичен прием на медикаменти (хепатопротектори),
периодичен контрол на чернодробните показатели и диетичен режим - Диета 5, под
наблюдението на лекар - специалист гастроентеролог. Увреждането на черния дроб
във фазата на стеатоза няма особено влияние върху имунната система.
Според
вещото лице няма пряка връзка между развилите се стеатоза на черен дроб и
хепатомегалия и травмите причинени при описаното в исковата молба ПТП, но тези
промени са последица на наложилия се задължително продължителен прием на
медикаменти (антибиотици, анестетици, аналгетици вкл. парацетамол), което е в
пряка връзка с получените травми при ПТП.
От
заключението на допълнителната съдебномедицинската експертиза, извършена от
доктор Д.В. се установява следното:
Получената
2015 г. травма на дясна колянна става изразяваща се в разкъсване на заден рог
на медиален менискус не се отразява пряко на получената стеатоза на черен дроб,
като усложнение на травмите от процесното ПТП. В епикризата към ИЗ №
3611/постъпил на 06.08.2015, изписан на 10.08.2015г. МБАЛ Медицински комплекс „С.И.Р.-
клон С.З.отделение „Ортопедия и травматология“ липсват данни за приложението на
медикаменти или инструментални методи, които евентуално биха утежнили наличната
чернодробна стеатоза. Вида на използваната при операцията анестезия, ако е била
обща е възможно да се отрази неблагоприятно на наличната чернодробна стеатоза,
но в случая липсват документални данни за такава.
Полученият
токсичен хепатит в следствие на уроинфекцията и сепсиса, които имат причинна
връзка с процесното ПТП е било напълно възможно да продължи да се утежнява до
получаването на чернодробна цироза. В случая проведеното навременно и адекватно
лечение е било причина процеса на чернодробното увреждане да бъде овладян и да
не се развие чернодробна цироза.
От
представените допълнително:
Амбулаторен лист №000060/03.02.2015г. виждаме
изследвани стойности на АЛАТ (аланин аминотрансфераза) - 48.0 при норма за мъже
5-56 U/L и ГГТП (гама-глутамилтранспептидаза) - 97.05 при норма за ГГТП мъже:
7-50 U/L (U/L - единици на литър).
Епикриза към ИЗ № 3611/постьпил на 06.08.2015,
изписан на 10.08.2015г. МБАЛ Медицински комплекс „С.И.Р.“- клон С.З.- отделение
„Ортопедия и травматология“. Стойности за АСАТ - 38.0 при норма 5-40 U/L, АЛАТ
- 72.0 U/L при норма за мъже 5-56 U/L.
Повишаването
на тези лабораторни показатели (продължаваща чернодробна цитолиза-загиване на
чернодробни клетки) е показателно за налично чернодробно увреждане и неговото
бавно напредване.
Отразеното в
амбулаторен лист придружаващо заболяване „ болест на сърцето неуточнена“, може
ли да бъде някакво друго здравословно неразположение, което не е свързано с
този токсичен хепатит, който би следвало по някакви медицински показатели да
бъде от цироза, а не от стеатоза.
В
Амбулаторен лист № 1037/ 04.08.2015 г. представляващ предхоспитализационна,
предоперативна консултация като придружаващо заболяване е отразено „Болест на
сърцето неуточнена“. Измерени еднократно показатели на РР 150/90, ЕКГ - синусов
ритъм. Препоръки при стойности над 140/90 таблетки хлофазолин. Без анамнеза за
сърдечно заболяване и артериална хипертония. Без клинични противопоказания за
оперативно лечение. Експертизата заключава, че отразеното като придружаващо
заболяване „Болест на сърцето неуточнена“ не е във връзка с наличното
чернодробно увреждане „стеатоза на черен дроб“.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелката
Д.Л.В., познава ищеца от края на 2009 г., знае за катастрофата, тъй като също
като ищеца е работила в системата на МВР. Когато се запознали не се е оплаквал,
че има трудности при ходене, не е имал
проблеми с походката. С ищеца живее на семейни начала от 2012 г., в момента
ищецът работи като полицай, но на бюро. Според нея от края на 2018 г. ищецът
има проблеми със ставите, трудно става, трудно се движи, като клекне не може да
стане.. Свидетелката посочва, че живеят на третия етаж и изкачването по
стълбите е трудно. Ищецът не можел повече от десет минути да стои прав и трябва
да седне, бил леко изкривен от таза като върви. Трудно му било движението,
ходене, ставане, клякане, сутрин докато не си направи упражненията не може да
стане. Вечер трудно ставал да отиде до тоалетната. Ставите и краката го болят,
поради това от две години приема медикаменти за ставите. Лекарите казали, че в
бъдеще ще се наложи смяна на става. Сочи, че ищецът всяка година ходи на
изследвания. Черният му дроб винаги е уголемен, има проблеми с жлъчката, далака
също е уголемен. Уголемявано на черния дроб било от лекарства за ставите за
костите. Лекарите препоръчали да не яде никакво пържено, само заешко, пилешко,
леки храни и да спазва режима. Според свидетелката, ищецът спазвал хранителен
режим.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване
на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както
настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения
дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите
от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако
то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото
за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при
присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното
състояние е било предвидено и съобразено от съда.
В настоящото случай е установено, че в
състоянието на ищеца са настъпили усложнения, изразяващи се в развиваща се
гонартроза и коксартроза, които се
установяват след 2017 г. и безспорно са вследствие от фрактурите на
двата ацетабулума /коксартроза/ и предните и задните фрактури на таза, които
променят архитектониката на таза, променят натоварването в коленните стави и
водят до гонартроза. Вещото лице прави категоричен извод, че тези артрозни
изменения са вследствие фрактурите получени при ПТП - то на 07.05.2006 г. и в
бъдеще ще водят до дискомфорт, засилване на болките в тези четири стави,
увеличаване на болковия периметър-поява на болка в поясния отдел на гръбначния
стълб и износване хрущяла на тези стави. Между появилите се и напредващи
двустранна коксартроза и двустранна гонартроза след 2017 г. и травмите от процесното
ПТП има пряка причинно следствена връзка. Установено е, че артрозното изменение
в коленните стави и тазобедрените стави са в първа степен - начална към средна
степен, като тези процеси също са в причинна връзка с претърпяното от ищеца
произшествие. Претърпяната умерена
травма през месец юни 2015 г. от ищеца на колянната става, при която се е
наложило да бъде премахната част от медиалния минискус, според вещото лице е
ускорител на започналото вече артрозно изменение в колянната става, но не
способствало за настъпилите артрозни изменения. Състоянието на ищеца е
необратимо и с времето ще се влошава.
На следващо
място вследствие на продължителния прием на медикаменти (антибиотици, анестетици,
аналгетици вкл. парацетамол) във връзка с претърпяното ПТП, ищецът е развил
стеатоза на черен дроб и хепатомегалия, което се установява също от
заключението на съдебномедицинската експертиза.
С оглед
изложеното съдът намира, че в
здравословното състояние на ищеца са настъпили усложнения, които неминуемо са
довели до претърпяване на болки и
страдания, които са нови спрямо съществувалите и не са взети предвид при определяне
на предходните обезщетения по гр. д гр. д.
№ 791/2007 г. по описа на СГС и по гр. д. № 6011/2011 г. по описа на СГС.
Поради това съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответното дружество за настъпилия ексцес чрез обезщетяване на
вредите. При определяне на размера на обезщетението съдът като съобрази сравнително
младата възраст на пострадалия; момента на влошаването на здравето и този на настъпване
на допълнителните вреди; социално-икономическата обстановка в страната към
същия период, определяща обществения критерий за справедливост на този етап от
нейното развитие; вида, характера, степента на усложнението и неговите
последици, липсата на добра прогноза за възстановяване, а напротив категоричното
становище на вещото лице за необратимост и влошаване на състоянието му; причинените
неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер, както и
установеният в нормата на чл.
52 ЗЗД
принцип на справедливост, намира, че обезщетение в размер на 80 000 лева
напълно ще обезщети претърпените нови неимуществени вреди от ищеца, причинени
от ексцес.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД “А.Б.“ АД следва да заплати на И.Р.Р. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ексцес, изразяващи се в нови болки и страдания от
налични коксартроза и гонартроза - първи стадий, засягащи ТБС и колянните
стави, симптом на Кларк (увреждане на хрущяла на двете колена); стеатоза на
черния дроб; хепатоспленомегалия (едновременно уголемяване на слезката и на
черния дроб), ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.08.2019 г. до окончателното плащане като над сумата от 80 000 лв. до претендирания размер от
100 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен иск като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
Процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение.
Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие, ответното дружество е
заплатило адвокатско възнаграждение в размера на 4 236 лв. с ДДС.
Съдът
намира, че в настоящия случай предвид цената на предявения иск в размер на
100 000 лв. приложение следва намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, където е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 10 000 до 100 000 лв. –
830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. Съдът счита, че разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. е приложима в случая, когато
материалният интерес е над 100 000 лв. Поради това при спазване на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в настоящия случай минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 830 лв. х 20% ДДС = 996 лв. Заплатеното от ответното
дружество възнаграждение в размер на 4 236 лв. с ДДС се явява прекомерно и
следва да бъде намалено до минимално предвиденият размер от 996 лв. с ДДС.
Съдът
намира, че на ищеца не следва да се присъждат направените разходите за
транспорт в общ размер на 90, 02 лв., които включват пътните разходи за гориво
на адвоката - процесуален представител на ищеца, тъй като те не представляват
съдебните разноски по чл.
78, ал. 1 ГПК
/в този смисъл Определение № 697 от 29.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3880/2015 г., IV г. о., ГК/.
С оглед
изхода на делото ЗАД “А.Б.“ АД следва да заплати на И.Р.Р. направените
разноски в размер на 803, 20 лв. съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото И.Р.Р. следва да заплати на ЗАД “А.Б.“ АД направените разноски в размер на
345, 20 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД “А.Б.“ АД следва да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 3 200 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД “А.Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., район О.,
*** да заплати на И.Р.Р. с ЕГН **********
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ексцес, изразяващи се в нови болки и страдания от налични коксартроза и
гонартроза - първи стадий, засягащи ТБС и колянните стави, симптом на Кларк
(увреждане на хрущяла на двете колена); стеатоза на черния дроб;
хепатоспленомегалия (едновременно уголемяване на слезката и на черния дроб),
ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба в съда
– 12.08.2019 г. до окончателното плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
***като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
сумата от 80 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД “А.Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., район О.,
*** да заплати на И.Р.Р. с ЕГН **********
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** направените разноски в размер на 803, 20 лв. съразмерно с уважената част
от иска по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА И.Р.Р. с ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес:*** да заплати на ЗАД “А.Б.“ АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., район О., *** направените разноски
в размер на 345, 20 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД “А.Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., район О.,
*** да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 3 200 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: